събота, 21 октомври 2017 г.

ЛИЦАТА НА НАЦИОНАЛНОТО ПРЕДАТЕЛСТВО


Искаме да представим една съвсем непозната тема, която не е намерила място в учебници ни по история. За това тя е слабо позната сред обществото, с изключение на малцината нейни изследователи и познавачи. Това е темата за предателството и ренегатството на българите от Македония и участието им в т.н. чужди пропаганди, противопоставящи се българската кауза.

Съвременният българин изобщо малко познава Македонския проблем! Хората имат крайно поляризирани мнения по него. По презумпция твърдят, че македонците са българи, но имат твърде повърхностна представа за тези загубени наши предели и за нашите братя живеещи в тях. А, за някои,  Македония въобще е Тера инкогнита. От друга страна държавата ни почти нищо сериозно не е сторила за борбата срещу т.н. Македонизъм, наметнат и бурно кипящ по тези ширини. Особено от как се е пръкнала на картата на Европа държавата Македония. Което стана, след слава Богу разпада на отвратителното чудовищно творение наречено комунистическа Югославия. Освен някои ялови опити на различни ентусиасти, сдружения и наши политически партии, се видя, че нямаме методична държавна политика, която да поставя ребром въпроси за правилните взаимоотношения /односи/, между двете братски държави и която съответно да реагира адекватно на постоянните антибългарски настроения в повардарието, инспирирани все още от някои хора свързани със сръбското продоволствено кранче. Днес македонизма е доста сериозен коз в ръцете на сърбоманите. Той бе една теория пуснала корени още от периода на кралска Югославия и намерила своето пълнокръвно развитие по времето на Титова Югославия, не без помоща и пряката намеса на СССР и Коминтерна и дейното участие на някои наши безродни плазмодии и предатели от БКП през 40 години на 20век. След като сърбите не успяхаа през кралско време да посърбят българите в областа и да ги направят „прави южни сърби”, а и разбраха че това изобщо няма да стане и занапред, защото българщината там има много дълбоки корени, те по времето на Тито, минаха на друга тактическа плоскост и казаха така: „като не можем да ви направим сърби, то няма да сте и българи” и започнаха да наливат темелите на македонизма”. Промиха мозъците на цяло едно юго поколение македонци, което пък рефлектира и намери своя още по – грандиозен апогей откак Македония стана самостоятелна държава. Години наред македонизма се изграждаше на базата на антибългаризма и то  с помощта на множество различни похвати, чрез които се създаваше новата „македонска идентичност”, различна от българската. Тази чест за такава тотална подмяна на идентичността сред людете, се падна на македонските историчари, журналисти и политици, щедро платени от сръбските си покровители. Тя преминаваше през различни конкретни деяния на избраниците, от написани тотални лъжи за идентичността / идентитета / и историята на Македонските земи, през скриване или дори заличанане / брисане/, на неудобните страници и думи от документите и артефактите. Въобще цялата държавна машина с приоритет образованието и научните креатури, работеше и все още работи за това! А, ако не минаваше това, тъй като, особено в наши дни хората имат много голям достъп до истините и фактите, пък и навсякъде където бръкнеш по историческите извори и архивите се говори само за българин, българи и българско, а не за нsкакво си там  измислено макадонско нещо / ствар/, корифеите на македонизма обърнаха плочата и започнаха перфидно да тълкуват и интерпретират върху нещата, аджеба, що някой някога там се е наричал българин и защо сега трябва да се разбира македонец и т.н. Последно време от бесилие срещу истината, се родиха нови и още по – шантави трансгресивни теории за античният произход на людете по тези земи т.н. „Антиквизация”, макар същите, да са построени на фона на тотална аргоментарна недостатъчност. Това пък побърка гърците, които за разлика от нашето девиантно поведение тип „ иди ми, дойди ми” или „сърби ма па ме боли”, компромиси със себе си не правят и хич не цепят басма на мераците на албанизиращата се държавица от повардарието, за влизане в ЕС / Европейската уния/ и режат до кокал. Но в Македония не спряха до тук, през 2014г. в столицата на Македония се построиха огромни паметници / споменkици /, на кой ли не, роден или чужд елемент, но имал накакъв исторически досег с Македония като територия, или някога бил в близост до нейните предели. Например най – гордо там стърчи естествено споменникот на Александър велики, възседнал изправения на задните си крака Буцефал, сред една конгломерация от други герои /херои /. Една екстраполацийна еклектика от фамозни образи на абсурдни понякога исторически персони, които видите ли според античните любители развяващи гордо червеното си знаме, с жълт гръцки символ на него, били чисти македонци. А, според нормално мислещите люде, това е чисто и просто един исторически Дисниленд, построен за много милиони, на фона на общата бедност на населението там. Едни грешни пари, хвърлени на вятъра. И ако това не беше очевадно антибългарски ход, то наистина би било доста забавно и смехотворно. Защото в Македония можеш да бъдеш всякакъв, дори и марсианец, но ако се афишираш като българин си единствено заклеймен, като предател / предавник/ и си подложен на сериозна сагрегация! Дори се усеща една съзнателно търсена от някои люде там реюгославинизация /ресърбизация/, което се приема за нормално? Защо ли? Що за мазохизъм е това? Естествено в учебниците им по история и документалните / документарните /им филми битуват още юго клишетата, създадени върху голи екстраполации, как българите сме едни татаро – монголи или тюрки, че сме окупатори - фашисти и как нямаме нищо общо с тях македоноидите. Естествено и как дейците на ВМОРО и ВМРО са само техни. Как езикът им бил древен македонски, със собствена азбука, от който се зародили всички езици по света. Как на Земята има 3 раси: македонска - македоноиди /разбирай бяла/, негриди / черна/ и монголоиди /жълта/ и един куп глупости за македонеца и възникването му още в праисторията. Как братята Кирил и Методий са чисти македонци, да не говорим за цар Самоил и един куп други исторически личности наши възрожденци / преродбеници/, също са чисти македонци, макар и да наричали себе си българи. Стига се дори до абсурда, де се отрича изобщо българското на Балканите и че ние българите сме били неосъзнати македонци?! Да не говорим и за факта, че това рефлектира и върху плитките мозъци на немалко люде от Пиринския край, разбирай привърженици на някаква си там организация ОМО ли Хомо ли, що ли, която да мъти националното съзнание на хората с по – латерално мислене в този наш Български край! Явно членуващите там не са българи, а хора от някои етноси или най – вече потомци на власите – аромъни, или пък все пак българи, но с много ниско интелектуално ниво на развитие?! Но всичко това, ако и да звучи нелепо и дори откачено за нас, ще да е нормално, за някой си т.н. /самостоен и посебен /”народ”, който очевидно има абсолютна криза на идентичността. Как искаме хората от Вардарския дял, да се осъзнаят, като българи след близо 100г. чужда сръбска власт! Да не би днес у нас нещата да са по - розови с българското национално чувство и съзнание на нацията? Някои от нас като българи ни боли, все пак, когато гледаме каква покварена от материалното, безродна, зомбирана от мании и нихилизъм аморфна маса хора расте у нас! От друга страна, обсебени от постолатите на глобализма / бившия интернационализъм/, пропилявайки генофонда ни по целия свят, отваря автоматично възможността в нашата татковина право пропорционално да пропълзява тоталния демографски срив и да настъпва разцвета на проблемите с някои малцинства! За в бъдеще, именно такива хора ще влизат в политиката ни, не че сега не е така! Нима постоянно от такива именно хора с размешетено национално чувство, склонни да се продадат срещу чужди пари и почести, явни подлоги на чужди интереси, ще искаме да градят правилно бъдещето на милата ни родина? А, от друга страна ни се ще такова осъзнаване да стане бързо от едни потиснати от близо век насам наши родни братя отвъд Осогово? Предстои ни много тежка работа срещу македонизма!

Но да се върнем на темата за безродството и предателството. ВМОРО и нейното продължение ВМРО, е най – старата и голяма революционна организация у нас. Тя е чисто българско творение, което трябва да се противопостави на все още турското господство над българите в Македония, в края на 19 и първата половина на 20 век. Това от една страна, а от друга, на чуждите сръбска и гръцка пропаганди, там, целящи да влияят на местните българи привличайки ги към чуждата си идея и по този начин да откъснат земи от областта към себе си.

ВМОРО пряко влияе и върху създадените по късно наши революционни
организации в Тракия ВТРО и в Западните покрайнини ВЗРО. Дори една част от нейните войводи и четници пряко участват в акциите на двете й дъщерни организации, както и обратно! Таню Николов, Мамин Къльо, Кръстьо Асенов, Марко Лерински и още много други хора от Тракия, както и от останалите Български краища, са участвали в акциите на ВМРО! Има четници и от доста отдалечената от Македония Североизточна България: Силистренско, Търговищко, Разградско  и др. Организацията няма нищо общо само с Добруджанската организация ВДРО, която е самостоятелно създадена от добруджанските българи. Връзките между двете организации  са само по някои общи желания и колаборация, да се сдобият с оръжие през 1924г. от СССР през Варна. Някои от опитите са неуспешни. А ВДРО е единствената наша организация, която в реалност, е оправдала своето съществуване и дейност.
Според различни историци които изследват историята на македоската организация, смисълът от съществуването на нейните структури и дейност в историята ни, е както страшно важен, за поддържане на българския дух и облик в областта Македония, така, обаче е и доста противоречив и понякога в ущърб на българщината! Постоянното й роене на различни нейни идейни течения и струи, раздирането й от междуособни и идейни борби дали почва на множество жестоки братоубийства отвътре, както и недоизяснените постолати с които борави, за „самостоятелна /самостойна/ и независима /назавистна/ Македония” или „автономия към бъдеща Балканска федерация” например, показват това. Дали тази организация, е успяла да постигне своите цели? Едва ли? Иначе Повардарието отдавна подобно на Южна Добруджа, щеше да е в пределите на майка България! А, именно това говорене дава хляб на македонските историчари, да тълкуват постолатите превратно и да зборат / причат / нелепости, за някакъв нейн чисто македонски характер, нямащ нищо общо с българите. От друга страна се създава едно погрешно схващане, че всеки македонец е юнак и е отдаден на патриотичното дело. Но да видим дали е точно така.

Ето някои / по - изявените, със статут на войводи/, от лицата които показват своеобразен етноцид / отродяване / и го налагат чрез действията си на другите, като  опровергават и правят на пух и прах клишетата за македонското юначество. Спрели сме се на най – известните образи на това безродство и предателство сред македонските българи.

СЪРБОМАНИ



Бабунски със сръбска пушка в ръка модел "Маузер - Милованович".

Йован Стоилков Стойков – Бабунски. Роден през 1878г. в с. Мартолци Македония тогава в Осман. Империя. Учи в бълг. у/ще, после, обаче продължава да учи в Белград, както и из различни училища в Сърбия, където попада в лапите на сръбското влияние. През 1900г. става сръбски учител в Тетово. После в първото продало се в Македония, на сърбите с. Богомила. Срещу пари и обещание за кариераза, заработва за сръбската пропаганда в Македония, съответно извършва и шпионство за отоманската власт. По същите причини брат му и баща му са убити от четите на ВМОРО. През Илинденско Преображенското въстание бяга в Сърбия. През 1905г. създава чета от 35 човека сърби и българи – сърбомани и навлиза в Македония, като действа из Велешко и Поречието. Там действат и други сърбомански войводи. Води битки с много от българските чети на организацията. След Младотурската революция от 1908г. се легализира в Македония, но убива ВМОРО войводата Петър Чупаров и е осъден на 10г. затвор, от турската власт, но успява да избяга. През Балканската война води сърбомански чети в помощ на сръбската войска. Участва в потушаването на Тиквешкото българско въстание. Участва в Първата световна война, първо срещу Австроунгарците, а после и на Македонския фронт срещу българите. За проявени геройства е награден със сръбски и френски ордени. След възстановяването на сръбската власт в Македония през 1918г. води голяма сръбска чета и извършва масови показни убийства на българи учители, кметове, духовници и селяни, заявяващи българското си самосъзнание. Умира през 1920г. според една версия, от падане от кон, а според друга от тежко грипно заболяване. Един от неговите правнуци- Бобан Бабунски е футболист от Вардар Скопие, националния на Югославия, а през 1993г. спечелва титлата на България и с отбора на ЦСКА – София. Има една стара и много известна сръбска песен „Спрем те се, спрем те четници”,  в която се пее как Бабунски с четниците си напада войводата на ВМОРО Стефан Димитров, който заявява, че не се предава, защото е български войвода! За ужас на македонистите, тази песен и не само това де, прави ясно срещу кого са водили битката си сърбите и това не са никакви македонци а са БЪЛГАРИТЕ от областта ни Македония!!!




Мицко в гръцки дрехи.





Войводите Мицко Кръстев /втория от лява на дясно/, Йован Довезенски до него и сръбските четници Григор и Душан от двете им страни, в сръбска четническа униформа, снаряжение и въоръжение със сръбските пушки "Маузер - Милованович".

Мицко Кръстев Павловски известен и като Мицко Поречки или Мицко войвода, е роден през 1855г., в Кичевското село Латово.Учи занаят в Скопие за самарджия. После отива по гурбет в Турну Северин. През 1876г. се записва доброволец и участва в Сръбско – турската война, а след това и в Руско – турската война. Завръща се в Македония и участва в различни български чети срещу турците. През 1882 е обсаден от турците в Беличката планина и е заловен, като лежи в затворите на Битоля и Солун, където попада под въздействието на сръбската пропаганда, учи се на сръбско писмо и четмо. В затвора в Битоля през 1896г. е намушкан с ками от някои от нашите дейци поради скарване на идеологическа основа и за непристойно поведение. Окончателно минава на сръбска страна. Отказва българска протекция за амнистия. През 1901г. в затвора е вкаран и войводата Дамян / Даме / Груев с който става голям приятел и който се стреми да го върне в правия път, но опитите остават неуспешни. През същата година с помоща на Сръбския консул е освободен и през 1904г. живее в Битоля на сръбски разноски. Организира първата сръбска чета, която започва да действа в Поречието. Но четата е преследвана от ВМОРО четата на Георги Сугарев. Край с. Слатина се събира сборна чета от ВМОРО, съставена от четите на Сугарев, Петър Ацев и четата на Даме Груев с цел борба срещу сръбските пропагандни чети. След което Мицко разкрива местонахождението им, уведомява турските власти. Турски войскови части, както и  четата на Мицко атакуват нашите чети и ги разпръскват. Нашите се оттеглят. В битката е ранен Даме Груев и той с още един ранен четник остават и се укриват в селото. След като е предаден, от българи сърбомани, Мицко го залавя и го държи един месец в плен. Това се явява голяма морална победа на сърбите, тъй като са заловили един от най – висшите и влиятелни войводи на българската революционна организация, за което много и непрестанно се вдига шум от тях. Петър / Пере / Тошев се решава на опасна стъпка и отива да го освободи. Войводата Иван Наумов – Алябака, обаче, му казва да не ходи, че ще попадне в плен и той. Но Тошев е решен да отърве Груев. Алябака казва на Тошев, че ако бъде пленен и той, и види че нещата отиват на зле, да каже на сърбоманите, че ако нещо им се случи, организацията знае за тяхното пленничество и че ще вземе унищожителни мерки срещу семействата им, които са в Македония. Така и става Тошев чува сърбоманите какво се наговарят една вечер и че се готвят да ги ликвидират и им казва именно това. Поради страх за целостта на семействата им, сърбоманите освобождават двамата главни войводи. Четата на Мицко започва да разбойничества в района и да тормози местните хора, заявили българдското си самосъзнание. Поради своята компрометираща го разбойническа дейност, която не притегля а отблъсква българите от просръбската пропагандна почва, е взето решение от сърбите да бъде изтеглен от Македония. През Хуриета 1908г. се връща в Поречието. През 1909г. е убит от българска чета под водачеството на Блаже Биринчето.
Много е интересно как загива и Блаже. Четата на Блаже влязла в бой през 1911г., край с. Журче, с преминалия на турска страна след Хуриета от 1908г. бивш войвода от ВМОРО Дончо Тодоров родом от Стара Загора, но пада убит.
Тодоров пък участва в Балканската война на турска страна и е пленен от нашите край Одрин. Реабилитиран е и участва в Македоно - одринското опълчение. През Междусъюзническата война се бие успешно срещу сърбите и и е награден с орден за храброст. Убит е в София същата година от войводата на ВМОРО Михаил Странджата, който е арестуван заради това, но след като излага пред следствието данни за антинационалната дейност на Тодоров е освободен.



Четата на Недич

Стефан Недич

Стефан Недич наречен Келеша / Кела /,на сръбски Стеван Недич, е роден през 1875г. в с. Стругово Македония. Включва се в редовете на ВМОРО. Участва и в Илинденското въстание, в четата на Георги Сугарев. След въстанието Келеша се присъединява към сръбските чети и действа в четата на Глигор Соколов. След 1905г. влиза в четата на Йован Бабунски и действа срещу българските чети в Западна Македония. Участва в Балаканските войни на страната на Сърбия. След като родния му край попада в сръбски ръце става кмет на Стругово. Убит е от четници ва ВМРО през 1923г., между селата Стругово и Лесково.



Соколов в наша носия, но със сръбски пушка и съответния патрондаш с паласки за пачките с патрони.

Григор Соколов Ламев наречен ооще и Глигор Ламев е роден през 1870г. в с. Небрегово в Централна Македония, тогава в Османската империя. Без образование, самоук. Убива турчина Алия Абдулче и бяга в България. Влиза в четата на Димо Дедото и участва в четнически акции на Македонския комитет. След това действа в различни чети на различни войводи в Македония. Образува и собствена чета с която действа в Прилепско. През въстанието е четник в обединената чета на Атанас Мурджев, Никола Пушкарев, Кръстю Лазарав и други. След разпра с войводата Мурджев, той се отделя и създава собствена чета. При опит четата му да премине в България, се случва нещастен случай. Направен е опит от граничните власти, четата му да бъде обезоръжена, при което става престрелка и Соколов е ранен, а четата се оттегля в Македония, а от там и в Сърбия. Там четниците му са обезоръжени и изпратени в Белград. След освобождаването им, следва обещание за пари и почести от сърбите и така четниците попадат под сръбско влияние, а в последствие се включват и в сръбската въоръжена пропаганда срещу българите в Македония. Навлиза с чета си от компрометирали се дейци на ВМОРО, под формата на мним куриер на нашата организация, уж от някакъв фалшив Нишки ВМОРО комитет в Македония и заработва срещу българщината в района на Азот и Велешко. Води битки с български чети. По – късно елиминира било с измамни действия или в битка войводите на ВМОРО Стефан Димитров, Панчо Константинов и Георги Ацев, а по негова заповед е убит и войводата Петър Радев – Пашата. След Хуриета живее в Белград. През 1910г. навлиза отново в Македония, но е убит между селата Присад и Дабница. За убийството му се преплитат няколко версии. Най – сериозно звучат две. Зад едната се крие акт на турски терористи, зад които стоят турските власти. А другата е от четата на българския войвода Милан Матов.



Тренко / Трене/ Иванов Руянов е роден в Прилепското село Крапа през 1870г. Първоначално е участник и войвода в нашата организация ВМОРО и действа в Кичевско. След което минава с други българи – ренегати на сръбска страна и срещу пари и обещание за растеж в кариера, започва да избива българи, които са в редовете на нашата организация и такива които показват българското си самосъзнание. Четата му е разбита от Поречката чета на ВМОРО на Арсо Локвички, но той с още двама сърбомански четници успява да се спаси. През следващите години води битки с различни чети на организацията. След Младотурската революция се легализира. През 1910г. подновява четническата си дейност с още пет човека из района на родното си село.



Йоан Долгач

Йоан Цветков – Долгач ероден през 1860г. в Прилепското село Долгаец. Привлечен е към сръбската пропаганда от Григор Соколов. Също срещу пъри и обещание за благоденствие. Действа в сръбска чета. Убива брат си Змейко Долгач, който е войвода във ВМОРО, и който не ще да премине на сръбска страна. През 1905г. след като е бил подложен на мъчения убива и друг наш войвода – Максим Костов. През Балканската война участва с чета на сръбска страна, но е арестуван при опит за убийството на бошняк, който Долгач сметнал за турчин. Извършва убийства на много мюсюлмани, за което е съден от сръбски съд. Преди Първата световна война е реабилитиран и използван от сърбите. През 1915г. е убит от чета на ВМОРО на Иван Стоянов, според някои данни е унищожен с цялото си жандармерийско подразделение което е водел.




Войводите Михаил Йосифов и Мицко Кръстев


Михаил Йосифов на сръбски Михаил Йосифович, е роден в Поречкото село Брод в Македония тогава Отоманска империя, днес наречено Македонски брод. Влиза в сръбската въоръжена пропаганда, срещу пари и кариера. В периода 1905 – 1907г. е в четата на сръбския войвода Раде Радивоевич действаща в Македония. През 1911г. е сръбски войвода с месечна заплата 3 лири. При избухването на Охридско – Дебърското българско въстание от 1913г. в което участват и албанци, срещу новата сръбска власт, заедно с други сърбомански чети, се отправят към Кичево,за да отбраняват градчето от въстаниците. През Първата световна война със своята чета и с тази на Божко Вирянец завладяват Кичево и избиват над 100 души албански първенци. След войната се сдобива с 10 хектара най – хубава земя в с. Брод.



Най - известните войводи /българи  и някои сърби/ на сръбската пропаганда в Македония, оцелели все още след Младотурската революция през 1908г. радвяващи сръбското кралсо знаме.
Тук са:  Анджелко Станкович; Данил Стоянов; Зафир Премчев; Коце Дреновски; Петко Илиев; Христо Сарачки; Стефан Недич,; Денко; Чума; Божко Вирянец; Живко Гвоздич; Михаил Йосифов; Глигор Соколов; Мицко Кръстев; Йован Довезенски; Тренко Руянов; Тодор Кръстев Алгунски; Коста Пекянец / Печанец/; Цено Марков; Георги Скопянчето; Йован Бабунски; Йован Долгач и Милан Бабович.



Петко Илиев / Илич/


Василе Трбич и и Петко Илич. Макар и в наши носии, но вече сръбски войводи.

Петко Илиев известен като Нагорички и Муса. На сръбски като Петко Илич, е роден през 1886г. в с. Старо Нагоричане Северна Македония. Попада под сръбско влияние и участва в четите на сърбоманските войводи Григор Соколов, Йован Довезенски и Кръстьо Ковачев. След като ВМОРО започва да преследва тези чети, той е заловен от войводата Стефан Димитров и е изпратен в София. От там Илиев успява да направи мили очи пред властите и да замине за Сърбия и отново се включва като войвода на сръбска чета в Македония, където държи в подчинение на сръбското влияние 10 български села от района на Скопска Църна гора. След Младотурската революция се легализира в Скопие. Няколко пъти е арестуван от турците за сръбски шпионаж и това го кара пак да оглави сърбоманска чета. През 1912г. със сръбската си чета напада българска чета край Страцин, но при започнало сражение е тежко ранен и отнесен от бягащите си четници на север, където край с. Дълбочица умира. Погребан е в манастира Св. Пантелеймон в Сърбия. Слез 1913г., когато Старо Нагоричене попада в сръбска власт му е издигнат паметник, който е взривен от българските власти през 40г. на века.



Алгунски със сръбска униформа и пушка в ръка.

 Тодор Кръстев – Алгунски. Роден е в Кумановското сърбоманско село Алгуня. Включна се в четите на сръбската пропаганда в Македония. Действа в четата на Петко Илиев, но при битката с чета на ВМОРО край Страцин през 1912г., където Илиев пада убит, става неин водач. Сражава се и в голямото сражение с българска чета край с. Шумата Търница, където загиват осем човека от неговата чета.

сърбомански войводи


Замфир Премчев с българска манлихера и парабел.

Замфир Премчев е роден през 1872г. в с. Лубще Македония, тогава в Осм. Империя. През 1904г. заедно с войводата Мицко организира първата сърбоманска чета навлязла в Поречието. Тя води битки с албански качаци и български чети на ВМОРО. След Младотурската революция се легализира. Умира през 1937г. в Кралство Югославия.





Сарачки в сръбска униформа и сръбска пушка "Маузер - Милованович"

Христо Стефанов – Старачки, е роден през 1870г. в с. Старац Македония в Осман. Империя. По професия е учител. Попада под влиянието на сръбската пропаганда естествено рещу парични облаги, чрез влиянието на Василе Тръбич. През 1905г. става самостоятелен войвода в района на планината Козяк, където е подчинен на сръбския войвода на Повардарския сръбски комитет Илия Йованович. По късно е изключен от редовете на комитета. Става нощен стражар в Белград. През 1908г. се подвизава като земеделски организатор. През 1924г. заедно с други сърби отваря фабрика за обувки в гр. Враня кралска Югославия.



С използваната от нашите комити и армия Манлихера 1895г.

Илия Йованович известен и като Чеслав Пчински, е роден през 1878г. във Вранското село Преображение. Води се сърбин, но като се има предвид, че това са бивши Български земи, явно неговите предци са посърбени българи.Учи във Врана, след това учи за учител в Белград и подофицерска артилерийска школа в Крагуевац. През 1904г. се присъединява към сръбската пропаганда в Македония. През 1905г. е шеф на горския щаб за Източното Повардарие и сръбския комитет в планината Козяк. Реорганизира и стяга редиците на сърбоманските села в околността, след големите поражения на сърбоманските чети, разбити от нашата организация. Под негова команда действат четите на редица сърбомански войводи. Разболява се през 1906г. и се оттегля на лечение в Сърбия. Там продължава да се занимава с организаторска дейност. Болестта се задълбочава и той умира през 1913г. в Белград.



с револвер в патрондаша и сръбска пушка -"Маузер - Милованович"

Вангел Димитров – Скопянчето, е роден през 1875г. в Скопие. Първоначално влиза в редовете на ВМОРО. През 1903г. участва в Илинденското въстание, като наш четник. След въстанието се присъединява към сръбската пропаганда ясно поради що и действа в сръбски чети в районите на десния бряг на Вардар около Куманово и Прешевско. Участва в Балканската война в четата на Войн Попович, като през 1913г. неговата чета извършва редица насилия и убийства над изявени българи в Крушево, Битоля и Скопие. През Първата световна война е в доброволческа сръбска чета и загива през 1915г. в сражение при отстъплението на сръбската войска край Битоля и то от четници на ВМОРО. 



В сръбска униформа.

Спас Павлов – Гарда. На сръбски Спас Павлович, е роден през 1880г. в с. Спанча Сев. Македония, тогава Осман. Империя. След 1903г. се присъединява към сръбската въоръжена пропаганда в Македония. Води битки с нашите чети покрай левия бряг на Вардар. След Младотурската революция от 1908г., продължава да води чета и не позволява на някои български села, като Бащево, Голямо Църцорево, Дълбочица и Добровница, да се върнат към лоното на Българската екзархия. През Балканската война участва в сръбската армия в четите на Войн Попович, и няколко пъти е ранен. Влиза с четата си в гр. Прилеп. След битка умира в местността Бакърно край с. Чепигово, а е погребан в Прилеп.



Сърбоманска чета. Първоначално четите са били в наши национални носии, и дори с наши  карабини манлихер, но в последствие Сръбския комитет започва да ги обрича и снаряжава със съответната сръбска четническа униформа и въоръжение.


Стоян Мишев

Стоян Мишев е роден през 1872г. в Щип Македония, тогава в Отоманската империя. Учителства. От 1900г. е член на ВМОРО, а от 1904г. е четник в четата на Мише Развигоров. През следващата, до 1908г., е сам войвода на малка чета от 4 човек. През Балканската война е водач на чета №31 но Мекедоно Одринското опълчение. През Първата световна, е назначен от нашите власти за околийски началник в Куманово. След войната подпомага Тодор Александров да възстанови организацията вече като ВМРО. Става редактор на вестник „Илинден”. Жени се за дъщерята на български индустриалец от Горна Оряховица. През 1922г., поради финансови злоупотреби е принуден да напусне ВМРО и се включва в редовете на МФО / Македонска Федеративна организация/, на македонски българи, но образувана със съдействието и влиянието на Земеделския съюз, издигаща девиза „Македония на македонците”. Участва в т.н. „Неврокопска Акция”. БЗНС подкрепя федералистите за борба им срещу ВМРО. След Деветоюнския преврат и последвалите го събития на метежа през 1923г. Мишев бяга в Югославия. Там става активист на пара военното сръбско национално сдружение за борба против българските банди, тоест това са четите на ВМРО. Убит е през 1925г. по нареждане на Иван / Ванче : Михайлов/ от активисти на ВМРО, пред прага на къщата му в Щип.
Дъщерята на Стоян Мишев – Нада Глигорова е съпруга на първият Македонски президент Киро Глигоров.


Цено Марков със сръбска пушка и презраменни паласкови патрондаши.

Александър Цено Марков, на сръбски Цене Маркович, е роден ррез 1864г. в Тетовско село. Там живее до петнадесетата си година, след което отива на гурбет в България, а после и в Русия. В Русия завършва подофицерска школа,след което служи известно време в Русия. След това се връща в България, където се включва в редовете на ВМОРО. След това, обаче попада под сръбско влияние и се включва в сърбоманските чети. През Балканската война взема участие на сръбска страна. През Първата световна война се бие против австрийците, край Белград, а после е изпратен да противодейства срещу българското разузнаване. След разгрома на сърбите бяга в Албания, а после е изпратен на Солунския фронт, пак срещу българите.



Григор Циклев

Григор Циклев е роден в с. Горни Стубол в Македония. Присъединява се към ВМОРО. Ппрез Първата Световна война, обаче се отдава с четата си на грабежи в районите на Източна Македония, за което е критикуван и предупреден за наказание от организацията. След войната влиза във възстановената ВМРО. През 1922г. напуска ВМРО и влиза във Федеративната организация. Същата година убива дееца на ВМРО Велин Алайков, и заедно с Тодор Паница и други дейци бягат на територията на Гърция. През 1923г. бяга в Югославия и заедно с Мишев влизат в сдружението против българските чети на ВМРО. След
Българската анексия на Македония през 1941г. е хванат и убит в гр. Кюстендил.



Четата на Търговищки /Прешевски/

Съчетание от нашенски дрехи сръбска униформа и въоръжение.

Кръстю Стоянов Ковачев – Търговищки известен и като Прешевски., роден през 1877г. в с. Търговище Сев. Македония, днес района на Прешевско в Сърбия. Работи като ковач в родното си село. През 1900г. убива заради брат си един турчин и бяга в свободна България. Привлечен е от дейци на ВМОРО в организацията. Става четник във ВМОК четата на генерал Иван Цончев, където става голям плиятел на Кръстю Лазаров. През Въстанието се подвизава в четата на скопския войвода Никола Пушкаров. След това е в четата на Тодор Паница, като след някои неуспешни битки се оттегля във Враня на сръбска територия. Там се запознава със сърбоманина Мицко Кръстев и със сърбиина Животин Рафаилович и по подобен на останалите сърбомани начин срещу добри финансови облаги, е убеден да мине на сръбска страна. От 1904г. е сръбски войвода. След 1908г. се установява в Прешево. При опит на турците да го убият, той отново е нелегален. През Балканската война участва в сръбската армия при доброволците на Войн Попович. През Първата световна война сам с шестимата си братя прави чета в помощ на оттеглящата се сръбска армия към Албания. Участва в битки на Солунския фронт срещу нашите. През 1924г. води контра чета срещу албански качаци и срещу нашите ВМРО чети. По време на окупацията през 1941 – 44г. живее тайно в Лесковац. Умира през 1948г. в Прешево Югославия.


Довезенски в сръбска четническа униформа

Йован Станойков Довезенски е роден през 1873г., в Кумановското село Довезенци. Учи в манастирско училище, а после заминава да учи в Сърбия. Връща се в Македония и става сръбски учител. През 1904г. минава в нелегалност и повежда сърбоманска чета, която действа от двете страни на Вардар. През същата година ВМОРО четата на Атанас Бабата разбива четата на Довезенски край с. Шопско Рудари. Четата на Боби Стойчев доразбива останалата част от четата му край манастира Беляковец. След Младотурската революция, се легализира и става учител в Куманово. Участва през Балканската и Първата световна войни, като водач на чета в помощ на сръбската армия. Умира през 1935г. в Куманово. В Белград има улица на негово име.

Алексов в сръбска униформа, но с българска манлихера от по стария модел 1888г.

Ангелко Алексов е роден през 1876г. в Македонското село Мидинци. Отива да работи в Белград на печалба. През 1903г.влиза Сръбската въоръжена организация поблазнен от пари и обещания за благополучие и влиза с чета в пределите на Македония. Там води битки с турски аскер и албански башибозуци, както, обаче и с чети на нашата организация. Убит е при една битка, където се самоубива, за да не попадне в ръцете на турците.



Младенов в типичната сръбска четническа униформа и въоръжение.

Павле Младенов известен още като Чичо Павле Ячински. Е роден в Кумановското село Ячинце. Първоначално е поддържал Българската Екзархия, но после става сърбоманин, причините са подобно на всички останали сърбомани. Минава заедно със синовете си на сръбска страна. Още преди да се образува Сръбския четнически комитет през 1903г., навлиза  с чети в Македония и води битки с турци и албански башибозук. Загива в битка при Беляковец , заедно със сръбския войвода Аксентие Бацетович и целите им чети. След смъртта му на негово място с оцелелите от четата му застава неговият син Яким Павлов.


 Георги Цветков

Георги Цветков Дримколски, е роден през 1860г. в дримколското село Лабунища, тогава в Отоманската империя. През 1904г. той държи в Белград кафенето "Три грозда". Включва се в сръбската пропаганда. Заедно с войводата Ангелко Алексов и с още 22 четници навлизат в Македония, но където са посрещнати от голяма турска войска, като при битката Ангелко и други четници загиват. Оцелелия Цветков след известно време отново е върнат в Македония с чета и действа с Василие Търбич в районите на Охридско и Демирхисарско. През 1904г.с няколко четници се насочва към родното си село. Там заработва заедно с четата на местния сърбоманин Пандил Чоресков. Поради натиск на албанците и четата на ВМОРО войводата Милош Павлов се принуждава да зимува в планински условия, където се разболява и през пролетта на 1905г. умира от простуда. 



Коруба в сръбска четническа униформа.

Стоян СимеоновКоруба известен като Стоян Симеонович Корубче, е роден през 1872г. в с. Шапранце, тогава българско село в Отоманската империя, днес в Сърбия. Самоук на четмо и писмо. Работи като овчар. При създаване на Сръбското четническо движение, той влиза в него. Служи му като ятак и куриер, като прекарва през границата десетки сръбски чети, без нито един провал и става легенда в него, като получава прякора „Лисицата”. През 1911г. се изселва в село Вранска баня в Сърбия. Участва в Балканската война на сръбска страна. А през Първата световна война при изтеглянето на сръбската войска в Албания и на Солунския фронт срещу българите. Умира през 1937г. във Вранска баня Кралство Югославия.

Според съвременните македонски историчари – македонисти, именно преродбениците и дейците на ВМОРО /ВМРО/,са истинските градители на т.н. Етническа Македония. Искаме да им кажем това, че не Георги /Гьорче/ Петров, Дамян / Даме / Груев, Георги /Гоце / Делчев,  Мисирков, Пърличев, братя Миладинови и други я градиха! Сите теа се определуваха като бугари, некои от тех беа учители во бугарските училища во Македония, демек бугаризатори и бугараши! Етническа Македония я грдиха Коминтерна / Коминтерната/,  а по - късно и другаря Сталин, другаря Тито, националния изменник другаря Димитров, /който за разлика от Тито, който си почиваше на Охридското езеро, умря като куче в клиниката в Барвиха СССР/, Лазар Колишевски, който от две годишно дете – сирак е отгледан от Сръбската държава. Благой Конев / Блаже Конески/, от бивш сърбомански род, чито вуйчо по време на Илинденското въстание отвлича заедно със сърбоманина Мицко Кръстев главният наш войвода Даме Груев и се бие заедно с турците спроти нашите. Божидар Видоески, който по време на Втората световна война се бие дори не за любимите ви сръбски партизани, а за четниците на кралския сръбски националист Дража Михайлович. Сърбина Светозар Вукманович - Темпо и други подобни разбойници на тях. Ей овие люде я градиа „етничка Македония”, в полза на Белград. Ето го вашиот етнически национализъм, качен на просръбска платфома и окрасен днес със солидна доза атниквизация. Честито да ви е!



Интересна снимка? Наши македонски комити заедно със сръбски четници и сръбски граничари. Най - вероятно това са част от нашите четници ренегати от ВМРО, които са се включили на сръбска страна срещу нашите т.н. от тях "Бугарски банди" на организацията? Сръбските четници са с калпаците, нашите са с каскетите, но е интересно още, че всички, дори и сръбските граничари са въоръжени с наши карабини Манлихер М95?!

Но да кажем и няколко думи и за сърбите, толкова долюбвани от някои наши безродници и наивници чалго слушатели, че дори и от някои политически кръгове също. Това е едно зловредно за нас племе, пръкнало се в една територия насред Западните Балкани, препокриваща областта Трибалия /Рашка/. Това е едно парче земя което е обхващало част от днешните територии на Западна Сърбия, част от Босна и Херцеговина и Черна гора. Сърбите още от Средните векове винаги срещу разни облаги, най – вече от Византия, са ни забивали ножа в гърба. На всичко отгоре поради нашата слабост и безхаберност в определени исторически периоди постепенно и методично, са се разширявали върху нашите земи и генофонд. Цели наши западни области са преминали под лоното на тяхната държава. Шумадия, Поморавието, Срем и др. Столицата им Белград е бивш наш средновековен град, в който за първи път от българския му управител са посрещнати с почести учениците на Кирил и Методий. Да не говорим, че действията им по прилапването на наши територии, са продължили успешно и в периода на новата ни история. Все още държат исконната българска територия на Западните ни покрайнини. Всеки средно интелигентен човек с исторически познания може да разсъди поради, що те успяват да пробиват именно към нас, а не към другите околни народи с които граничат!  

СЛЕДВА: ПРОДЪЛЖЕНИЕ ЗА ГЪРКОМАНИТЕ

Н. Тодоров
гр. Силистра

вторник, 3 октомври 2017 г.

1 октомври ден на освобождението на град Силистра от румънска власт




Съгласувано с училищното ръководство в лицето на Директора Георги Аврамов и под моето вещо ръководство ученици от ПГС "Пеньо Пенев" гр. Силистра облечени в четнически униформи на ВДРО, се включиха в общинското мероприятие за отбелязване на паметната дата  01.10 ден на освобождението на град Силистра от румънско робство през 1940г, като застанаха рамо до рамо с членовете на Силистренския клуб традиция "Родолюбие", които представяха Българската войска.



Деца поднасят цветя пред релефния бюст паметника на Цар Борис III обединител на Добруджа и Силистра към отечеството през 1940г.



Четниците в пълна бойна екипировка са готови да поднесат венец пред паметника и да потеглят на акция срещу чуждия окупатор, за да защитят и съответно повдигнат българският дух сред населението.



Четници и войници рамо до рамо пред паметната плоча посветена на нашите войни взели участие при освобождението на Добруджа през ПСВ 1916г. Получава се една естествена приемственост между негласната българска власт в поробена Добруджа, която единствено е могла да защитава българите под чуждо иго в периода 1919- 1940г., в лицето на четническия институт на ВДРО представен от нашите ученици и вече естествената му приемственост в лицето на Българската армия и власт след 1940г. представена от членовете на клуб "Родолюбие".



Четата е строена за марш през центъра на града.



В бойна колона през Силистра



Пред бюст паметника на Стефан Караджа. Трябва да припомним на хората, че именно този паметник е свидетел на влизането на Българската войска в Силистра. На негово място е имало румънски паметник във формата на стилизиран кръст, посветен на падналите румънци убити от българските комитаджии. След 7 септември 1940г. след подписването на Крайовският мирен договор и напускането на Добруджа от румънците, е бил разрушен и на негово място е издигнат бюста на Караджата, сътворен от силистренският ваятел Павел Метеоров. Паметника е символ и патрон на добруджанската съпротива водена най - вече от ВДРО срещу румънците. Изрисуван е и на знамената на организацията. Така през 1941г. се прави повторно показно влизане на армията ни в Силистра и именно на това място пред него е издигнат амвон /трибуна/, на която се държат речи и се започва всенародно тържество.


На същата дата 1941г.




Учители и ученици пред паметника на Караджата.



В двора на родното училище.


Автор: Н. Тодоров
гр. Силистра

събота, 17 юни 2017 г.

ПОХОД ПО СТЪПКИТЕ НА ЧЕТИТЕ ОТ ВДРО

Предходния уикенд, бе проведен скромен поход от група ентусиасти, по стъпките на четите на ВДРО в Силистренско. Този път маршрута не бе както при предните походи, някъде из Добруджанските гористи суходолия, като Табан, Канагьола, Сухата река и техните разклонения, които са били характерни в миналото, а и днес, със своите обширни гористи местности, диви скалисти пущинаци и пещери, по които четите са преминавали през цяла Южна Добруджа, от границата до Дунава, за да правят своите акции срещу новите й румънски господари. Такива походи бяха представени с отделни снимки в предходни материали по темата. Този път похода премина през местностите и селата в Крайдунавска Добруджа. Тоест Силистренско и Тутраканско.
 Бяха посетени села в които са се разиграли драматични събития за добруджанските българи от този край, безпощадно избивани от румънците. Най често това е ставало, след като нашите предци са били заподозрени от властите, че са в тесни връзки с организацията, като нейни членове, ятаци и куриери. А след разтърсващи четнически акции от нейна страна, е намирано повод за реакционизъм и са следвали масови арести, разпити и инквизиции, а в някои случаи и брутални масови убийства от страна на властта. 






Снимки в четнически униформи пред паметника на падналите във войните за национално обединение в село Старо село, на който се отразява и това събитие от 1926г., тъй като чисто по български камъка на мястото на трагедията е в неугледно състояние. Тоест не личи нищо.



Бяха посетени село Старо село, където през 1926г. след акция на чета водена от Слави Алексиев и Стефан Боздуганов, с цел да се експропреират средства, за нуждите на организацията, от държавният бирник – румънец, събрал насила милиони леи от българските стопани, са се разиграли още по драматични събития. При акцията са били убити в престрелка бирника, Шеф де поста на местната жандармерийска част и др. Тази акция има силен международен отзвук, след която, заедно и с други шумни акции от страна и на ВМРО срещу гърци и сърби в Македония, България е заплашена от съседите си с ноти, че ще бъде нападната, поради толерирането на такива четнически прояви от нейните революционни движения. Подобно на случилия се предходната 1925 година, т.н. "Петрички" инцидент при който гръцката армия поради редица погранични инциденти и поради нападения на чети на ВМРО в Егейския край, навлиза в Петричкия район и го окупира. Даден е отпор, но именно едва след намеса на ОН, гърците се оттеглят.
 Последва арест на повече от 40 българи от Старо село и околните села и след кратко инквизиране и разпити на същите в селото, около 30 – 35 от тях са поведени уж на разпити в Силистра, но в близката гора разклонение на гората Бъблата, са избити от войниците на капитан Попеско от Тутраканския гарнизон.






Снимки пред мемориалната гробница край с. Шуменци.

Посетено бе и предполагаемото място където през 1939г., също след няколко акции на чети на ВДРО водени от войводите Ангел Иванов, Марин Йорданов и Христо Лалев, край селата Дичево, Бреница и Белица Тутраканско, са арестувани около 30 българи от селата. Нещата удивително се повтарят, като 25 от тях, пак при сходна ситуация са поведени за Силистра и в местността Колвала  /тогава гора, от която днес няма и помен /, 22 от тях са избити пак от войниците на същият капитан. Трима успяват да избягат.



Край Дунава при с. Малък Преславец.

Посетено бе и с. Зафирово и гората до него, където са се случвали неведнъж сражения между четите на организацията с влашки банди, полиция и жандармерия. Селото е дало на организацията редица известни четници и войводи. Например известните войводи Кольо Йонков и Петър Белчев, както и няколко четници.
Посетено бе и с. Шуменци, край което е и мемориалната гробница от величавата победоносна битка на нашата войска за превземането на Тутраканската крепост през Първата Световна война от 1916г.

Похода премина и през с. Малък Преславец, известно със своето защитено езеро / резерват/, с водните си лилии, край самия Дунав, както и с това, че е споменато в изворите, като място където кан Омуртаг е имал свой дворец край Дунав.

Н. Тодоров
гр. Силистра

понеделник, 10 април 2017 г.

МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО IV


Овчар със стадо и кучета от с. Панчерево Софийско.


Български офицери и войници с три наши кучета.



50-те години на ХХв. в с.Орешака Троянско.



Възрастни хора с наше кутре от Плевенско.



Македонски / разбирай българи / бойци /граничари/ от Прилеп 1944г. с куче.



Наши граничари 30-40г. на ХХв.


Български войници се веселят край с.Могила в Македония 1917г. В краката им малки кутрета от породата.


На Сръбско - българската граница 40г. на ХХв.



Хижа Чумерна в Стара планина. Туристи и каракачански деца. В ляво на хижата едно куче, най - вероятно от близките кошари. 




Наше куче от филма Привързания балон от 1967г.



Граничари с кучетата си и граждани от с. Салаш Видинско през 1939г.


Неизвестно.


Сръбско - българската граница.



Неизвестно къде в Б/я?



Варненско.



Граждани на излет с две кучета, едното от които наше овчарско? Неизвестно къде, възможно е да е на Морените във Витоша?


Из Шопския край?


Николай Тодоров
гр. Силистра