неделя, 10 юни 2018 г.

ЛИЦАТА НА НАЦИОНАЛНОТО ПРЕДАТЕЛСТВО II

ГРЪКОМАНИ


Коте Христов


Коте Христов Саров

Константин /Коте/ Христов Саров по гръцки Константинос Котас или Котас Христос, е роден през 1863г. В с. Руля Македония. През 1898г. Заедно с няколко свои другари излизат хайдути и се занимават с дребни обири, кражби и убийства на някои бейове и други люде. Бива, обаче заловен от турските власти и след като лежи за известно време в затвора, излиза на свобода. През 1899г. е привлечен към нашата организация ВМОРО. Прави неуспешен опит да убие гръцкият митрополит Филарет Костурски. Работи с Марко Лерински и с други наши войводи по поддържането на българско самосъзнание на местните хората. Обиден, обаче, че не е определен за главен войвода, се отцепва със собствена чета от няколко човека, но противно на очакваното, използвайки си имиджа на наш войвода продължава да се занимава с обири и грабежи. Решено е да бъде ликвидиран. През 1900г е изпратен по канал за България, като по пътя е трябвало четата му да бъде унищожена, но опита е неуспешен. На следващата година четите водени от Пандо Кляшев и Васил Чакаларов е трябвало да свършат отново това, но опита им пак е неуспешен. Същата година Коте се свързва с гръцкия митрополит Герман Костурски, който, най - вече с пари го привлича на гръцка страна. Дава му месечна заплата от 10 лири. През 1902г. е заловен и е трябвало да бъде убит от нашите, но е помилван от Гоце Делчев. Той, обаче продължава да играе на антибългарска и бандитска основа, за което отново е осъден на смърт от организацията. Четата му е нападната и разбита край с. Ощима, но той се спасява. След което се присламчва към войводата на Върховния Македоно – Одрински комитет за района на неговите действия, полковник Анастас Янков. Двамата опитват да вдигнат въстание в Леринско. През Илинденско – Преображенското въстание се включва и действа с войводата Лазар Поптрайков. След въстанието възобновява старата си бандитска дейност отличаваща се с обири и нерегламентирани нападения над българи. Обира дори и ВМРО войводата потърсил подслон при него Спиро Олчев. Това го тласка към окончателното решение, да премине на гръцка страна. Убива и отрязва главата на войводата Лазар Поптрайков, също потърсил подслон при него. За което получава от костурския владика Каравангелис 50 лири. ВМОРО убива брат му и баща му, също попаднали под гръкоманската шапка. Коте попада в плен на турците, но е освободен след ходатайството на гръцкия владика Каравангелис. Синовете му започват да учат в Атина и са на издръжка на владиката. През 1904г. с още един българин гръкоман и група власи / арумъни/, от с. Песодер, създават трайна база на гръцките андартски чети в района на Рулската река. Включва се в първата гръцка андартска чета водена от капитан Павлос Мелас. Започва да избива хората с българско самосъзнание. През 1904г. е заловен от турците и е обесен в Битоля на пазара, като разбойник, макар, че е очаквал да бъде спасен от Каравангелис и за това не оказал съпротивление при залавянето му. Има различни версии за това, кой го е предал. Според една от версиите, от него се е отказал неговият настойник костурският владика Каравангелис, поради това, че е научил, как Коте отново е искал да се върне към българската си същност. Има и други версии. При една друга, преди да увисне на бесилото  извикал високо „Да живее Гърция”. Единият от неговите синове, през 1912г. напуска военното училище в Атина, където учи и става андартски капитан на чета в Македония. След 1912г. когато родното му село Руля попада в гръцка територия, гърците прекръщават селото в Котас. Днес в селото му има голям негов паметник, а къщата му е превърната в музей.


Симо Стоянов



Симо Стоянов с гръцка униформа и оръжие.

Симо Стоянов на гръцки Симос Йоанидис Арменскиотис, е роден в леринското село Арменско, тогава в Османската империя. Става адютант в гръкоманската чета на Коте Христов. Участва в Илинданско – Преображенското въстание на наша страна. След това, обаче започва да действа в гръцката чета на Евтимиос Каудис в областта на планината Пелистер. През 1904г. участва в клането на множество българи от с. Зелениче. След обесването на Коте, през 1905г. Симо бяга в Атина. След това се връща отново м Македония и действа с някои гръцки войводи в Леринско и Баба планина. През 1906г. води собствена чета заедно с Павле Илиев, като убива доста българи. След Младотурската революция и Хюриета, неговата чета остава активна в Нередската планина със задача да убие войводата Васил Чакаларов, начинание с което не успява. В негова чест през 1957г. Леринското село Матешница е прекръстено на Симос Йоанидис.


Павле Илиев Николов



Павле Илиев Николов - Раковски.

Павле Илиев Николов известен и като Раковски. На гръцки Илиа Николидис Раковитис, е роден през 1877г. в битолското село Раково. През 1905г. се присъединява към гръцката пропаганда и става четник в четата на Евтимиус Каудис, която действа в района на Баба планина. Убива собствения си кум провъзгласил се за българин. На два пъти четата в която е, се сблъсква с чети на ВМОРО близо да с. Раково. След това преминава в четата на капитан Георгиос Макрис. През 1906г. при битка с турците край с. Магарево, капитан Макрис е тежко ранен и Павле Николов я оглавява. Започва да действа в Корещата и Пелагония заедно с четите на други гръцки капитани. През същата година няколко гръцки чети нападат село Кладороби, убивайки няколко българи и изгарят една къща. На 08 октомври 1907г. българските чети на Петър Ацев, Дзоле Стойчев и Кръсте Леонидов нападат селото му в което преобладават гръкомани и убиват баща му. Запалват и 70 къщи на гръкомани. През 1908г. Павле убива нашия войвода Димко Николов. Пиянствата и грубостта му при събиране на пари за гръцката кауза от селяните, го вкарва в конфликт с гръцкия комитет. Илиев е убит през 1908г. от привърженици на младотурците.



Гърци андарти от четата на Папаставрос в Македония в Района на Кастория.



Стоян Цицов

В средата е Стоян Цицов


Стоян Цицов на гръцки Стефос Цицу известен и като капетан Цицос, е роден в мариовското село Бешище, тогава в Османската империя. До 1906г. е войвода на ВМОРО. През 1907г. с помощника си Трайко Бриянов преминава на гръцка страна. Избиват местните войводи на организацията и подчиняват под свой контрол /разбирай гръцки /, селата Върбско, Живово, Витолище, Полчища, Бешище и Манастир. Нашите отговарят на това като убиват немалко техни четници, сред които е и брата на Браянов. На помощ на Стефос Цицу идва с четата си андартския капитан Константинос Гутас, но четата му е елиминирана от нашата Мариовска чета. А четата на Цицу е разбита от комитите на Васил Балевски. На 08 февруари андартските чети на няколко гръцки капитани сред които са и четите на Стоян Цицов и  Браянов са притиснати от многоброен турски аскер. На помощ им идват още андартски чети. В сражението загиват едва 6 четници и доста турци. През 1912г. двамата водят две андартски чети в Мариово. 


Вангел Кокудев

Вангел Кукудев на гръцки Евангелос Кокудас, е роден от смесен брак в Струмица тогава в Отоманската империя. Завършва гръцко училище в родния си град, а  през 1905г.  заминава за Атина, за да избегне преследването му от страна на ВМОРО. Там завършва гимназия и военноморско училище. След което се присъединява към гръцката пропаганда в Македония и влиза в четата на Йоанис Деместихас действаща в района на Ениджевардарско. През същата година в чета са заедно българи гръкомани и гърци критяни. Те нападат с. Киркалово в опит да убият нашият войвода К. Делиатанасов, но неуспешно. След което се отделя със собствена чета с която няколко пъти напада село Куфалово. След Младотурската революция от 1908г. напуска Македония. Участва в Итало – турската война и освобождава остров Икария на който през 1912г. става губернатор. Последователно участва в различни събития и на места важни за гръцкия интерес. С чета участва в освобождението на остров Хиос през Балканската война. През 1914г. се прехвърля в Епир, където отново води сражения. Пребивава за кратко в САЩ. Участва във Венезелския бунт в Солун, срещу гръцкото кралско семейство. Преминава през Първата Световна война като пехотен офицер отново в редовете гръцката армия. Участва и в Гръцко – турската война от 1919 – 1922г. където е пленен от турците. След освобождението си се връща на служба в гръцката войска и стига до чин полковник.



Чета на гръцкия капитан Дукас Дукас в дясно Иван Марчов.


Иван Марчов



Иван Марчов

Иван Марчов на гръцки Йоанис Мардзиос е роден в село Горенци, тогава в Османската империя, в гръкоманско семейство. Когато е на 14 години баща му е убит от български революционни дейци, за антибългарски действия. Той учи в Гърция, а после завършва също там военноморско училище. Връща се в Македония и влиза в андартската  чета на капитан Дукас Дукас и скоро става негов помощник. Участва в действия срещу четата на Тодор Паница в с. Грачан. По късно повежда собствена чета из Серско, която действа съвместно с четите на капитаните Цувалдзис и Буласикис. Четата му влиза в битки с бълргарски чети край селата Пършово и Карлъково. След младотурската революция от 1908г. тържествено начело на четата си влиза в Сяр.



Георги Йотов /Гоно Йотов/


Гоно Йотов и Апостолис Матопоулис

Георги Йотов норечен Гоно по гръцки Гонос Йотас, е роден през1880г. в Енидже Вардар / Пазар/ тогава в Отоманската империя. Днес Яница в Гърция. Според някои данни е братовчед на войводата от ВМОРО Апосотол Петков Терзиев известен като Постол Войвода и Енидже Вардарското слънце. Между 1900 и 1904г. Дзоле е именно негов четник. След това, обаче  преминава на гръцка страна в четата на капитан Аргас. Става и сам водач на чета, която служи за улеснение и логистично подпомагане на различни гръцки чети действащи в района на Ениджевардарско, срещу Апостол Петков. Самият Дзоле научава гръцки език с критски акцент, от гърците които участват в четите и са в множеството си критяни. Неговата и други чети държи в подчинение и страх и дори връщат към влиянието на  гръцката патриаршия няколко български села. Влиза в жестоки битки с нашите комити и четниците му извършват убийства на българи. Нашите отвръщат с двойна сила срещу гръкоманщината в района. На 14 ноември 1906г. с четата си, заедно с тази на капитан Аргас нападат базата на А. Петков в с. Жервохор, но в битката губят девет човека и търпят поражение, в което е ранен и капитан Аргас. През 1907 и 1908г. до Младотурската революция, води чета от 35 души българи гръкомани и гърци, като постоянно се сблъсква с четите на А. Петков. Поради извършено от него престъпление срещу някои гърци е принуден / изтеглен/, от своите гръцки покровители, да отиде в Гърциая. На 12 февруари 1911г. се завръща в Македония, но е предаден от някои свои стари сподвижници на турците и е убит в сблъсък с тях край Ениджевардарското езеро близо да село Ниси.


Гръцка чета насред Ениджевардарското езеро.



Гоно Йотов, капитан Аргас, Лазо Доямов. Интересно е че освен гръцките манлихери с които обикновено са въоръжени андартите, се вижда и румънска манлихера.


Лазар Доямов Беровишки

Лазар Доямов Беровишки на гръцки Лазос Доямас, е роден през 1878г. в с. Беровица, тогава в Османската империя. Включва се заедно с тримата си братя първоначално във ВМОРО в четите на Апостол Петков. След като през 1902г. войводите Апостол Петков и Иван Карасулийски се скарват на ниво вътрешни и върховисти, той с братята си Димитър, Гоно и Траян се отделя от тях и създава собствена чета. През 1903г. след появата на гръцката въоръжена пропаганда в Македония четата му се включва с двама от братята си към четата на гръцкия капитан Михаил Мориатис / капитан Кодрос/. Брат му Траян остава на българска страна. През 1904г. братовчед му е обесен за антибългарска пропаганда от чета на ВМОРО. На 19 май 1905г. гръкоманската му чета е напълно разбита от турците между селата Баровица и Църна река. Там са убити Моратис и неговия заместник, а повечето от четниците им са пленени. През целия период от 1905г. до Младотурската революция от 1908г., четата му дава сражения с турски аскер, но влиза в сражения и с четите на различни войводи на нашата организация, като усилено работи за откъсването на българите от Българската екзархия и поставянето им под диоцеза на Гръцката патриаршия. През 1011г. се завръща с чата от 8 души в Македония и продължава разбойничеството си. На два пъти се отървава от смърт при битки с наши чети. Отново е изтеглен от Македония от Гръцкия комитет, но след известно време, пак се връща нелегално с чета там. През 1912г. е убит при сблъсък с четата на нашият войвода Ичко Димитров между селата Беровица и Църна река. Погребан е в родното си село. Брат му Димитър Доямов продължава да убива и тормози българите в района, като андартски капитан. Участва и като доброволец в Балканската и Първата световна войни на гръцка страна. Получава медали от кралство Гърция. Убит е от местни българи членове на нашата организация през 1936г. Гоно Доямов оцелява и през 40 г. на ХХв. по време на Втората световна война се включва със синовете си в гръцката съпротива ПАО срещу комунистическата съпротива. Самият Гоно е застрелян от партизани комунисти в селото му. И тримата българи гръкомани имат издигнати паметници в Гумендже.


Лазар Доямов с чета. Отново виждаме в арсенала на четниците разнообразно стрелково оръжие от гръцки, български и румънски манлихери.



Димитър Гололаков


Димитър Гололаков

Димитър Гололаков на гръцки Митриос Голакис, е роден през 1007г. в гръкоманското македонско село Хомондос тогава в Османската империя. Застава на чело на гръкоманска чета, която тормози и избива българското население в Серско. Убива и собствения си вуйчо, който се е обявил открито за българин. Обявен е за ликвидация от ВМОРО и през 1906г. четата на войводата Таско Серски прави опит да го ликвидира, но загиват само жена му и единственото му дете. Като отмъщение Гололаков с четата си преоблечени като турски войници нападат екзархийското наше село Горно Караджово и изгарят десетина къщи и избиват между 25 / 30 души. Тази акция предизвиква, обаче голям шум сред великите сили и Гололаков е изтеглен от гърците като деец на тяхната пропаганда в Македония и изпратен в Атина.


Павел Киров



Павел Киров - Кучкаря

Павел Киров наречен Кучкара, на гръцки Павлос Киру, роден в костурското село Желево, тогава в империята. Внук е на хайдутина Наум Киров от с. Косинец. Павел учи в гръцко училище и естествено попада под гръцко влияние. Още през 1881г. заедно с Георгиус Дукас отвличат турския каймакамин на Лерин за откуп. Става приятел с тогава още войводата на ВМОРО Коте Христов. След Илинденско – преображенското въстание и двамата отиват на гръцка страна и стават андартски капитани на чети. Неколкократно влиза с чета от Гърция в района на Желево. Загива заедно с андартския капитан Димитър Далипо на 19 ноември 1906г. край село Ощима в сражение с нашите чети на Пандо Кляшев и Митре Влаха. Синът му Лазар Киров също става андартски капитан на чета, която действа срещу нашите дейци и чети в районите на Преспанско, Леринско и Корищата.

Димитър Йошев


Димитър Константинов Йошев

Димитър Константинов Йошев – Кехайов известен като Далипо, на гръцки Константинидис Кехаяс е роден в село Габреш, тогава в Османската империя. Присъединява се към нашата организация и участва във въстанието. След въстанието убива председателя на местния комитет на ВМОРО в Габреш, като причината е личен спор за имоти и естествено бързо се присъединява към гръцката пропаганда. Първоначално подпомага Коте Христов и капитан Павлос Мелас, а после сам оглавява чета в Западна Македония. Участва в акции заедно с различни известни гръцки андартски капитани. Участва и в сражението край с. Желево с андарта Павел Киров. През 1906г. загива с него в сражението край с. Ощима. През 1960г. в с. Габреш е издигнат от гърците негов паметник. Синът му Анастасиус Делипис е политик и член на фашистката гръцка партия ЕЕЕ.


Иванчо Андонов Терзиевски

Иванчо / Ване / Андонов Терзиевски, на гръцки Йоанис Терзис, е роден в село Косинец тогава в Османската империя. Включва се в четите на ВМОРО, но по – късно е привлечен в гръцката пропаганда, като става четник на Георгиос Цондос. Участва в катастрофалното за гърците сражение срещу османците в областта Корещата. След 1906г. оглавява собствена чета, с която тероризира българските екзархийски села. На 03 юли 1907г. четата му заедно с още две гръцки чети дават сражение на четата на нашия войвода Атанас Кършаков, в което българския войвода загива. Продължава дейността си до Младотурската революция от 1908г. Между 1907 и 1908г. баща му е убит от четници на ВМОРО, като гръцки шпионин.

Лазар Апостолов


Лазар Апостолов с четници.

Лазар Апостолов на гръцки Лазос Апостолидис, роден през 1886г. в костурското село Жупанища в Отоманската империя. Влиза в редовете на гръцката пропаганда, като за това влияние му оказва и владиката Германос Каравангелис. Осъден е на смърт от ВМОРО, но е помилван от нашия войвода Васил Чакаларов, с който ги свързват роднински връзки. След въстанието от 1903г. той влиза в четата на костурския хайдушки войвода Аристидис Маргаритис, който се включва в гръцкия македонски комитет и повеждат борба срещу българската организация. Участват в битката край с. Езерец. Започва да води самостоятелна чета и влиза в сражение с нашия войвода Костандо Живков. Сражава се и срещу четите на войводите Пандо Сидов и Киряк Щкуртов край Изглибе и срещу Наум Петров край Мангила. Възлагани са му задачи от гръцкия комитет за ликвидирането на български водачи на кометети. Участва на гръцка страна през Балканската и Първата световни войни. През 1960г. в Костур е издигнат от гърците негов бюст паметник.



Андартската чета на на Апостолов.


Христо Алексов Чаушев

Христо Алексов Чаушев на гръцки Алексиус Цаусис, е роден костурското село Госно, тогава в империята. Включва се в гръцката пропаганда и в четничество, чиято най – главна и тотална битка е срещу четите на ВМОРО. Подвойвода е в четата на Лазар Апостолов. През 1908г. оглавява собствена чета и действа съвместно с някои гръцки андартски капитани в Костурско и Леринско. Убит е през 1944г. от български четници от военизираната доброволческа българска организация „Охрана”, създадена за защита на българщината в Леринско, Костурско и Воденско, от българският офицер – войвода Андон Калчев.


Стефан Григоров


Стефан Григоров

Стефан Григоров на гръцки Стефос Григориу е роден в Битоля тогава в империята. През 1904г. се включва на гръцка страна в четата на Коте Христов, а през следващата в тази на Йоанис Каравитис. Участва в сражението срещу нашият войвода Наум Петров – Буфчето край Кладороби. Води сражения с албански чети и с тази на нашия войвода Атанас Кършаков в Костурско и Костенарията. През 1907г. води самостоятелна чета и напада Смърдеш. Действа и в Мариово. На 08 февруари 1908г. неговата чета заедно с четите на още осем гръцки войводи и селска милиция водят сражение с турска войска. През Балканската и Първата световна войни взема участие на гръцка страна. Живее в Епир. През 1926г. застава на чело на паравоенната организация „Гръцки македонски юмрук”, който има за цел да изкорени българското самосъзнание в Егейска Македония. Участва в Итало – Гръцката война от 1940г. А след германската окупация от 1941г. застава на чело на чета на националната съпротива, заедно със сина си Еламинондас Григориу. На 25 май 1943г. двамата са убити в Сисани.


Григор Войнов


Григор Войнов

Григор Войнов на гръцки Вайнас Аграфиотис, е роден през 1868г. в леринското село Сребрено. В 1889 г. влиза в хайдушката чета на войводата Вангел Георгиев, който по – късно става войвода и във редиците на ВМОРО, а после и ренегат присъединил се към гръцка страна. След което Агрифиотис е спечелен за каузата на гърците и участва активно в чети на някои андартски войводи. През 1907г. е пленен при сражението с турците край Лехово и е изпратен в затвора в Битоля. След революцията на младотурците е легализиран. Григор Войнов умира през 1970г. Удостоен е с държавно погребение и военни почести. Синът му Пандо Войнов / 1924г.- 2008г./, е гръцки комунистически деец, български офицер, ръководител на славяномакедонските структури на ГКП в емиграция през 1952 – 1956г.

Стерьо Сапунджиев



Стерьо Сапунджиев

Стерьо Сапунджиев на гръцки Стерьос Сапундзис, е роден през 1877г. в леринското село Горничево, тогава в империята. Включва се в гръцките чети които се борят против българските на ВМОРО. Влиза в четата на своя зет Минас Циклос, която действа около Суровичево. По късно оглавява гръцкия комитет в Лерин и координира действията на четите на различните гръцки водачи. На 15 юли 1906г. с разрешението на гръцкия Битолски консул изпраща няколко гръцки чети за нападение над български села, дори и  срещу родното си село, което подпомагало нашето движение. В схватката с нашите, загиват дванадесет гърци сред които и капитан Николудис. Сапунджиев се похвалва на двама турци за стореното и не след дълго, това става известно и разбунва обществен проблем, при което той е арестуван и изпратен в затвора в Битоля, от където малко по – късно успява да избяга. През Балканската война е един от хората които договарят с Юсуф бей Лерин да бъде предаден на гърците и това става малко преди да дойде сръбската войска. От 1913 до 1922г. става кмет на града. След германската окупация през 1941г. напуска Лерин и отива в Лариса, където живее и умира през 1961г. В Горничево има негова статуя.

Ставро Дафов Кочев


Ставро Дафов Кочев с гръцка манлихера и парабел.

Ставро Дафов Кочев известен като капитан Банициотис, е роден в леринското село Баница, тогава в империята. Като гръкоманин са включва в борбата срещу ВМОРО. Преследван от турците през 1907г. бяга в САЩ, но влязъл в конфликти с българите там, отново се връща в Македония. Влиза в четата на гръкоманския капитан Антигонос / Донос/ Холерис негов съселянин и гръка Николаос Адрианакис и действа в нея до 1908г. Скоро след това е арестуван от младотурците и осъден на смърт. Затворен в Битоля, от където успява да избяга пак в емиграция. Връща се отново в Македония на чело на чета от шестима критяни и действа до Междусъюзническата война. При завръщането си в Баница организира избиването на видни българи. През ПСВ се сражава в Епир. След немската окупация от 1941г. се включва в съпротивата срещу немците в района на Преспанско.

Константинос Папаставрос


Константинос Папаставрос

Константинос Папаставрос известен като капитан Мавроматис, е роден в костурското село Маврово, тогава в империята. Според някои твърдения в рода му има и арумънска жилка. Явен гръкоман, който се присъединява към гръцката въоръжена пропаганда и застава на чело на чета от 40-45 човека от Маврово и Костур. Действа съвместно с четите на влашките /аромънските / гръкомани Александрос Георгиадис и Стерьос Кундурас.


Николаос Пирзас


Николаос Пирзас


Николаос Пирзас известен като Лакис Пирзас, е роден в 1880г. в град Лерин. Смята се че и той е от смесен произход с аромънска жилка, а може би чист аромънин? Един от първите заедно с Коте Христов и Павел Киров, които са задвижили лобистки гръцката пропаганда в Македония. Влиза в четата на Павлос Мелас и там е плътно до него като преводач на български, чак до убийството на Мелас в битка с турците. След това заминава за Атина и работи в Гръцкия македонски комитет. Отново влиза в Македония с четата на капитан Георгиос Цондос, но след като влиза в конфликт с него, се отказва и заминава за Египет и стои там до Балканската война. След като Лерин попада в гръцки ръце се връща в родния си град, където умира през 1947г. През 1960г. в Лерин е издигнат негов бюст.


Яни Рамненски


Яни Виттьолгу Рамненски

Яни Витьолгу Рамненски на гръцки Янис Рамналис Витьолгу, е роден през 1885г. в българското патриаршиско семемейство на българоговорящи гръкомани от село Рамна тогава в империята. През 1904г. убива български търговец в Сяр дарил къщата си за българско училище и така млад се присъединява към гръцката въоръжена пропаганда. Макар почти да не разбира гръцки става четник в андартската чета на капитан Йоанис Сакеларопулос /Зирия/, действаща в районите на Лъгадинско, Богданската планина и Халкидики. От 1905г. сам повежда чета в този район и действа подпомаган от Христос Дремлис който е създал таен клуб „Анагениси”, за борба с четите на ВМОРО. През 1908г. е използван от младотурците, но на следващата е изгонен от тях. До 1912г. учи в Атина. През Балканската война участва в чета срещу българската войска в Халкидики и е от хората които забавят нашите при настъплението им към Солун. След прогонването на турската власт от Кукушко и Лъгадинско Янис с чета от десетина човека, започва да тероризира българското и турското население в този район, който е част от българската окупационна зона. Прави немалко атентати срещу български войници чрез взривове. По време на Междусъюзническата война влиза първи в гр. Лагъдина опразнена от българските войски. Заселва се и живее там след войната. През 1923г. докато работи в собствената си воденица е убит от крадец /една от версиите/. Посмъртно е издигнат в чин втори лейтенант, а в града му е вдигнат паметник.


Атанас Хаджипантазиев



Атанас Хаджипантазиев

Атанас Хаджипантазиев на гръцки Атанасиос Хадзипантазис е роден в българското гръкоманско село Просеник тогава в империята. Присъединява се към гръцката пропаганда и оглавява Долноджумайската чета на гръцката организация. Участва в нападението и клането в българското село Горно Караджово, където е ранен. На 17 октомври 1906г. в Сяр той убива българския книжар Атанас Ников. При нападението е ранен при неизяснени обстоятелства от неговия под капитан Атанасиос Кипурос от влашки / арумънски произход, роден в българо – влашкото гръкоманско село Долна Джумая /. Хаджипантазиев тайно е лекуван в Сяр, но умира от перитонит през 1907г.


Стерьо Влахвейс


Четата на Стерьос Влахвейс, седналият в средата.

Стерьос Влахвейс понякога Стерьос Влахбейс, известен по нашенски и като капитан Щерю, е роден през 1880г. във влашкото / арумънско / семейство в гръкоманското българо – влашко село Долна Джумая, тогава в империята, сега в Гърция. Става четник в четата на капитан Дукас Дукас. През 1907г. наследява  водачеството на четата на убития гръцки войвода 



Трайко Браянов



Петър Христов


Петър Христов най вероятно с турска маузер


Петър Христов е роден през 1887г. в битолското гъркоманско село Велушина, тогава Османската империя. През 1905г. минава в нелегалност и влиза в четата на Йонис Каравитис. От месец май същата година преминава към четата на Георгиос Цондос и действа в Леринско и Костурско. От есента на 1906г. е четник при Георгиус Диконимос. Снякои местни чети, както и тази на Павле Илиев нападат с. Каленик / Долно и Горно / и село Матешница. През 1908г. участва в битка против турците край манастира край Буково, при която е заловен. Понеже е нападнал и убил Зейнел бей от Невеска, заедно с четата на Александрос Георгиадис, е обесен на 21 юни през същата година в Бетоля.


Вангел Георгиев Начев - Сребренски


Вангел Георгиев



Вангел Георгиев е роден през 1876г. в леринското село Сребрено, днес Аспрогия Гърция. Оглавява хайдушка чета в района. През 1997г. участва в гръцко - турската война. След което става войвода в редовете на нашата ВМОРО. През 1901г., обаче напуска организацията, след убийството на чичо му Димитър Икономов и разбира се срещу пари веднага е спечелен за гръцката пропаганда от костурския владика Германос Каравангелис. Сформира първата гръкоманска чета от 15 души. През 1903г. заедно с критянския войвода Георгиус Паракис започват борба против ВМОРО. Водейки битка заедно с турците против четата на нашия войвода Воти Кирчев, който е ранен и пленен. По време на Илинденско -Преображенското въстания заедно с турците опитва, но разбира се неуспешно да защитава от нашите въстаници влащкото село Клисура. След въстанието влиза в селото и избива много от мирното население подпомагало въстанниците.  Убит е от четата на войводата Александър Турунджов на 13 май 1904г. между селата Суровичево и Айтос. През 1960г. в Костур е издигнат негов бюст от гърците.



Георги Богданцалията


Богданцалията клекнал в средата




Андреас Макулис

Андреас е роден в Станимака / Асеновград / с гръцки корени. Дезертира от нашата армия и минава на гръцка страна.






Христо Чочо


Христос Карапанос грък в ляво и Христо Чочо Българин гръкоман в дясно.




Четата на Карапанос сред четниците е и Чочо.

Към темата, ще бъдат направени още добавки!


понеделник, 4 юни 2018 г.

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО





Благоевградско




Граничари с куче 40 г. на ХХв., неизвестно?




Наши овчари неизвестно?




Граничари с наше черно куче, неизвестно къде?




Тракия.



Неизвестно?




Граничар с куче, неизвестно?




Учители с ученици сред природата и с голо наше куче от с. Ситово - Родопи.



Българи мохамедани с овчарските си кучета, от областта Гора в Косово. За незнаещите, там и в някои части на Македония живеят наши събратя с друга вяра.




Наш овчар от Пловдивско 1955г.




Деца от Пловдивско с наше овчарско куче.




Граничари с наши кучета / поне едното е /, неизвестно?




Тополовград.




Силно увредена снимка на наши граничари с куче от преди Балканската война.




Български военно санитарен полеви пункт с наше куче в ролята на куче издирвач на ранени.



Овчари със стадо и куче от с. Ситово - Родопи




Наши граничари от заставата край с. Ново село 1935г. с кутре от породата, бъдещ страж на родината ни.




Румънски овчар моканин в Северна Добруджа.



Селяни от с. Делчево Исперихския район на Разградско.




Граничен пост по Осоговската планина.




Наши граничари с куче от края на 40 - те години на ХХв.




Наш граничар с куче край Охрид.




Селянин с младо нашенско кутре от с. Борово община Лъки - Родопи.



Хора в с. Рила с интересно Неясно какво куче?




Граничари с наше и немско куче от края на 40 - те години на миналия век.




Овчарчета с наши овчарски кучета от с. Караисен / днес Павликени/ Търновско.




Туркини бежанки по време на Балканската война от 1912г.


Наши войници - граничари от Беломорието.



Автор: Н. Тодоров
гр. Силистра