петък, 7 септември 2012 г.

присъствието на българското овчарско куче като герой в нашата литература

Български граничар 1920г.

     В този материал, драги читателю, ще представим нашия личен труд, положен няколко години наред, по издирването и анонсирането на образа на нашето овчарско куче, като герой в българската литература. Ще изброим, може би не всички произведения на родните литературни бардове, в  които са описани случки и истории с представителите на националната ни порода овчарско куче. Естествено, ние нямаме претенцията, че сме прочели и издирили комплексно – целокупното, българско литературно пространство. Въпреки това, любителите на породата / и не само/, спокойно могат, по описа представен тук, да потърсят из библиотеките и читалищата по родните си места, произведенията на тези автори. И след като се сдобият с изброените художествени четива, да преживеят едни страхотни емоции с героите, времето им и техните съдби. Анонсираните произведения от българската анималистика, са от всички български краища и основно отразяват времето на първата половина на ХХ век., тогава когато овчарските кучета, макар вече и в не пълния си блясък и чистокръвност на популацията, са все още неизменния страж на домовете, стадата и границите на отечеството ни.

Български овчар от Добруджа 1946г. - покрай стадото се движи черно - бяло куче.


    В настоящтото описание, изпъкват три реперни пункта – първо: авторите не са изброени по азбучен ред. Второ: изброените творби извън скобите с одебеления шрифт, са тези в които-  кучето е или главен герой, или в голяма степен е най – верния му помощник. А при тези които са в скоби, с нормалния шрифт, то е споменавано по – рядко. И трето: Произведенията са в жанрово отношение основно от типа разказ.

Румънски овчари 1958г.

Куче от с. Сребърна Силистренско 40г. на ХХв
.
Румънски овчар от 30г. на миналия век.

Йордан Йовков„Балкан”, „ Борба до смърт”, „ Скитник”, „Нощен гост”, / Грехът на Иван Белин”, „Граничари”, „ Среднощни гости”, „ Два врага” , „Вълчицата”, романите „ Чифликът край границата” и „ Жетварят”/ споменава ги в „ Младите господари”, През чумаво”, „По жицата” и др.

Николай Хайтов„ Катерин”, „ Облизаната попара”, „Кучета”, /”Калинкините чанове”, „ Ибрям Али” и др./, пиесата „ Кучета”.

Йордан Радичков – „ Марчо”, „Каракачанка”, „Вълк”, пиесата „ Лазарица”, / „Нашите гори”, „Последно лято”, „ Небесна благодат”, „ /.

Георги райчев„ Вълчето

Янко Добрев „ Дингиля и каракачана”.

Йордан Данчов„ Летателната техника”,/Единакът/”.

Дончо Цончев„ Бялото куче”, „ Шаро”, „ Вълчицата”.

Добри Жотев – книгата „ Вълчи вървища”, като там - / Караман, Неро, Село без кучета, Шабан, Нощен гост, Бягство от цивилизацията, Марко и Аз, Легенда за Любата, Каро/.



Гръцки овчари от същия период.


Катевите кучета от Разлог в Пирин.

Ангел Каралйчев – „ Вълча пътека”, „Ако ти станеш куче”,/ „Самоил”, „ Хан Крум и неговия кавхан”, „ Народни момчета”/, и др.

Ивайло Петров - / Майка, Преди да се родя и след това, Хайка за вълци и др./.

Христина Острикова„ Вражда”, „ Капанът”.

Кирил Апостолов –„ На кошарата”

Борис Крумов„ Кюмюрджи”, „ Верни приятели”.

Стефан Попов – „ Янко”

Крум Григоров„ Нашето куче”, „ Лишко” и др.

Христо Стойков„ Кучето Пирин”,/ „ Толето дежури”/.

Ст. Цанев Даскалов„ Игра” ,/ Песология/.

Димитър Яръмов„ Битие”

Пенчо Досканлиев„ Кучето на стопанина”

Георги Караславов – „ Другар”, / Маски/.

Иван Василев„ Горан”, „ Боран Стефан”и др.

Славчо Донков – „ Цезар”

Петър Стъпов„ Мечо и Аз”, „ Диана”.

Григор Угаров – „ Кучката Арда”

Владимир Талев – „ Аслан”

Александър Горунц„ Верен Пазач”

Георги Божинов„ Барон”, „ Сивия скиталец”, „ Сура Байрактар”.

Илия Богданов„ Дивата кучка Янтра”

Никола Статков – „ Две пенсии за Мурга”

Иван Стоянов – „ Арнаут”

Паулина Станчева – „ Караман”
 


Наши граничари с куче и картечница, в навечерието на Балканската война, според официалната информация на снимката, но според картечницата, може би е около Първата световна война?


Гръцки овчар 1960г.


Картичката изобразява сурвакарчета - балканджийчета от Габровско - Троянския регион.



Турчин с кучета началото на ХХв.


Наш пограничан юнак с кучето си, преди Балканската война 1912г
.
Цветан Чалъков – „ Кучешки ден”

Антон Михайлов – „ Вълкът”

Купен Палов – Палата„ Кучешки разправии”

Христо Панев„ Неканен гост”, „ Единак”

Кольо Герджиков„ Сюлеймана”, „ Белязаната вълчица”

Атанас Танчев„ Кураж”

Кирил Добрев / Гривек/ - „ Смърта на Кит”, „ Вълчицата”

Славчо Трънски„ Стоянчо и Шаро в акция”, „ Приятели”

Петър Кънев„ Живот със стадото”, „ Другари”

Недялка Каралиева – „ Сюлейман”

Пелин Велков„ Вярност”, „ Свиня”, „ Шарка”


Овчари от софийско първата половина на ХХв.


Родопчани със стада на паша в Беломорието.

Константин Канев„ Балабан”

Стефан Поптонев„ Екзекуция”

Кирил Момчилов„ Вълчицата”

Златко Сребров„ Страшната история на Катран Колю”

Лалю Цвятков„ Заради обич се затри”

Цвятко Йовчев„ Неволя”

Добри Немиров„ Семейство”

Иван Гащисанилов„ Грозю”

Коста Църношанов –/ „ Прокълнатата сабя”/

Цветана Мартинова„ Моят дядо”

Никола Райков„ Снежна ледопис”

Любен Петков„ Малката овчарка”, /„ Кучешка история”/


Каракачански стан първата половина на ХХ в.

 Емилиян Станев – „ Вълчета и кученца”, / „ Вълкът”, „ Дамга”/.

Илия Волен„ Ваклуша”

Орлин Василев – повеста/ „ Зъб за зъб”, разказа -  „ Битка в гората” и др./

Симеон Янев – повеста „ Ден и нощ – нощ и ден”

Ради Царев –  повеста „ Дивият дъх на гората”, споменава ги в много разкази.

Илия Р. Блъсков – /„ Изгубена Станка”/

Дора Габе –/ „ Вълкът/.

Петър Делчев„ Срещата”

Георги Митков – „ Овчарят Манчо и кучето Маджара”

 Гео Донев   – „ Варницата”

Асен Христофоров - " Шюкрю и Караман"

Веселин Вълчанов - " По пътеката", " Селските кучета", " Жигосаното куче", " Лъвчо"



Наши граничари по същото време.

    Най – вероятно има и още много, които все още не сме открили!? Дори и в някои наши класически произведения, на родната ни литература, които не сме споменали в настоящата публикация, се описват овчарските кучета. Наричаме ги, имено с квалификацията овчарски а не каракачански, не само защото това е истинската им същност, но и в самите произведения, така са представени от авторите. Каракачанската интерпретация върху името им, се употребява, едва няколко пъти от някои автори, които се броят на пръстите на едната ръка. При това, при употребата в дадения контекст, си личи, че каракачанския псевдоним, е използван за едно литературно обогатяване на изразните средства а не като охарактеризиране на породност. Това неправилно наименование, съществуващо поради редица обективни и субективни исторически причини, се заражда, битува и спорадично се употребява именно в първата половина на ХХ век. Макар и късно появило се, то няма как да не се прокрадне и в нашата анималистична литература. За съжаление, не извори и факти, а именно литературната интерпретация е заложена като основа на „ научните”, фундаменти при почитателите на каракачанска същност на породата.
    Също така, кучетата освен в не споменатите тук романи, есета и други произведения на нашите творци, много често, сме откривали и отразени в пътеписи, спомени и друга литература извън художественната. Надяваме се, че има още доста неоткрити разкази, а ние си поставяме целта да ги открием и представим пред читателите.

Н. Тодоров
Гр. Силистра

С Мурджо 2007г.