събота, 12 юли 2014 г.

Да отворим старите албуми

     Въвлечени в динамиката на ежедневието си днес, с цел оцеляване, ние трудно можем да отделим време за историко – дименсионална връзка с родовата ни памет и така, да изпълним с духовно - национален порив съзнанието си. 
       Понякога, се случва почти случайно да отворим старите албуми на предците си, и без да щем в тях, да попаднем на забравени снимки, в които има засвидетелствани наши овчарски кучета придружаващи стадата, на дядовци и бащи, такива които са помощници във военната им служба или пък да ги видим в ролята си като пазачи на дома им, по семейните фотографии. Тогава започваме да проглеждаме бавно и също толкова бавно да осъзнаваме, колко много овчарското ни куче е било неизменна и постоянна величина в българското етнопространство.
      При някои, обаче се получава интересен парадокс, във възприятието им. Въпреки гореказаното, те попадат в капана на клишираното име налагано в обществото, от група „просветени киноложки елити”, и започват да го наричат необусновано – „каракачанско”. Това става след като същите биват заливани със странни епистемологични парадигми обусловени от тенденциозно, инерционно и преднамерено заменяне на фактите и това естествено води до голямо противоречие относно същноста му. Получава се един теоритико етнологистичен сблъсък. Отам,  се стига и до срив в националното единение сред киноложката общественост.
      В латералните умове Светът е устроен биполярно, а при тази мощна неолиберална инвазия на чужди послания и влияния контрапункт на националните ни интереси, в добавка с криворазбран патриотизъм и лимити в съзнанието и мисълта, кучето ни се превръща в нелепа заигравка на тъжни дихотомийни фантазьори отрязващи и ликвидиращи българското му бъдеще.
      Категорично, кучето ни, не е плод на селекция на етноса каракачани! Подобно на българският народ, овчарското ни куче е един исторически феномен наложил се във вековете на Балканите генетичен лупо – молосоиден субстрат.



На Добруджанската граница 40г. на ХХв. Д краката му се валят кучка и младо кутре.



Куче в краката на военни в шуменско през 20г. на ХХв.



Стадо с куче в Балкана.



Жители на с. Караисен Търновско, община Павликени 30г. на ХХв. В края лежи наше куче. 



Плевенското село Николаево 30г. на миналия век, в дъното лежи наше куче.



Ловен надзирател от Берковския Балкан с младото си овчарско куче 50г. на ХХв.



Ретуширана - оцветена снимка на семейство от с. Чупрене  Видинско, с кучето Майор 40г. на ХХв.



Български войници и офицери с куче по улиците на Скопие 1917 -18г.



Ретуширана - оцветена снимка / детайл /, на овчари от Родопите 20г. на ХХв. Сред тях има и сиво овчарско куче.



Граничари с куче в Родопите 50г. на ХХв.



Граждани на разходка около неизвестно село в Тракия, се снимат обградили магарето и на фона на стадото на овчарче. Вежда се и кучето му.



Селянин в потрес след природно бедствие поразило къщата му в с. Папазлии / днес Поповица /, Пловдивско 1928г. Виждат се някои спасили се животни, като кучето му. Снимката е от сайта " Изгубена България".



Овчар със стадо и куче от с. Доситеево Хасковско 1956г. на ХХв. Снимката / детайл /, е от фото сайта на Тодор Славчев.



Овчар със стадо и две овчарски кучета, на паша в землището на с. Голам Дервент Елховско началото на ХХв.



Неизвестно къде и кога?



Куче пие вода от коритото на чешма в Поморие 30г. на ХХв.


Малко чужди снимки от Други Балкански страни, за "контраст", ако някой открие такъв...


Австроунгарски войници в Сърбия 1917г., с току що родило се теленце. Там се навърта и овчарски пес, за да докопа плацентата.



Гръцки харамии и овчар с две кучета, в края на 19в.



 Кошара от Северна Гърция с налягали около нея няколко овчарски псета.



Румънски овчари с кучета 1982г.



Власи от Пиротско - Сърбия с интересно кучле.



Румънски овчар с куче край колибата си 1917 -18г.

Николай Тодоров
гр. Силистра