понеделник, 10 април 2017 г.

МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО IV


Овчар със стадо и кучета от с. Панчерево Софийско.


Български офицери и войници с три наши кучета.



50-те години на ХХв. в с.Орешака Троянско.



Възрастни хора с наше кутре от Плевенско.



Македонски / разбирай българи / бойци /граничари/ от Прилеп 1944г. с куче.



Наши граничари 30-40г. на ХХв.


Български войници се веселят край с.Могила в Македония 1917г. В краката им малки кутрета от породата.


На Сръбско - българската граница 40г. на ХХв.



Хижа Чумерна в Стара планина. Туристи и каракачански деца. В ляво на хижата едно куче, най - вероятно от близките кошари. 




Наше куче от филма Привързания балон от 1967г.



Граничари с кучетата си и граждани от с. Салаш Видинско през 1939г.


Неизвестно.


Сръбско - българската граница.



Неизвестно къде в Б/я?



Варненско.



Граждани на излет с две кучета, едното от които наше овчарско? Неизвестно къде, възможно е да е на Морените във Витоша?


Из Шопския край?


Николай Тодоров
гр. Силистра

петък, 27 януари 2017 г.

Облекло, снаражение и въоръжение на четниците в нашите национално революционни движения

Най – значимите български национално революционни движения, възникнали след освобождението ни от турско робство, са естествено, на първо място, най – старите: ВМОРО и ВМОК, с наследник в рамките на поробена Македония ВМРО от 1919г. във всичките й форми и структури, а в Тракия от ВТРО. Споменатото, вече Тракийско движение ВТРО, от което едно не малко мнозинство се организира в 13 основни чети и заедно с 7  турски чети, се включва в четническия апарат на създадената през 1922г. Българо – турската вътрешна революционна организация БТВРО против гърците, която действа през 1922 и 1923г. Западнопокрайнското движение ВЗРО – Въртоп, против сърбите. И разбира се Добруджанското движение ВДРО, против румънците, от което не много люде се включват след 1925г., в лявото коминтерновско недоносче ДРО. Тук не бива да пропуснем и т.н. политически чети от периода 1923 – 1925г. у нас, които са създадени по политически причини. В които са събрани основно хора недоволни от властта, но съответно и платени от чужди държави. Това са основно българи анархисти, земеделци и комунисти или безпартийни, но техни привърженици, плюс неизменното присъствие в тях и на разни декласирани елементи. Такива са четата на Митьо Ганев вляла се в Хасковската политическа чета „Христо Ботев”, четата на Тумангелов в Средногорието, на Тодор Грудов в Странджа, Курдоолу в Добруджа и Варненско, на Васил Попов – Героя и Тинко Симов в Стара планина, Ловешко и Плевенско, на Георги Германов – Швабата в Разградско и Търговищко и други, общо 16 такива.


 Всички тези наши освободителни движения имат почти еднакво облекло, въоръжение и снаряжение, с леки разлики в някои компоненти.
Според наръчника за четоводците на Добруджанското движение ВДРО, облеклото шито по устав на четническия апарат е следното:
1.    Панталон / клин /, тип войнишки с лек брич и прашка под ходилото.


Униформи, снаряжение и въоръжение / възстановка / на ВДРО

 2. Куртка тип войнишка. / и двата артикула, са били в зелен цвят, поне така, на няколко пъти в различни публикации по въпроса, посочва левият деец на ДРО Иван Георгиев, който е роднина на един от войводите в организацията ВДРО Рашко Чорбаджиев, от който черпи информацията за това. Според друг източник е от тъмно сив плат/.
В началото на 30г., на ХХв. , например, когато ВДРО подновява активно своята четническа дейност в поробена Добруджа, в един документ се казва, че бойците поставили въпроса пред главният войвода на организацията Стефан Боздуганов, за ушиването на нови униформи.


Убити двама турци и един български учител от четата на комуниста  Георги Германов - Швабата в с. Дуванджии / днес Осен  / Търговищко, през 1925г.



Родопската чета на ВМОРО на Пею Шишманов през 1903г. Освен различни униформи, половината четници са с калпаци, а другите с каскети.

3. На главата по форма се полага каскет, но може и калпак – български, военна фуражка или шапка от трудови войски. Допуска се дори и войнишка каска.
При другите движения например, четниците на ВТРО използват, по – малко каскети и друг вид шапки, а предимно калпаци. Това се наблюдава и по снимките на четите от по – стария период при ВМОРО и особено при четите на ВМОК. След като се възстановява ВМРО, в униформата освен традиционните каскети, навлиза и специфична кожена шапка с остър връх и емблема на организацията, която наподобява  стилизиран вариант на средновековните български шлемове.
При облеклото в този по – ранен период, освен униформите специално шити за редовните четници, се наблюдава масово използване на народните носии, от участниците в движението, характерни за съответните райони на областите, от които са те. Много от тези дрехи се отличават с различни гайтанени и други украсителни елементи, ширити и лампази и др.


ВМОРО четата на войводата Дзоле Стойчев. Различни по вид облекла, навои, паласки и поясоци, шапки и въоръжение.


4.   При ВДРО, за краката, най – често се използват цървули с бели навои и черни върви. Също така, платнени с друг цвят навои с цървули или военни обувки. Има данни и за обувки / цървули /, с предпазни кожени гамаши до коляно. Както и цървули с дълги чорапи, от вълна тип калцуни. Още и калцуни от тъкан вълнен плат. И не на последно място, но по – рядко и ботуши.
5. За студено време се предвижда връхна сукнена или вълнена наметка / тип пелерина/, с яка и качулка. Също може и войнишки шинел, или ямурлук. В края на 30 години на ХХв., при ВДРО / която единствено все още функционира, за разлика от другите движения, които са ликвидирани, поне официално през 1934./, има документални данни за използването и на камуфлажно облекло и пелерини.
Често обаче, тези униформи не са били в пълен комплект за отделните четници и се е случвало куртката да се съчетае например с лични селски потури или градски тип панталон и всякакво друго съчетание между лични цивилни и военни дрехи.
  6. Всяка чета има и знаме с размери 30 на 50 сантиметра.



Анархиста Тинко Симов. Униформа, Манлихерова карабина, Парабел и бомба - бухалка на кръста.



Четници на анархиста Нено Петров, най - ляво. Всичко налично по тях е като четниците в останалите движения.

Същите атрибути се наблюдават и при четниците в другите движения. Има разбира се и известни разлики, като например, че при македонските комити, може да се открият бели върви върху тъмни навои, или високи калцуни, както и вълнени навои  над коляно. В по – ранен етап се виждат и гръцки дрехи с надиплени полички, които в един момент се изхвърлят от организацията, защото е осмислено, че те не подчертават българското а чуждото. Само отделни четници с влашки / аромънски /произход, са си позволявали да ги носят. Пак в по – ранен етап, обаче се наблюдават и български четници с албански тип носии, или с български такива, но сходни и повлияни от албанските. Носят се и елементи от чужди носии. При другите движения се вижда и, че панталоните от униформата нямат брич. Само отделни четници носят военни панталони с брич.



Част от Хасковската политическа чета "Христо Ботев". Пред четниците червено знаме със сърп и чук, върху което са кръстосани кама и револвер и сложени върху купчина бомби Одринки и Бухалки. 



Малка част от четата на снимка пред същата конфигурация от четнически бойни атрибути, на която се вижда точно какво има! Кожена командирска чанта с капсуловани на нея сърп и чук, а пред нея кръстосани нож и пистолет парабел. А най - отпред двадесетина бомби от различен тип: бомби - бухалки с дръжка, яйцевидни малки гранати, доста български бомби - Одринки с осколки, както и стърчат две по - големи осколочни бомби от неясен тип?



Четника на ВМОРО Димитър Стоянов 1903г. Освен типичните пистолет, сабя и потрондашите, е интересна и пушката, която е със щик и пълнител? 



Войводата във ВДРО а след 1925г. и в левичарската ДРО, Димитър Дончев - Доктора. С характерна униформа от куртка и панталон с лек брич, навои и цървули, поясок на кръста, Манлихерова карабина, бомби - бухалки на презрамките, бинокъл и пистолет Броунинг в кобура.

Снаряжението, е също доста сходно при всички движения. Навсякъде се използват колани, кожени презрамки, кожени или брезентови торби и чанти, за различни потреби, от муниции в резерв и медикаменти, до храни, както и подходящи торби, за подривни и технически материали. Използват се походни войнишки раници или торби тип мешка индивидуално от всеки боец. Допълнителни ремъци и посуда, дори и фотоапарати. Командирите имат бинокли, а отделни бойци носят фенерчета. Използват се разбира се и манерки за вода.
Много важен и задължителен атрибут, за всеки четник, са т.н. Поясоци / закрити с кожен капак патрондаши/ или паласките, които са обикновени войнишки за колан, малки презраменни кавалерийски за презрамките, или малки здвоени коланни. Кобури за пистолети и паласки за пистолетни пълнители. За всеки боец е трябвало по устав, да има по 200 патрона за пушка, по – голяма част от които да носи лично, а другите в резерв, и по 100 патрона за пистолет, половината за лично носене, а другата половина за резерв. При ВМОРО, ВТРО и при някои политически чети се наблюдават презраменни незакрити патрондаши на ленти.



Командири и заместници във ВДРО, от ляво на дясно Стайко Колев, Слави Алексиев, Цони Чанков и Иван Чапкънов, в униформи с брич, поясоци, бомби - бухалки, Манлихерови карабини, Парабели. Чанков / най - ниският /, е с револвер Наган. Сл. Алексиев/ седналия /, пък е с два Парабела - обикновен и Парабел с удължена цев.



Известни за епохата системи пушки. Отгоре на долу: Щаер - Манлихер 95М, т. н. "Българска манлихера", френката Бертие, Немската Маузер, италианската Манлихер - Каркано, руската Мосин - Наган, английската Ли Енфилд и американската Спрингфилд.



Четата на войводата във ВМРО и във ВЗРО - Въртоп Ефтим Полски. Обичайните атрибути за четници от епохата, пушечно и пистолетно въоръжение, но се виждат едва три бомби тип Одринки у отделни бойци.



Командването на Българо турската вътрешна революционна организация / БТВРО /. От ляво на знамето са турските войводи с главен такъв Фуат Балкан, в средата. От дясно на знамето българските войводи с главатар първия подред Таньо Николов / Тане Николов / от Хасково деец на ВМОРО и на ВТРО. 

Въоръжението, също има своите сходства.
1.  Пушките / най – често къси карабини/, са предимно система  Манлихер /т.н. Български Манлихери/, по – стари или по – нови модели. Но има използвани и други модели на фирмата Манлихер, в арсеналите на движенията. Например т.н. Румънски Манлихер, Гръцки Манлихер, Италианските Манлихер – Каркано, както и други системи, като, различни модели на Немските Маузер, Турски Маузери, включително има и отделни случаи на използване на трофейни френски, английски и други пушки и карабини от Първата световна война.
В първите години на спонтанна съпротива на добруджанци срещу румънците, преди официалното изграждане на ВДРО, както между впрочем, това е и при другите движения, са се използвали и по – старите еднозарядни пушки Крънка, Бердана, Шаспо, Мартини – Пибоди, многозарядните Уинчестър / но които са определени като неподходящи - слабо мощни / и др. В Македонското и в Западно Покраинското движение, се използват от отделни бойци и Белгийските Маузер, и карабините сръбско производство Маузер – Миланович или Маузер – Крагуевац. Сърбите произвеждат след 1924г., специално направените за своите чети от сърби и българи – сърбомани, много по - къси карабини наречени Маузер  „Юурушник”. По – късно такова разнообразие се 


Иван Куюмджиев войвода във ВМРО от гр. Разград. Освен "Българската" Манлихера, се вижда характерния кобур за пистолет Маузер, с кутия, за пълнител стоящ пред спусъка.



Четници на ВМРО през 1931г. с две "Български" и една "Гръцка " карабини Манлихер, а единият четник е с автоматично оръжие.

наблюдава и при партизанското движение у нас и на Балканите. Ето и описанието на ефекта получаващ се от стрелбата на различните типове пушки, направен от партизанския командир на чета от бригада „Чавдар” Веселин Андреев.

…” Бумтежът на „Сръбкините” / сръбските карабини Маузер- Крагуевац /, се примеси с плясъка на гръцките пушки / Манлихер – Шонауер/. Трясъкът на Манлихерите / Българските М95 /, разтърси доловете.”…
Из „ Умираха безсмъртни – бригадата” от В. Андреев.
Маузерите например, са с калибър 7,92мм. Гръцки, и Румънски манлихери са с калибър 6,5мм. А нашите манлихери ас с 8,2 мм.
Въпреки, че в движенията се използват различни видове и системи чуждо огнестрелно оръжие, най - масово, естествено се използва въоръжение намиращо се в българската армия! И това не е просто и само от практични съображения. Това иде да покаже, и своеобразната идентификация на нашите революционни движения единствено и само с българската им национална принадлежност, държавна идея и кауза!



Четници от Хасковската политическа чета с "Христо Ботев", с Манлихери, пистолети и бомби Одринки.



Българи подготвят гранати - Одринки, за въстанието.

2.    При пистолетите има още по – голямо разнообразие. Използвани са както нови, така и по – стари образци пистолети и револвери. Най – често това са използваните в нашата армия пистолет Люгер /Парабел. Но също така и пистолетите Броунинг, Ландханд, Драйзе, десет зарядния Щаер – Манлихер, немския Маузер /с кутия за пълнителя пред спусъка/, френски модели и др. Револверите са с марки, старите: Лафуше, Гасер, Смит и Уесън. Или новите, Наган и др.



Четници на ВТРО, с потури, калпаци и куртки. Всеки разполага с бомби - бухалки закачени на кръста.



 ВМРО чета на Сане Петров в която отделни четници носят кръгли гранати, като се вижда само една бомба - бухалка.



Родопският комита Бечо Даракчията, с по - стар тип Манлихера, сабя, пистолет, в поза за хвърляне на бомба - Одринка.


3.    Задължително в Добруджанското движение се използват и ръчни гранати и то по няколко на брой. Три за лично носене и по три в резерв. Отличителна черта на добруджанските комити е, че поне за снимка, четниците са ги окачвали, не само по колана, но и маниерно, до рамената, върху презрамките. Най – често срещаните модели са т.н. бомби с дръжка – тип „Бухалка”, немски, австрийски и български образци, като и осколъчна граната тип „Лимонка”. 

Четника Гоно Христов Манчев от ВМРО, с граната тип - Лимонка висяща на презрамката.

При другите движения по снимките се виждат много по – малко количество гранати. Отделни четници носят по една, до две  бомби – бухалки, на колана или на презрамките на рамената, и то едва през 20 г. на ХХв. В по – ранните години имаме данни, че са използвани и т. н. български бомби „Одринки”, но е почти невъзможно да се видят те, по - ранните снимки. Отделни такива се виждат у арсенала на отделни четници от периода на ВМРО. Такава бомба има изобразена между кръстосано знаме и Манлихера на емблемата на ВМРО. Има данни и за използването и на други модели гранати – Италианските малки и големи яйцевидни, цилиндрични английски, френски и др.

Николай Тодоров
гр. Силистра

неделя, 4 декември 2016 г.

МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО III

Презентираме поредния фактологически фундамент от стари снимки и цитати от произведения по спомени на наши автори, които ни спомнят ония вехти времена, преди социалистическия период у нас, когато Българското овчарско куче е било неизменна част от битието на предците ни, по цялото Българско етническо землище!


Семейство от с. Попина Силистренско в с. Зимевица.

...”Първите живи същества, които посрещнаха малката гостенка в двора, бяха две телета с вирнати опашки и влажни муцуни, седем бели агънца с къдрави кожухчета и три рунтави овчарски кучета... Прибираха се в здрач, посрещнати всякога далеч в полето от техните едри дворни кучета, тези най – мили приятели на всички деца по света.”...
с. Харманлък Добруджа , из „И те са били деца”, от Георги Русафов по спомени на Дора Габе.

...”Чул лая на кучето в двора, слиза слугата на дядо Рахни. Той в мигом е ступан и подкаран с приклади към къщата. Принуждават го да отвори вратата и няколко човека нахлуват вътре, а двама остават да пазят отвън.”... И изчезват. След минута дори кучетата спират да лаят.”...
С. Бояна Варненско.

...”Както спяхме евна нощ, залаяха кучетата. Мъжът ми излезе да види какво има. След малко се повърна, воден от няколко души въоръжени.”...
Спомени на Манка Янчева от с. Ениджекьой Варненско. Относно върлуващата в този район банда на Курдоолу. 


Хора от с. Житен. Села с това име има и в Софийско и в Добричко.



Подрастващо кутре от породата, неизвестно.

...”Щаро верният пазач на Бай Киро Грънчаря - бафна и се спусна с тревожен лай срещу високия момък. Но когато позна квартиранта от с. Бальовица, който е вече втора година в дома на неговия стопанин, рунтавия пазач веднага млъкна и размаха радостно опашка.”...
Спомен за Младен Исаев който пребивава на квартира в Берковско село, из „И те са били деца”.

...”Новият овчар излезе на двора. В мрака го посрещнаха светналите очи и размаханата рунтава опашка на Караман. Асенчо потупа кучето по гърба, дръпна късите му уши и се похвали:
- Ей Карамане, знаеш ли, че утре само с теб двамата ще пасем овцете!... И през лятото поляните на мерата от ранно утро до късна вечер кънтяха от детска врява. Нежно подрънкваха медените хлопатари на овцете, наведени над сухата тревица. Край тях припряно бафкаха овчарските кучета.”...
По спомени на писателя Асен Разцветников от с. Руска Бяла Врачанско. Из „И те са били деца”, от Георги Русафов.



Овчарско куче с крави. Неизвестно къде?



Картината "Овчар", от Христо Гунчев.



Под вр. Мазалат в Централна Стара планина през 1935г.

...”Тъй си приказвахме ние, а от горе, откъм кошарите, забелязал шаренията, към нас бавно пристъпваше, като замяташе нашироко овчарската си гега, стар човек. Около него се наваляха четири – пет овчарски кучета... Старецът вече беше дошъл при нас – висок, сух с дълга бяла брада като светец. Кучетата бяха легнали в краката му – едри песове, които сякаш пазеха светеца.”...
Отнася се за Северните части на Централен Балкан, из „Сто крачки зрелост” от Марко Семов.



На вр. Ботев в Централна Стара планина през 80г. на миналия век.


Неизвестно?

...”Аз бях дете тогава. Понякога дядо ми ме оставяше сам в кошарата, когато отиваше за селото / с. Рогозен  Белослатинско/. Винаги при заминаване ме окуражаваше да не се плаша от вълците.
- Мечо ще ги пропъди. Умно куче е той. Но ако се опитат да преминат оградата на кошарата и кучетата не могат да им надвият – излез! Излез навън, не се страхувай! Вземи една разгорена главня от огнището, и право срещу тях! Вълците бягат от огъня...” Винаги щом засновяха вълци покрай кошарата, аз настръхвах. Не беше страх. Грабвах смело от огнището, най – горящата главня, отварях вратата на колибата.
- Мечо! Лисо! – виках кучетата.
И се понасях заедно с тях срещу вълците. И винаги ги прогонвахме.”...
Из „Труд” от Пелин Велков.


Трявна 1928г. "При дядо Георги".



Под вр. Мургаш 

...”Както виждаш дори твоето куче не ни усети. А щом сме дошли сега, значи така е трябвало! – рече Владо.
- Да бе, таласъми да бяхте моят звяр, щеше да ви усети, как така стъпвате?”...
Към с Радославово в района на Ботевгродския Старопланински район.

...”Сирман махала е отделена, няколко опърпани къщи, кошари и плевни. От гората, през нивите, се влиза направо в едноетажната им къщичка. Но по – важното е, че  всички деца са приучени да помагат умно, пази се страхотна тайна, дори кучето Мартин близко като човек на всички „Чавдарци”, минали през тоя дом – не лае по тях, дори и непознатите партизани за него познава”...
При ятака Бай Кольо. Никола Тодоров из Мургашкия район.

...”Още при първото почукване лавна куче, обади се съседско, цялото село гръмна в бесен кучешки лай. Много нощи са ни лаяли кучета, но никога не ми се е струвало толкова зловещо.”...
Към с. Ботунец.

...”През деня приближават хлопатари и блеят овце, а кучетата не лаят... Партизанинът избягва, Митра не може да мръдне, кучетата радостно се завъртат около нея – познават я тия верни души.”...
С. Бакьово из „Умираха безсмъртни”- Бригадата от партизанина Веселин Андреев. ...” 



Неизвестно? Със заешки улов и чобанско куче на врата.

...”Аз си спях на талигата, като смятах сутринта рано да отидем да берем тютюна. Зорницата беше излезнала, а в това време аз бях буден, а кучетата изведнъж навалиха и почнаха да лаят. В туй време трима въоръжени заобиколиха хармана.”...
Спомени.

....”Кучетата почнаха да лаят и гледам двама вървят напред въоръжени и ми казаха:”Брани кучетата”. И аз ги навиках. Те заминаха по посока чешмата. След туй кучетата почнаха пак да лаят. Аз им са навиках, тогава разбойника ме попита, как ме викат?”...
Спомени на овчарят Дяко от с. Езерово Хасковско. Относно разбойническата чета на Митю Ганев, който последствия я прелива към политическата чета „ Христо Ботев”, на Чалъка. Из „Последните войводи” от Андрея Илиев.



Трън - казарма / м. би застава ?/1944г.



София 1903г.

...”Тръгна Кръстан през нивите, а в душата му запя мъничък щурец. Обичаше той стадото си, кучетата си и просторния кър обичаше, дето звучаха и песните на кокаления му кавал. С кучетата другаруваше, а с овните се бореше и агнетата разиграваше.”... Тъжно му беше за едрите рунтави кучета, за ошмулените горички и за широкия кър.”...
Из „Кавалът плаче” от Георги Караславов 1927г.


Неизвестно?

...”Внезапно дочухме далечен кучешки лай. Михал забележи, че това са манастирските кучета при стадата, които ни идат на гости. Току в същия час пред нас изскочиха три псета, големи като лъвове и се спуснаха връз нас. Те застанаха на разстояние и от там продължиха да лаят по един опустошителен начин.”...
Из „Великата Рилска пустиня” от Иван Вазов.



Самоков. Детайл от снимка.



В Родопите 1987г. - нейде по маршрута Персенк / Триград?


Граничари от Раброво Видинско.


Неизвестно?


?


 ...”Дори голямото старо, с червени очи куче Смаил иска да ни обрадва, но все се държи настрана, на положение: дип – дип не са му по кефа нашите лигавщини.”...

...”Както си спяхме, по някое време кучетата взеха силно да налавят. Помислихме си, че е гад, и навикахме убря, убря. Кучетата все лаят и вместо да се спуснат към гората, като други път, стоят вковани, настръхнали и не мърдат.”...
На кошарата на дядо Георги Туртата

...”Кошарата ни беше на Драндалица на друмо. Имахме един млад чобан – Йовчо го думаха, какъв каяк момък беше... - Ще изляза. Сватбата току що минаваше, излезе из колибата, навика на кучетата, ама какви кучета бяха – мечки, гръмна с пищовите и не се чу ни се видя повече. Ни той, ни кучетата.”...
Из „На Странджа баир гората” – /Нейко кехая/ от Петко Росен.

  

Писателя Петко Росен с овчарските си кучета, в Бургаско.


...”Усети тръпки по снагата, прозина се, дочу страхлив лай на кучетата / на вълк е дума си на ума/, наведе глава и се вмъкна в колибата.”...
Из „На Странджа баир гората” - / Род се продължава/.

...”Достигнаха Димановите къшли и всички скочиха от конете. Рунтавите овчарски кучета, с нисък лай се спуснаха към тях, но наближили ги спряха на разстояние.”... Стария Нейко кехая нахока младите овчари, че не ги бранили от кучетата / А пози Бог, ако пък някой от тях удареше куче. Вечерта щеше да си пати. Радваше се че имаше зли кучета. Па и защо е куче? Нали да лае и хапе/.
Из”Род се продължава” от книгата "През гори зелени", от Петко Росен.



Кучето Барут.



Младо куче покрай компания,неизвестно?



Неизвестно.




Перущица  1984г.

...”Решихме да обградим казармата, та да дадем възможност на бежанците, да прехвърлят границата. Разделихме дружината на три части, пръснахме ги в полукръг и почнахме да стесняваме дъгата. Прозорците на казармата угаснаха и нищо не се чуе. Но щом наближихме турските граничарски кучета така бясно се нахвърлиха върху моите кримкари / въоръжени не с Манлихери, а със старите пушки Крънка/ новобранци, че трябваше да се обърнем в отбрана само срещу тях. Влачейки се по корем ние сме на 20 – 30 крачки от зданието... Само кучетата още навалят върху нас. Момчетата ги подгониха здравата и те влязоха в плевника.”...
Из „ С комитите”. от Петко Росен.

...”Провидя се широка поляна и още отдалече сме приветствани от гърлестия лай на каракачанските стражници. Колибите са надясно от пътя.”...
Из „Между народа” / При каракачаните на Върбишка Стара планина/. Цитатите са от книгата „През гори зелени” от  Петко Росен.



Отстъпващи турски войски под напора на нашата армия в Одринско. Вижда се и куче.

гр. Силистра
Н. Тодоров