ЕГРЕКА

Представяме нашето овчарско куче, чрез събрани стари снимки и детайли от такива на които, обаче кучето ни е хванато в кадър, не във близък план. В настоящите снимки, то или е много навътре в дълбочина, или се вижда само част от него, а има и такива с ниска резолюция и лошо качество, при което информацията понякога е оскъдна.

Трябва да припомним, че порода "каракачанско куче ", няма! Има овчарско /овчарски/ кучета на Балканите! Името "каракачанско" е късно появило се в езика ни. То е грешно и дори в ущърб на националната ни кауза!

Детайл от снимка. Овчар с куче зад него в дълбочина. Стара планина.

Български офицери с куче в Северна Добруджа 1916г.

Детайл. Господа с куче, неизвестно къде у нас?

Детайл от снимка. Наше куче в двора на къща в с. Калугерово в Тракия. 30 - те години на ХХ.

Човек с куче. Неизвестно къде у нас?

Граждани с кола и куче от близко стоящото стадо. Неизвестно?

Ронене на царевица. Най - вероятно Софийско?

Българи от Цариброд / в днешна Сърбия/,на Погановския манастир. Вижда се и куче.

Детайл. Военни с две наши кучета. !918г.

Българи с куче, овце и крави 1918г. Детайл от същата горна снимка.

Родопи 1930г.

Изправено на стопанина си куче. Банско- Разложката котловина.

Българи с кучета в гр. Солун.

Детайл. Куче в село от Тракия.

Детайл. Куче на входа на градска къща в гр. Свищов през 30 - те години на миналия век.

Куче в редовете на лазарета при 5 Дунавска дивизия през Първата световна война.

Кучета в центъра на гр. Елена.

Наши военни с кучета през Първата световна война.

Детайл. Куче в покрайнините на гр. Попово Търговишкия край през 30 - те години на миналия век.

Предполагаемо в Македония? В десния ъгъл се вижда задната част на бяло наше куче.

Детайл. Елхово. В дъното се виждат две наши кучета.

Овчар и овчарче с две кучета и стадо на паша. Предполагаемо Родопите?

Овчарче с кучета и овце покрай стените на Константинопол /Истанбул/.

Детайл. Наше куче по улица в гр. Мездра. Ретуширана снимка.

Детайл от снимка. Куче сред пазар. Неизвестно къде у нас?

Куче лежи пред къщата в дясно на снимката. Неизвестно?

Варвара 1941г.

Овчари от Македония, в Селечка планина, ретуширана снимка. Снимката е правена по времето на кралска Югославия, когато сърбите все още са искали да правят българите там южни сърби! Но понеже не успяха, то при Тито и компартията заиграха на друга тактическа плоскост. Направиха ги "македонци", които в съзнанието си, да мислят, че нямат нищо общо с българите, дори да ги ни мразят!

Хора с магаре и куче, неизвестно?

Детайл. Някъде в Северна България. Виждат се може би две кучета?

Детайл. Снимка от с. Джурово Софийско, с куче в десния край.

Детайл. Куче край каруца на улица в гр. Шумен.

Търновско. Хора край селския геран1930г. В левия край лежи куче.

В. Морфов с куче на морените във Витоша.

Крави и куче в двора на манастира "Свети Киряк и Йолита"край с. Горни Воден Асеновградско 1931г.

АВТОР: Н. Тодоров

гр. Силистра

Поредната серия от стари снимки с нашето овчарско куче е налице. Плюс това представяме и най – старата намерена информация /за сега поне/, за това как българите някога / в периода на Възраждането и новата ни история/, са назовавали и възприемали овчарското си куче. Тя е от Никола Икономов – Жеравненеца и е от средата на 19 век, отпечатана e през 1853г. Намерена е и качена от г-н Иван Панайотов в профила „Овчарското ни куче в миналото” във Facebook.

Български военни и свещенник със сравнително по - голо куче на фронта 1917/1918г.

Овчари със стадо и куче в десния край на снимката 50/60 г. на ХХв. от с. Светлина Бургаско.

Млади овчари с овчарско куче и агне.

Трябва да припомним факта, че българите от Жеравна и редица други чисто български села от Котленско, Сливенско и други места по Източния Балкан, в миналото масово са отглеждали големи стада добитък, респективно овце, като в пасищната практика, са извършвали т.н. трансхумантно подвижно овцевъдство, по посока Добруджа и други райони от Североизтока. И съвсем в реда на нещата естествено са гледали множество овчарски кучета охраняващи стадата им.

Стадо телета на паша, като най - отпред се движат две наши овчарски кучета.

Двама овчари с куче.

Това описание е много по –ранно от познатото ни кратко съобщение на етнографа Васил Дечев /Дечов/видяло бял свят в самото начало на ХХв. Дечев е роден в Родопите, бил е учител, кмет и общественик, живял е в различни места на страната ни. Той е етнограф и краевед и освен за Родопите пише и за Македония. Припомняме какво гласи казаното от Васил Дечев.

„Овчарските кучета са едри и рунтави, с набито телосложение, те тежко ходят и грозно лаят”

Хора с каруча и овчарско куче край Сепарева баня Дупнишко 50 г. на миналия век.

Наш овчар със стадо и куче.

Вижда се, че както при Дечев, така и при новоподнесеното описание от Икономов, не се споменава овчарското ни куче, с някакво чуждо етническо номадско име, а се говори за овчарско, пастирско куче, „нашите кучета” и по най – простонароден начин, характерен за времето си, автора разделя кучето по – скоро като предназначение на пастирско и домашно.

Погрешно възприетото в езика ни име на кучето ни „каракачанско”, през първата половина на ХХвек, е невярно, препраща нещата в небългарска посока, а по посока на гърците дорийци и не отговаря на изискването за българска национална порода, която да е обединител на всички етноси. То не се споменава и използва от други наши класици етнографи или народописци - краеведи от втората половина на 19 и първата половина на 20в. Споменато е само на едно място, в по – съвременно етнографско писание, което също говори за погрешно схващане от етнографа който го е написел.

Въпросното етническо номадско име, е влязло в обръщение сред част от обществото, именно през първата половина на ХХв. поради някои обективни и субективни причини, за които сме говорили много пъти. Тогава то придобива известна гражданственост и по естествен път попада не само в литературата, но понякога се използва и в стопанската литература и дори при някои от първопороходците на нашата кинология. Оттам отново влиияе на част от обществото. Същото наименование, обаче отново поради незнание и липса на каквато и да е тогава информация, бе възродено отново погрешно и клиширано след демократичните промени у нас, в началото на 90 години на миналия век. Каракачанското наименование, се явява като парадигма за някои нашенци, които и до днес градят темела на заблудата пред непросветени и незнаещи хора.

Но това е демокрацията, всеки има право да се отрича от истината и да говори неверни неща. Да създава митологеми и да представя нереалистични и екзотични теории, без покритие от научна херменевтика.

Македонски рибари / разбирай българи/, с бяло куче край Дойранското езеро.

Мъж с дете и овчарско куче от Банско.

Много често, обаче поради липса на изворен материал, който да потвърждава казаното от корифеите за „каракачанската” същност на кучето ни, която искат да наложат повсеместно, / незнайно поради какви причини, е това упорство/, но те употребяват единствено литературни интерпретации и писмени или устни клишета. Най – често срещаното клише, е че „дядо им, татко им, или други някои по – стари роднини са им казали това” и така се пазела традицията предавана от уста на уста. Демек това е меродавното.

Да така е, много от традициите именно така са предавани и съхранявани, но не винаги при това усно предаване на информацията тя е точна, вярна или достоверна. Много пъти тя е погрешна, безпочвена и дори пропагандна, както в случая. Те и братята македонци така казват, па си и вярват, че бащите, дедите им са им сборили и велили как те са по род чисти македонци немащи нищо общо со бугарите татаро – монголи, окупатори и фашисти, но това изобщо няма нищо вярно с истината!