Каrакачани и власи /арумъни/



 бългаrски гrаничаrи в началото на ХХв.



      Това са двата етноса, които са оставили най – ярка следа, в съзнанието на хората, за номадството на Балканския полуостров. Хода на историята ги свързва географски, със Северна Гърция / Тесалия и Епир /, Македония и още някои други части около тези предели на полуострова.

     Доста е писано, за тези номадски групи. Правени са редица изследвания от различен характер, но въпреки това много детайли, за същтноста, етногенезиса, произхода, историята, митологията и други, не са изяснени.

    Ние, също няма да пишем за тях, а за притежаваните от тях кучета. Ще припомним само, че за власите имаме писменни данни още от Средновековния период – Хв. Докато за каракачаните първите сведения са по кадийските регистри от края на XVII началото на XVIII в.

    Те, естествено както и другите / уседналите /, народи на Балканите, също използват местните овчарски кучета, за защита на стадата си. Начина им на живот, ги задължава да подържат една много по чистокръвна популация от кучета, отколкото можем да открием подобна в някои по – урбанизирани и силно мелиоративни райони, където живеят част от уседналите пастири. Въпреки това и при тях се наблюдават кучета, които се различават от познотия ни вид. Явно и при номадите, подобно на другите, през първата половина на ХХ век, текат неизбежни процеси, на занемаряване на породноста, характерни за времето.

     Можем категорично да кажем, че техните кучета са само една част от популацията на овчарските кучета на Балканите и не те са селекционерите на породността й!



Бългаrски войници 1918г. кrай Скопие през Първата световна война.




Бяло куче лежи пази коня със стоката и чака стопанина си. Гrад Охрид.




Овчaри в Македония до кошарата в кrаката им лежи куче 60г.на ХХв.




Гrъцки овчаr със стадо и куче в далечината начаlото на ХХв.




Гrъцки селяни с кон и куче  началото на ХХв.




Rумънче / м.би девойка/ с куче и стадо.




Румънско овчаrче със стадото си началото на ХХв.



Сrъбско куче пъrвата половина на ХХв.



Румънски кучета 70г. на ХХ в.




Хъrватка с торняк 40 - 50 г. на миналия век.




Гrавюра на крашко овчарско куче от западен пътешественник 18в.




Обложка на албум с каrакачански мелодии. На снимката се наблюдава чисто бяло куче гуджук с рязани уши.




Мигриращи каракачани. В далечината се вижда шарено куче.




Пастирче с торняк от Хъrватия.




Каrакачански жени, пrавят колиба, отпrед младо момиче с котка в rъце. Дали и тази котка не е каракачанска котка? Утре току виж, някой пrетендирал. и за каракачанска котешка порода...




Каrакачански стан от птичи поглед.




Каrакачани летуващи тrадиционно в Сърбия първата половина на ХХв. В долния десен ъгъл се вижда черно - бяло сравнително голо куче.




Власи / аrумъни/ от Северна Гъrция от средата на ХХв.




Власи средата на ХХв. Кучетата макар и по голи на визия, са с по породен вид.




Румънско семейство с домашния пазач първа половина на ХХв.




Власи от началото на ХХв. Пъrвия в ляво държи в скута си малко кутре.




Каrакачанин с кучето си на лов.




Власи в краката си с черно агне, началото на ХХв.




Каракачанин с овце и кучета 70г на миналия век. За кучетата нямаме коментар...

 автор: Н. Тодоров
гр.Силистра

РУМЪНСКИТЕ ОВЧАРСКИ КУЧЕТА ОТ СТАРИТЕ СНИМКИ И СНИМКИ ОТ НЯКОИ ДРУГИ МЕСТА

     Представените стари снимки от Румъния, България и от някои други части на Балканите, дават възможност на читателя, сам да види и прецени, колко и дали въобще кучетата са различни или еднакви. До колко и има ли изобщо причина, някой да ги припознава като патент / селекция/, на номадските етноси, и безогледно да ги назовава с тяхното име.



Началото на ХХв. Деца и късокосмести кучета. Кучета спадат към т.н. буковински. Виждат се и две малки прасета




Средата на ХХв. Буковинско по - дългокосместо куче



Началото на ХХв. От област в Трансилвания наситена с унгарското малцинство / мнозинство/.



Картината " Овчар от Бесарабия".



Румънски войници с кучета край стадо от средата на ХХв.



Източни Карпати 60 -70г на ХХв.




Буковинсkо куче 70г. на ХХв.




Влах аромън със стадо, отзад се вижда светло на цвят куче. Голяма част от власите номади от Северна Гърция и Македония масово напускат своите места там, през първата половина на ХХв. и се заселват в Румъния. Това до голяма степен е плод, на румънската държавна политика тогава.




Каракачанин с куче. Облечен е с кебе / яморлук/, и носи гега.




Свадба по шарпланински. Албанец с внука си и кучета.




Стар овчар с кучето си в дял от Южните Карпати.





Овчари от България - Родопи, от първата половина на ХХв. Според друга информация, са власи. Ако са такива, явно влиянието в битов план от мествите е доста голямо. В случая облеклото им не е тяхното характерно а такова на уседналите.




Овчарче овчаруващо в областа Телеорман Влашко първата половина на ХХв.




Началото на ХХв.




Също от този период в друга част на Румъния.




"На копанята "  - Буковински кучета в началото на ХХв.




В друг район на Карпатите по същото време, румънски овчари с карпатини.



Бъlгаrcки гrаничаrи  с две наши кучета 40г на ХХв.




Нашенски овчаr от Добrуджа с четеrите си кучета, 50г на минаlия век.



Кучета от 30 -40г. на ХХв.в Pумъния.



Каrакачански стан от пъrвата половина на ХХв.




Дrуг каrакачански стан от същия период Интеrесно е кучето което има по лупоиден облик.




Каrпатин началото на ХХв.

     В настояшия материал, най - много са представените кучета от Румъния с трите си големи области - Влашко, Молдова и Трансилвания, които са обединени около своя " гръбнак" - Карпатските планини. В нея няма етнос каракачани, както ги има у нас, Сърбия и най - вече в Гърция, но пък както се вижда има прекрасни овчарски кучета, както си ги наричат румънците. Как ли са се пръкнали там, като си нямат каракачани горките съседи? От къде ли са си ги откраднали? Кой ли се е смилил над тях, да им остави малко дамазлъци? Както се опитват да ни обедят, някои наши почитатели на каракачанската същност на нашето овчарско куче, че е каракачанско. Тоест, че ние сме си ги завъдили, след като гръкоговорящите номади, са разнесли из милата ни родина, малко кучешка популация. Да оставим на страна въпроса, че каракачаните у нас не са стъпвали в някои области - Крайдунавието, Делиормана и Добруджа а пък там кучета си е имало!?


Еврейски трансхуманстен стан от началото на ХХв. в Румъния. Наблюдават се светли на цвят кучета, овце, кози и прасета.



Овчаr с кучето си от началото на ХХв.




Автора с кутрeта  - 2006г.
                                                                                                      Н. Тодоров
                                                                                                                  гр. Силистра