ЕГРЕКА

събота, 18 октомври 2014 г.

БЪЛГАРСКОТО ОВЧАРСКО КУЧЕ - ЖИВАТА ВЕЧНОСТ

Българското овчарско куче е национално имане и към него, ние българите, трябва да се отнасяме не като безотговорни, продажни и лъстиви иманяри - използвачи, а като национално образовани и отговорни стопани, съхранили и осветлили миналото, перфектно работещи в настоящето и отворили нови светли хоризонти в бъдещето.

Карлуково 1909г.

С. Комарево Плевенско 1943г.

З0 г. на ХХв. в някое горноряховско село?

Бургаско 40г. на ХХв.

Трудова повинност в Софийско. 20г. на ХХв.

Пернишко 30 - 40г. на ХХв.

Болен на лечение в с. Бобошево 20г. на ХХв.

Южния фронт ПСВ?

Някъде по Южния фронт през ПСВ?

Неизвестно къде и кога? Наши жандармеристи или граничари с кучета и магарета. Кучетата, две от които напомнят добермани, а третото м. би немско?

Български войници седнали пред кошара край с. Звездец 30г. на ХХв. В краката им лежат агне и малко кутре от породата.

Граничари неясно къде и кога?

Също неизвестно местонахождение?

Наши граничари от 1/15 пограничен участък в Македония 1943г.

Граничари неизвестно къде през 30г. на ХХв

Граничен пост строен за снимка след успешна битка и прогонване на контрабандисти на тютюн някъде по българо - гръцката граница?

Румънски овчари

Гръцки овчари

Също гърци.

Румански селянин с куче.

Щарпланинец от Шарпланина.

Също шарпланинец, но сиво на цвят куче.

Гръцки овчари с две кучета.

Хърватски торняк.

Николай Тодоров

гр. Силистра

неделя, 5 октомври 2014 г.

НА СТРАЖА ОТ ВЕКОВЕ

Военна пощенска кола 1905г. В дълбочина, зад каруцата се вижда стадо, стопанинът на което държи черно куче. Снимката е закупена от Държавната Агенция на Архивите.

Генерал Георги Вазов по време на почивка, край военен обоз 1905г. Снимката е закупена от ДАА.

Турски бивак през Балканската война 1912г.

Щабът на втора Тракийска дивизя, през Първата Световна война. В корените на дървото спи малко кутре.Снимката е от сайта на НВИМ.

Български войници с бяло куче по скатовете на планината Беласица през ПСВ. Снимката е от фонда на ДАА.

Български офицер със своето куче, почива под покрива на църквата на манастира СВ. Пантелимон в Македония 1916 - 17г.

БГ. офицери с малки кутрета при щаба на войската край Стара река в Македония.

Български генерали и офицери. На преден план наше куче.

Наше куче в краката на офицери от щаба на Плевенската дивизия в Македония ПСВ. Снимката е от фонда на НВИМ.

Младо кутре около щабна офицерска кола - Македонския фронт ПСВ.

Куче под масата на играещи наши офицери ПСВ.

Жандармерийска рота в полите на планината Беласица, след битка с гръцките войски при тяхното нахлуване в България при т.н. Петрички инцидент от 1925г. На преден план между картечниците лежи куче, чиято породност трудно може да се определи, дали това е немска овчарка или наше куче с изрязани високо уши?

КУЧЕТО В СЛУЖБА НА ГРАНИЦАТА

Граничар в Родопите преди Балканската война.

Граничен пост №8 "Цар Симеон",Елховския район. Снимката е от фонда на ДАА.

Граничар през 30г. на ХХв., неизвестно къде?

Граничен пост №3, край с. Арда 1924г. Снимката е закупена от ДАА.

Граничар с наше куче, което впечатлява с високо отрязани уши, неизвестно къде през 1929г.

Неизвестно къде са снимани граничарите с двете наши кучета през 40г. на ХХв.?

Български войници на позиция с тежки картечници 30 - 40г. Детайл. Пред тях се е свило куче.

Български санитари със своите, в случая немски овчарки - 40г. на ХХв. През тридесетте и четиридесетте години, започва постепенната подмяна на някои от нашите кучетата носещи служба в армията и границата с новите немски такива. Тогава тя не е повсеместна, но през социалистическия строй е доведена до край!

Н. Тодоров
гр. Силистра

неделя, 31 август 2014 г.

САМО ИСТИНАТА ОТВАРЯ МОСТОВЕ КЪМ НАСТОЯЩЕТО

Радеейки за нашето овчарско куче, хора разни, по пора нашенци, са употребители на името „каракачанско куче”. Част от тях, обаче, именно така възприемат и същността му. Понеже такова едно възприятие, е абсурдно и не отговаря на истината, ние решихме, с помощта на старите снимки, да осветлим нещата.

Представените кучета са от целия Балкански полуостров. Някои от тях са и територии и райони в които не е имало каракачански миграции, но пък има овчарски кучета. Та, който иска да намери разлика? Друг пък, може би прилика? А, трети нещо друго? Или както се казва „ Който има очи да гледа”! Друг е въпроса, кой каква призма ще си сложи, за да наблюдава през нея, и какъв изкривен образ ще възприема? Факт е, че истината винаги по – бавно си пробива път, от лъжата.

Словения 1902г.

Албания 1917 г.

В страните от бившата измислена федеративна Югославия има същите нашенски овчарски кучета. Кинолозите добре познават имената на породите с които в отделните републики наричат кучетата си и ние няма да ги припомняме.

В Албания, не е по – различно.

Английски офицер и местно куче в Мароко 1914 - 15г.

Марокански овчарски кучета.

Също от Мароко.

КУЧЕТА ОТ РУМЪНИЯ

В Румъния, за разлика от нас, които не можем да се консолидираме около едно куче, там се налагат четири такива, като само при миоритика разликата е явна. Останалите, като типове се срещат и у нас. Не трябва да забравяме, че Румъния / Влашко/, се пръква от нашата държавна снага!

Румънци 30г. на ХХв.

Румънци 50г. на ХХв.

Куче от Румъния.

Жена с куче и кокошки 20г. на ХХв в Румъния.

Много едро и голо куче - гуджук с облика на дог, сред свинско стадо в Румъния.

Едни румънски карпатини.

Рекламен постер с четирите породи налагани от румънците.

Украйнско куче 20г. на ХХв.

Румънски овчар с кучето си.

ГРЪЦКИ КУЧЕТА

В Гърция, се спират на три форми. Същото нашенско на вид куче. Бялото овчарско куче, сходно с турският акбаш. Може би с корени дошли от Средновековието, когато Византия губи Италийските си владения и православните там заедно с кучетата си, разбира се, бягат и се настаняват в останалите имперски предели приоритетно – Балканите. И естествено, популация от по – голи и масивни животни в Северна Гърция, опит за реплика на някогашният „Епирски молос”.

Вижда се представител на белите овчарски кучета.

Тук са тези с облика на Епирското молоско куче.

Гръцки овчарски кучета 60 - 70г. на ХХв.

Никъде другаде, освен у нас, никой не говори, нито за каракачанско куче, ни за влашко, ни за друго някакво. Не си и помислят даже за това, дори и в Румъния и Гърция, където припознават тези етноси за свои!

КАРАКАЧАНИ