ПОКЛОННИЦИ НА ИЛЮЗИИ

Наш граничар с куче.

В малка статия тип съобщение от 1938г. написана в Щутгард, от д-р Х.Б. Петерс живял в България през 30-те години на ХХ в., описва как е видял, обикаляйки по каракачанските станове и българските селски дворове и кошари, и дори сам отглеждал наши овчарски кучета, които условно е нарекъл „каракачански”! Тези негови писания са прегърнати за основен фактологически фундамент и концептуална поанта от някои корифеи и поддръжници на идеята за каракачанската същност на нашето овчарско куче. Естествено статията в преиначен вид чрез тенденциозен превод, плюс няколко чисто литературни интерпретации върху името на овчарското ни куче, в пакет, доста време бяха поднасяни и то с много пополистки и с фанфарен апломб на обществото, като меродавна историческа истина. Благодарение на умела медийна и всякакъв вид друга пропаганда, както и на добре изградена система от наивни развъдчици и помагачи в министерства, университети и други институции, овчарските кучета, които векове наред са охранявали стадата и имота на българите по цялото ни землище, повече от две десетилетия време се насаждат в главите на нищо неподозиращите тази илюзорна неистина обикновени хора, като „каракачански”!

Немски войници сред българи в Бесарабия.

Български овчари от Родопите връщащи се от Беломорието.

След прочитане на статията, се вижда, че първоначално автора обръща вниманието на читателя, към нещо много важно, ставащо на Балканите, а именно, че балканските народи в стремежа си да догонват и да се съизмерват с Европа разрушават своите отколешни традиции по отношение на животновъдството. Тоест, вече тече необратим процес на масов внос на по – продуктивни племенни породи животни от Европа, които изместват или се смесват до неузнаваемост с местните традиционни примитивни форми, което ще доведе до тяхното повсеместно замелезяване или до изчезването им! Това се отнася и до местните овчарски кучета. Като автора закупува две кучета, от българи / мъжко и женско / и сам отглежда, в Софийския зоопарк.

Девойки с малко кутре.

Шарпланинец от Македонския край.

Второ много важно нещо, е че Петерс за първи път се среща с тези кучета край каракачански станове в Родопите. Трябва да припомним, че по същото време в другите Балкански държави текат процеси на преустановяването на номадския начин на живот на тези етноси / каракачани, арумъни/. У нас това става едва в края на 50-те г. на века. Това и други фактори няма как да не влияят на преценката на автора относно същността на овчарското ни куче.

Жени с кутрета в Лозенска планина.

Граничари с куче, неизвестно?

Споделя, че каракачаните са идентични с друг по – стар етнос - арумъните.  Уточняваме, че арумъните номадстващи у нас и на Балканите, в този период са доста малко, тъй като една малка част от тях са се влели в българския етнос или в другите християнски народности на полуострова, а повечето от тях след 1919г., са напуснали своите обиталища по Северна Гърция, Вардарска, Егейска и Пиринска Македония бягайки от натиска на гърците за масовото им погърчване и са се заселили в Румъния, която ги припознава за свой стар дакийски елемент и води сериозна пропаганда за привличането им. Около 100 000х от тях през 20-те и 30-те години на ХХв, са населени като колонисти в заробената от Румъния Южна Добруджа. През 1940г. по Крайовския договор са изселени от там и са заменени с около 65 000х. българи от Северна Добруджа. Юруците номади отдавна ги няма, а при българите извършващи процеса на т.н. мъжки трансхуманс / движение на стадата /, той е прекратен постепенно след освобождението. Тоест, в периода единствените чисти номади, които впечатляват с чергарския колорит на битието си и могат да се похвалят със сравнително по – чиста популация от местни животни от останалите, остават каракачаните.

Морски граничари с куче и цивилни край Ахтопол.

Млад мъж и куче край конски впряг в шейна, неизвестно?

Дупнишко 1961г.

Споделя и нещо много важно! Че ареалът на разпространение на овчарското куче поне по него време, е освен в Родопите, но и във всички централно балкански планини и въобще там където се отглеждат грубовълнестите / цакелни / и дългоопашатите овце цигай. Тоест, това включва не само нашите планини, но и много полупланински и равнинни територии у нас. Уточняваме, че почти всички местни породи у нас са на базата на тези два типа примитивни овце.

Хора с куче от породата на корт в София през 30-те години на ХХв.

Текезесарски овчари / според една от информациите /, от каракачански произход?

Албанец със своето куче.

Наш граничар с куче близо до гр. Доспат края на 30-те години на ХХв.

Изглед над Копривщица 60-те години на миналия век.

Друго важно нещо, което казва автора, че независимо от този голям ареал на разпространение на кучето, той искал да го назове / забележете / съвсем условно, „каракачанско”, на името на номадите при които е видял за първи път тези красиви животни в чист некръстосан вид. И още, тъй като именно името на номадите за него прави връзката със свободно придвижване, а не ограничението и обвързването с конкретен район. Тоест наименование по формулата: „номадство – повсеместност”, а не „конкретност и пренебрегване на другите райони”! И още един негов довод, че все пак и в България някои го наричат с каракачанскиия псевдоним.

Дете с дворно куче в София през 30 - 40г. на ХХв.

Куче в селски двор, неизвестно?

Румънски овчари в Карпатите.

Млад овчар от с. Граф Игнатиево Пловдивско през 30 - те години на ХХв.

Неизвестно?

Прави описание и опит за стандартизация, която няма нищо общо с много от сегашните, за нищо не ставащи безхарактерни плимотроци гиганти представяни по изложбите и на БОК / Българско овчарско куче/ или КК / Каракачанско куче / и т.н. Което е въпрос на друг разговор.

Граничен патрул с куче, неизвестно?

Деца със стадо овце, сред които / дясно на снимката /, се вижда и овчарско куче.

Споделя, че неговите надзорници / слуги, хазяи, охрана / имат такива кучета по село, а много от приятелите му в София ги държат като охрана на къщите и вилите им в планината. Друго важно което наблюдава и е характерно за периода, е че в равнините на България породата е слабо разпространена. Това е съвсем логично, тъй като във времето по тези части на страната ни земеделието постепенно е започнало да набира връх и тотално да измества животновъдството като поминък, а така овчарските кучета стават излишни. Измират, замелезяват се с непородни екземпляри, кръстоските с чужди породи са факт и е все по – трудно е да се намерят места със запазени популации от чистокръвни овчарски кучета там.

Власи / аромъни /в Македония в Леринско.

Младеж с куче в селски двор, неизвестно?

Споменава, че се е запознал с киноложките материали на Стефаниц / създателя на Немското овчарско куче/, който е пътешествал из Балканите и България, по време на Първата световна война и е описвал нашите кучета, но те не са изпълнени с подробна и точна информация. Уточняваме, че Стефаниц се е интересувал предимно от екземпляри които по форма и визия стоят по – близо до лупоидния / вълче подобен / тип животни.

Младеж с куче от с. Поромило, днес погълнато от гр. Пловдив.

Като изключим частта в която наблюдава взаимоотношенията на отглежданите от него кучета „Кара” и „Качан”, с други отгледани с тях диви животни от рода на кучето /лисица, чакал, вълк /, накрая той причислява като характеристика кучето ни вече наречено „каракачанско”, към групата на овчарските кучета. И го кръщава като отделна порода с обобщеното име Канис Фамилиарис Балканикус.

Въпросните Кара и Качан отгледани от Петерс.

Германски войници на Македонския фронт с малки кутрета от породата през 1917г.

Млади мъже и овчарско куче, неизвестно?

Това не е нашият първи анализ на статията на Петерс! Анализирали сме я по някои форуми преди време, с което сме оборили смешните доводи за каракачанска същност на овчарското ни куче. Подобни изобличаващи неистината анализи на статията, са правили зооинжинер Николай Атанасов, историка Иван Бъчваров и др.

Българско семейство от Македония с кучето си.

Наш овчар със стадо и куче, неизвестно?

Нашето овчарско куче не е каракачанско творение! То като расов тип е плод на хилядолетни натрупвания на догообразен / молосоиден / генофонд от кучета по нашите ширини, както и на селекцията и подбора на поколения наред овчари по Балканите и респективно по Българските земи. Да се свързва кучето ни изцяло с каракачанският етнос е смешно и извън всяка научно обоснована логика. Наименованието „каракачанско”, е едно от всичките му имена, / ново име от началото на ХХв./,  за използването  на което има своите обясними обективни и субективни причини. Употребата на това наименование, обаче, автоматично зачерква българската му същност и захвърля нашата порода в чуждо етническо / гръцко / пространство! Каракачаните са припознати за гръцки етнос! Това име, като обединително, няма как да  препокрие големи части от кучешката популация у нас днес, тъй като днешната популация възстановена по територията ни, е изключително на база от запазени екземпляри дошли от българските овчари в планините! Това е валидно дори и за ония времена, в които тези номади са мигрирали през земите ни, тъй като каракачанските миграции са се ограничавали само до определени райони на страната ни и Балканите! Каракачаните са били последните чисти номади, притежатели на сравнително по - чисти екземпляри в сравнение с множеството хора от местното население занимаващо се със скотовъдство, в определени райони, което влияе в съзнанието на незапознатите в миналото и днес! Стигало се е и дори до отрицанието му като българска порода и даденост и съответно, до подлагането му на масово унищожение по т.н. противобесни кампании през 60 и 70-те години на ХХв. Но защо днес, при наличието, вече на толкова много факти за българската му принадлежност, някой иска да на всяка цена да наложи именно етническото не българско име, не е ясно? Като толкова иска някой националната му порода да носи чуждо етническо наименование, защо са пренебрегнати арумъните / власи, цинцари / например? Те са били много по – известни в миналото и са се движели в много по - големи номадски маси от хора, сравнение с каракачаните! Те плътно са заселвали големи пространства в планините на Северна Гърция! Въпреки това гърците наричат породите по земята си със собственото си етническо име, а не с имената на каракачани или на власи!

Наши овчари с овце и куче. Най - вероятно Рила планина, според релефа на хребетите?

Кучето ни е видно и неоспоримо – овчарско, факт! То не води, нито подкарва стадото, а само го охранява! Името Българско, сме го сложили последните няколко десетилетия, тъй като единствено то може да бъде обединително за българската идея в цялата ни страна. Само то може да направи неделимата връзка между националната порода и народа ни! Така както са сторили всички балкански народи със своите овчарски кучета!

Овчари, с кучета, неизвестно?

автор: Н. Тодоров

гр. Силистра

ПУШКИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГВАРДЕЙЦИ

В няколко материала по разни сайтове в нета, и в периодичния печат, ни се съобщава, че пушките на нашите гвардейци от носене на службата няколко десетилетия подред, вече били в лошо състояние / раздрънкани / и поради това министерството искало да закупи известен брой такива, с цел подмяната на старите. За което естествено, щели да бъдат дадени стотици хиляди левове. Обсъждат се и качествата на съответните пушкала, сравняват се и с утвърдилите се в световен мащаб марки, като АК 47 и други автоматични щурмови винтовки / тоест автомати / и прочие. Разглеждат се и въпроси от рода, дали не е по уместно да бъдат заменени именно с "Калашников"? От коя чужбина, обаче трябва да бъдат закупени въпросните пушки, не става ясно? При днешния политически курс на управление на милата ни татковина, не ще да е от Русия със сигурност, макар, че парите са си пари и са над политични средства, така че, защо пък не... Може би от Румъния, Украйна или Бог знае откъде? Възниква въпроса, ние толкова ли сме я закъсали, че нямаме на склад резервни? Дали това не е поредният журналистически блъф, или пък самата истина, за сега остава загадка?

Въпросната СКС "Симонов", но по - нов вариант от използваната от нашите гвардейци днес. Тази е от 50г. на миналия век.

За какви, обаче пушки става въпрос? Това са 10 зарядните автоматични пушки от епохата на СССР - СКС Симонов, произведени и използвани в самия край на Втората световна война. В реалност нашите войници са ги използвали твърде за кратко и ограничено в края на 40 и началото на 50 години на миналия век, като предимно са били на въоръжение в някои незначителни подразделения, за мащабите на тогавашната ни армия. С тях нашата армия не е водила нито война, нито дори и една битка! За периода на соца е ясно тяхното натрапване в гвардията ни! Интересно е обаче, защо и на кого искаме да се подмажем и докажем днес, че и след повече от 20 години демокрация продължаваме да поставяме в ръцете на гвардейците ни същите съветски пуцала, към които не струи никаква емоционална и национална зависимост и връзка? 

Български войници началото на 50 г на ХХ век, с СКС - си.

Пушката на въоръжение в Българската царска армия - "Щаер - Манлихер" М95, изнесла българската бойна слава в три войни за национално обединение.

Не е ли време вместо да търсим из чужбините и да пилеем парите на данъкоплатеца, за този модел, да го заменим с пушката / карабината /, която е оставила  най – сериозния отпечатък върху съзнанието на народа ни, а именно „Щаер - Манлихер обр. 1895г.”, с което да възстановим традицията на старите гвардейци преди 09.09 1944г. Именно това е оръжието което най – заслужава да бъде наречено  с гордост гвардейско и дори с главна буква "Българско"!

Български картечари на "Македонския фронт", с тежки австрийски картечници "Шварцлозе" с водно охлаждане, и вероятно най - в дясно фреска трофейна картечница "Хочкис"? Поради липса на леко автоматично и леко картечно въоръжение, нашите войници често прибягват до услугите на чуждото трофейно противниково френско и английско такова.

Това е оръжието което ни е служило по бранните поля на три войни – Балканска включая и Междусъюзническа, Първата и Втората Световни войни! С малки изключения на използване на други видове пушки или други модели на фирмата "Манлихер" / гръцки, румънски, италиански и др /, това е оръжието и на всички Националноосвободителни движения у нас: ВМРО, ВТРО, ВДРО, ВЗРО и др. Е, да не забравим и т.н. партизанско движение. Това е и оръжието на селските караули, полските и горските пазачи, кметската стража, охраната на ТКЗС - та и заводи! Нямало е по – разпространено оръжие у нас от Манлихерата / Манлихерката /, както ласкаво я е нарекъл народа.

Българи от освободена Добруджа през 1916г., изпратени на Южния / Македонския / фронт. Това са така наречените щурмови групи, за нападение на чуждите позиции, с което се е целяло отхвърляне на врага от тях. Въоръжени с по няколко бомби - бухалки и торби за тях, пистолети Парабел и с неизменните Манлихери.

Български щурмоваци и други войници от Североизточна Б/я, включително и от Добруджа. Сред тях е и единият от председателите на ВДРО Иван Хаджииванов.

Френски пушки и пистолети. Пушка Лебел и разновидности на Бертие.

Французи прочиствайки превзетите български окопи, подкарват с помощта на куче български пленник.

Както споменахме вече, това оръжие е издържало проверката на времето през войните за национално обединение, и най – вече е показало своя блясък през така важната за Европа - Първа световна война, дала рефлекса върху съвремието. Втората световна е просто следствие от нея. Нашият войник с Манлихерка в ръка и няколко ръчни гранати с дръжки, е устоял позициите при защитата на отечеството, срещу, французите с пушки и карабини, като "Мас", "Лебел", "Бертиер", да не говорим за оръдейното, автоматичното и картечното му въоръжение превъзхождащо с нива и в пъти нашето. 
Устоял е и на немските "Маузер" използвани от сърбите, италианските манлихери "Каркано", Гръцките и Румънските манлихерови модификации, английските "Ли Ендфил", руските "Мосин – Наган" и др.

Главният войвода в Добруджанската националноосвободителна организация ВДРО Стефан Боздуганов в четническа униформа с боен поясок / закрит патрондаш /на кръста, пистолет "Щаер - Манлихер" и италианска шест зарядна манлихерова карабина - "Каркано", със згъваем под цевта щик.

Италянска манлихерова карабина - "Каркано", със згъваем под цевта щик.

Друг важен войвода във ВДРО Стайко Колев в четническа униформа с поясок на кръста, бомби - бухалки на реверите / на кожените презрамки през раменете, отличителна черта на добруджанските комити от останалите /, с пистолет "парабел" и нашенска манлихерова карабина.

Картина от фонда на музея на Македонската история и идентичност в Скопие. Четници на ВМРО с манлихеровите си карабини и пушки воглаве с български офицер, атакуват английски и френски позиции. Интересно е, че на фона на изоставените от днешните "македонци", на произвола на съдбата и природните стихии и дори унищожавани от самите тях, гробове на българските войници из днешната им територия, но пък старателно поддържаните френски, английски, сръбски и гръцки гробници, плюс брътвежите им за българския окупатор и опитите да прекъснат всяка макар и бегла връзка с българското си национално съзнание, се сътворила тая картина? И като я гледат, нашите братя от Повардарието, що не се плеснат у челото и да си зададат въпроса! Що щат тези чисти "македонци", техни деди и търчат подир бугарскиот офицер окупатор, да тепат френците и ингилизите, на които днес поддържат перфектно гробовете, оти са се биеле спроти бугарите нашественици у "Македонската" земя?

Войводата от ВТРО Руси Андонов с двама четници край с. Долно луково Ивайловградско 1929г., въоръжени с поясоци, пистолети и бомби на кръста и естествено с манлихери.

Чета на воеводата на ВМРО а после и на ВЗРО Евтим Полски.

Но стига факти. Нека държавните ни мъже и отговорни фактори в самото министерство, ако случайно прочетат това писание, да мислят, върху тази възможност, а не да действат по инерция, или според партийни повели или други видове интереси и обстоятелства! Няма начин да не са останали по военните или МВР складове достатъчно на брой единици от това оръжие?!

Карабина разновидност на немската "Маузер".

Друг вид карабина на италианската "Каркано".

Английската пушка Лий Енфилд. Тя е със сменяем пълнител отдолу.

Използвани в нашата армия от горе на долу: пушка и карабина "Манлихер" и карабина "Маузер" модел от 24г.

Френска карабина "Мас"

.

Използвана в Румънската армия пушка "Манлихер" обр. 1893г., с калибър 6 мм. на патрона.

Типичното въоръжение на четниците : карабини, най - вече "Манлихер", но и Маузер и др. модели, пистолети, предимно "Парабел" и бомби с дръжки тип "Бухалки".

Руската пушка "Мосин - Наган", наричана с имена като:  "Винтовка", "Мосинка", "Трилинейка" и др.

Самата наша пушка / карабина /, е много по – изящна като визия в сравнение с много от подобните на нея чужди такива. Далеч по автентично и приятно би стояла тя, в ръцете на българският гвардеец, отколкото недодялания на вид съветски хибрид / ни пушка, ни автомат /, използван днес. Сега е момента да действаме рационално – емоционално и възстановим традиционните ценности. 

Примерна възстановка на четническа униформа на ВДРО към която неизменно е зачислена и Манлихеровата карабина. Униформата е представена и в други предходни публикации по съответната тема.

Автор: Николай Тодоров
гр. Силистра