Именник с прабългарски имена, актуални и безспорно подходящи, за имена на българските овчарски кучета

Наш граничар от края на 40г. на ХХв.,с нововъведения на въоръжение руски автомат" шпагин", но все още с наше овчарско куче.

     В наши дни, нихилизма, чуждопоклонничеството и отцеругателството при не малка част от българското общество, е стигнало своя апогей, до степен на скодоумно себеотрицание и съзнателно бягство, от всички аспекти на националното.

    Част от това безумство, е и маниера на някои родители, при слагането на имената на своите чеда, да налагат чужестранната именна традиция. Натъкваме се, все повече, на чуждоезични, неразбираеми и дори имена свързани с ориенталските нехристиянски общества.

     Като, контрапункт на тези тенденции, представяме списък с родни прабългарски имена, с които любителите кинолози, притежаващи наши овчарски кучета, могат да кръщават, ако не бъдещите си деца, то поне да дават на своите домашни любимци.

     Факт е, че същите, са загубили своето основно значение в днешната ни именна традиция, като изключим една малка част от тях, на известни наши владетели, традиционно слагани от куртоазия, на младенците. Въпреки това, същите са доста интересни и силни, като звучене и носят невероятната сила на духа български.

Наш граничар с наше куче 30г. на ХХв.

     Имената, са изнамерени от изворите, за нашата средновековна история и ни отнасят, освен към древните ни и романтични  азиатски корени, така и предимно в езическите времена, от нашата история на Балканите. Не искаме да се спираме и на многоликите и дори при някои, промискуитетни теоритични, най – често крайни търсения и хипотези, за произхода и етногенезиса на българите. Според академичните среди, е абсолютно категорично, че в голямата си част, това наистина са имена, но има и такива, за които е спорно, дали не са титли? Както казахме по – горе, датират, както от предбалканския, така и от балканския период на държавноста ни, през Първата и Втората Българска държава, което означава, че и след приемането на Христианството. Тези които са от балканския период, са на личности живели и подвизавали се, не само в сегашните наши територии, но също така и в някогашните ни земи, покриващи днешните територии на Румъния, Македония, Сърбия и др.

     В скоби са различните вариации на името, според интерпретацията на чуждите автори хроникьори. Все пак, независимо, дали са лични имена или титли, те са част от прабългарската лексика, носили са ги нашите прадеди и пасват невероятно, на обаянието и облика на овчарските ни кучета.

Наши овчари 30 - 40 г. на ХХв.

Кубрат / Хубрат, Корбат /

Органа / Орган /

Безмер / Безмар /

Зебил

Гостун

Батой

Белар

Изот

Каран

Остро / Острон /

Татимар / Татимер /

Сандилх

Ирник / Ернах /

Курт

Аспарух / Есперерих, Испор, Аспар /

Боян / Баян /

Тервел / Тербел /

Алмуш / Алмус /

Севар

Кормисош / Кормес /

Винех

Телец

Умор / Умар /

Сабин

Телериг

Токту / Токтун /

Паган / Боган /

Кардам / Кардама /

Крум / Крем, Крун, Крув /

Тук / Туко /

Цок / Цоко /

Иратайс

Варакар / Варакур /

Омуртаг / Муртагон, Муртагъм /

Пресян / Пресиян, Прусиян /

Маламир / Маламар, Маламер /

Звиница / Свиница /

Енравота / Енрвот /

Окорсис / Окорш /

Онегавон

Охсун

Турдач / Турдачий /

Чепа

Барса / Барс /

Зитко Мирос / Житко, Читко /

Туртуна Пиле / Турту /

Есхач

Сурсувул

Авук

Докум

Диценг / Дицег /

Избул / Ишбул /

Борис / Богорис, Бьорс, Барис и др. /

Сондоке / Сундика /

Стазис

 Хунол

Мармаис

Румънски овчари от същия период.

Българските територии по време на царуването на някои от нашите царе, през Средновековието.

Чушун

Сивин

Таридин

Котокий

Домета / Домитиан /

Докс

Сигрица / Сигриц /

Мостич

Крон

Салан

Лабас / другото име на цар Симеон, м. би езическото /

 Глад

Лоборчи / Лоборц /

Перина / Перна, Перин /

Наум / неизяснено, най – вероятно езическо /

Мокрос / Мокар – име давано на цар Самуил ( Самоил ) /

Семар

Гелу

Кеан

Менморут

Силике / Щилике /

Расате / Хръсате /

Делян / Дилян /

Асен / Асун, Асиян, Асян /

Ицвок / Ицвокля /

Котраг

Кубер

Биляр

Алцек

Мавър

Алусиан / Алусиян /

Драгшан / Драгшун /

Войтех / Войтук /

Кракра

Вулия / Вуля /

Гавра / Гавран, Гаврин /

Ивац

Елемаг / Елинаг /

Сермон / Зермон /

Томор / Тмор: според някои – планина в Македония с прабългарски поселения /

Гудел

Богдан / Богдън, Богодън /

Оногур

Коловра / според някои от титлата коловър или колобър /

Ославна / Ослафна /

Батаул

Велегнев / Велегнех / - според някои от думите - воля и гняв?

Иритхитуин

Дриста

Алоботур

Бора / Бори /

Маготин

Пумир

Негун

Азарица / Азарца, Зарица /

Нестонг

Вунд

Небул

Български кучета в Егейска Македония началото на ХХв.

Гръцки младежи - овчари от 60г. на миналия век

Териториите на Дунавска и Куберова Българии 7- 9 в.

Хиниалон

Заберган

Синион / Синиян /

Аскум

Грод

Мугел

Кордил

Зент

Хацон / според някои – славянско /

Шумлу / Шумен, Шуман /

Сетит / според някои титла /

Кутригур / и име на племе /

Утигур / и име на племе /

Оногондур / и име на племе /

Бат / Бато, Бате, Бачо /

Тангра / върховно божество /

Смел български пес, атакува войски на Антантата 1917г. в Македония

Арумънско / влашко / стадо в Гърция от 50г. на миналия век

Няколко, най – вероятно титли или нива от ерархия в институциите, като:

Миник

Калу

Усампсис

Юк

Сетит

Мирос

Оглу

Румънския крал Карл ла Дойл / Карл втори /, със семейството си и домашния си любимец. При този крал Южна Добруджа е под румънско владичество.

Повече от десетина шарени на цвят, големи и подраствощи овчарски кучета край дюкян в Истанбул, от началото на века.

Някои от Втората Българска държава.

Мицо

Мануш

Борил

Стрез

Тих / Тох /

Стан

Хинат

Карач

Стоян / Стуян, Стаян /

Момчил

Чавдар

Янука

Фружин

Хръз / Хриз /

Батой

Барак

Херушин

Страхин

Страхил / Страхота/

Хано / Ханко /

Хинат

Ботко / Ботю /

Бърдоква / име дадено на цар Ивайло /

Модър

Стражин

Китан

Тихот

Срацо

Потръц

Гуцул - овчар от Молдова с кучето си.

Някои титли.

Кавхан / Кавкан /

Таркан

Багаин

Багатур

Жупан / Жубан /

Боил

Колобър

Чигот

Канартикин

Комит / Комитопул – според някои м. би от гръцки /

Ичиргу / Чергобиля /

Наш граничар със служебното си куче 30г на ХХв.

Някои родове

Дуло

Ерми

Вокил

Вихтун

Укил / Напомня за Вокил /

Угаин

Чакарар

Киригир / Кюригир /

Кувиар

/А /дуар

Ермиар / м. би се препокрива с Ерми /

Белгун / според някои изследователи, м. би е от кумански произход ?/

Някои подходящи думи, за имена.

Чика, Тутча, Карчак, Чартог, Сбруя, Сабя, Стреме, Тояга, Белег, Куче, Чука, Аул, Дванш, Сомор, Текуч, Шегор, Алем, Вичем, Силан / Силян, Стилян /, Хумба, Бисер, Щерна, Гега, Пале / Палю /, Кутре, Колчан, Дилом, Етх / Етхи /, Мадар и др.

С Мура 2012г.

   Възможно е, в този христоматиен материал, да не сме били изчерпателни и да не сме успели, да споменем всички известни на науката? Имената не са по азбучен ред а по реда по който сме ги откривали. Има и много други, особено от периода на Втората Българска държава, за които все още няма категорични отговори, относно произхода им. Не сме вписали имената, за които се знае, че са тюркски произход. Това са, игралите важна роля, в нашата история и побългарените през вековете племена, на печенеги, кумани, узи и други степни народи. Влиянието им е достигало, понякога, до степен на подмяна на етногенезиса на цели области от страната ни.  Има и производни на представените, които не сме поместили в настоящия материал. Не сме написали и някои интересни и познати ни от художествената ни литература, като – Вонзелех, Тахтун, Батбатил и др. Въпреки това, този именник, ще открие за хората, множество непознати за тях имена, носени от нашите предци. 

Н. Тодоров

гр. Силистра

присъствието на българското овчарско куче като герой в нашата литература

Български граничар 1920г.

     В този материал, драги читателю, ще представим нашия личен труд, положен няколко години наред, по издирването и анонсирането на образа на нашето овчарско куче, като герой в българската литература. Ще изброим, може би не всички произведения на родните литературни бардове, в  които са описани случки и истории с представителите на националната ни порода овчарско куче. Естествено, ние нямаме претенцията, че сме прочели и издирили комплексно – целокупното, българско литературно пространство. Въпреки това, любителите на породата / и не само/, спокойно могат, по описа представен тук, да потърсят из библиотеките и читалищата по родните си места, произведенията на тези автори. И след като се сдобият с изброените художествени четива, да преживеят едни страхотни емоции с героите, времето им и техните съдби. Анонсираните произведения от българската анималистика, са от всички български краища и основно отразяват времето на първата половина на ХХ век., тогава когато овчарските кучета, макар вече и в не пълния си блясък и чистокръвност на популацията, са все още неизменния страж на домовете, стадата и границите на отечеството ни.

Български овчар от Добруджа 1946г. - покрай стадото се движи черно - бяло куче.

    В настоящтото описание, изпъкват три реперни пункта – първо: авторите не са изброени по азбучен ред. Второ: изброените творби извън скобите с одебеления шрифт, са тези в които-  кучето е или главен герой, или в голяма степен е най – верния му помощник. А при тези които са в скоби, с нормалния шрифт, то е споменавано по – рядко. И трето: Произведенията са в жанрово отношение основно от типа разказ.

Румънски овчари 1958г.

Куче от с. Сребърна Силистренско 40г. на ХХв

.

Румънски овчар от 30г. на миналия век.

Йордан Йовков – „Балкан”, „ Борба до смърт”, „ Скитник”, „Нощен гост”, / Грехът на Иван Белин”, „Граничари”, „ Среднощни гости”, „ Два врага” , „Вълчицата”, романите „ Чифликът край границата” и „ Жетварят”/ споменава ги в „ Младите господари”, През чумаво”, „По жицата” и др.

Николай Хайтов – „ Катерин”, „ Облизаната попара”, „Кучета”, /”Калинкините чанове”, „ Ибрям Али” и др./, пиесата „ Кучета”.

Йордан Радичков – „ Марчо”, „Каракачанка”, „Вълк”, пиесата „ Лазарица”, / „Нашите гори”, „Последно лято”, „ Небесна благодат”, „ /.

Георги райчев – „ Вълчето”

Янко Добрев – „ Дингиля и каракачана”.

Йордан Данчов – „ Летателната техника”,/ “Единакът/”.

Дончо Цончев – „ Бялото куче”, „ Шаро”, „ Вълчицата”.

Добри Жотев – книгата „ Вълчи вървища”, като там - / Караман, Неро, Село без кучета, Шабан, Нощен гост, Бягство от цивилизацията, Марко и Аз, Легенда за Любата, Каро/.

Гръцки овчари от същия период.

Катевите кучета от Разлог в Пирин.

Ангел Каралйчев – „ Вълча пътека”, „Ако ти станеш куче”,/ „Самоил”, „ Хан Крум и неговия кавхан”, „ Народни момчета”/, и др.

Ивайло Петров - / Майка, Преди да се родя и след това, Хайка за вълци и др./.

Христина Острикова – „ Вражда”, „ Капанът”.

Кирил Апостолов –„ На кошарата”

Борис Крумов – „ Кюмюрджи”, „ Верни приятели”.

Стефан Попов – „ Янко”

Крум Григоров – „ Нашето куче”, „ Лишко” и др.

Христо Стойков – „ Кучето Пирин”,/ „ Толето дежури”/.

Ст. Цанев Даскалов – „ Игра” ,/ Песология/.

Димитър Яръмов – „ Битие”

Пенчо Досканлиев – „ Кучето на стопанина”

Георги Караславов – „ Другар”, / Маски/.

Иван Василев – „ Горан”, „ Боран Стефан”и др.

Славчо Донков – „ Цезар”

Петър Стъпов – „ Мечо и Аз”, „ Диана”.

Григор Угаров – „ Кучката Арда”

Владимир Талев – „ Аслан”

Александър Горунц – „ Верен Пазач”

Георги Божинов – „ Барон”, „ Сивия скиталец”, „ Сура Байрактар”.

Илия Богданов – „ Дивата кучка Янтра”

Никола Статков – „ Две пенсии за Мурга”

Иван Стоянов – „ Арнаут”

Паулина Станчева – „ Караман”

 

Наши граничари с куче и картечница, в навечерието на Балканската война, според официалната информация на снимката, но според картечницата, може би е около Първата световна война?

Гръцки овчар 1960г.

Картичката изобразява сурвакарчета - балканджийчета от Габровско - Троянския регион.

Турчин с кучета началото на ХХв.

Наш пограничан юнак с кучето си, преди Балканската война 1912г

.

Цветан Чалъков – „ Кучешки ден”

Антон Михайлов – „ Вълкът”

Купен Палов – Палата – „ Кучешки разправии”

Христо Панев – „ Неканен гост”, „ Единак”

Кольо Герджиков – „ Сюлеймана”, „ Белязаната вълчица”

Атанас Танчев – „ Кураж”

Кирил Добрев / Гривек/ - „ Смърта на Кит”, „ Вълчицата”

Славчо Трънски – „ Стоянчо и Шаро в акция”, „ Приятели”

Петър Кънев – „ Живот със стадото”, „ Другари”

Недялка Каралиева – „ Сюлейман”

Пелин Велков – „ Вярност”, „ Свиня”, „ Шарка”

Овчари от софийско първата половина на ХХв.

Родопчани със стада на паша в Беломорието.

Константин Канев – „ Балабан”

Стефан Поптонев – „ Екзекуция”

Кирил Момчилов – „ Вълчицата”

Златко Сребров – „ Страшната история на Катран Колю”

Лалю Цвятков – „ Заради обич се затри”

Цвятко Йовчев – „ Неволя”

Добри Немиров – „ Семейство”

Иван Гащисанилов – „ Грозю”

Коста Църношанов –/ „ Прокълнатата сабя”/

Цветана Мартинова – „ Моят дядо”

Никола Райков – „ Снежна ледопис”

Любен Петков – „ Малката овчарка”, /„ Кучешка история”/

Каракачански стан първата половина на ХХ в.

 Емилиян Станев – „ Вълчета и кученца”, / „ Вълкът”, „ Дамга”/.

Илия Волен – „ Ваклуша”

Орлин Василев – повеста/ „ Зъб за зъб”, разказа -  „ Битка в гората” и др./

Симеон Янев – повеста „ Ден и нощ – нощ и ден”

Ради Царев –  повеста „ Дивият дъх на гората”, споменава ги в много разкази.

Илия Р. Блъсков – /„ Изгубена Станка”/

Дора Габе –/ „ Вълкът/.

Петър Делчев – „ Срещата”

Георги Митков – „ Овчарят Манчо и кучето Маджара”

 Гео Донев   – „ Варницата”

Асен Христофоров - " Шюкрю и Караман"

Веселин Вълчанов - " По пътеката", " Селските кучета", " Жигосаното куче", " Лъвчо"

Наши граничари по същото време.

    Най – вероятно има и още много, които все още не сме открили!? Дори и в някои наши класически произведения, на родната ни литература, които не сме споменали в настоящата публикация, се описват овчарските кучета. Наричаме ги, имено с квалификацията овчарски а не каракачански, не само защото това е истинската им същност, но и в самите произведения, така са представени от авторите. Каракачанската интерпретация върху името им, се употребява, едва няколко пъти от някои автори, които се броят на пръстите на едната ръка. При това, при употребата в дадения контекст, си личи, че каракачанския псевдоним, е използван за едно литературно обогатяване на изразните средства а не като охарактеризиране на породност. Това неправилно наименование, съществуващо поради редица обективни и субективни исторически причини, се заражда, битува и спорадично се употребява именно в първата половина на ХХ век. Макар и късно появило се, то няма как да не се прокрадне и в нашата анималистична литература. За съжаление, не извори и факти, а именно литературната интерпретация е заложена като основа на „ научните”, фундаменти при почитателите на каракачанска същност на породата.

    Също така, кучетата освен в не споменатите тук романи, есета и други произведения на нашите творци, много често, сме откривали и отразени в пътеписи, спомени и друга литература извън художественната. Надяваме се, че има още доста неоткрити разкази, а ние си поставяме целта да ги открием и представим пред читателите.

Н. Тодоров

Гр. Силистра

С Мурджо 2007г.

Овчарски кучета с визия близко стояща до тази на други породи

    Всеки от нас в своята киноложка практика, се е натъквал, на подобни животни. Това са овчарски кучета, които без да са загубили своята породност, носят белези в цвета, космената покривка и в структурата на тялото си, що ни напомнят за други породи.

   

    Някои от тези животни, приличат много на  турския кангал, по обясними исторически причини. Други носят само отделни белези на тази анадолска порода, като тъмно пигментираните муцуна и уши.

    Трети, като цвят и космена покривка, препокриват немското овчарско куче. Има и такива, които са с типичната позната ни визия, шарени, но с изразен лупоиден облик.

    Наблюдават се и не малко, основно черни на цвят понакога с не много светли петна, с видимо по – къс косъм и по – нисък ръст кучета от там и с по – олекотена структура на тялото.

    Това многообразие на формите иде да покоже, колко богата като генофонд в исторически аспект, е популацията на овчарското куче на Балканите.

    Носи ни и друга информация, а имено, че не само съзнателно търсещото се като тип – ефектно, едро, дългокосместо и големоглаво псе, е било оптималния вариант за опазване на стадото! Явно и кучета с по непретенциозна визия също са били истински стожери в опазването им.

 КУЧЕТА С БЕЛЕЗИТЕ НА НЕМСКАТА ОВЧАРКА

Румънски косачи в самото начало на ХХв., зад тях в кадър стои куче с подобна визия.

Румънци с подобно куче в краката им през първата половина на ХХв.

Съвременен представител с остро изрязани уши.

Албански и гръцки въстанници пресичащи планината с коне и стадо с куче, което е с лупоиден облик.

Картина на овчар от Румъния от началото на ХХв., кучето също е с лупоидна визия.

 Пес с облика на немското куче в краката на гръцки овчари, първата четвърт на ХХв.

ТИП НА ШАРЕНШ ЛУПОИДНИ  КУЧЕТА

Едро и голо лупоидно куче посреща войските на Антантата през Първата Световна война в Албания.

На картината от И. Мърквичка се вижда подобно наше куче.

У нас в началото на ХХв. също такова куче.

Сравнително едро, младо и в процес на линеене сръбско куче, с изразен лупоиден вид 1918г. снимка - Макс Фон Стефаниц.

СНИМКИ НА ЧЕРНИ, ПО - ДРЕБНИ РЪСТОВО, И С ПО - КЪС КОСЪМ КУЧЕТА

Наше куче от село в Тракия средата на ХХв.

Черно лупоидно, сравнително едро животно, легнало пред къщата, от началото на ХХв. в Македония.

70г. на хх в., кучето е почити с изправени уши,което е характерно за по - олекотените и лупоидни животни.

Румънско куче от този тип, средата на миналия век.

Картината " Козар", 20г. на ХХв. от В. Маринов

Съвременен представител на този тип кучета.

Картината "Пладнуващ козар", 1930г. от В. Маринов Подобно черно куче дреми до своя стопанин.

Още едно по - дребно и по - голо наше куче.

Оцветена / ретуш/, снимка на румънски овчари - мокани от Трансилвания също с подобно куче.

Татарска полуземлянка в Северна Добруджа от началото на миналия век. Виждат се жена която държи черна кучка, както и малко кутре и прескачашта керпичения дувар овца.

Овчар от Румъния с черно, младо куче и агне в ръце.

Каракачанин в Гърция средата на ХХв. с кон и куче.

Черно куче, край тежка волска каруца - пазарджишко средата на ХХв.

Албански кираджии с черно, голо и с олекотена структура младо куче.

Румънски катунари началото на ххв.с черно голо куче.

Тук поставяме стари снимки на обичайните едри, рунтави и шарени овчарски кучета, които са в представата на много хора, за най - типичните представители  на тези раса кучета, както и такива които са сходни с кангала.

Румънска девойка със стадо и кучета - 70г. на миналия век.

КУЧЕТА С БЕЛЕЗИТЕ НА КАНГАЛА

Албанец в Македония със стадото си и 5 кучета, 3 от които носят белезине на породата кангал - чено пигментираните уши и муцуна.

Две снимки /детайли ,/ на един и същ овчар от Силистренска Добруджа 60г. на хх в. като на първата се виждат типично куче и куче носещо белезите на кангала а на втората третото му куче с белезите на немската овчарка и кангала.

Каракачански стан / детайл/, в първата половина на миналия век и типично лупоидно куче

Български граничари с типичното едро и шарено с много широки гърди в случая служебно наше овчарско куче.

Н. Тодоров

гр. Силистра