неделя, 31 март 2019 г.

БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕНИ И ОВЧАРСКОТО КУЧЕ

Във времето до днес



Неизвестно къде?



Разградски регион.



Неизвестно?




Неизвестно?



Врачанско в Балкана 40 - те години на ХХв.



Македония 1917г.



Източните Родопи.




Туркиня и овчарско куче, на пруста / сундурмата /, зад нея, от с. Дръндар Шуменско / Варненско/ 40 - те години на миналия век.




с. Калейца Ловешко първата половина на миналия век.


Жени с куче над гр. Шумен 1940г.




Жена с черно куче, неизвестно къде у нас 40 - те год на ХХв.?




Овчарка с куче от с. Аджар / днес Свежен Средногорието/, от началото на ХХв.




Жена с овчарско куче от Угърчин Ловешко.




Неизвестно къде в Б/я?




Варненско.




Асеновградско първа половина на ХХв.




Македонски българки с куче от първата половина на ХХв.



Жена с овчарско куче от с. Горна студена Плевенско 1917г.





Жени с куче от с. Априлци Троянско.


Жени с куче от Варвара.


Неизвестно у нас?




Жена и куче от с. Борисово / сега Славяново / Поповско Търговищки окръг.



Българка - овчарка от Западните покрайнини в Стара планина.




Жена с куче някъде в Родопите?




Неизвестно къде в страната?




Тетевен 1984г.

Жена с куче Варненско 40 - те години на миналия век.




Жени аромънки / влахкини/ с куче, в България първото десетилетие на ХХв.




Туркиня от с. Златар Шуменско 50 - те години на ХХв.



Жени с куче от с. Карлуково Врачанско.




Неизвестно къде?



България от край до край


Овчари с кучета от с. Сатовча от първата половина на миналия век.



Картина с овчар, стадо и черно куче, от неизвестен автор?



Местността Отманли южно от гр. Бургас в Странджа. 1940г.



Неизвестно?





Войник на пост с наше куче, във военен лагер през Първата Световна война край гр. Кубадин в Северна Добруджа 1916г.



Неизвестно?



Неизвестно?



Подрастващ представител на породата, неизвестно къде?



Картината изобразява как Патриарха на Българската литература Иван Вазов, осъжда овчарското куче на българин от гр. Берковица, където поета е бил съдия. Автора е неизвестен?



Някъде в Балкана  началото на ХХв?

Автор: Николай Тодоров
гр. Силистра

неделя, 17 март 2019 г.

ОЩЕ ЗА ЛЪЖАТА КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ

     Видно е че ние българите страдаме от една болест, свързана с късата ни историческа памет. Тази болест е нихилизма. Своето не познаваме и забравяме лесно, а все към чуждото гледаме с жадни очи и ставаме едни папагали и чуждопоклонници, готови да размием националното си чувство. Клиширано живеем, говорим и мислим. Нямаме никаква адекватна оценка и реакция към наболелите национални проблеми, а ни тревожи само личното ни благополучие и това е всичко което ни вълнува.
Така действаме и по отношение на националната ни порода и съответно гордост, овчарското ни куче. Уж повечето не се съмняват в българската му природа, уж сме много интелигентни и начетени, уж сме много информирани за породността му, а немалка част от людете ни, клиширано го зоват "каракачанско". Тоест, правят го не българско - чуждо на българския национален интерес и истината за него. Каракачаните все пак са само един малак късно появил с това дадено им от останалите име етнос на Балканите и у нас, който гърците припознават за свой. Самите каракачани пък се смятат за най - истинските гърци. Те нито са създатели на било куче, кон, овца и прочие домашни скотове, нито тяхното ограничено номадско движение из полуострова, би било основа, за разпространението и затвърждаването на някаква кучешка популация при останалите овцевъди. Много по - вече са  районите на Балканите където никога не е имало каракачанско присъствие, отколкото тези в които те са мигрирали. Много по - стар и многоброен номадски етнос са власите - арумъни например и не знаем защо само у нас някои си позволяват тенденциозно да употребяват каракачанския псевдоним, с който да манипулират част от обществото? Явно имат някаква практическа полза? Така, че за нас, този който употребява каракачанското чуждо за народа ни етническо наименование е или търгаш на българщината или е не четящ пълен глупак!

 БЪЛГАРСКИ ОВЧАРСКИ КУЧЕТА


Неизвестно?



Неизвестно?




Рила планина над Сепарева баня 50 - те години на ХХв.



Граничар от гр. Кнежа Врачанско, незнайна на коя граница?



Някъде в Родопа планина?



Овчарско куче на стълбите на Аладжа манастир край гр. Варна 30 - те години на ХХв.



Неизвестно?



с. Богданов дол Пернишко.




Картината "Български овчар" от художника Атанас Пацев от 1957г.




Неизвестно?



Овчар от ТКЗС на с. Стефан Караджа Добричко в Добруджа.




Румънски военен началник с куче в Тутракан Силистренско 20/30 - те години на ХХв.




Граничари с кучета от заставата край с. Бела Видинско 1939г.


Представяме голямо количество от стари снимки, чието съдържание говори много за това, какъв е общия вид на овчарските кучета, от еволюционната линия на лупо - молосоидните примитиви, у нас, Балканите, и от доста райони на Азия. Тяхната стара неподправена визия, общия им корен, разнообразието им от вътре породни типове. Говори и за това, че в България макар и някои да говорят за някакво си там наименование "каракачанско куче" и да го лепват на овчарските ни кучета, то няма нищо общо с произхода им. Каракачаните просто са част от хората / последните номади /, на полуострова, които са отглеждали тези наши местни овчарски кучета. А много добре се вижда, още и факта, че старите екземпляри, като осанка са много по - нормални отколкото доста съществуващи съвременни измешени грамади и самбернаризирани "плимотроци", плод на мераците и грандоманските въжделения на съвременните кинолози не само в България, но и другаде.


КАРАКАЧАНИ




Ареал на каракачанските номадски миграции на Балканите. 
Във виолетово така нар. прародина, район от днешна Северна Гърция.
В зелено летните пасища.
В тъмно синьо традиционните им зимни и летни пасища от по - старо време.
В светло синьо зимните им пасища от по - ново време / след разпада на Турската империя/.



Каракачански стан от първата половина на ХХв.



Каракачани - на лов 1950г. Ксанти в Гърция.



Каракачани с кучета 1920г.



Каракачани с кучета 1959г.




Гърци, единия с две кутрета/ а м. би власи / стригат овце.


Гръцки овчар със стадо край морето.



Гръцки овчар.



Гърче с куче.




Северна Гърция.



Гърция 1900г.



ОВЧАРИ ОТ ВОЙВОДИНА


Войводински чобани. За незнаещите, Войводина е една сравнително равнинна област в днешна Сърбия, намираща се на север от р. Дунав. Някога тази област била Българска, после Унгарска и накрая попада в Югославия днес в Сръбската държава. Там живеят освен сърби, но и българи и доста унгарци и др.




Картина на Войводински овчар.


ГГУЦУЛИ
Гуцулите са етнографска група хора занимаващи се предимно с животновъдство и живеят предимно в Западна Украйна, малка част от тях в Полша, Молдова и в част от областта Буковина.



Гуцулска кошара в Украйна 30 /40 - те години на ХХв.




Гуцулски овчари със стадо и кучета, край гр. Никуличин Украйна 1958г.




Гуцулски деца със стадо и младо овчарско кутре 40 - те години на ХХв.



Гуцули рисунка от 1845г.



РУМЪНСКИ ОВЧАРИ



Между  Сибиу и гр. Брашов началото на ХХв.




Арджеш 1930г.




Карпатите 1911г.




Кошарите на Череша / а може би Кошарите на с. Череша/ 1940г.




Поляна Сибиу първа половина на ХХв.




Неизвестно в Румъния?




Близо до Сибиу. 1920г.



Карпатите?




Карпатите 1898г?




Овчари с овце и кучета от с. Жиу 1914г.




Карпати 1898г.?



Близо до гр. Брашов началото на ХХв.



ОВЧАРСКИ КУЧЕТА ОТ КОЛХОЗИТЕ НА БИВШИЯ СССР


Животните са не само от републиките традиционно отглеждащи овце по Кавказ и Средна Азия, но и от колхози извън тях.




Овчари и кутре бъдещ вълкодав, до чобанска юрта от Сърдарянския район 1958г. 



Узбекистан 1949г.




Узбекистан - Балхарска област 1936г.




Тюркмения - Марийска област 1943г.




Тюркмения 1948г.



Тюркмения 1945г.



Тюркмения 1940г.




Тюркмения 1939г.




Таджикистан 1936г.



Сталинградски край 1934г.




Ставрополски край 1937г.




Ставрополски край 



Ставропол 1949г.



Ставрополски край 1953г.




Ставропол 1946г.




Северено Кавказки район 1936г.



Северно Кавказки район 30 - те години на ХХв.




Орджиникидзевски край 1937г.




Чобани от района на Муюнкут Казахстан 1949г.



Петягорски район 1935г.



Самара 1957г.




Донски жени и куче 1875г.



Молдова 1947г.




Азербайджан 1943г. 



Кабардино - Балгария / Балкария/ 1937г.



Азербайджан 1944г.



Дегестан 1947г.




Азербайджан 1959г.




гр. Киров 1943г.



Грузия област Аджария 1946г.




Грузия 1947г.



Грузия 1960г.



Грузия 1932г.



Армения 1941г.

Автор: Н. Тодоров
гр. Силистра