Наш граничар от края на 40г. на ХХв.,с нововъведения на въоръжение руски автомат" шпагин", но все още с наше овчарско куче.
В наши дни, нихилизма, чуждопоклонничеството и отцеругателството при не малка част от българското общество, е стигнало своя апогей, до степен на скодоумно себеотрицание и съзнателно бягство, от всички аспекти на националното.
Част от това безумство, е и маниера на някои родители, при слагането на имената на своите чеда, да налагат чужестранната именна традиция. Натъкваме се, все повече, на чуждоезични, неразбираеми и дори имена свързани с ориенталските нехристиянски общества.
Като, контрапункт на тези тенденции, представяме списък с родни прабългарски имена, с които любителите кинолози, притежаващи наши овчарски кучета, могат да кръщават, ако не бъдещите си деца, то поне да дават на своите домашни любимци.
Факт е, че същите, са загубили своето основно значение в днешната ни именна традиция, като изключим една малка част от тях, на известни наши владетели, традиционно слагани от куртоазия, на младенците. Въпреки това, същите са доста интересни и силни, като звучене и носят невероятната сила на духа български.
Наш граничар с наше куче 30г. на ХХв.
Имената, са изнамерени от изворите, за нашата средновековна история и ни отнасят, освен към древните ни и романтични азиатски корени, така и предимно в езическите времена, от нашата история на Балканите. Не искаме да се спираме и на многоликите и дори при някои, промискуитетни теоритични, най – често крайни търсения и хипотези, за произхода и етногенезиса на българите. Според академичните среди, е абсолютно категорично, че в голямата си част, това наистина са имена, но има и такива, за които е спорно, дали не са титли? Както казахме по – горе, датират, както от предбалканския, така и от балканския период на държавноста ни, през Първата и Втората Българска държава, което означава, че и след приемането на Христианството. Тези които са от балканския период, са на личности живели и подвизавали се, не само в сегашните наши територии, но също така и в някогашните ни земи, покриващи днешните територии на Румъния, Македония, Сърбия и др.
В скоби са различните вариации на името, според интерпретацията на чуждите автори хроникьори. Все пак, независимо, дали са лични имена или титли, те са част от прабългарската лексика, носили са ги нашите прадеди и пасват невероятно, на обаянието и облика на овчарските ни кучета.
Наши овчари 30 - 40 г. на ХХв.
Кубрат / Хубрат, Корбат /
Органа / Орган /
Безмер / Безмар /
Зебил
Гостун
Батой
Белар
Изот
Каран
Остро / Острон /
Татимар / Татимер /
Сандилх
Ирник / Ернах /
Курт
Аспарух / Есперерих, Испор, Аспар /
Боян / Баян /
Тервел / Тербел /
Алмуш / Алмус /
Севар
Кормисош / Кормес /
Винех
Телец
Умор / Умар /
Сабин
Телериг
Токту / Токтун /
Паган / Боган /
Кардам / Кардама /
Крум / Крем, Крун, Крув /
Тук / Туко /
Цок / Цоко /
Иратайс
Варакар / Варакур /
Омуртаг / Муртагон, Муртагъм /
Пресян / Пресиян, Прусиян /
Маламир / Маламар, Маламер /
Звиница / Свиница /
Енравота / Енрвот /
Окорсис / Окорш /
Онегавон
Охсун
Турдач / Турдачий /
Чепа
Барса / Барс /
Зитко Мирос / Житко, Читко /
Туртуна Пиле / Турту /
Есхач
Сурсувул
Авук
Докум
Диценг / Дицег /
Избул / Ишбул /
Борис / Богорис, Бьорс, Барис и др. /
Сондоке / Сундика /
Стазис
Хунол
Мармаис
Румънски овчари от същия период.
Българските територии по време на царуването на някои от нашите царе, през Средновековието.
Чушун
Сивин
Таридин
Котокий
Домета / Домитиан /
Докс
Сигрица / Сигриц /
Мостич
Крон
Салан
Лабас / другото име на цар Симеон, м. би езическото /
Глад
Лоборчи / Лоборц /
Перина / Перна, Перин /
Наум / неизяснено, най – вероятно езическо /
Мокрос / Мокар – име давано на цар Самуил ( Самоил ) /
Семар
Гелу
Кеан
Менморут
Силике / Щилике /
Расате / Хръсате /
Делян / Дилян /
Асен / Асун, Асиян, Асян /
Ицвок / Ицвокля /
Котраг
Кубер
Биляр
Алцек
Мавър
Алусиан / Алусиян /
Драгшан / Драгшун /
Войтех / Войтук /
Кракра
Вулия / Вуля /
Гавра / Гавран, Гаврин /
Ивац
Елемаг / Елинаг /
Сермон / Зермон /
Томор / Тмор: според някои – планина в Македония с прабългарски поселения /
Гудел
Богдан / Богдън, Богодън /
Оногур
Коловра / според някои от титлата коловър или колобър /
Ославна / Ослафна /
Батаул
Велегнев / Велегнех / - според някои от думите - воля и гняв?
Иритхитуин
Дриста
Алоботур
Бора / Бори /
Маготин
Пумир
Негун
Азарица / Азарца, Зарица /
Нестонг
Вунд
Небул
Български кучета в Егейска Македония началото на ХХв.
Гръцки младежи - овчари от 60г. на миналия век
Териториите на Дунавска и Куберова Българии 7- 9 в.
Хиниалон
Заберган
Синион / Синиян /
Аскум
Грод
Мугел
Кордил
Зент
Хацон / според някои – славянско /
Шумлу / Шумен, Шуман /
Сетит / според някои титла /
Кутригур / и име на племе /
Утигур / и име на племе /
Оногондур / и име на племе /
Бат / Бато, Бате, Бачо /
Тангра / върховно божество /
Смел български пес, атакува войски на Антантата 1917г. в Македония
Арумънско / влашко / стадо в Гърция от 50г. на миналия век
Няколко, най – вероятно титли или нива от ерархия в институциите, като:
Миник
Калу
Усампсис
Юк
Сетит
Мирос
Оглу
Румънския крал Карл ла Дойл / Карл втори /, със семейството си и домашния си любимец. При този крал Южна Добруджа е под румънско владичество.
Повече от десетина шарени на цвят, големи и подраствощи овчарски кучета край дюкян в Истанбул, от началото на века.
Някои от Втората Българска държава.
Мицо
Мануш
Борил
Стрез
Тих / Тох /
Стан
Хинат
Карач
Стоян / Стуян, Стаян /
Момчил
Чавдар
Янука
Фружин
Хръз / Хриз /
Батой
Барак
Херушин
Страхин
Страхил / Страхота/
Хано / Ханко /
Хинат
Ботко / Ботю /
Бърдоква / име дадено на цар Ивайло /
Модър
Стражин
Китан
Тихот
Срацо
Потръц
Гуцул - овчар от Молдова с кучето си.
Някои титли.
Кавхан / Кавкан /
Таркан
Багаин
Багатур
Жупан / Жубан /
Боил
Колобър
Чигот
Канартикин
Комит / Комитопул – според някои м. би от гръцки /
Ичиргу / Чергобиля /
Наш граничар със служебното си куче 30г на ХХв.
Някои родове
Дуло
Ерми
Вокил
Вихтун
Укил / Напомня за Вокил /
Угаин
Чакарар
Киригир / Кюригир /
Кувиар
/А /дуар
Ермиар / м. би се препокрива с Ерми /
Белгун / според някои изследователи, м. би е от кумански произход ?/
Някои подходящи думи, за имена.
Чика, Тутча, Карчак, Чартог, Сбруя, Сабя, Стреме, Тояга, Белег, Куче, Чука, Аул, Дванш, Сомор, Текуч, Шегор, Алем, Вичем, Силан / Силян, Стилян /, Хумба, Бисер, Щерна, Гега, Пале / Палю /, Кутре, Колчан, Дилом, Етх / Етхи /, Мадар и др.
С Мура 2012г.
Възможно е, в този христоматиен материал, да не сме били изчерпателни и да не сме успели, да споменем всички известни на науката? Имената не са по азбучен ред а по реда по който сме ги откривали. Има и много други, особено от периода на Втората Българска държава, за които все още няма категорични отговори, относно произхода им. Не сме вписали имената, за които се знае, че са тюркски произход. Това са, игралите важна роля, в нашата история и побългарените през вековете племена, на печенеги, кумани, узи и други степни народи. Влиянието им е достигало, понякога, до степен на подмяна на етногенезиса на цели области от страната ни. Има и производни на представените, които не сме поместили в настоящия материал. Не сме написали и някои интересни и познати ни от художествената ни литература, като – Вонзелех, Тахтун, Батбатил и др. Въпреки това, този именник, ще открие за хората, множество непознати за тях имена, носени от нашите предци.
Н. Тодоров
гр. Силистра
