Наши граничари с куче 20г. на ХХв.
Старите снимки са съхранители и отразители, на един миг от живота на хората през отминалите времена, различни места и събития. Те, обаче са съответно и спомен от възкресените мигове и най – сериозното средство, за борба с времето.
В нашия случай, са нагледното доказателство, което показва неподправената истина, за Българското овчарско куче и кучетата на Балканите. И макар, че истината винаги по – бавно си пробива път, то старите фотоси запушват устата, на конформистки настроените и хлевоусти апостати, относно притежанието и същноста на овчарското ни куче. Или, поетично и метафорично казано...
... „ Казват йок и сус
на търговците от храма,
разпродаващи на дребно,
бедния Исус...”
Румънци на коне и куче в Карпатите. Първата половина на ХХв.
Константинопол / Истанбул/, началото на ХХв.
Мнозина са неосведомените, невежи и объркани люде, в представите си за породата. Това произлиза, най – вече, от скъсаната нишка с традициите, изтлялата и къса памет у нашенеца, или от съвременните тенденции и възприетата мода при гледачите, да развъждат и налагат предимно черно – белите кучета, с което ги и определят, кото модел за породност.
Кучета от Северна България
Прадядото на Димитър Балчев от Балчик, който е овчарувал в този Добруджански край, с любимото си куче.
Граничари които патрулират край Дунава или жандарми от гр. Тутракан Силистренско 1900г. ? Може би граничари от Дунавските постове, тъй като по товоа време няма сухопътна граница с Румъния близо до града.
Семейство с овце и куче от с. Батул, през 1943г., в близост до гр. Роман в Северна България.
Шейна с руски войници в Плевенско през освободителната Руско - турска война от 1877 - 78г. На заден план гладни и натирени от войната чобански кучета, които глозгат войнишки трупове.
Други припознават, освен това, само много облечените/ рунтави/, кучета. Но имено архивните снимки устояли на сътресенията на времето и по неведоми пътища стигнали до нас, носят информацията и показват голямото разнообразие, от форми и типове на породата.
Там откриваме, освен черно – белите и изобщо шарените кучета, но още и множество / по догатки, според анализиране на снимките /, едноцветни – жълти, бели, кафеви, черни, сиви или тигрови и др.
Намират се и кучета с визия близка, до породата кангал. Това са кучета, с по - къс косъм, с тъмно пигментирали уши и муцуна, със сив или жълт цвят.
Черни по - късокосмести кучета
Сравнително голо черно куче от Румъния началото на ХХв.
Подобно куче с наши граничари от с. Петрово Западната ни граница 1922г.
Родопски граничар с подобно, по - голо и черно куче началото на ХХв.
Някои шарени късокосмести кучета
Голо, но и едро шарено куче в летиште на Македонския фронт 1917г.
Български офицери с младо и късокосместо куче през Балканските войни.
Български ас - летец изтребител със своето домашно куче Мечо 40г. на миналия век.
Срещат се животни с видимо твърд и стърчащ или с барачест косъм. Други с мек и пухкав косъм, независимо от дължината му. Намират се и такива с вълчи цвят и тип на косъма, а също така и породни кучета с цвета на гончето.
Чужди войници в Сърбия през Първата световна война, в чиито крака лежи овчарско куче.
Представените снимки са от всички български краища на страната и полустрова. Това ни показва, широк ареал от разпространението на кучето ни. Тоест, освен при овчарите и в селските дворове, още при военни, граничари и дори в градския бит, като пазачи и домашни любимци. Някои от снимките, са от места и държави в които няма каракачани.
Кучета от Тракия
На турската граница 1930г.
Момче със своето куче от Беломорието 1944г
.
Български кавалеристи и куче в село от Одринска Тракия 1912г.
Български военни обози минаващи през / Мустафа паша / Свиленград 1912г.
Кариоти напускащи България, чакащи да бъдат извозени на гара Инзово 1925г. Смята се, че кариотите са с български произход и са живели в някои райони на Тракия, до първото десетилетие наХХв. Същите през вековете са попаднали под гръцко етно и културно влияние, което оформя и тяхното гръцко национално самосъзнание и самоопределение.
Не трябва, да пренебрегваме, като българско наследство и снимки с кучета, от районите на Македония, или други краища, като / Одринска Тракия, Беломорието, Западните покрайнини и Северна Добруджа/, които днес,
не са в пределите, на майка България.
Кучета от Македония
Кучета навъртащи се край софрата на своите стопани 60г. на ХХв. в Македония
Дете с овце и кучето си в Родопите, от първата половина на миналия век
Македония 1917г.
Куче покрай войници на Антантата на Македонския фронт 1917г.
Младо куче край офицери от Антантата. Кучетата понякога се навъртат и край нашите врагове 1917г.
Подобна сцена, на край лазарет на Антантата.
По ред обясними и ясни на историческата наука факти, познати и за средноинтелигентните образовани хора, че днешните земи на съседката ни от Повардарието, са били винаги, чест от Българското етнонационално и културно пространство.
Български граничари с кучетата си 40г. на ХХв.
Николай Тодоров
гр. Силистра
