МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО - II

      Продължаваме темата, с още една солидна порция от  снимки и цитати из книги, авторите на които са наши съотечественици, от недалечното ни минало. Новото, както и в предходния материал, са спомените за партизанското движение. Макар същото да е с доста противоречива, оспорвана и компрометирала се дейност, на ниво национална идея, то авторите наливат нов солиден темел, за възприятието относно нашата порода овчарско куче и неговата роля в живота на българина. Това е едно допълнение към историческата истина за родната ни порода, чрез която ние се стремим да обогатим познанието, на, за съжаление не малко национално полуграмотни люде и да ги избавим , не само от собствения им нихилизъм и опортюнизъм, но и от клещите на ширещия се при някои своеобразен креационизъм на клишетата за някаква каракачанска същност ...

Военна дърводелска работилница на войската край гр. Мачин Северна Добруджа през войната 1916г. В десния ъгъл в дъното се вижда наше овчарско куче. Снимката е от НВИМ.

„... Влязох в кошарата. Огледах се, няма го Пламен. Когато овчарските кучета лавнали в отговор на моя вик, той изчезнал зад бордея. След като се уверил, че гостенинът съм аз, излезе, ръкувахме и се прегърнахме с целувки. Пламен станал пастир на овцете и помагал на Ангел Господинов Кърков, да доят млякото.”...

1.Пламен – Йордан Русев деец на лявата ДРО / Добруджанска революционна организация/, БКП и РКП.

2.Ангел Господинов Кърков от с. Алфатар Силистренско – ятак на революционната организация в Добруджа.

Край гр. Варна / тогава гр. Сталин/, 50г. на ХХв.

„... Хората изкарваха овцете да се поразтъпчат. Гората беше близо до нашата махала, на около 200 метра. Овчарските кучета лавнаха. От храстите се показа човек. Сдавиха го кучетата, навъртяха се около му. Той се бранеше с каскета си. Чобанинът Бай Илия се намеси и взе да хока кучетата.”...

Случката е в с. Делчево Исперихско - източния Делиорман.

„... Останаха около 50 крачки да се добера до гората, но тук ме заобиколиха чобански кучета и чобаните полетяха със сопите. Настигнаха ме и други. Усетих удари от лопати, дървета, олюлях се и вече нищо не помня.”...

В с. Кили Куйджук Разградско.

Цитатите са от книгата „Славните но страшни пътища”, на Боян Михнев - деец и четник на лявата ДРО, БКП и партизански командир на „Интернационалния български войнишки батальон” в Югославия.

Търговищкия край.

„... Една лятна нощ на 1943г., край схлупената останала от турско време къщурка на баба Пена Пешева от с. Изворово изведнъж се появява непознат човек, около който се въртяло голамо селско куче.”...

Става въпрос, за партизанина от Търговищкия партизански отряд Димитър Миланов Янев.

„... Беше изключително дисциплиниран и точен. Познаваше местностите, пътищата, реките и изворите. Знаеше не само къщите, но и нивите на комунистите и безпартийните ятаци, много от пастирите и ловджиите, даже и имената на техните овчарски и ловджийски кучета, имената на конете и тяхното повикване често служеше за сигнал.”...

За партизанина Петър Иванов Неделчев – Борис от с. Горна Кабда Търговищко.

Цитатите са от книката „ Верни другари” от Партизанския командир и член на ЦК на БКП Пенчо Кубадински.

По време на гроздобер в с. Сухиндол В. Търновско - 1934г.  В левия ъгъл в дъното се вижда наше овчарско куче. Снимката е ат ДАА.

„... Ето я малката къщицка на дядо Цоньо. По двора не се виждат нито двете кравки, нито овцете. Кучето не лае.”...

Ятак от с. Шумата Севлиевско.

„... С тях Митко е бродил по деретата и бостаните миналото лято и през ваканцията. Братовчед му дразнеше селските кучета, замеряше ги с камъни, а Митко го мъмреше:

    - Не е хубаво Цончо! Кучето е умно, полезно животно.”...

„... Прозорците на къщата бяха тъмни. Едро рунтаво куче посрещна партизаните с бесен лай. То яростно налиташе към тях, отстъпваше за миг в тъмния двор и отново се втурваше насреща им. Те го прогониха в градината и затропаха по дървеното стълбище на къщата.”...

По спомени за малкият партизанин Митко Палаузов от Габровско – севлиевския партизански отряд, из книгата „Митко Палаузов”, от Марко Марчевски.

Предполагаемо в Североизточно Б -я, по време на вършитба? В дясно от жените се вижда наше куче.

„... Скоро утихна всичката околност, гробна тишина настана, която се нарушаваше само от хученето на стария Балкан и от лаенето на селските кучета,които показваха по – вярно от барометър, че в селото има движение... Разбира се , че не без предварителни изпитвания отидох на тая колиба. Овце блеят, кучета лаят, но кой ги слуша. Имах случай да чуя и видя аз подобни овце и кучета и на Етрополската планина.”...

Скитането на Захари Стоянов из Троянския Балкан.

Из „Записки по българските въстания”, от З. Стоянов.

Вършитба в Плевенското  село Долни Дъбник 1928г. В левият ъгъл се вижда наше младо куче. Снимката е от ДАА.

„... В този миг пед мен се изправи моето куче – Сивчо. Бях клекнал и то скочи на коленете ми с педните си крака и доближи муцуната си до лицето ми.

     „Ето Сивчо куче е, пък и то се радва и може да обича. А ние партизаните не сме ли хора?”...

„Дадох знак на Сивчо да „обиколи и разузнае наоколо”. Кучето изчезна в мъглявата нощ. После пак дойде и аз го насочих към къщата. То отново изчезна и отново ме посрещна, като от радост правеше кръгове около мен.

     „Ако имаше засада, кучето щеше да я открие”. ...

Село / днес град /Червен бряг.

„...  - Ето тук съм се родил прошепнах тихо на Чавдар. Посрещна ни отдалече кучето. Без да лае, то завъртя опашката си около нас, заумилква се в краката ни. На едно от прозорчетата се виждаше светлина. Ние внимателно пристъпихме. Ето го двора, колата / каруцата/, дръвника. Кучето избяга до вратата и започна с крак да дращи по нея.”...

В родната къща в с. Търничане.

„... Минах край Карлуково. Спрях при една празна кошара. Качих се на тавана и там реших да прекарам деня. Но край кошарата пристигна стопанина с кола. Изпрегна колата, върза кравите и им даде храна. С него имаше едно куче. Моето скривалище стана неудобно. Издебнах селянина и кучето, когато се отдалечиха, и незабелязано напуснах кошарата.”...

Цитатите са от книгата „ Не всичко може да се забрави”, на командирът на Червенобрежкия партизански отряд Нецо Гарванскки.

Ремсисти на излет в Берковският Балкан 1937г. Снимката е от ДАА.

„... А в Беленци беше дядо Доко.

След малко влязохме в двора на къщата му, където ни посрещна неговия вълкодав.

     Чудно беше това куче.То познаваше всички нелегални, всички партизани, които идваха при стопанина му, и никога не лаеше в такива случаи.Но то като, че ли имаше някакво седмо чувство, та разпознаваше безпогрешно нашите хора, дори когато никога не ги бе виждало преди това.

     С Черню ние скоро станахме добри приятели.. Щом ме видеше, той се хвърляше към мен и изправен на задните си крака ме прегръщаше с предните. Тази прегръдка на Черню, бе доста бурна и ако не се държах здраво, на краката си, лесно можех да падна. После, той пъхаше главата си под мишницата ми и ласкаво се увираше у мен.” ...

„... И едва сега видях, че човекът има верен пазач, който не ще ми остави желаната торба.

     Едно огромно овчарско куче настървено показа острите си зъби и глухо заръмжа. Аз направих крачка напред, а то се надигна и козината му настръхна.

      Това живо същество кучето вероятно друг път не бе виждало нито човек, ни животно с кървави гноясали рани, с разрошена коса, с разпокъсани дрехи...

Аз направих още една крачка и кучето широко отвори уста. То сякаш предупреждаваше за някаква беда и цялото се приготви за скок.”...

Между с. Добревци и с. Радомирци Луковитско.

Из книгата „В името на народа” от партизанката Митка Гръбчева

Овчар с три кучета и стадо на фона на природния феномен "Белоградчишки скали", край едноименното градче, края на 19 в.

„... – С едим ние, десетина души партизани, при дядо Русим, а кучетата лаят ли нататък към Рацини ливади. Поглежда старецът през прозорчето – войска, много войска – и право към кошарата.

     - Бегайте момчета! Хващайте надолу! Моята е лесна – рекъл Дядо Русим и излязъл да посрещне „гостите”. „...

Ятака Русим Тодоров от с. Дълги дел Берковско.

„... Но въпреки старателната подготовка и безшумното предвижване на партизаните, гузните изедници са на крак.Те долавят идването на хора по това необичайно време. Най – вече им помагат злите кучета, които лаят озлобено. От прозорците изтрещяват пушки.”...

Нападението на мелницата на с. Горна Ковачица Монтанско.

„... Командирът ни бе прекарал неведнъж в дома на този ятак. Той повика кучето на име. То надигна глава и се запъти към него като към стар познат. Помислихме, че след кучета ще се появи и неговия стопанин, но напразно. Задържахме кучето доста време, за да накараме Борис да го търси, но и това не даде резултат.”...

Ятака Борис Георгиев от с. Глисановци.

„... Далечната стрелба постепенно утихна. По едно време до ушите ни започнаха да долитат кучешки лай и звуци от медни звънци на стада.”...

Към Видлич планина.

„... Доближавайки с. Ръсовци, челният патрул долови необичайно силен кучешки лай. Тук селата са скотовъдни и има много кучета – опасни и зли. Но посреднощ, те почиват. Обаждат се обикновено, когато доближим селото.”...

Из „ От септември към септември”, от партизанина от Монтанския край Димитър Георгиев.

Жени с наше куче от с. Карлуково  Врачанско 1909г.

„... Затова се усъмни в каруцаря. Отряза едно парче от месото и го хвърли на кучето пред вратата. Каруцаря започна да се стяга да си отива, но Балкански извади пистолета и му зададе няколко въпроса:

    - Кой те изпрати?

    Още селянинът не направил пълни признания, и кучето навън умря.” ...

Из спомени за партизанина Славчо Дроцанов Балкански от с. Чупрене, на Д. Петров от книгата „ Героично поколение”.

Колибите на с. Средни рът близо до  гр. Роман. Зад пируващите в близост до егреците, се виждат две овчарски кучета

„... От къщи всички бяха излезли на улицата. През двора прибягна кучето, излая няколко пъти и легна до колата.”...

„... От близките егреци се обаждаха звънците на налягалите овце, чуваше се кучешки лай. Минахме над с. Мирово, прекосихме дерето и се изкачихме нагоре.”...

Из „Червената пътека”, на партизанина Недялко Панчев от с. Стубел Монтанско.

Пограничен пост край Гюешево 1930г. На преден план е един наш четериног страж.

„... Границата към България, преминахме благополучно ние четеримата придружени от един селянин – българин от с. Скравеница / сега в Сърбия/, без да бъдем усетени от югославските и българските граничари. И спокойно се насочихме към планинския масив „Козя гърбина”, за към с. Бутроинци и връх „Завалска китка”. Когато, обаче започнахме да се възкачваме и да пъплим по стръмния му склон, за да стигнем билото му, усетиха ни кучетата на с. Врабча. Лавнаха всичките и ноща гърмеще от техния вой. Ние бягахме по баира, преследвани по петите от няколко по – смели кучета, и едва когато стигнахме билото на „Козя гърбина”, тръгнахме ходом. Тогава кучетата ни оставиха на мира и се върнаха обратно.”...

Из „ Наричаха ни конспиратори”, от партийния функционер Йордан Панов – Шемшето.

На Южния фронт 1916г. В краката на офицерите лежи наше куче. Снимката е от ДАА.

Велосипедна рота на Македонския фронт 1917г. Снимката  е от ДАА.

„... Където свършва гората и почва пашата, дими говедарник. Приближавам тихо, но ме залайва стар пес вълкодавец. Шиповете на вратъ му тракат, като вълчи зъби. Говедарят го нахоква, че нищо не разбира от гостоприемство.”...

Из „Заплакала е Рила планина”, от Георги Момчилов за партизанския командир Васил Демиревски – Желю.

Село Бояна Софийско, през първата половина на ХХв. На преден план лежи кучето на семейството, което вее жито.

Поручик със своето куче в София 1922г.

„... Далеко долу там, над границата на боровите гори, пъплехо чарда и стада манастирски по зелената паша... Внезапно чухме далечен кучешки лай. Михал забележи, че това са манастирските кучета при стадата, които ни идат на гости. Току в същия чес пред нас изкочиха три псета, големи като лъвове, и се спуснаха въз нас. Вероятно тях ги сърдеше страшно нашето непросено появление тука. Те застанаха на известно разстояние и от том започнаха да лая по един опустошителен начин. Тия полудиви псета идеха да ни изгонят от това място...”

Из пътеписа на Иван Вазов – „Великата Рилска пустиня”.

В двора на Германския манастир в полите на Рила планина 1951г. Снимката е от фонда на ДАА.

„... Колиша до сега не е допускал случай да говори с жената, да я закалява и подготвя за този тежък момент. Той й е като син. Дори кучето й така е привързано към Колиша, че когато се зададе от някъде, то тича и първо го среща. Скача по него, скимти от удоволствие, че го вижда.” ...

Ятачка от с. Сбор Пазарджишко. За партизанина Никола Андреев – Колиша, от Георги Методиев из „Героично поколение”.

Неизвестен граничен пост. Малко кутре от породата бъдещият страж на поста, в ръцете на еди от войниците.

Родопчанин със своето куче, в началото на 1925г.. - детайл. Снимката е от ДАА.

„ ... Един орел излитна стремително от височината, изви се в плавен кръг, за да види, кого така настървено лае голямото черно куче на Ахмед от Корава, и отново се върна на недостъпния си трон”...”Сбогувахме се с Ахмед, постоянен жител на тоя самотен свят, в обществото само на гърлестото куче и кроткото си стадо.” ..

Из пътеписа „През Родопите”, от Димитър Осинин.

Родопско семейство от Рожен в периода 1908 - 10г. Снимката е от ДАА.

„... Влязохме в плевнята, натоварихме бързо чувалите в каруцата, получихме няколко хляба и потеглихме веднага. Всичко ставаше много бързо и когато отново завихме покрай нашия двор, само Шаро се бялна в тъмното и заскача радостен от нашата среща.”...

с. Смилец близо до Стрелча.

„... Спряхме пред една ограда и Илю ми каза, че тук живее горският, от който ще вземем пушка. Влязохме в двора, едно черно куче джафна два – три пъти за кураж и замаха опашка покрай нас.

с. Душанци.

„... Наближаваме саята. Вятарът южен, кучетата се обаждат от другата страна – по посока на вятъра, но защо колибата свети и се чуват гласове?”...

Между Панагюрище и Стрелча.

„... Познавах и други копривщенци – наши ятаци и помагачи; овчари, които винаги разбираха кого лаят кучетата – свой или враг, и когато минавахме ние, ще извикат кучетата, ще ги нахокат, защо лаят своите хора?” ...

„... Дочухме остър кучешки лай и звънци на овце.” ...

Местноста „Барикадите”.

Дете с куче от българско село в Егея 40г. на ХХв

„ ... Доближихме до Копривщица, да потърсим нещо за ядене. На една поляна пасеше стадо овце. Овчарчето си играеше с кучето от към страната на вятъра. По хубаво от това нямаше да ни се отдаде.”...

„ ... По обед сянката си остана под дърветата и никак не искаше да се придвижи към нас. Скоро мина овчар и кучетата се разположиха под сянката; изплезили езици, те ни огледаха, но изглежда жаждата и в тях беше силна, или пък ни взеха за приятелски настроени към тях, защото нито едно от тях не даде признак, че ни забелязва.” ...

с. Овчеполци.

„ ... Незная как тя разбра, че някой е дошъл, бързо изпрати своите гостенки. След това затвори външната врата, пусна кучето и се стрелна към мен.” ...

При ятачка от с. Пищигово.

Из книгата „Синовете на Оборище”, от партизанина от Средногорския партизански отряд - Динчо Велев.

Семейство с кучето си от с. Симеоново Ямболско 1942г . Снимката е от ДАА.

„... От очите ми закапаха сълзи, сякаш ме прещехе на гурбет. Кучето се въртеше около мене, подвиваше опашка, тъжеше, че напускам домашното огнище.” ...

Брезово.

„... Прескочех прага на една селска къща, а Йонко остана по – настрани да наблюдава. Като лавна едно куче от двора, сякаш го колят, лае, та се задавя от лай.

      На малък сайвант се показа селянин и извика на кучето:

    - Чиба, Мурджо!

    То подви опашка, като чу гласа на стопанина, и докато се разберем, аз се втурнах в къщата.” ...

с. Бегово.

„... На десет крачки присвито в дебнеща поза, следеше едро полицейско куче, с широки мускулести гърди и оплезен език.

 -  Другари ставайте! Наблизо има полиция!

     Събрахме трескаво храната и закрихме огъня. Кучето гледаше наежено, но се страхуваше да скочи. По едно време се изправи, подуши въздуха и внезапно залая. Веднага доста близо настървено отговориха други кучета. Тресна изстрел, във въздуха изсъска жълта ракета.” ...

„... Прескочих близкия плет. Черноглаво куче се преметна в нозете ми и изквича.”...

Акция в с. Винарово.

„... Бе поседнал край лумналия овчарски огън и разговаряше със своите верни кучета, клекнали срещу него. Сякаш им разказваше нещо. Сигурно за битките които отгърмяваха по този Балкан / Средногорието/, за падналите юнаци, с които бе делил коравия овчарски залък.” ...

Ятакът Бай Колю.

Из книгата „ Кажи им майко да помнят”, от партизанина Гено Генов – Ватагин.

Туристи от Сливен в на лагер около каракачански колиби в местността "Карандила" над града. В левият ъгъл лежи малко кутре от околните колиби. Снимката е от ДАА.

„... През лятото и есента на 1932 година се събрахме отново в Сливенския балкан. Укрихме се в сеченаците на „Добра могила”. Овчарите, обаче на които беше забранено да влизат в младата гора, на няколко пъти пускаха овцете си и кучетата им надушваха нашия бивак... И като сложи униформата и метна карабината на рамо, отиде право при овчарите. „Защо в забраненото място пескате овцете бре?” – заплаши ги той и се стигна до там, че каракачаните, които бяха нарушителите, за да им се прости му дадоха една тенекия сирене. А след това няколко пъти вземаше и сирене и мляко... В горичката останахме дълго време, но вече необезпокоявани от кучетата на овчарите.” ...

Из книгата „Недовършен разговор”, на партизанския лекар на бригада „ Чавдар” – д-р Иван Хариев от Сливен.

Гимназисти от гимназията в Свилен град на разходка до руините на крепостта "Мезек" през 1933г. Снимката е от ДАА.

„... Топла есенна вечер. Синият здрач отдавна се е спуснал над селото. Иван се връща от града по пътя между обраните кукурузи. Едрите кучета от крайните къщи се обаждат сетиз – тогиз, но като разберат, че свой човек минава край дворовете, подвиват опашки и тихо скимтят.” ...

Из спомени за партизанина Иван Райков Тенев от с. Болярово Хасковско, на Св. Статков от книгата „Героично поколение”.

Писателя Петко Росен с две кучета в село в Бургаско. Снимката е от периода 1940 - 44г.

„... Където пасъл овцете си шуреят на четника Теню Дремсизов. Каловски – провокаторът, познава овчаря, моят брат, по звънците на овцете и по лая на кучетата му... 

... През това време овцете пасат необезпокоявани песента на звънците ехти в далечината, две големи овчарски кучета от време  на вруме лаят, а овчарт надул кавала, свири своята любима песен.”...

„Спомени” на Злата Р. Дремсизова, ятачка на комунистическата чета от прериода 1923 – 1925г. на комуниста Тодор Грудов и земеделеце Георги Янев из Странджа планина.

Граничари от морската ни граница с куче - 40г. на ХХв., неизвестно къде?

Н. Тодоров

гр. Силистра

Минало незабравимо

     Истината не е гледна точка, а национална кауза за спасение на българщината!

     На вниманието на читателите представяме само една малка част извадки от спомените на някои революционни дейци, граничари, партизани, общественици и други, в които е спомената нашата порода овчарско куче през първата половина на ХХв. Те са от всички краища на родината ни. /Има доста много спомени, които все още не сме проучили и съответно няма как да мултиплексираме в настоящия материал./ В тях, много ясно и точно, са обрисувани същността, облика и ролята на овчарското ни куче в битието на хората, но и тази му, като прекрасно служебно животно. Навсякъде където е описано при българите, е като овчарско куче. Никъде не е споменато с имената влашко или каракачанско, дори когато се описва и битието на споменатите номади! В партизанските спомени / една съвсем нова плоскост, за показване на българската същност на овчарското ни куче/,  често се говори, че именно овчарските кучета са партизански пазители и защитници. Това обаче, не пречи на тях самите и най – вече на техните наследници, след 1944г., да ги обявят за излишни или за небългарски с квалификацията – „каракачански”, и така да ги подложат на безжалостно изтребление в кампаниите за борба с беса. То, те репресираха своите си най – видни и популярни партизани и командири, като Денчо Знеполски, Славчо Трънски и много др., лежали по затворите на комунистическия строй, за който са се борили и вярвали, в последствие, все пак реабилитирани от комунистическата власт, пък на едни кучета ли ще простят? Днес пък се натъкваме на нечии скодоумни опити, зорлем да го направим не българско, натиквайки го в чуждо етническо етнопространство! 

Хора и младо куче от породата от Русенско село 40г. на ХХв 

    „Арестантите биват застигнати или сами често застигат задигнати огромни стада овце и друг дребен и едър добитък. По пътищата се носят в продължение на дни писъци на деца и жени, блеене на овце, мучене на изплашен добитък, виене на овчарски кучета, загубили своя стопанин...”

Из „Очерк за Димитър Дончев Доктора”, от Тодор Генчев и Иван Георгиев

   

    „Зората се сипваше, когато минавахме границата. Като заобикаляхме първото село на румънска територия / б.н. Южна Добруджа/, Балтаджа / днес Стожер/, усетиха ни селските кучета и няколко от тях се спуснаха подире ни . Прибягахме до една долчинка в нивите на запад от селото.”...

Из „ Добруджа в борбата за свобода”, от Иван Георгиев, който е деец и четник на лявата ДРО, БКП и РКП.

Турци от Шуменския Тузлук, началото на ХХв. Виждат се и две овчарски кучета на правия чобанин.

    „Командирът на нашата група Васил Тодоров и още двама души отидоха на разузнаване, към поста „Свети Влас”. След няколко минути те се върнаха и последва нова заповед – да се приближим пълзешком към поста. Морето беше само на 200 – 300 метра от нас и плясъкът на вълните отвличаше вниманието на граничарското куче, което охраняваше поста.”...

Из спомените на партизанина Георги Филипов от отряда „ Народен юмрук”, действащ в най – източните дялове на Стара планина.

    „И тогава изведнъж върху ни върхлетяха зли наежени кучета. Бяхме се приближили до една кошара. Измъкнахме се без да ни усетят овчарите. Но скоро попаднахме на друга кошара.”...

Из спомените на партизанката от отряд „ Народен юмрук”, Зюмбюла Богданова.

    „Заморен спрях в дола при чешмата / село Дъбник/, измих се, напих се и по калдъръма, утъпкан от ситните стъпки на кадъните, ударих през селото. Пък лавнаха ония ми ти едри овчарски кучета и пак занадничаха иззад плетищата любопитните ханъмски фереджета.”...

Из спомените на партизанина от отряда „Народен юмрук”, Господин Захариев.

Жени и младо куче край къща в с. Арбанаси Търновско. Детайл от снимка от сайта "Изгубената България".

   „Носели се приказки, че Балканът около Търговище бил пълен с шумкари. Селяните шушукали, че може да се появят и в техните гори.

    Изчезващите овце ставали все повече. Тогава селяните се сдружили. Ловците нарамили пушки, другите брадви. С тях водели едри овчарски кучета. Ходили из гората, бродили из Вършака, но вълк не видели. Накрая намерили голямо огнище с разхвърляни много овчи кокали.”...

Из „Легенда за партизаните”, от Стоян Цонев родом от с. Садина Търговищко.

    „Аз спях в плевнята. До мен беше кучето Мурджо, а баща ми бе легнал в судурмата към пътя. По този начин ние двамата с помоща на кучето можехме да открием по - лесно полицията и навреме да съобщим на нелегалните , които спят в стаята. По едно време Мурджо изръмжа. Стреснах се от дрямката, която ме унасяше. Мурджо бе умно куче. Никога не лаеше срещу нелегалните, а полицията ненавиждаше и подушваше. Усещаше отдалече и яростно се нахвърляше върху тях. „ Разкриваше засадите около къщата и ги разгонваше”.”...

Из „Край Янтра хайдути”, от партизанина Цоньо Лафчиев от с. Керека Търновско.

     „Мелничарските кучета лавнаха предупредително. Ние претичахме по бента, заобиколихме постройката и влязохме вътре.”... -  Акциа в с. Пушево търновско.

От същата книга.

С куче и агънца 60г. в Лесидрен Ловешко.

Младо куче край овчари от ТКЗС Лесидрен Ловешко 60г. на ХХв.

    „Колибата утихна. В заспалата гора се чуваха само стъпките на часовоя и лекото скимтене на кучетата... подкара стадото по отсрещната рътлина. Край кошарата остави вързано само едно от кучетата, за да известява, както на него, така и на партизаните, ако се появи чужд човек.”...  – При ятака дядо Цанко Брошурката от с. Долни бивол Ловешко.

Из „Командирът”, от Марин Грашнов, посветена на партизанския командир Христо Кърпачев.

    „Много ми помагаше в работата нашата Бешона – мелез между ловджийско и овчарско куче. Беше страшно зло. По един начин лаеше на добитък, по друг на хора, а видеше ли полицаи изпадаше в такава ярост, че неможеха да се откачат от нея. Познаваше партизаните, а когато се криеха в сеченика край кошарата, тя лежеше наблизо и ги пазеше”... – при ятака Стефан Иванов – Маршала от с. Васильово / Прелом/.

От същата книга.

   „Пастирите току що бяха запладнили добитъка и седнаха под голямата круша да хапнат. Когато кучетата се разлаяха, те замръзнаха на местата си. – Не е на добро обади се дядо Иван Кърпачев.

- Уааа!... Чиба бре! – извика някой от пастирите и кучетата с подвити опашки и ръмжене се върнаха при стопаните си.”... – с. Юруклери – /Кърпачево, още Надежда/, Плевенско.

Същата книга.

Картина на български овчари 50г. на ХХв. Неизвестен автор.

Младо в куче скута на мъж, неизвестно къде в България 40г. на миналия век.

Жандарми с наше куче 40г. на ХХв.

     "Оная кошара, към чиято светлина вървяха като към спасение в непрогледната планинска нощ. Като стигнаха намериха само догарящия огън. Хората ги нямаше. Добитъкът го нямаше. Нямаше никаква храна. Намериха порязаница хляб, уж скрит под дървения одър, но щом хвърлиха залък на залаялото ги преди малко куче, и то заскимтя, затръшка се и опъна крака. Трябваше час по – скоро да напуснат кошарата, защото лаят на кучето вече ги е издал.”...

Из „Йорданка Николова”, „От вр. Тумба до Мургаш” от Ангел Дафинкичев.

Семейство с волски впряг и малко кутре в краката на жената от с.Душанци 1939г. Снимката е от ДАА.

Граничари неизвестно къде?

    „ Непосредствено пред мене на един километър, се намираха егреците на спанчевските овчари /с. Спанчевсци Врачанско/. Не се чуваха ни звън, ни кучешки лай, ни човешки говор.

    Неприятно ми беше да ме наобиколят петнадесет – двадесет овчарски кучета, затова въпреки, че бях с автомат, бомби и голяма сопа, за отбрана срещу кучетата, се движех точно като котка, за да не ме усетят...

Как при такива кучета посмя да влезеш и то без да те усетят?

-         попита бай Саьо.

-    Защо да се плаша от тях? Както виждаш имам шмайзер, бомби и сопа. Освен това кучетата по партизани не лаят.”...

Из „Нашите партизански пътища”, от партизанският командир Трифон Балкански.

Младо куче в краката на пиещи мъже в Средногорско село.

Празнуващи Гергьовден край Ленкини кошари Трънско. Зад правия мъж с пушката, лежи овчарско куче. Снимката е от ДАА.

    „ Веднъж късно вечерта група пияни полицаи нахълтали в двора. Лавнал Султан няколко пъти, за да ги предупреди да не доближават, но те не спрели. Дори го дразнели. Тогава Султан скочил върху едного от полицаите, който бил най – близко, и започнал да го дави. Опитали се другите да го отърват – нищо. Султан така го давил, че като го измъкнали, от лапите му, целият бил в кръв и драскотини.

    Полицаите не простиха на Султан за това. Застреляха го.”...

Из „ Приятели”, от Славчо Трънски командир на Трънския партизански отряд.

Козар в Македония първата началото на ХХв.

Български войници на Македонския фронт близо до с. Нихор, с младо куче на преден план.

   „Към пладне часовоят съобщи, че към нас идел пограничният офицер Спиро Трифонов, заедно с един старши”... „Офицерът водеше със себе си едно голямо куче.”...

Из спомените на четника в Македония Андон Лазов Янев – Кьосето.

Младо кутре на фона на жени от село в Македония от началото на ХХв.

   „Тук намерихме петима души, трима въглищари и двама свинари, чиито свини ровеха за жълъд между дърветата. Те бяха власи и приятели.”...

Из „Изповедтта на един македонски четник”, написал по своите спомени Алберт Сониксен.

Овчар с куче и стадо от с. Добринище Пиринския край.

   „ В тази къща имаше куче – Мечо. То беше интересно куче. Нас не ни лаеше... А достатъчно беше да почука или да се доближи човек до портата, то се скъсваше да лае, изправеше се на задните крака и с нокти драскаше дъските на портата. Нас усещаше от цял километър и ако няма никой друг на двора, то само вдигаше главата си и насмърква въздуха... В последствие полицията започна да устройва засади на около сто метра от къщата. При засадите, кучето непрекъснато лаеше и бягаше по двора ту на едната, ту на другата страна.”...

 ... „След нашето слизане в землянката, някой от ятаците замаскираше следите ни, като неизмено подкарваше овцете и козите да пасат или гризат борика или букова ръст. Това правеха и кучетата Мурджо и Гарчо. По десетина пъти през ноща, те идваха при нас и като че ли някой ги беше научил, та се въртяха и разбъркваха следите ни и ни пазеха.”...

...”В Матандере една вечер сърна подгонена от вълци, побягнала кък къщата на дядо Никола Проюв. Кучетата усетили вълците и с лай се нахвърлили насреща им. А сърната прескочила оградата, влязла в двора и по външната стълба се качила на втория етаж. А като отворили вратата да видят кой тропа , тя влязла трепереща от страх. Сутринта я пуснали.”...

...”Вечерта слизайки внимателно към овчарника на бай Йонката Коцев чухме, че кучетата яростно залаеха. „Това не са партизани, казах аз – на партизани кучетата така не лаят”. Мина известно време и кучетата престанаха.”...

Из „Спомени”, от партизанина Крум Радонов от Банско, действал в Пиринския край, Южните части на Рила и най – западните части на Родопите.

Граничари с две кучета в Родопите в местността Чил /Чал/ Тепе 1903г.

Граничен пост край Гюешево - "Деве баир" 1911г.

   ... „Капитан Спас Панчев се движеше по границата, като строго се придържаше към устава. Най напред вървели двама войници с пушки, на ремък и ножове затъкнати на пушките. Те водели на синджири две граничарски кучета – едри силни кръвожадни песове; това било предния патрул. Следвали двама войници, но без кучета... Войниците вървяха с разкопчани куртки а кучетата с изплезени езици и наведени глави.”...

Из спомените на Петър Манджуков родопски комита от Пловдив.

Овчар от с. Кремене Родопите.

Граничар с. Кестен Родопи

    „В същия момент ми се притече на помощ моето любимо куче, което като чуе изстрел и види човек с пушка е готово да го изяде жив. Но реката ни делеше. Тя бе буйна и бе невъзможно да се премине. Като разбра, че не може нищо да откопчи, а може би и кучето ми го накара да повярва, че съм овчарче, от яд изпразни един пълнител над нас”...

...”От време на време се обаждаше само лай на кучета и звън на хлопки. Когато се приближихме до кошарата, ни налетяха кучета. Овчярят, помислил вероятно, че са слезли вълци се развика силно.”...

Из "Антонивановци"

Влашко поселение началото на ХХв. В левия ъгъл на снимката се вижда между конете черно - бяло куче.

Граничари неизвестно къде?

Овчар от с. Райково Родопи В дълбочина се вижда овчарското куче.

...”Турил ножа на карабината, махнал предзпазителя и влязъл в най – близката къшла. Вътре нямало никой. Влязъл във втората – нищо. В третата най – горната. Там с ръмжене го посрещнало голямо овчарско куче.”...

...” А от запад насам тичаха две големи кучета. Големите кучета дойдоха. И чудно, клекнали до мене, те изплезиха големи езици и започнаха да ближат ръцете ми, а аз ги милвах по главата. Още немога да си обясня, защо тези кучета не ме изядоха.”...

...”Отук се източваха на юг много родопски овчи стада, които се връщаха от паша в полето. Пролет от Гергьовден до Кръстовден е най – хубавото време за овчарите. Тогава из Родопа плъпват стада. Като звънкат големите им чанове. Като заиграят шарените агнета! Слушаш тъжната мелодия на кавала, нарушаван от време, на време от лая на овчарските кучета, кръжащи около стадата.”...

...” – Всичко е готово!  Докладвах на командира.

Бригадата полетя надоло и след няколко минути мандрата / на село Чупеково/, беше в наши ръце. „Пушка не пукна” - както казва народът. Налетяха ни само четери – пет овчарски кучета, рунтави като мечки, с железни оглавници на вратовете и оголени зъби.”...

Цитатите са от „Антонивановци”, на партизанина Георги Серкеджиев.

Власи в Гърция на раздумка. Край тях лежи младо куче.

    „Сега Куртово е съвсем друго яче. Власите са построили своите дървени къщурки със забъркани улички, през които те сподирят десетки кучета... Насядали по турски власите се разправят за дневните грижи... Вечер всички кучета запяват тревожни напеви. Лаят от всички ъгли... Край огъня сядат хазяите седем – осем мъже. Има и гости. Всеки разправя как урсата тоест мечката, му изяла коня. Такъв разговор слушахме до сутринта.”...

Из „На Куртова поляна”, от книгата „Горски писма”, - Христо Смирненски 1922г.

Ливади, косачи и кучета край Батак Родопи.

Гранично КПП на Турската граница край Свиленград.

    „В Каваклия ловците нямаха ловни кучета. Някои, обаче са вземали домашните си кучета. Ние имахме едно едро рунтаво куче. Беше черно с две бели петна - вежди  на очите и бяло на гърдите, с къса опашка, заради което му викахме Гуджо. На лов баща ми вземаше него.”...

...”Много ме беше страх от кучетата. Всяка сутрин когато тръгвах за училище, все мислех, как ще мина покрай дядови Темелкови Халачови /случва се, след преселването на семейството от с. Каваклия – Одринска Тракия в с. Нова Шипка, Шуменско б.н./, те имаха три кучета, пък и не само те – във всеки двор имаше най – малко по три кучета, но тия бяха най – опасни за мене, защото пътя ми минаваше край тях... – като изскочиха ония ми ти кучища, като ни заобиколиха от всички страни – хвърлят се, лаят, аз крещя, въртя се около. По едно време едното ме залови отзад ухапа ме”...

Из „Надежди и покруси” – спомени на Димитър Германов.

Куче от българския филм "Двама мъже без работа", сниман в началото на 70г. на ХХв., излязъл на екран 1973г.

СЛЕДВА:

Н. Тодоров

гр. Силистра