БИТКАТА ЗА ДОБРУДЖА ПРОДЪЛЖАВА

  Настоящото изследване няма претенцията да изчерпи проблематиката свързана Вътрешната Добруджанска революционна организация /ВДРО/. То има по – скромна задача – да се осветлят, доколкото е възможно това, някои по - съществени моменти от нейното развитие и от дейността на нейните най – изявени ръководители, и най – вече хората участващи в четническия й апарат, на базата на проучвания в различните държавни и регионални архиви, публикуваните спомени и мемоари  и голяма по обем информация от местния периодичен печат.

   Освободителното дело на добруджанските българи попаднали под румънско владичество в периода 1919 – 1940г., няма да бъде оценено правдиво, ако не се изтъкне дейността им в национално революционната борба и особено на тези участвали във редовете на /ВДРО/. Тези по – вече от две десетилетия от жизнения им път, са достоен пример за следовниците; дейност, оставила ни уроци по безкористно родолюбие, пламенен патриотизъм и искрена преданост към Добруджа и България.

Активистите на ВДС

Както споменахме, в настоящия материал, основно, ще промотираме комитаджийската дейност и хората свързани с нея. За разлика от легалните функционери, именно това са хората, на чиито плещи лежи практическата революционна дейност и точно те са рискували многократно своя живот в борбата. Затова и трябва да им отделим нашата почит и уважение, като се опитаме да направим един поименен списък. По този начин, ще запознаем младото поколение с героите и фактите около тази част от историята на Добруджа, и така ще ги направим по – големи родолюбци. А и явно все още има нужда от нова порция национално зареждане, в разколачения патриотизъм на обществото, защото битката за Добруджа май продължава? Битка срещу неспирните аспирации на Румъния към областта и съответно битка срещу българския нихилизъм и слугинаж, който ги улеснява и кара исторически измислените потомци на Буребиста и Дракула, да си вярват в това колко са древен народ, да смятат себе си потомци на Рим и драпат за подчинение на чуждото.

Създаване на ДРК / Добруджански революционен комитет/, край с Свещари Исперихско. На снимката са Слави Алексиев,а най -вероятно и Петър Вичев отдясно на попа? Взета е от Уйкипедия.

НЯКОИ ПО - ИЗТЪКНАТИ РЪКОВОДИТЕЛИ И УЧРЕДИТЕЛИ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА

   Уговорката, е че няма да сме разточителни с информацията за легалните членове и водачи, тъй като същата може да се открие в по – ранни публикации в блога, вече и в уйкипедия, сайта на ВДРО създаден от Валентин Събков и най – вече в книгата на Любомир Златев за ВДРО, която се оказва много ценна за осветляването на проблема и представяне на реалните факти. На този етап няма да представим и имената на многото членове и ятаци на организацията. От друга страна информацията за не - малка чест от четниците представени в материала, за съжаление не винаги, е пълна и екзактна. Естествено при получаване на допълнителна такава, за някой от тях, с времето, ще я прилагаме в материала!

НИКОЛА КЕМИЛЕВ – от гр.Добрич, роден през 1880г. Брат му е участник във ВМРО, в четата на Христо Чернопеев. Н. Кемилев е учил в български и руски военни училища. Бил е кавалерийски офицер със заслуги във войните за национално обединение. Изявил се е геройски в битките през Балканската война и освобождението на Добруджа през Първата световна война. Запасен полковник. След окупацията избягва и живее, в гр. Русе, където се издига до градоначалник на града. Макар и привърженик на Цанковото правителство не е допуснал в града да има убийства и ексцесии по времето на преврата от 9 юни 1923г. Става народен представител в Народното събрание, от партията на Народния сговор. Член е на дружество „Добруджа”. Става и един от най – изтъкнатите председатели на ВДРО и отговорен фактор в нейното национално крило. Въпреки това е получавал средства от комунистите, защото им е предавал засягаща ги информация, с която разполага, като парламентьор в Народното събрание. Ранен е при атентата сътворен от БКП в църквата „Света Неделя”, в София през 1925г. След 9 септември 1944г., е инквизиран и осъден от Народния съд, на 6 г. лишаване от свобода, като лежи само две от тях, поради това, че е извършвал някои „услуги”, за комунистите. След излежаване на присъдата си , става директор на малка шивашка фабрика в столицата. Умира в София.

Бежанците Добруджанци празнуват денят на Стефан Карадажа в гр. Кубрат 1932г. Караджата е патрон на дружество "Добруджа" и на ВДРО.

ИВАН ХАДЖИИВАНОВ – по род от гр. Тулча в Северна Добруджа. Семейството му се заселва в гр. Русе. Роден е през 1883г. Участник е в Балканската и Първата световна войни. Награждаван с ордени за храброст, раняван в битки. През Първата световна война опада в плен. След войната се завръща в Русе и става известен адвокат в града. Радикал е по убеждение. Член и председател на д-во „Добруджа”, Учредител и председател на ВДРО. Направил много за добруджанските бежанци в България. Често е давал лични средства за организацията и за уредбата на някои бежанци. В адвокатската си кариера макар и с десни убеждения, често се е случвало да успява, да отърве от смъртни присъди и много комунисти. Това се случва и с известния в гр. Силистра комунист и член на лявата ДРО - о.з. генерал Боян Михнев , на който адвокатства именно Хаджииванов и успява да промени смъртната му присъда, искана му от прокурора, за комунистическа дейност през 1942г. , чието дело се гледа от Шуменския военнополеви съд, на едногодишен затвор. Но въпреки такива „заслуги” към комунистите, е осъден от т.н. „Народен съд” и е ликвидиран през 1945г. Води се безследно изчезнал.

ИВАН МАРИНОПОЛСКИ – ог с. Гарван Силистренско. Бежанец в гр. Русе. Радикал. Председател на д-во „Добруджа” в Русе. Учредител и деен организатор във ВДРО. След 1926г. става касиер на организацията. В края на тридесетте години на ХХв., се оттегля от организацията и на негово място влиза друго лице, което за по - голяма конспирация не е споменавано поименно в документите. Почива през 1941г.

ИВАН АТАНАСОВ ДОНЕШКИ – от с. Алфатар Силистренско, роден през 1895г. Живее в гр. Русе. Комунист по убеждение и симпатизант на левите във движението. Действащ офицер учредител и член на ВДРО. Спомага за въоръжаване на четите.

Върбан Петров

ВЪРБАН АНГЕЛОВ ПЕТРОВ  с псевдоним”Андре”– от гр. Добрич, след окупацията е живял в различни градове близо да границата – Варна, Русе и други, както и в София. Става комунист, в последствие и сътрудник на обединеното държавно политическо управление при съвета на народните комисари на СССР /ОГПУ и СНК/ - чекист. Учредител на ВДРО и активен деец в нейния ЦК. През 1923г. облечен в четническа униформа е представен официално от Н. Кемилев, който е народен представител от партията на властта, на военния министър Иван Вълков и двамата искат легитимна и постоянна финансова помощ за организацията от държавата. Представят отчети за лошото финансово състояние на организацията. Помощта, обаче, се оказва еднократна и не голяма, с която покриват текущите разходи за момента. Въпреки това същия се оказва много важен фактор във финансирането на организацията, защото съветските пари от Коминтерна минават през него, като той става техен разпределител. Лично давал супсидия на Кемилев да снася информация касаеща комфракциите в организацията и в Североизтока. Със Слави Алексиев и други дейци през 1924г., отиват в Македонския край и осъществяват връзки, за подпомагане и съвместна дейност с ВМРО, в лицето на генерал Протогеров, Тодор Александров и полковник Атанасов. През същата година заедно с Д. Михайлов, Н. Кемилев и други дейци съвместно с хора на ВМРО, / която е подписала т.н. „Майски манифест” тоест колаборация с СССР/,  на два пъти се опитват да получат съветско оръжие през Варна, но не сполучват. 

Тодор Александров и Иван Караджов в четнически униформи. За Александров няма какво да говорим, то е ясно. Иван Караджов е родом от с. Лешко Горноджумайско / днес Благоевградско/, но днес селото е попаднало териториално в Република Македония. Той е известен войвода във ВМРО с неоспоримо българско самосъзнание и принос в организацията. Бил е български учител. Композирал е музиката към марша "Тих бял Дунав се вълнува".

През 1925г. при едно навлизане с четата на Д. Михайлов в Добруджа, където е трябвало да стигнат до Добрич по конспирационна работа, описва как, румънските граничари когато виждали униформени и въоръжени комити, викали кучетата, вързвали ги и гасели светлините, с което давали знак на комитите спокойно да минават в дълбочина. Това го правели и нашите, но само когато е имало споразумение за минаване, между власти и комити. Същата година попада в затвора заедно с Дочо по обвинение в пропагандиране на болшевишка пропаганда. Обвинява Дочо, че е дал показания в Разградската полиция, под заплахата от съсичане, за цялата конспирационна комунстическа мрежа и го кара да подпише декларация пред прокурора, че се отказва от показанията си, което Дочо прави с неохота. 

    Споделя, в спомените си, че левицата до 1926г. , поради финансови и тактически причини поддържала малко по - вече от 45 души четници, които комплектовала в три бойни групи. Част от тях дори не са били комунисти. Още толкова влизали спорадично. В общи линии, така е било и при десницата, при която може би спорадично влизащите са били малко по - вече? След 1925г., става член и важен деец в създадената тогава лява Добруджанска революционна организация /ДРО /. През 30 - те години на века се издънва в една любовна афера с една германка национал социалистка, а има и други обвинения срещу му, което дава повод да бъде изключен от състава на лявата ДРО. А може би от съветското разузнаване му е заповядано да си подаде оставката, за да запази своята конспиративна връзка с него, за което хората от БКП и не подозират. След 1944г. е низвергнат от своите съпартийци. Дори част от спомените касаещи периода след 1940г., които е предоставил на ДАА / Архивите/, са откъснати и не са видели бял свят.

СТЕФАН МАРИНОВ СИМЕОНОВ – с псевдоним „Чуклев”, от с. Калипетрово Силистренско. Според сведения от румънските архиви, е от с. Бабук. Роден е през 1899г. Завършва гимназия в Силистра. Участва в Първата Световна война, където попада в плен. След Ньойския договор е освободен. По време на окупацията е бежанец в гр. Русе. Става директор е на Русенското сиропиталище.  Председател е на младежкото Добруджанско дружество „Стефан Караджа” в града. Член, а в последствие и председател на ВДРО през 30 години на века. Първоначално симпатизант на комунистите, но в последствие, след 1925г., става техен най – голям преследвач. След освобождението на Добруджа става областен полицейски началник в гр. Скопие през 1941г. След това в периода 1942 – 1944г., е полицейски комендант на гр. Русе. Осъден и ликвидиран от „Народния съд” през 1944 / 45г.

Стефан Симеонов втория от дясно на ляво, в камион с други арестанти преди разстрела, по обвиненията на т.н. "Народен съд".

АСПАРУХ ЯНАКИЕВ АЙДЕМИРСКИ с псевдоним „Каваев” – от с. Акадънлар / днес гр. Дулово Силистренско/, роден през 1892г. Участва във войните. Учи за юрист и става адвокат в София. Учредител на дружество „Добруджа” и член на Висшия Добруджански съвет /ВДС/. Председател и отговорник за ВДРО от София в периода след 1927 г. През 30 години на века, прави три големи обиколки в пограничните райони сред бежанците и стяга редиците на движението. През 1944г. е арестуван, инквизиран и осъден от народния,  съд, но само на 5г. затвор, поради липса на съществени доказателства. За него се застъпват Дора Габе и ред други видни личности от София. След излежаване на присъдата си е интерниран първо гр. Плевен, а през 1950г. в Тутракан Силистренско, където и умира през 1965г.

ДРАГОМИР САКЕЛАРОВ  с псевдоним „Мирката” – от гр. Добрич, бежанец в гр. Варна. Учил е в Италия, занимавал се е с литература, театър и драматургия. Става известен адвокат. Един от най – дейните легитимни варненски дейци. Този псевдоним може де е грешка и да се отнася за деятеля и войводата от Варна Драгомир Савов? 

ЯНИ ПАРАШКЕВОВ ХАДЖИЯНЕВ – Калиакренски, роден в Каварна през 1898г. Виден член на ВДРО за Добричкия район. Главен редактор на редица вестници. Радетел и участник при създаването и запазването на много български просветни и културни институции в поробеното отечество. Безследно изчезнал през 1944г. Най - вероятно убит от „Народната власт”? Има много др.

Списък на Българските писатели обявени за "фашисти" и изхвърлени от редовете на Съюза на писателите след 9.9. 1944г., сред които е и Яни Хаджиянев - Калиакренски.

Стефан Боздуганов като войвода на чета в Добруджа

ГЛАВНИ ВОЙВОДИ И ВОЙВОДИ НА ЧЕТИ

   Безспорен главен войвода и авторитет в движението, е СТЕФАН ИВАНОВ АТАНАСОВ - БОЗДУГАНОВ – с псевдонима „Инжинер Маринов”. Роден е в с. Алфатар Силистренско през 1892г. Умира в гр. Силистра на 1 юли през 1942 или 43г. Което още не е изяснено напълно. След румънската окупация се заселва първо в гр. Исперих и става секретар на д-во „Добруджа”, в града, после живее в гр. Русе. Той е от стар поборнически възрожденски род с корени в Търновско. Участник е във войните за национално обединение в редовете на Македоно - Одринското опълчение в 3 рота на 5 Одринска дружина.  Учредител е на ВДРО и неговия ЦК, като е избран, за войвода на всички чети. Безпартиен, като първоначално е симпатизирал на комунистите в организацията, но след 1925г., като разбира за антинационалните им стремежи, става техен противник. Притежавал е изключително спокойствие и хладнокръвие, както и голям боен опит. Бил е уважаван / според доклади на Върбан Петров/, от всички в организацията, без Дочо Михайлов, който му завиждал и често го е нападал с повод и без повод. Войвода е на чети навлизащи в заграбената от румънците Добруджа, още от 1922г. преди официалното създаване на ВДРО, което е станало през 1923г. Ролята му тогава, както и след 1923г., е била не толкова да създава комитети и да прави пропаганда а лобистична. Да ги активира, въоръжава и подпомага в нелегалната им дейност. Също, да събира пари, за касата на организацията, да окомплектова четите и да води операции срещу поробителите. Според данни от Аспарух Айдемирски войводата е ликвидирал известен джамбазин - крадец на добитък в Добруджа от Русенско.

   Ето колко синтезирано и точно е написано в информацията излязла от руските архиви на разузнаването, за ВДРО, в т.н. „Активная разведка”, за периода 1924 – 1925г.

   Добруджа е разделена от организацията на седем военни района. ВДРО е държала под свой контрол над 130 селища в областта с над 1000 членове / б.н. в последствие над 3000 члена в Добруджа/. Във всеки район навлизат чети с войводи от по 10 – 20 човека едната, със специални униформи и въоръжение. В четническия й апарат влизат твърдо над 100 човека и още толкова инцидентно. Нейн главен войвода е Стефан Боздуганов. През 1924г. просъветската й част под въздействието на "Коминтерна" внася разкол и се опитва да подчини организацията на лявата идея, но десните не допускат това и левичарите се отделят. Те организират три свои чети.

    Продължението на информацията е с нелегалното четничество в останалата чест от България. Там пише, че в страната ни е имало 16 нелегални бойни чети. Като 11 на комунисти и някои земеделци и 5 на анархисти. Членовете им били малко над 300 души, макар, че като комунисти регисрираните били 6000 човека. През 1924г. нелегално в страната са влезли група съветски военни съветници с главен водач Х. Сальнинь, които се вливат в бойните групи.

   Това е т.н. „Червен терор” в България, в периода 1924 – 1925г. Някои от по – известните чети са на земеделеца Георги Янков и комуниста Тодор Грудов из Странджа, най – голямата с близо 200 човека, „Троянската” на анархиста Георги Попов и Нешо Тумангелов от Копривщица, „Хасковската” на Митю Ганев и Чалъка и др. Това определено са политически чети припознати от  БКП, нямащи нищо общо с Вътрешната Тракйска революционна организация /ВТРО/. Само в нея няма роене и разцепление на леви и десни, както това става във ВМРО и ВДРО, например.

   Още пез периода 1922 – 1923г., Боздуганов дава отчети / финансови и по дейността/, като говори за множество навлизания в поробената област с различни Силистренски чети под номера 1,2,3, Куртбунарски / Тервелски/ 1,2 и др. Следват множество навлизания в най – силните години на организацията от 1923 до 1926г. След 1926г. поради забрана и взети мерки за навлизане на наши чети зад граница и рестриктивните мерки приложени от правителството ни тогава, официално уж няма такива проявления, но именно по него време, е заловен от румънците С. Алексиев след поредното си  нерегламентирано навлизане с чета в Добруджа. На 27 януари 1927г. до централата на съветското външно разузнаване се получава донесение, от агент Р 327 / вероятно Върбан Петров/, че Стефан Боздуганов с една чета обикаля из Добруджа и вдъхва кураж на населението, като наказва със смърт проявилите се в антибългарски прояви жандарми и власи - аромъни, както и поддържа надеждата, че областта отново ще е българска в близко време. Друг силен период на четничество, където пак главна роля е отредена на войводата, е от 1929 до 1933/34г. Според сведения на агентурата постъпили в полицейската централа в Букурещ от 20 ноември 1926г., се твърди, че в района на с. Желязковец Разградско се формира голяма чета от 45 човека. Четниците са инструктирани и обучавани от запасните капитани Тодор Милков и Ненов. Екипирани са и въоръжени с специални униформи, ръчни бомби, пистолети и карабини "Маузер" от Разградските военни складове. Четата ще действа в Тервелско. Подготвяли се и още две чети в Разградско, които да синхронизират действията си с четата от Желязковец, като навлязат в други райони на Добруджа. Макар много от дейците да са интернирани и дори подложени на репресии от страна на българските власти като например четника Иван Калев живущ във Варна, който е бит и третиран като вулгарен престъпник, с белезници на ръцете, организацията явно продължава своята дейност по изпращане на чети в областта. През 1926г. Боздуганов и с. Алексиев нападат румънския бирник в Старо село. През ноември 1927г. чета от 12 души под водачеството на Тодор Червенков и Янаки Добрев преминава границата и действа в района между селата Алфатаар, Бабук, Казимир, Иширково и други в Силистренско, където убива аромънина Атанас.

   По спомени някъде в началото на 30 години на века, може би през 1931г., Боздуганов с група от 15 човека отсяда при чобаните около Алфатар. На следващият ден четниците разделени на три групи влизат в три от най – богатите къщи на селото и вземат пари от чорбаджиите. След което продължават на някъде, за някаква акция? Тези чорбаджии са били предупредени на три пъти от хора на организацията за това ,че трябва да внесат определени суми, но те са се криели и усуквали. Такава е била практиката на организацията, да предупреждава до три пъти и после да действа според своите закони. В този период организацията се финансира изключително от селяните в Добруджа и от тези в свободна България с волни и нарядни финансови пожертвования. Мнозина от определените за финансов наряд богати спомоществователи, обаче, често са се опитвали да скриват парите които трябва да внасят към освободителното движение, а някои дори да влизат в слугинство на румънската власт и се е налагало да се използват някои по – твърди методи, за набавянето на средства. Естествено, това е давало повод на неосведомените, колаборационистите и предателите, да окачествяват тези действия като обири.

   Боздуганов води голяма чета от 22 души при една от известните ни големи акции, организирани срещу влашки водачи отличаващи се със своята българофобия и ксенофобска жестокост към местното население. Акции с голям отзвук в общество и медии. Такава една, е описаната лично от него, в полицейски дознателен протокол; акция срещу влашкия големец Щерю Маджару / Туджару/, от с. Саръ небе / днес Пчелник Добричко/, през 1933г. Споменавали сме я подробно, в по - ранни  публикации по проблема в блога. Другата известна голяма акци е в с. Канак / м.би Конак Добричко/. Но за нея още нямаме категорични данни за това, кой е водил четата. Може би да е бил Стайко Колев?

   През 1938г., в отново активен за четничество период, Боздуганов е арестуван от нашите граничари на границата с още пет човека при опит да навлезе в Добруджа. В протокола се казва, че били въоръжени с пушки, пистолети и бомби.

   Няколко пъти е бил арестуван от нашите власти служещи на правителства които съобразявайки се с междунаравната обстановка, не са толерирали четничеството и е бил интерниран за по половин година в други градове. При едно арестуване и при опита му за бягство, е бил ранен от нашите жандарми. Раняван е и в тежка битка с румънски жандарми и влашки контрачетници в гората на с. Гюлеркьой /днес Алеково Силистренско/.

   Някои смятат, че той е бил на бойния си пост като четоводец, до края на съществуването на ВДРО, тоест освобождението през 1940г.

   Данните за дейността на войводата са твърде оскъдни. Това се дължи на факта, че не е бил обвързан с БКП, а делата му са чисто патриотични. По тази причина след 9 септември 1944г. името му не е удобно и е засенчвало някои от членовете на партията преминали и през организацията, но не сторили нищо съществено за свободата на Добруджа, а напротив, служели на чужди антинационални интереси! Които, обаче трябваше да бъдат припознати за национални и партийни герои. Много от неговите заслуги и дейности биват преписани на Дочо Михайлов!

Слави Алексиев, Цони Чанков, Петър Вичев и още един деец на ВДРО

 СЛАВИ АЛЕКСИЕВ СЛАВОВ от с. Калипетрово Силистренско, роден през 1884г. Бил е кмет на селото. Участник във войните за национално обединение. След окупацията бежанец в гр. Русе. Радикал по политическа принадлежност. Учредител на ВДРО и нейн Секретар – касиер. А. Айдемирски го смята за много деен, но не до там интелигентен. Като част от нейния ЦК е имал право да подготвя и навлиза с чети в Добруджа. Организатор е на такива заедно с Петър Вичев и ред други дейци на ВДС и д-во „Добруджа”, още през периода 1919 - 1923г.

    С една такава чета на 3 юли през 1926г., заедно със С. Боздуганов навлизат в областта, макар тогава да има официална забрана наложена от правителството, на всички революционни движения в България, за четничество зад граница, и нападат държавния бирник в с. Старо село Силистренско, като вземат от него крупна сума пари. След нахълтването на четата в дома на бирника, явно по сигнал, жандармерийския шеф заедно с някои войници се запътва натам. Държейки бомба в ръка си, с цел да я хвърли срещу комитите, тя се взривява, предварително и го убива. В започналата престрелка са убити бирника и жена му, а четниците се изтеглят към гората с богатия трофей. На следващия ден са арестувани, според различни данни над 40 а другаде, над 50 българи от околните села и самото Старо село, от началника на жандармерията в района Андрей Толбаро и цялото му подчинено войнство в околията. Там, е с войници и загражда селото, /казват чрез постове с картечници, за да няма достъп до арестуваните / и капитан Попеско от 36 полк от гр. Тутракан. Арестуваните са подложени на жестоки инквизиции. На 6 юли, подкарват м.би само част то тях, уж през с. Главиница и от там за Силистра, но в близката гора в местността „Колфала”, ги избиват по най – жесток начин. Според различни данни убитите са между 30 и 40 човека / неуточнено още/. А. Айдемирски пише "Ньой роди Старо село, Търлис и Щип - и той ще ражда още много голготи, докато не се махне написания с кръвта на целия български народ мирен договор". В друга статия пише : Търлис бледнее пред последните събития от Старо село в Добруджа". Това са зверства на чуждите власти над българите в тези села, след четнически акции там. Сръбския терор в Щип във Вардарска Македония, гръцки такъв в с.Търлис Егейска Македония и на румънците в Старо село в Добруджа.

   При едно подобно нерегламентирано навлизане, най – вероятно през 1927г. е хванат и попада в румънски затвор. Баща му успява с пари да уреди неговото бягство. По същото време, същия е изключен от редовете на ВДРО, поради компрометирането си, от новия й председател А. Айдемирски. През 1929г. се вижда, по присъствието му в Русе и по документи, че вече е свободен.

   През 1930г. влиза в сепаративна борба, със С. Симеонов за водачеството във ВДРО. Умира през 1937г. като кметски наместник в Русенското село Ястребна .

НИКОЛА / КОЛЮ / ЙОНКОВ – от Търновско женен и живущ в с. Сърсанлар /днес с. Зафирово Силистренско/, заселил се в Исперихско. Освен, че е водач на чети действащи в Добруджа, действа и по утвърждаването на организацията по границата в Български предели. Ликвидира бандити от двете й страни. Например в едно писмо на А. Айдемирски до Дора Габе, той й пише, че К. Йонков е убил двама турски кметове, понеже не допускали добруджанските бежанци да се заселват в техните села близост до границата. Единият от кметовете казвал, че "Там не било България, било Турция". Убива и една турска учителка и други персони действащи антибългарски. Защо ли? Трябва да се знае, че тогава в нашата татковина е действало турското антибългарско дружество „Туран” . В него са участвали много хора от турското малцинство в района.

   Пез 1925г. с цялата си чета, както и Петър Енчев със своята влизат под пряко разпореждане на полицията, като са им дадени официални  правомощия да участват в разбиването и ликвидацията на комунистическите функционери в Разградско. Според данни на краеведа Борис Илиев, същият, през 50 години на ХХв., е убит от хора на властта, като е покосен от картечен откос.

Никола /Кольо/ Йонков

Румънска карта от полицейското досие на Боздуганов, по която е водел четите. Тя обхваща предимно Южна Добруджа, много малко от Северна /Югазападната й част/, и малко от Североизточния Делиорман. Предимно районите на Силистренско, Дуловско и Тервелско. Картата показва големи и свързани една с друга естествени горски площи, които са между 2 до 3 пъти по - големи от колкото е състоянието на сегашните такива!А при откритите местности се вижда, че голяма част от тях са пасища и ливади.

СТАЙКО КОЛЕВ СТАТЕВ– от гр. Добрич, живущ в с. Коркут / днес Страхил Варненско/. Някъде по документите е споменат като комунист, а в други напротив. Може би, защото първоначално е бил техен симпатизант. То няма как да си войвода и да не си с леки корелации в лявото пространство, в началото на дейността на ВДРО, тъй като изначалано в организацията има известен ляв уклон. Даже голяма част от финансите й идват от Москва с по 300 000 лв., като 200 000 са за ВДРО, а 100 000 са за комфракциите в нея. Другите са от волни и нарядни пожертвования вътре в Добруджа и в свободна България. Той е водач на чети за Добричко и Варненско. В свои самопризнания пред нашите власти пише, че през 1923г. Слави Алексиев го натоварва с задачата да навлезе с чета из селата в Тутраканския район на Силистренско и да унищожи влашка бандитска група която тормози българите в района, както и да успокои с присъствието на четата населението там. За по – голяма конспиративност, част от четата облича едни румънски униформи на убити от българите румънци през 1916г., захвърлени в един пресъхнал кладенец. Така четата обхожда района и успокоява хората.

   В Добруджа са върлували различни влашки банди, някои с чист обирджийски облик от декласирани елементи като / Мърчелару и Барбу/, из района около с. Ветрен Силистренско, но и други видимо по – организирани, с подкрепата на власта, като тези на Димитру Чоти, турчина Ариф Афуз, Чоти Александру, Коста Адам, Кола и др. Например Чоти Александру е имал голяма банда с около 40 човека с постоянно присъствие в нея и още талкова със спорадични участия. Много често тези влашки шайки са играли ролята на „контрачети”, под преките разпоредби на другите власи, но облечените с власт, като областния управител на Силистренско Ташку Пучере и началника на тайната полиция в района Папа Траян и на подобни в Добричкия регион. Папа Траян е бил образован и интелигентен човек. Владеел е много езици и то перфектно. Имал е силна агентура от доносници сред българите. Отнасял се е жестоко с българите заподозрени в конспирация. Сам той е бил част от редовете на ВМРО, когато е живял в Македонския край и много добре са му били познати порядките и структурата на една такава революционна организация.

    През юли 1926г. в доклад на Варненския окръжен управител до министъра на Вътрешните работи в София, се казва, че през ноември 1925г. чета от 8 човека с водач С. Колев е преминала границата при поста край с. Семет и е стигнала до с. Кара Мурад, за получаване на нарядни пари за организацията. През 1926г. Същия войвода с още 8 човека е преминала в Добруджа и е стигнала с. Осман Факъ като е отишла при чифликчията Добри Сивков Друмев да му изпълни смъртна присъда поради колаборация с румънската власт, но той можело да се откупи, като даде солидна сума за организацията? Той им дава част и обещава другата по късно. Според полицейският протокол водач е бил Петър Радев под войвода на Колев, който бил болен по това време. Четниците били въоръжени с пушки, пистолети а четирима от четниците имали и по една бомба. През май с.г. Същата чета влиза в с. Горно Чамурлии, за да убие кмета Сали Пехливан, който душмански ограбвал населението и го изтезавал. При престрелка турчина бил ранен на 4 места, но оживял и дал показания пред румънските власти. Четата е заловена от нашите погранични власти на излизане от Добруджа. / Имената на четниците ще добавим към другите по - надолу/.

   Друга една чета, от 11 души водена от Драгомир Савов през 1926г. влязла в Добруджа и стигнала до с. Кара Мурад, от където бил един от четниците, но се натъкнала на жандармите и се завързала престрелка. Четниците се оттеглили посока границата.
   В едно от писмата писани между Рашко Чорбаджиев и функционерът на ДРО и БКП Иван Георгиев, се казва, че Стайко Колев е убил един румънец, провокатор, член на РКП с фамилията Кирическу.

   През 1930г. при едно напиване в една Варненска кръчма при свада С. Колев застрелва Петър Минев - Копука, който пък го напада с нож. Същия често използвал ножове. Копука му заявил, че ще обади на ЦК, че Колев под марката ВДРО, понякога вършел грабежи в Добруджа, а Колев му отвърнал, че Минев е застъпник на комунистите и е под влиянието на Петър Вичев. На делата по убийството защитници на Колев са Хаджииванов, Д. Сакеларов и други адвокати дейци на ВДРО. А свидетели са С. Симеонов, С. Боздуганов, Маринополски, Айдемирски и др.

   През 1933г. С. Колев с чета пренася буквари и читанки през границата в Добруджанските села. При едно такова навлизане, четата се натъква на румънска засада, на един километър навътре в румънска територия и започва престрелка. Не след дълго и двете страни се оттеглят. През същата година при друго навлизане с чета напада и в престрелка убива един влах - зъл българомразец и лихвар от с. Конак Добричко. Може би това е известната акция в Конак от този период?

    Друго предположение, за тази акция, е че водач на 7-те човека които нападат с. Конак е комитата Иван Костов или някой си Нягул?

   С времето той става един от най – заклетите врагове на комунистите в района. На два пъти прави опити по нареждане отгоре, да убие д- р Петър Вичев Коцев, който не е комунист но е техен застъпник и председател в задграничната ДРО. Първият път във Варна, където се заформя солидна престрелка с пистолети и даже бомби между членове на ВДРО и ДРО, а вторият в София, но все неуспешно. Това, обаче прави ВМРО на Ванче Михайлов през 1933г. Тъй като Вичев се е набутал в противостоянето между ВМРО на Михайлов и лявата ВМРО – Обединена. Войводата Колев умира през 50 години на века.

Войводата Стайко Колев

РАШКО ГЕОРГИЕВ ЧОРБАДЖИЕВ / известен още и като Русан Чавдаров/ – от с. Кючюк Кайнарджа /днес Кайнарджа Силистренско/, роден през 1888г. Кавалерист и като такъв участва в двете войни за обединението на нацията. След окупацията се заселил в гр. Варна. Работи като докер на пристанището. Водач на чета още през 1921 - 1923г.  Поради леви убеждения / някъде се твърди, че е комунист от 1919г./, през 1923г., става войвода на ВДРО, за Тервелско и част от Силистренско. Не веднъж навлиза с чети с пропагандна цел в поробеното отечество и така спорадично влиза в някои битки с румънците, от които най – запомнената е през 1924г., когато с една голяма чета от 40 човека прогонва жандармерийска част край Алфатар. През 1924г. е осъден и лежи в затвора в Шумен, за някои бандитски прояви. Част от четниците му / левичарите -Доктора, Йордан Русев, Петко Чорбаджиев, Петър Петров – Голия и др./, се присъединяват към чета на Д. Михайлов и се обединяват в една по – голяма такава.  През 1925г., макар и с леви убеждения участва с националистките чети на движението в разбиването и ликвидирането на комунистическата конспирация в Североизтока. През 30 години на века поддържа нелегален комунистически канал през областта към Бесарабия и СССР. Поради това през 1931г., е заловен от нашите власти, инквизиран при което му е счупен кракът и лежи в затвора. През 1944г., обаче със своите другари посрещат руските войски още на Румънска територия и установява ОФ властта в родното си село. Умира във Варна през 1967г.

Петър Енчев

ПЕТЪР ЕНЧЕВ ЧЕРНЕВ – от Алфатар Силистренско, роден през 1888г., заселил се след окупацията в Исперих Разградско, където в края на 20 години на века става кмет на града. Запомнен е като много добър негов стопанин. Бил е много здрав и силен физически. Участвал във войните за национално обединение, награждаван и вдигнат в чин. Преди окупацията на родния край, до окончателното му анексиране, е бил кмет на Алфатар. Арестуван поради това, че не допуснал новите румънски управници и администрация да се настанят в общинските сгради, осъден е и лежал в затвора в Кюстенджа / днес Констанца в Северна Добруджа/, от където успява да избяга. С бягството му, започва и четничетска му дейност. По време на бягството, бил с един негов съкилийник земляк.След като минали покрай гр. Добрич, посока Силистра, спрели в една гора, пуснали конете да пасат и заспали. От там минал румънски патрул от войник и офицер. Патрулиращите видели спящите и докато ги будели и питали за легитимация им, нашите се хвърлили и ги обезоръжили, вързали ги, но не ги убили, дори Енчев си казал името. Според спомените за него, той обичал да си афишира името при комитските си подвизи. Спомените твърдят, че с чета  убива и обира един богат турчин от едно Тутраканско село, който тормозел местните. На негова сметка, се причисляват още обира на едни влашки секачи на които вземат и конете и други нападения. Често е търсен след сигнал, с потери из Силистренския район от околийския управител на Силистренско влаха Ташку Пучере. Енчев понякога се е и дегизирал. Веднъж преоблечен като ходжа / който бил уж родом от Айтоския район/, седнал на масата на Пучере, който бил в Алфатарската кръчма в очакване потерите му да изловят комитите из околността. Дори говорил с него, хранили се и се черпили, без влаха нищо да заподозре.

   Някъде на 30 септември 1922г. с четата си напада общината на с. Ветрен Силистренско с цел внасяне на терор и смут сред румънците. На 5 срещу 6 октомври влиза в с. Доймушлар / днес Ситово Силистренско/, и отнема 24 000 леи от чорбаджиите братята Петър и Цанко Абушеви. Същите явно са имали връзки и са колаборирали с властта, защото са спечелили голямо дело, за земя в Букурещ срещу румънци. Явно същите са предупредени, за даване на нарядна лепта от средства, които не са дали на организацията?

   На 22 срещу 23 октомври 1923г., докато Боздуганов бил с голяма група в с. Калипетрово, П. Енчев с четата си напада две румънски къщи в Алфатар.

   Някъде през 1925г. при едно навлизане в Добруджа, става интересна случка с водената от него чета. Тя се намирала в една гора между селата Казимир и Караомур / днес Смилец Силистренско/. Четата била от 10 – 11 души. Вечерта Енчев изпратил две тройки към двете села при ятаци за храна. Той и останалите останали да чакат на място. Донякъде шестимата ходили заедно, но по едно време се разделили по посока към двете села, с уговорката в определен час да се срещнат на същото място. На връщане Гендата / или Герата/, който бил в едната тройка, решил да се измайтапят с Черная който бил в другата. Те стигнали по – рано на уговореното място и като видели, че идват другарите им, извикали – Стай, чи ней / стой, кой идва ?/ Онези обаче не съобразили и мислейки, че е румънски патрул започнали да стрелят и ранили Герата в крака / счупили/. Стигайки до Енчев и останалите, той им казал, че този майтап, ще им излезе скъп. Наложило се да го носят на носилка от клони, като се сменят. Успели да стигнат до Алфатарското землище при един от ятаците чобанина Кръстю Пенков на който взели магарето му и така улеснили преминаването си през границата.

   Според левите в организацията Същият е бил натоварен от десницата да извърши убийството на Дочо Михайлов. Като Михайлов е трябвало уж случайно да бъде ударен от куршум при среща с румънски жандарми. Той, обаче отказал и предупредил Дочо. Същото се повтаря и с убийството на В. Петров! Защо ли? При едно влизане в Добруджа приз 1925г. с 4 човека, той по маниера на комитството от преди 1923г., откарва за България една крава и един кон които препродава на два пъти. Това достига до левичарите и те проверяват ситуацията за достоверност. Привикват го и го блъфират, че организацията му е издала смъртна присъда за тази кражба. Той се уплашва и казва, че ако направят постъпки пред ЦК да му я отменят ще им съдейства. Така той е натоварен от тях с убийството на един румънски антикомунист в Добруджа, което той с 4 -5 човека извършва. Също се отказва и от убийствата им, за което го определя ЦК и ги предупреждава.

   През 30г. на века макар и да е част от запасните кадри на организацията, спорадично навлиза с чети в Добруджа, като главен войвода и организатор за Исперихският район. Петър Енчев умира през 1949г.

Семействата на Абушеви

ДОЧО МИХАЙЛОВ ДРАГАНОВ – от с. Бабук Силистренско. Роден е през 1895г., убит е през 1926г. Произхожда от богато селско семейство притежаващо много земя и всякакъв добитък. Като ученик попада под въздействието на марксическите леви идеи, които тогава минават за иноваторски, прогресивни и силно проповядващи социалния прогрес. След първата окупация на Добруджа от румънците от 1913г. Силистренското училище е преместено в гр. Свищов, където продължава да учи и Михайлов. Там продължава да участва в марксически кръжоци. Участник в Първата Световна война и „Владайското войнишко въстание”,според някои изследователи. Според други, обаче, не е участвал в него. През 1918г. се завръща и  си доучва в Силистра, след което започва работа като учител в с. Ходжакьой /днес Нова Попина СС/. След окончателната румънска окупация през 1919г., забягва в Български предели. Живее и работи в различни градове и селища Варна, Русе, Дживел и др. Става сътрудник на секретариата на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал ИККА, тоест коминтерновец. Преди 1923г. периодично влиза с чети под водачеството на различни войводи, като разпространява комунистическа пропаганда в поробената област. Смята се, че през 1921г. е пребивавал в Одеса по участие в различни курсове, за пропагандна комунистическа и подривна дейност.  
През 1923г. е учредител на ВДРО и влиза в неговия ЦК, като един от главните войводи. Занимава се с пропаганда и създаване на комитети из областта. Участник в „Септемврийския метеж” през същата година, където е ранен при опит на въстаналите да завладеят Флотските казарми във Варна. Укрива се в Провадийско. През 1923 и 1924г. активно влиза като водач на ВДРО чети в поробената област. Той е един от левичарите в организацията, които работейки подмолно за подчинението й на чужди Съветски интереси, допринасят за започналия разкол в движението. През 1925г. е арестуван за комунистическа дейност, заедно с В. Петров и още над 130 души от североизтока. Н. Кемилев и И. Хаджииванов, обаче си оттеглят показанията срещу него и Петров, с цел съхранението на духа в организацията, но и блъфирани от В. Петров, който им казва, че ще представи пред прокурора едно от писмата до Коминтерновските функционери и съветски разведки, за колаборация с СССР, по отношение на финансирането и въоръжаване на движението, подписани лично от тях. Така двамата с Петров, са осъдени само на една година лишаване от свобода, единствено подведени под отговорност за четничество в Добруджа. 

Комуниста Дочо Михайлов прав най в дясно зад своята изгора Дора, както и още по - интересно е, че и Благой Касабов ръководителят на компартията във варненско, легналият най - в дясно с брадата, а  може би и други левичари, са на сбирка на т.н. десница / националисти/ след като е свършил Търговищкия конгрес през 1923г. Това е именно конгреса, на който е взето решението за официалното създаване на ВДРО.

Дочо Михайлов от снимката по - горе и в четническа униформа.

През 1926г. Дочо е убит от българската полиция при престрелка в гората край с. Дживел / днес Никола Козлево Шуменско/, заедно с още трима свои четници. Една от причините за ликвидацията му е, че при наложената забрана за четническа дейност от правителството, той не разпуска четата си и не се придържа към принципите на ВДРО, а извършва комунистическа конспирация, под камуфлажа на организацията, но в реалност, вече като част комунистическата ДРО. Според различни догадки  и податки, някои смятат, че за ликвидацията му е наредено от горе / Москва /. На този етап, обаче, няма как да сме сигурни на 100 % в това? Можем само да кажем, че по доклади на  В. Петров и други дейци на БКП към Москва, в които се казва, че същият не изпълнява повелите и дори пречи на дейността, като не зачита препоръките на отговорните другари! В отговор се казва, че при продължаване на това му поведение, ще се прибегне до неговото "физическо отстраняване"! Така за неговото ликвидиране мотив са имали и Коминтерна със своите чистки вътре и вън от СССР, също и БКП, след като той предава цялата комунистическа мрежа в Добруджа при ареста му през 1925г., Безспорно и Румънската държава, която ревностно пази и трепери над новите си придобити територии от където идва и комунистическата зараза. Мотив имат и от националното крило на ВДРО, смятащо го за изменник на националния интерес, както и Н. Кемилев, който получава пари от Москва чрез БКП и лично чрез В. Петров. Несъмнено към списъка спада и новото Българско правителство на А. Ляпчев, подложено на международен натиск! Дочо се оказва необходимия бушон, който трябва да изгърми!

В тази престрелка се спасява само Доктора. След като Дочо пада убит, а единия от четниците е тежко ранен, Дончев възпламенява и захвърля бомба срещу идващата верига от полицаи и контрачетници и хуква към близката гора сподирен от куршумите. Другите двама четници суетейки се дали да тръгнат с него, да продължат стрелбата или да се предадат, биват убити. Доктора минава покрай едни овчарчета заплашва ги и им казва да мълчат и те показват друга посока на преследвачите. По него е пуснато куче, което го настига, но след два изстрела явно то е ранено леко и се връща при потерята.

Паметника изграден на лобното място, където са убити Дочо Михайлов и трима негови / ДРО / четници, край с. Дживел / днес Никола Козлево Шуменско /, приз 1926г. 

На паметника издигнат върху лобното място на Д. Дончев в гората край с. Войново Силистренско. И двата паметника, са построени, като чест от пропагандата в полза на отминалия строй.

ДИМИТЪР ДОНЧЕВ МАЛЧЕВ – Доктора, / известен и като Сърната /от с. Долен Добромир днес в Северна Добруджа /Румъния/. Роден е на 23 октомври 1896г. Участник в Първата Световна война. След 1919г. става бежанец във Варна. Попада под въздействието на комунистите. Работи като готвач във Варненската болница. През 1923г. влиза в редовете на ВДРО. Същата година участва в Септемврийския метеж. През пролетта на 1924г. влиза в четническия й апарат и започва четническата си дейност в четата на Рашко Чорбаджиев действаща предимно в Тервелския район, но и в някои райони на Силистренско. В края на годината, той заедно с част от ляво ориентираните четници от нея, се присъединяват към други леви четници на едната от Силистренските чети, водена от Д. Михайлов, която става основа за по – късно организираната голяма лява чета на Дочо и Доктора от 1926г. През същата година двамата с Дочо опитват да подпомагат с оръжие  и други средства разни бандитски формирования, като четата на Курдоолу например, с цел да ги използват за свои интереси в движението и да ги противопоставят физически на националното крило.

През 1925г. подобно на В. Петров и Д. Михайлов Доктора е бил арестуван, но благодарение на Й. Русев и други леви четници, които правят засада на конвоя му и започват престрелка с конвоиращите го, между селата Дживел и Бештепе, е освободен и не попада в затвора като другите леви активисти. През същата година ЦК на ВДРО го осъжда на смърт  уличавайки го в подривна срещу организацията дейност, и като проводник на антинационални интереси в Добруджа. Но Доктора се покайва пред хората в ЦК и малко по - късно комитета го реабилитира и възлага отново войводски правомощия. Но действията му вече биват изкъсо следени. През 1925г. при една акция в Добруджа като командир на още 6 четници, се задържа доста дълго в областта. Според информация достигнала до ЦК, същият е провеждал комунистическа конспирация сред българите. Да провери това, е изпратен с чета в Добруджа С. Боздуганов. Той намира Доктора в гората край с. Посев Силистренско, в много окаяно състояние, с окъсани дрехи и с малко муниции. Установява, че Доктора не е водил такава конспирация, водил е няколко престрелки с жандармерия и дори е наказал със смърт един румънски шпионин. След което двете чети се прибират в България. 

През 1926г. когато Дочо излиза от затвора, двамата зарязват ВДРО и шетат заедно или по отделно, с чети вече като активисти на лявата ДРО. През същата година са изключени окончателно от редовете на ВДРО. След Убийството на Михайлов, именно Доктора става най – важната фигура в новосъздаденият през 1925г. ерзац на движението - споменатата вече - левичарска ДРО. 

След като Михайлов пада убит, при престрелката край Дживел, а Дончев се спасява, 1 месец скита из Добруджа и намерил се с останалите живи четници при ятаците из Алфатарските чобански кошари, се отправят и легитимират в София с помоща на д-р Петър Вичев. През следващите две години пребивава из Виена, Берлин и други места в Европа по комунистически обучения, изяви и конспирация. През 1928/29 се завръща в Б/я и многократно навлиза в Добруджа с Й. Русев и други ДРО дейци, в малки формирования от по 3 - 4 човека. 
През 1931г. е арестуван в Букурещ по сигнал, за извършване комунистическа пропагандна дейност. Разследващите органи и прокуратурата в Румъния не могат да намерят улики и доказателства за неговата вина, въпреки пълните му писмени признания за съответната дейност, като комунистически функционер, и е изпратен в затвора в Силистра. В Силистра всичко се повтаря. Решението на румънските власти е да бъде екстрадиран за България и предаден на нашите власти. На път за екстрадирането му в България, обаче е убит в гората край с. Кочулар / днес Войново Силистренско/, при т.н. „опит за бягство”. Като освен 3 - 4-та жандарми които го убиват, са организирани и няколко власи бандити, които да пострелят из гората и да хвърлят някоя и друга бомба, за да се отрази официално, че уж жандармите са прогонили български комити, които са искали да го освободят. По – интересно е защо не е освободен от неговите другари от ДРО, които според публикуваните през 50 и 60г. на века, сведения в мемоарите си за движението, от неговите леви активисти, не са го освободили? Въпреки, че това е било възможно и уж са подготвяли солидна чета за спасението му. В четата за освобождението му е трябвало да участват следните лица: Иван Георгиев; Минчо Димов; Цони Николов; Жеко Червенков; Костадин Иванов; Симеон Добрев; Боян Михнев, Колю Куртев и Янаки Добрев и др.

Може би четник? От Варненско! С пистолет в ботуша, паласки, манерка и пушка. С типичния каскет за времето на комитаджилъка.

Георги Чаков

ГЕОРГИ ЧАКОВ ГЕОРГИЕВ от с. Гюлер кьой / днес Алеково Силистренско/. Роден е на 25 октомври през 1896г. Бежанец в с. Дживел /днес Никола Козлево Шуменско/. Водач на чети преди 1923г. Става войвода на ВДРО през 1923г. Участник във Септемврийското въстание където води въстанически отряд и при опитите да овладеят някои гранични застави бива убит в битка.

АПОСТЛ ХРИСТОВ КАИШЕВ / някъде споменат като  ТОДОРОВ/  наречен – Курдоолу. От с. Ени махале /днес Одринци Добричко/. Бежанец в с. Капуджи махале /днес Вратарите Провадийския район на Варненско/. Брат му е член на БЗНС и кмет на селото а той е селски стражар. След 9 юни 1923г., е уволнен. Малко след това му е предложен същият пост от Цанковата власт, но той отказва. Става контрабандист на добитък през границата. В началото на 1924г. е заловен с цяло стадо откраднати овце край с. Курт дере / днес Вълчи дол Варненско/. Попада във Варненския затвор, от където малко по – късно успява да избяга. Събира се с няколко свои другари, въоръжават се и създават разбойническа чета, на която се налага като главатар. Четата започва да напада и обира бирници, богати хора българи и турци както и румънци от двете страни на границата във Варненско и Добричко и по рядко в Шуменско. Най – популярната им акция на Румънска територия, която им носи слава, е тази срещу войниците в граничния пост край село Мало Ботюво / днес Ново Ботево/, през 1924г. Обезоръжават румънски граничен офицер и адютанта му по време на проверката им по границата, преобличат се с дрехите им и достигат до поста с конете им. Курдоолу знае перфектно румънски и на свой ред започва мнимата си проверка на поста. Естествено вижда много нередности и се „вбесява”, като кара целия личен състав да легне на пода. В това време нахълтват и останалите в прикритие наоколо четници, слагат камъни по гърбовете на войниците и им казват, че са бомби, които при движение, ще се взривят, и обират цялото оръжие и муниции в наличност.  Друга такава акция е нападението с обира и убийството на държавния румънски бирник от с. Карапелит Добричко.

    През лятото на 1924г., при е едно нощно навлизане на ВДРО чета в Добруджа, водена лично от Дочо Михайлов, същата се натъква на насочените пушки на хората от бандата на Курдоолу. След като се разпознават, и от двете страни, че нито Дочовци са влашка банда, нито, че Курдоолувци, са румънска засада, войводите сядат и започват разговор. В него Дочо се опитва да разубеди Курдоолу да спре бандитските си прояви, да махне някои чисто криминални елементи от бандата си и да я превърне в бъдеща левичарска чета под шапката на Добруджанската организация.  През късната есен на същата година Д. Михайлов, Д. Дончев – Доктора и Рашко Чорбаджиев се срещтат за втори път с Курдоолу и неговия най – верен съратник Георги Янков в дома на ятака Иван Пехливанов от с. Бурханлар /днес Радан войвода Варненско/. Много е възможно войводите да са успели да убедят Курдоолу, да промени облика на четата си като я трансформира в бъдеща добруджанска такава, бореща се срещу чуждите насилници в Добруджа и Цанковия режим в България? Може пък и самия главатар да осъзнава, че е добре да потърси своята легитимация обвързана с патриотичен ореол, под който да мимикрира и да продължава с бандитските си прояви и, че това може да е именно ВДРО? Дали са успели „Добруджанци”, не може да се твърди категорично, но от някои прояви на четата след това, се създава илюзията, че е постигнат някакъв успех. Например четата му ликвидира през 1925г. румънския доносник и провокатор  българина  Георги Желязков от с. Семиз Али / днес Драганово Добричко/, както извършва и някои други по – патриотични дела в Добруджа и такива с ляв уклон в Българско.

    Явен е стремежа на левичарите от организацията при опита си да трансформират, въоръжат и увеличат числеността на четата на Курдоолу!

Ето какво казва С. Боздуганов за случая. ... „През зимата на 1925 година, когато се тъкмяхме, вече да заминаваме за Добруджа, съобщиха ми от Дживел, че Доктора, като пътувал  с други активисти, от Варна покрай границата за Дживел и носел в каруцата три карабини, натъкнали се върху бандата на Курдоолу, които ги спрели и обезоръжили, като взели оръжието от каруцата, заедно с пистолетите им”...

   Тук май става въпрос за хвърляне на прах в очите на десните, че хората на Доктора, уж били нападнати, а в реалност може би това оръжие е било носено от левичарите именно за въоръжението на бъдещата по – солидна Курдоолува чета, която е трябвало да действа под знака на левицата във ВДРО? Няма логика, този т.н. „обир”, от страна на бандата, да е истински! Водача й, много добре знае кой е Доктора, а и надали самият Курдоолу ще иска да навлече гнева върху себе си, иа цяла една военна организация, и това да остане без последици за него? Естествено е, обаче, рано или късно десните  да разкрият това. И отново, ето какво казва Боздуганов, когато националното крило научава подробности.  ... „Че Дочо Михайлов се е срещал през зимата с Курдоолу и че се е мъчил уж да го разубеди от неговите разбойнически убеждения, за да можел да влезе и той, след като се поправи, в редовете на Дабруджанската организация”... „ След всичко това аз и Слави Алексиев заедно с Кемилев застанахме на следното становище, че тъй като Върбан Петров и Дочо Михайлов са работили подмолно и са гледали да ни заместят в редовете на организацията с разни Курдоолувци и по тоя начин да вземат юздите на движението и да го обърнат от националистическо в интернационалистическо да служи на техните разбирания и на чужди интереси, ние решихме веднага да се справим с тая Курдоолува банда и веднага аз заминах за Разград и Каменлар / днес Исперих/, за да събера четници и да се отправим по следите на Курдоолу.”...

   Паралелно с направения досег с левицата в Добруджанската организация, главатаря започва да търси директни връзки и с най – изявените комунистически дейци в района, като Благой Касабов и др. Може би е търсил алтернатива за четата си , като бъдеща политическа такава, под диктовката на БКП, с което да се възползва от парите идващи от Москва, а от друга страна да избегне противостоянето с десницата във ВДРО? Не случайно комитите му нападат общината във Вълчи дол на 23 февруари същата година, и след сериозна престрелка и хвърляне на бомби / при което са убити един от стражарите и кмета /, отървават арестуваните минаващи за комунисти Стоян Дончев и Паско Пенев, които тръгват с четата. Нападат със стрелба и гранати и изпречилият им се на пътя автомобил на началника на Обществена безопасност Димчев и майор Арабов от полицията, които отвръщайки на огъня панически бягат пеша извън селището.

   На 4 март с.г. нападат общината на с. Славейково от където вземат голямо количество оръжие и го дават за въоръжаването на бойната група на Добри Стоянов.

   През 1926г. край Шуменското село Гюзлери е разбита чета от 8 – 9 човека. Преследвани са от две потери. Едната идвала от страната на Шумен, а другата от страната на Нови Пазар. В престрелката са убити 4 от четниците, другите избягват по посока към Балкана. От страна на потерите има един ранен подофицер. На мястото са изгорени много документи. Дали това не е четата на въпросния Стоянов?

   Освен това много точно и резюмирано изявление, за ситуацията в движението и това из района свързано с бандата на Курдоолу, от Боздуганов, който се и впуска в преследването му, местните власти създават две контрачети.

   Едната, т.н. „Македонската”, понеже е изградена предимно от българи преселници от Македонските предели, е по – малка. Нейн водач е Богдан Смилов от Велико Търново. Той събира 5 човека, от които единият е добруджанеца четник на ВДРО, а през 1926г. е такъв и в редиците на ДРО, в четата на Дочо и Доктора – Киран Димитров. Имено тя загражда със стрелба четата на Курдоолу в мелницата край с. Тюрк Арнаутлар /днес Белоградец Варненско/ и я задържа до идването на Добруджанската чета.

   Другата т.н. „Добруджанската”, е доста по –голяма и изградена предимно от четници на ВДРО. Нейн водач е полицаят от Варна Недю Талмазав. След разбиването на Курдоолувата чета, се спасяват само ранените леко Курдоолу и  Георги Пенев. Те се свързват с напусналите по – рано бандата двама турци живущи в Шуменските села и за малко шетат из Шуменско и Делиормана, но когато примката отново се стяга, турците забягват в Турция а двамата българи биват убити на 31 юли 1925г., от двамата братя въглищари Колю и Пеню Димитрови техни ятаци от с. Мурадаланлар / днес Мировци Шуменско/.

ХИНКО ЧЕРВЕНКОВ ?

МИРЧО АТАНАСОВ ?

  Двама, които левите графомани през 50 и 60 г., ги определят за комунисти и твърдят, че са били част от четата на Курдоолу внедрени там от Компартията? Възможно е те да са били за кратко време в нея? Изследванията обаче показват други утвърдени имена подвизаващи се в съответната чета.

В ЧЕТАТА НА КУРДООЛУ – са преминали в различните периоди следните хора.

ГЕОРГИ ПЕНЕВ живущ в с. Тюрк арнаутлар.

ГЕОРГИ ЯНКОВ МИХАЛЕВ от Добричко, бежанец в с. Бдинци Провадийско.

АЛИ ИБРЯМОВ  м. би от с. Махмузлий?

ГЕОРГИ РАДЕВ КУТИЕВ – Каменарчето е роден през 1904г. в Карнобат. Участва в Първата Световна война. Работи като каменар във Варненско. Специалист по взривовете. Обвързан с БКП. Внедрен в бандата от майор Арабов, с цел да я унищожи отвътре, но не успява. През 1925г., когато бандата опитва да унищожи един военен влак край с. Вълчи дол, той като спец по взривовете залага голямо количество и различни бомби на линията, но прави така, че да стане малък взрив, който да не я прекъсне. След взрива четниците откриват огън по влака, от който войниците отвръщат и бандитите са принудени да се оттеглят.Умира след 1966г.

СТРАШИМИР ДИМИТРОВ – Страшния е роден през 1892г. в Добрич. Заселва се във Варна. Отявлен разбойник и гуляйджия. Отделя се от четата през 1925г.

МЕХМЕД РИЗА – Пискюллията от с. Киринджий /днес Полковник Иваново Добричко/, необразован. Заселил в някое Шуменско село? Смел, буен и коравосърдечен. Отделен през 1925г.

ТОДОР СТАНЕВ СМОКОВ е роден през 1903г. в с. Бая Кюстендженско, живее и в с. Екисча / днес Бенковски Добричко/, бежанец в с. Бурханлар /днес Радан войвода /. Отделен през 1925г.

Отделилите започват да върлуват временно някъде из Айтоско?

ПАСКО ПЕНЕВ родом от  Вълчи дол. Замесен с Комунистите. Ятак на четата, след това и четник в нея.

СТОЯН ДОНЧЕВ е роден през 1877г. в Турция, семейството му се заселва във Вълчи Дол Варненско. Ятак а после и четник в четата.

КОЛЮ ДИМИТРОВ живущ в с. Вратарите Провадийско. Ятак, но и четник.

ПРОДАН ЖЕЛЕВ от с. Вратарите. Същата роля като предходния.

Продължаваме с войводите на ВДРО

Христо Станев - Думбаза

ХРИСТО СТАНЕВ ТРИФОНОВ – Думбаза от с. Токмак кьой / днес Чуковец Силистренско/. Роден е на 21 май през 1899г. Учи в Силистренско и Русе. Попада под влиянието на марксическите идеи. През 1920г. бяга от румънската казарма и се установява в с. Никола Козлево Шуменско. Там работи с комунистите. Повежда чета в периода 1921 – 1922г. и много пъти навлиза в Добруджа. През 1923г влиза във редовете на ВДРО. Понякога, с неговата чета шета из Добруджа и Дочо Михайлов. Участва във въстанието през същата година, след което е арестуван и лежи известно време в Шуменския затвор. През 1924г. и настаналата схизма в организацията, трансформира и организира четата си  в такава, за борба против ВДРО. Убит е през май 1925г., от хора на ВДРО в местността „Горичката” край Русе.

С. Боздуганов като войвода

ЙОРДАН ДРАГАНОВ РУСЕВ - / известен още като Даскала, Малкия, Петре Борила и др./, от с. Драгалина което едното от 4 малки селца обединени в едно  /днес Искра Силистренско/. Роден е през 1906г., в бедно семейство. Влиза във ВДРО и от 1923г. е четник в четата на Р. Чорбаджиев. След 1925г. влиза в редовете на лявата ДРО и става секретар – касиер в четата на Дочо и Доктора и е голям приятел с последния. До смъртта му е негов най – голям последовател и помощник. След смъртта на Дочо през 1926г., шета из Добруджа заедно с Доктора в малки групи от по 3 - 4 човека, поддържайки нелегални канали и вършейки провокации. Заедно с Доктора през 1927 и 1928г. пребивава в Европа. След това е пак из просторите на родна Добруджа заедно с Дончев и други левичари. След смъртта на Доктора, действа с хора, като Боян Михнев и др. В периода 1936 - 1938г. участва в гражданската война в Испания на страната на интербригадистите. В края на войната емигрира в СССР. След нападението на Хитлер в Русия, като румънски поданик е нагърбен със задачата, да подработва и привлича пленените румънски войници, които са били съюзници на Вермахта в неговата кампания на изток, и да ги мотивира да се бият на страната на Съветите в отделен румънски батальон с името „Тудор Владимиреску”. След 1945г. заминава в Румъния, където заедно с други българи градят основния темел на Румънската комунистическа партия /РКП/. Заема върховен пост и прави партийна кариера в ЦК на РКП. Дъщеря му Йордана /Дана/ Борила е женена за Валентин Чаушеску син на румънския диктатор Николае Чаушеску. Спрямо националната идея паракселанс тотално предателство! П. Борила умира през 1973г., в Букурещ.

Удостоверение от Шуменският съд, за това, че Д. Михайлов не е осъждан за бандитизъм между 1924 и 1926 г.

Доктора, в средата, Йо. Русев / Петре Борила/ в ляво от него и други партийни членове в Берлин по конспирация

ЙОРДАН ПАУНОВ от с. Калугерене Главивишкия район на Силистренско, живущ в с. Веслец Исперихския район на Разградско. Убит през 1923г. на границата.

СЪС СТАТУТ НА ВОЙВОДИ, НО БИВАЛИ И ЧЕТНИЦИ

ИВАН МОТЕВ от с. живущ в с. Райнино Исперихско. Убит на границата през 1922 или 23г.

ПЕТЪР КАРАГЕНОВ от с. Долно Ряхово Тутраканския район, живущ в с. Брестовене Кубратския район на Разградско. Роден е през 25 юни 1896г. Женен има пет дъщери. През 1919г. емигрира в България. През 1923г. влиза в четническия апарат на ВДРО.  Участва в много акции на организацията. Румънската държава му издава смъртна присъда, която ще бъде изпълнена веднага, ако попадне във плен! 

Водач на чети за Тутраканско и част от Силистренско.

ТОДОР КАРТИАНУ от Тутракан Силистренско. Четоводец до към 1923 /24г.

ПЕТЪР СТАНЕВ БЕЛЧЕВ от с. Сънсанлар / днес Зафирово Силистренско/, живущ в с. Узунджа Алан /сега Равно Кубратско/. Един от най – дейните и постоянни четници на С. Боздуганов. Силно активен е и когато сам е войвода на чета. Участва в сражения с румънски банди, жандармерия и редовна войска. През 30 -те години е назначен от Боздуганов за организатор и водач на чети в Кубратскио. След освобождението живее в с. Татар Атмаджа / днес Сокол Тутраканския район на Сс/. Убит от милицията на „Народната власт” в родната си къща при опит да бъде арестуван след 1944 – 45г. При започналата престрелка са хвърлени / разменени / бомби – бухалки и при един от взривовете той бива поразен.

КИРАН ДИМИТРОВ от с. Чобан махале /днес Каменци СС/, живущ в с. Беш тепе /днес Пат могили Шуменско/. Според информацията е бивал четник както в четата на Дочо Михайлов  и Доктора, така и в редица десничарски чети. Твърди се, че е бил внедрен сред десните именно от Димитър Дончев. Участник в т.н. „Македонска контра чета”, която разбива четата на Курдоолу край с. Белоградец Провадийско. Той успява да спаси Георги Кутиев, като се застъпва за него, тъй като знаел, че същия бил внедрен в бандата от, м -р Арабов, а според по късни сведения същият бил определен за комунист и затова бил внедрен там?

МАРИН ЙОРДАНОВ от гр. Силистра. Войвода на чета на ВДРО. Самата организация, обаче го уличава в някои бандитски прояви вършени под шапката й, които са в разрез с нейните принципи и съдейства на българските власти да го заловят и затворят. Специалист по подривните дейности. Неговото име се спряга и като един от тези, които е работил по написването на правилник – устава за водачите на чети. На такъв който се съхранява в досието на С. Боздуганов от МВР архивите находящи се в ДАА, има написано неговото име. След излежаване присъдата си / след ходатайство на ВДРО е амнистиран през 1938г. /, Боян Михнев, който е комунист и комита от лявата ДРО, се опитва няколко пъти да го вербува, за левицата, но той отново се включва в редиците на ВДРО. Заедно с Динко Лазаров участва с бойна група от 16 човека в различни бойни акции из Добруджа. Някои от тях са с разузнавателен характер и стигат дори до пределите на Северна Добруджа. През 1939г . неговата чета напада кметството в с. Бреница съседно на с. Белица Силистренско. Малко след това, в близост до Белица в гората Дамадасъ е нападнат и обран автомобил в който пътувало семейството но инж. Георге Замфиреску, генерал Фотеску и запасния полковник Плесничану, който бил пазен от солидна влашка банда. При нападението има и жертви от бандата. От там следва трагедията от село Белица, м.би като отмъщение на румънците. Под предлог разкриване на контрабанда със сол, са арестувани 25 души. Те са жестоко инквизирани и избити край близката гора от екзекутора от Старо село майор Попеску. Отървават се по чудо 3 души. В спомените си казват, че са разстрелвани с картечници. Според версията в рапортите на Попеску конвоя който е охранявал арестуваните уж бил нападнат от 25 - 30 български комити, чиято цел е била да освободят българските арестанти. Много от арестуваните при опита си да избягат били застреляни от конвоя, а някои застреляни от комитите при настъпилата суматоха. В престрелката бил ранен един жандарм, който бил пратен за лечение в Букурещ. Бил убит и един арестуван бивш нотариус румънеца Йон Йоница, който от една страна, бил спряган като съучастник на комитите / организацията /,и още че същия, чрез вземане на пари 2 до 4 хил. леи от българите успявал да уреди донаборниците да не служат в румънската армия и в ред други грехове към държавата си. В рапорта пише още, че след няколко дни е направен оглед на местата от където са нападнали комитите и че там били намерени множество патрони и гилзи от 8 мм български карабини Манлихер и 6,5 мм гилзи от гръцки карабини Манлихер, които са малко по различни от тези на румънските манлихери които са със същия калибър като на гръцките. В тези години румънските войски били вече въоръжени в голяма степен с 7 мм пушки Маузер. 

Войводата участва в различни акции на ВДРО до 1940г. Предложен е за народна пенсия.

КАЛЧО ДОБРЕВ КАРАИВАНОВ от с. Калипетрово Силистренско, роден 30.05.1883г., живущ с с. Ястребово Русенско. Четник и войвода на ВДРО. Завършва 3 прогимназиален клас в родното си село. Учества в Балканската война и е раняван 3 пъти. От 1913 до 1916 г. е таен агент на българското посолство в областта окупирана от румънците. През с.г. избягва в България и постъпва в 5 пехотен полк, който взема участие в Тутраканскана битка, като фелдфебел. През 1918г. полкът му се бие на Южния фронт в Македония. След капитулацията е пленен, но успява да избяга и се връща в родното си село. Там обаче е заловен от румънците и лежи 7 месеца в затвора Жилава. На път за Кюстендженския съд успява да избяга и се установява в България. Става член и войвода на добруджанското дружество и преминава многократно с чети в поробеното отечество Добруджа в периода 1919 - 1923г. Влиза във ВДРО, като войвода за Тутраканско и Силистренско. Участвал е в много сражения с румънците - при селата Еникьой /днес Брадвари /, Балтаджени, Малка Кайнарджа, Пандаклий / днес Васил Левски Силис. /, местността Дуана и др. Заболява и поставя хората си под водачеството на С. Алексиев и С. Боздуганов. До 1930г. работи в Захарната фабрика в Русе. След това е оземлен в с. Ястребово Русенско. След 1940г. е предложен е за народна пенсия. 

ДИМИТЪР РУСЕВ от село в Силистренско, бежанец в с. Дживел /Никола Козлево Шуменско/. Четник и войвода на ВДРО, председател на местното Добруджанско дружество. На 10 май 1925г. Курдоолувата банда по сигнал прави засада на пътя от Никола Козлево към Шумен и там пресреща Д. Русев и един друг дживелчанин. Убиват Русев, но пускат другия. Войводата оставя бележка, че това е наказание на властта, на която Д. Русев е съдействал и участвал активно в потерята срещу него.

ПЕТЪР ГОСПОДИНОВ живущ във Варна. През 30 години на века е главен войвода - организатор за Варненско.

КИРИЛ ДИМИТРИЕВ от гр. Силистра, живущ в гр. Разград. Войвода на ВДРО. Бивш командир на граничния пост край с. Тодорикономово. През 1925г. с чета е ликвидирал донаборниците турци Ахмед Сабин, Али Хасан и Ахмед Юмер, на които е било наредено да дезертират от румънската армия, но те не изпълнили заповедта и участвали в антибългарски прояви. На 24 май 1939г. е един от организаторите и войвода на една от трите чети действащи в Добруджа, което е отразено в доклад от силистренският полицейски инспектор до Дирекцията на полицията в Букурещ. Базата на четата била в Исперих и действала в Силистренско. Другите чети били водени от лейтенанта от запаса Мирчо Савов - Мирката с база в с. Н. Козлево Шуменско и действала в района на селата между Тервел и с. Средище Силистренско. А третата била водена от подполковник Антон Владимиров бивш щабен офицер от Варна, която действала в Тутраканско и имала база в Кубрат.

ХРИСТО ЛАЛЕВ от с. Зафирово СС, живущ в с. Прелез Разградско. През 1939г. е водил е чета от 15 души, в цивилно облекло за по - голяма конспирация, въоръжени с карабини, пистолети / револвери / и бомби и действа в Тутраканско. Силистренската жандармерия се впуска в преследването на четата.

ИВАН КОЗАРОВ от Силистренско, живущ в Кубрат е четник и войвода на ВДРО. През 1939г. е активен участник в различни четнически формации. В с. Сушево до с. Завет формира чета на Иван Козарев в състав от няколко човека. В нея участват още и Кольо Константинов, Денко Георгиев, Иван Събев и други. Извършват се набези в Тутраканският район. Вероятно тази чета, или друга в началото на октомври 1939г. извършва нападение срещу селището на преселници колонисти аромъни Реджина Мария край с. Калипетрово Силистренско, днес площта му е погълната в рамките на селото. При полицейски разпити на свидетели, се установява, че нападателите 5 - 6 човека, били облечени с непромокаеми връхни дрехи с маскировъчен цвят, добре въоръжени с карабини, пистолети и бомби, носели и кожени походни чанти, бинокли и други бойни средства. Лицата им били намазани камуфлажно с черна боя, за да не бъдат разпознати. Неумелите действия на началника на полицията в Силистра Тулю Апостолеско и други отговорни фактори на вътрешния ред при преследването на четата и поставянето на засадите от жандармерията, не само не постигат своята цел - унищожаването й, но и се стига до ликвидирането на някои от членове на доносническата мрежа на полицията. 

       Участва и в организираните от пограничните ни власти четнически разузнавателни мисии в областта. По нареждане на командира на 19 гранична рота се създават три чети от по 7 - 10 човека, на които се възлагат конкретни разузнавателни и наказателни мисии. 1 група била в състав от лицата: Марин Йорданов от СС, живущ в Разград; Иван Козаров; Христо Стоянов; Петър Пенчев живущи в Кубрат; Белчо Николов; Иван Рачев; Рачо Узунов; Иван Узунов живущи в с. Равно Кубратско; Кольо Йонков от с. Острово Исперихско; Иван Чапкънов от с. Бъзън Русенско. 2 група - Ангел Иванов; Цанко Пейчев; Петър Пърпорков; Йосив Нанев живущи в с. Равно Кубратско; Рачо Върбанов; Симеон Митев от с. Прелез Кубратско; и Неделчо Найденов от с. Острово Исперихско. 3 група - Петко Маджаров; Станчо Николов; Петър Николов; Иван Господинов от с. Бисерци Кубратско; Стоян Цветков от с. Точилари Кубратско; Кръктю Георгиев Александров и Атанас Кръстев скоро имигрирали от Добруджа.

П. Борила с румънска униформа заедно с други комунистически дейци

Ученици от Силистра на коло поход по стъпките на Д. Михайлов. С маршрут от Силистра през родното му село Бабук, до лобното му място край с Дживел през 1961г. Това бе един от начините за пропаганда и манипулация, да се издигне името му сред обществото.

ЧЕТНИЦИ / предимно от по ранните години преди официалното организиране на ВДРО/

ПЕТЪР ПЕТРОВ КИРОВ от с. Денизлер /днес Варненци Силистренско/

ЙОРДАН ТОДОРОВ СЕЧКОВ?

КРЪСТЙО ТОДОРОВ СЕЧКОВ?

САБРИ ПЕХЛИВАН от с. Мумджилар Исперихско. След създаването на ВДРО става четник на Кольо Йонков. Убит през 1925г. по данни от краеведа Борис Илиев.
САБРИ ОСМАНОВ също от исперихско / не се знае дали се препокрива с предходното лице или са две различни  персони/? Със сигурност втория човек, е четник на Кольо Йонков!
ЙОРДАН ЧОБАНОВ?
ИВАН ЧОБАНОВ? брат на предходния. Двамата четници на Кольо Йонков.

ЙОРДАН КУЛЕВ?

Тези четници живущи в някои от Исперихските села и други неизвестни под водачеството на Иван Мотев, са нападнали с. Белица Тутраканския район на Силистренско през 1922г. Нападат общината. Посещават три къщи от където вземат пари за организацията. Започва престрелка с жандармите, които се разбягват а четниците се изтеглят.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВ НЕЙКОВ ?

ТЕМЕЛКО ДИМИТРОВ МАНДЖОВ от с. Прелез Тутраканско, живее в с. Свещари Исперихско.

АТАНАС СИМЕОНОВ  - ПАЧУРА живущ в с. Свещари Исперихско.

ТРИФОН КАБЛЕШКОВ живущ в с. Завет Разградско.

ТОДОР РАКАДЖИЕВ живущ в с. Завет

НАЧО ЦОЧЕВ ?

ТЕМЕЛКО ИЛИЕВ ПАТРИКОВ ?

ТЕМЕЛКО – КЛЕПАЧА ?

ДИМИТЪР ПАЙТАКОВ – Пайтака ?

ДИМИТЪР КАЙВАЛИЯТА ?

ИВАН ?

КОСТАДИН – КАРАКОСТА ?

Най – вероятно всички са живущи в с. Мумджилар /днес Свещари Исперихско/?

ЯНИКО от с. Калипетрово Силистренско, живущ в с. Никола Козлево Шуменско, убит през 1925г.

Четници на ВДРО. Седналият е Слави Алексиев създател и секретар - касиер на ВДРО до 1927г. В ляво от него е войводата от Добрич Стайко Колев водач и главен войвода на няколко бойни групи от варненският клон на ВДРО. От дясно ниският е Цони Цонков Чанков родом от Калипетрово Силистренско водача на 1 бойна група от четите под ръководството на С. Боздуганов. В края високият е Петър Петров Чапкънов от с. Кайнарджа СС, водач на 2 бойна група от същия район.

   Повечето от тези четници са участвали в чети под водачеството на Иван Мотев и Йордан Паунов, като са нападали селата Главиница, Зафирово, Белица и други в Тутраканско и Силистренско.

   В райна на с. Хас кьой /днес Добротица Силистренски/, през 1920г, се оформя българска банда, от следните персони: Никола Минчев, Гойчо Русев – Кьор Гойчо, Павли Бозуков, Иван Шопов, Иван Калоянов и др. Обирите на добитък и пари са не един и два в околията, независимо каква е националността на обраните. Един от най – запомнените обири с убийство, е над арменския лихвар Калос от Доротица, който бил направо заклан. През 1923г., обаче някои от тези апаши, според спомените попадат в редовете на организацията и стават поборници. Някои, като Иван Шопов и Иван Калоянов, вече били уж преориентирани, към чиста революционна дейност. При едно свое въоръжено навлизане в селото, през 1923г., с цел да преселят семействата си в България, за да не страдат заради комитската им дейност от румънците, става следната случка. Настаняват се в къщата на Слав Иванов Търнокопов, явно ятак. По сигнал, обаче шефът на жандармите с няколко войници отива към къщата и иска да влезе. Комитите започват стрелба от прозорците, жандармите отвръщат. Нашите хвърлят бомби и раняват тежко в краката шефа и двама войници в ръцете. Жандармите се разбягват. След ден шефа им починал. Нашите успяват да си изтеглят семействата през граница.

   В първите години на окупацията комитите ни, не са били окомплектовани с еднотипни униформи, снаряжение и въоръжение. Всеки един от тях е носел предимно български, но и чужди униформи, от различен тип войски, съчетани със свои селски дрехи и разнообразие от калпаци, каскети и фуражки. Въоръжението е бивало също доста разнообразно. Различни модели бомби, паласки, патрондаши и ножове. Пушките са били освен използваните от нашата войска Манлихери, но и други по - различни видове от същата фирма - италиански, румънски и др. Използвани са и Маузерови пушки, както и трофейни от всички армии с които сме водили битки в предходните войни. Също различни видове пистолети и револвери. Иван Георгиев член на ДРО, казва  ...” Въоръжени с обикновен войнишки нож, разхлопана берданка и барабанлия пищов, те често минават в Добруджа ... не изпускат случай да завържат престрелка с някой малочислен румънски патрул или пък да нападнат малка съглашенска част из засада” ...  По този начин се и въоръжават с по – качествено чуждо оръжие. Съглашенските войници са англичани, французи, но и някои сръбски и гръцки малки подразделения техни съюзници, които да вършат черната работа в периода 1918 – 1920г.

   Подобни думи можем да  прочетем и в спомените на Боян Михнев, който казва, че всеки се въоръжавал с де що може оръжие – старо, трофейно и даже ловно. А като се въоръжили за първи път със своя братовчед Стоян, с който измъкнали от един сух кладенец една английска пушка с торба патрони донесена от по – големия му братовчед от фронта, като Стоян запасал и револвер, а Михнев „Парабел”, и нарамил една стара „Бердана” с осемнадесет патрона, но която пък биела много точно.

   След 1923г. , вече се шият специални униформи, и се ползва с редки изключения предимно българско въоръжение. Еднотипни каскети, калпаци, пелерини и наметала, различни паласки / обикновени, кавалерийски, за през рамо/, и най – вече комитски поясоци /покрити патрондаши/. Навои и цървули - бели с черни върви, но и платнени такива, по рядко войнишки обувки с платнени навои към тях или ботуши. Въоръжението е предимно карабини „Манлихер” и пистолети Люгер по известни като „Парабел”. Но има случаи в които се говори за разнообразие при пушките и особено доста при пистолетите. Освен споменатите парабели и револвери, също и пистолети тип Наган, Драйзе, Броунинг, револвери Щаер и др.

Чета на лявата ВМРО - Обединена в Пиринско.

Част от четата на Т. Грудов в лагер в Югославия

НЯКОИ ИЗЯВИ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ОТРАЗЕНИ ОТ РУМЪНСКАТА ПРЕСА

      Една от задачите на четите е била да всяват терор, ужас и страх в колонистите, с което да предизвикват постоянен шум и интерес сред международната общественост, за проблемите на българите. Друга е била, да укротяват развихрили се в своята омраза към българите румънски власт имащи люде; кметове, жандарми , учители, шеф де постове и др., а при рецидиви от тяхна страна да ги ликвидират. Например жандармерийският началник на с. Добруджанка Силистренско, бил доста зъл и налагал наказания с побой и солидни глоби на селяните в цялата околия за различни неща. Дори въвел правило вечер всички кучета по дворовете е трябвало да бъдат вързвани. Това, с цел жандармите му да имат достъп без пречки в къщите при проверки.

    През 1923г. голяма комитаджийска чета навлязла в Добруджа и нападнала граничния пост при с. Опанча Тутраканско. Сражението продължило около час. Четата се разделя на две. След което близо до с.Салихпер, е нападнат жандармерийски патрул с който влиза в сражение. По следите на четат са изпратени потери.

   На 12 август 1923г. Войника Матей Николае, който патрулирал по пътя от Добрич до с. Карапелит, бил нападнат и вързан, от чета от 7 души, край с. Денклер. След което е бил разстрелян. По – късно същата чета се опитала да нападне село Кара Мурад. Но на един километър от него била посрещната от залповия огън на жандармите му. В разразилото се сражение тежко бил ранен един от четниците, но той както и останалите успели да избягат.

   През същата година, четници убиват един влах от с. Казимир Силистренско. След което другите власи се организират и убиват някои българи от селото.

    През 1924г. властите арестували двамата водачи на чети Георги Стоянов и Желю Х. Лолов, които са нападнали и убили няколко румънци. Когато са ги водили към с. Настрадин, за да направят възстановка, как са убили стражаря Петре Албу, четниците се опитали да избягат. Конвоиращите ги жандарми стреляли и ги убили.

   Група от 10 български четници навлязла в Добруджа, с цел на убие провокатора и предател Александър Рашенов, който бил в с. Крамурад в дома на някой си Георгиев негов роднина. При нападението на къщата четниците убиват Георгиев, но Рашенов успява да избяга през едно задно прозорче. Стражарите в селото разпознали някои от нападателите, но не посмели да доближат мястото на престрелката, поради множеството на четата. Разпознати били Стефан Д. Макаров също роднина на Рашенов, Йордан Йорданов от Калиакра, Петър Радоев от Добрич и др. членове на дружество „Добруджа”. Същото е давало награда от 200 000 леи за залавенето на Рашенов. Организирани са потери за преследването на убийците на Георгиев.

   През 1924г., покрай пограничния пункт край с. Теке, са минали четниците Иван Димитров Халаджиев, Мустафа Мирлов, Христо Габровски и Захари Савов, които се отправили към Кюстенджански окръг с цел нападения. След тях са отправени потери.

   През с.г. жандарите от с. Черна Кюстенджанско, са направили обиск и арестували Ангел Константинеску от селото, в чиито дом са намерили голямо количество руски и български пушки и солидно количество патрони. Проведени са разпити при които Константинеску на проговаря. Властите твърдят, че има сериозни основания да се вярва, че същия има връзка с българските комитаджии.

   През ноща на 5 ноември с.г., трима български четници облечени в български дрехи и фуражки, се опитали да вземат стадото с овцете на горския стражар румънеца Шарбан от с. Саид Алифак Силистренско. Пресрещнал ги, обаче без да подозира в тъмното зета на горския фелдфебела Георге Ботезату. Започва кавга, която прераства в ръкопашен бой, тъй като в ситуацията никой не съумява да си извади оръжието. Включва се и горския, чул шума. Четниците мислейки че идват много хора се уплашват и избягват посока границата. На мястото на сблъсъка жандармите намират паднали две бомби – бухалки и една торба патрони за български Манлихер.

   Една чета нападнала един румънски граничния пост. Там заловила 20 войника. Взела им дрехите и цялото налично оръжие и заминала на някъде.От войниците няма пострадали.

   Друга една чета с. г. заловила членовете на комисията, която раздавала на колонистите току що заграбените от българите земи. Взела им инструментите и архивата и ги освободила с поръката да се връщат от там, от където са дошли и да не се връщат по- вече в Добруджа. 

   Друга една чета от няколко души облечени в руски куртки и български каскети с карабини Манлихер и бомби нападнали една влашка мандра и взели от там две агнета, сирене, хляб и други храни.

   На 27 юли 1924г., една чета от 25 четници навлязла в Силистренско и завързала сражение с група жандарми. Сражението траело три часа. Били убити 3 жандарми. От четниците нямало дори и ранени. Големи войскови части тръгнали да преследват четата, но тя се изтеглила през границата.

   На 23 ноември 1924г. между 10  и 15 четници са нападнали граничният пост край с. Кеседжик Силистренско. Жандарите отговорили на огъня и заставили четниците да се оттеглят към с. Базаут.

   През 1925г. румънския граничен пост при с. Асеново бил нападнат от три въоръжени лица, но когато нападателите видели че в престрелката опитът им ще е безуспешен, се оттеглили на Българска територия.

   На 1 март същата година една чета от 15 души, се е опитала да навлезе навътре в Добруджа, между постовете 98 и 99 при пункта Тюрк – Смил Добричко. Румънските граничари контраатакували, Сражението траяло няколко часа, като четата е била спряна и прогонена до границата. От румънска страна нямало жертви. Българските и румънски власти започнали обследване. Стражата е увеличена.

Възстановка на четнически униформи и въоръжение. Из гористите и скалисти суходолия на Добруджа.

Паметна плоча поставена там където е убит Д-р П. Вичев в София. Написано е че е от БКП, но той не е бил комунист и затова някой го е замазал с бяла боя, която пък друг е изчоплил?

   Тук не прилагаме сводките за истински бандитски нападения, на банди от румънци, власи, цигани и турци или българи. Войници мародери или отделни криминални прояви. Или банди които играят ролята на „Контрачети”, и под чадъра на властта, уж търсейки комити, грабят и безчинстват с нашето население. Именно с които румънците поддържат истерията българско комитаджийство, представяйки далата им за такива на нашите революционери.

Власи в Добруджа. Както се вижда, младия мъж е въоръжен. Колонистите са имали право да ходят въоръжени навсякъде из селата.

ЧЕТНИЦИ НА ВДРО, ОТРАЗЕНИ В СПИСЪЦИТЕ НА ИВАН ХАДЖИИВАНОВ

ЦОНИ ЦОНЕВ ЧАНКОВ от с. Калипетрово СС. Роден е на 15. 04. 1895г. През 1915г. е мобилизиран в румънската армия от където дезертира и бяга в България. Записва се в българската армия и участва в Първата Световна война. В периода 1918 - 19 г. живее в родното си село, но след това отново бяга в България. Втори път се връща в родното си село, но поради опасност от арест и затвор, през 1921г. пак бяга окончателно в Българско. Става един от основателите на ВДРО. Утвърждава се като четник и под войвода в първа бойна група от четите на С. Боздуганов. Участва в множество акции на ВДРО. Участва и в много сражения като под войвода на 1 бойна група в 1 Силистренски революционен район срещу румънски банди и жандармерия. Такива са битките край с Олуклий / днес Кутловица Силистр./, край Гюлеркьоската гора /Алеково Силист./където е ранен войводата С. Боздуганов, при Алфатарските лозя, при Даскаловите чеири, при гората Каракуз, местността Саръбаир и др. След освобождението е предложен е за народна пенсия.

ИВАН ЕНЕВ ЧОЛАКОВ от с. Калипетрово СС, живущ в гр. Русе. Роден е на 18. 10. 1899г. През 1920г. емигрира в България. Женен с четири деца. Според Боян Михнев, същият е редовен участник в ежегодните добруджански конгреси, като охрана на дейците на ВДРО. Има над 30 навлизания като четник в Добруджа. Участвал е в сражения срещу румънски банди и жандармерия, край селата Алфатар, Кайнарджа, Старо село, Зафирово Силистренско, Пчелник Добричко и др.

ДРАГАН ДОБРЕВ РАЙКОВ от с. Ястребна СС, живущ в с. Голям Поровец Разградско, раняван многократно в сражения. В едно от писмата между Рашко Чорбаджиев и Иван Георгиев, Рашко разказвайки за битката край Алфатар между голяма чета от ВДРО и румънска жандармерийска част, казва че от румънците имало ранени. Ранен бил от четата, обаче и Драган Добрев.

ГЕОРГИ ИЛИЕВ НОЕВ от с. Пожарево Тутраканско на СС. Роден е на 15 ноември 1894г. Има три деца. През 1919г. емигрира в свободна България. Участва в множество сражения. През 1922г. е ранен в битката при с. Саръгьол. Бил е участник във втора бойна група на Боздуганов и Алексиев. През 30 - те години участва в в много разузнавателни мисии из областта.

ТРИФОН НИКОЛОВ ИВАНОВ е роден на 8 септември 1894г. в с. Сарсанлар / днес Зафирово Сс/. През 1913г. избягва в България. Воюва в ПСВ. След което се връща в селото си ,но през 1919г. се налага за втори път да бяга свободна България. От 1922г. до 1940г. участва в четите на ВДРО. Взема участие в много битки и акции в областта. При престрелка с влашка банда и жандармерия край с. Малък Преславец е тежко ранен в гърдите, но благодарение на другарите му които го изнасят на ръце до границата се спасява.

ПЕТЪР ИВАНОВ ЗАМПФИРОВ от Тутракан, живущ в Русе.

ТРИФОН КОЛЕВ ДЖЕВИЗЛИЕВ от с. Коларово СС, живущ в гр. Разград. Недоволен от тормоза налаган от румънците в поробена Добруджа, забягва в България и се свързва с комити като Кольо Йонков, Петър Казаков, Стефан Колев и Крум Попов и още преди официалното създаване на ВДРО, влиза в четнически акции, за борба с румънските, турски и влашки банди. В една румънска нота до Българското посолство, от 31. 10. 1921г. се казва, че в района на с. Завет Исперихско се е сформирала огромна чета от 140 човека, като за неин водач се сочи именно Джевизлиев. Това по скоро е бройка от хора които могат да се поставят в услуга на организацията и от там да се набират четници, но не може да се говори в реалност за такава голяма чета. През 1923г. влиза в четническия апарат на ВДРО. Участва в сражения с румънската жандармерия и войска. Представен е за награда с орден.

ЙОРДАН ДИМИТРОВ КЕШИШЕВ от с. Кайнарджа СС, живущ в с. Бъзън Русенско. Основното си образование получава в родното си село. През 1915г. се жени за Кера Симова Кирова от същото село. През 1916г. когато българите освобождават Добруджа, се записва в първи пионерен полк от София. След повторното завладяване на Добруджа от румънците, той е потърсен за мобилизация в румънската армия. Кешишев се укрива, но е намерен и осъден. През 1921 - 22 избягва от затвора и се установява с жена си в с. Бъзън Русенско, където ги оземляват. Там постъпва в редовете на ВДРО и участва в първа бойна група от четирите чети под ръководството на Стефан Боздуганов. Участва в много акции по пренасянето на вестници, позиви и др. вътре в Добруджа, както и в много битки с румънски банди, жандармерия и войска. През 1925г. участва в контрачети за премахване и прогонване  на български комунисти, румънски банди навлизащи в български предели за обири или влашки такива влизащи с разузнавателни и други цели. От 1927 до 1932г. служи като полицай, след което се оттегля по здравословни причини от службата. Занимава се със земеделие и е личен телохранител на Иван Хаджииванов. Представен е за народна пенсия.

ИВАН ИВАНОВ ЧАПКЪНОВ от с. Кайнарджа, живущ в с. Бъзън Русенско. Роден е на 14. 04. 1892г. Завършва 4 отделение в родното си село. Учи в гимназията в Силистра. Участва като доброволец в Междусъюзническата война и се бие срещу гърците. В това време румънците завладяват родното му село. Същата година се завръща в него и започва да чувства чуждия гнет. През 1914г. избягва в България и постъпва войник в 2 артилерийски полк въоръжен с тежки оръдия в гр. Шумен. С него участва в цялата Първа световна война. След войната родното му село е отново в румънско и той живее в него от 1918 до 1819г., но след репресии над семейството му той забягва в България. Женен е и има 3 деца. Включва се активно в Добруджанската организация а след 1923г. и във ВДРО. Включва се във втора бойна група на първи революционен район в който има 4 бойни такива. Участва с Рашко Чорбаджиев в различни акции - по създаване на комитети във вътрешността на Добруджа, пренасяне на позиви, вестници и литература и др. В борбата участват заедно с него и двамата му братя Георги и Васил. В много акции е имало и чести схватки с румънските жандармерия и войска. Около неговото родно село през 1923г. е вилнял майор Иван Попеску с 15 румънски бандити, които тормозели българите в целия район. Четата на Чапкънов причаква автомобила му на шосето Добрич - Силистра и го атакува. Залавят Попеску, обират всичко, събличат го по долни гащи и го оставят на пътя. През 1924г. на няколко пъти преминава през родното си село в акции. През 1925г. участва в контрачета при преселедването и ликвидирането на четата на Курдоолу, в престрелки край селета Бештепе / Пет могили Шумен./, Дживел / Никола Козлево Шумен./, Чанакчии, Хърсово, Турк - арнаутлар и др. В четническия апарат е до освобождението през 1940г. Участва лично в 70 акции на ВДРО. Предложен е за народна пенсия, а брат му Георги за орден. След 1944г. става член на опозиционната Земеделска партия и ятак на горяните. През 1951г. е арестуван и осъден на 4 г. затвор, като излежава 3 от тях, от 1951 до 1953г. Умира на 19. 02. 1968г.

КРУМ ПОПОВ от с. Сребърна СС, живущ в с. Острово Разградско.

СТАНЧО НИКОЛОВ ЛАЙЧЕВ от с. Калипетрово СС, живущ в с. Бисерци Кубратския район на Разградско.

ПЕТКО ИВАНОВ МАДЖАРОВ от с. Сеново СС, живущ в с. Бисерци Разградско. Роден е през 20 септември 1888г. Влиза в четническия апарат на ВДРО през 1924г. и участва в него да 1939г. Участва в много мисии на организацията в областта. Сръжавал се е в битките с румънска войска край с. Сарсанлар / днес Зафирово Сс/, където загиват четниците Иван Господинов и Ангел Иванов. Участва в битката край Старо село където е убит шефа на румънската полиция. В битката при с. Балтаджи еникьой / днес Брадвари Сс/. В битката край с. Цар Асен Сс, където е ранен Белчо Николов. Участва и в групата която е доставила взривното устройство предназначено за влаха Йон Патони.

РАЙЧО /РАЧО/ ИВАНОВ УЗУНОВ от с. Зафирово Силистр. Роден е 1886г. Родовете му назад са от с. Боженци Габровско. От 1925г. участва в редовете на ВДРО като действа нелегално във вътрешността на Добруджа. През 1928г., бидейки разкрит и под опасност да бъде убит от румънците избягва в Български предели, където се включва във въоръжената група на Георги Илиев Ноев. След 5 години се прехвърля в четата на Ангел Иванов. Същият войвода, обаче е убит от румънците при престрелка в родното му село. Участва и в акции с войводата Марин Йорданов. Многократно е участвал в схватки с румънски въоръжени банди и жандармерия - с. Зафирово, Старо село, Алфатар и др. През 1939г. многократно е изпращан като четник с групи, които са стигали и до Северна Добруджа, да събират сведения за Българското военно разузнаване. При тези навлизания четите са създавали доста неприятности на румънските власти. Има един син. Предложен е за народна пенсия.

Един от най - знаковите председатели на ВДРО Иван Хаджииванов води народното шествие на 08 септември 1940г. в Русе по случай връщането на Южна Добруджа към майка България. Зад него знаменосците са хора от четническия апарат на организацията. В средата, вече на по - напреднала възраст от останалите Рачо Узунов.

ИВАН РАЧОВ УЗУНОВ от с. Зафирово роден е през 12.03.1912г. Като младо момче на 15 - 16 години, започва да изпълнява ролята на куриер на четниците дейци на ВДРО - Иван Матеев, Йордан Паунов, Кольо Йонков и др. През 1928г. избягва в България и се установява в с. Равно Кубратско, от където се включва в четническия апарат на добруджанското освободително движение. Участвал е в акции с войводите Георги Илиев Ноев, Кольо Йонков, Ангел Иванов и Марин Йорданов. Със същите и други войводи, в края на 30 -те години и в разузнавателни акции, организирани от военното българско разузнаване. Сражавал се е многократно с румънски въоръжени банди и жандармерия. Взема участие в акцията срещу влаха Йон Патони с пренасянето на адската машина в Добрич. Също така и в сражението край с. Сърсънлар / Зафирово Силистр./, в което загиват трима български четници. Участва и в сражението в което е ранен Белчо Николов Петров и в др. Поддържал лично приятелство със Стефан Симеонов, майор Любен Киров, началника на разузнавателната служба генерал Серафимов, Иван Хаджииванов и други отговорни лица от движението. От втория си брак има две деца. Представен за народна пенсия.

БЕЛЧО НИКОЛОВ ПЕТРОВ от с. Кочина / днес Иширково Силистринско/, живущ в с. Равно Кубратско. Участва в много акции и битки срещу румънска полиция, жандармерия, преселнеце арумъни и банди. Раняван в битка.В края на 30-те г. като четник в четата на Марин Йорданов участва в множество разузнавателни акции из Добруджа под попечителството на българските военни власти.

ПЕТЪР КАЗАКОВ от с. Антимово Тутрак.СС.

ЦАНКО НИКОЛОВ ПЕЙЧЕВ живущ в с. Равно Кубратско.

ГАТЮ РАЧЕВ ЙОРДАНОВ от с. Царевдол Тутрак. СС, живущ в с. Юпер Кубратско. Роден 1895г. През 1915г. емигрира в България. Взема участие в Първата Световна война. Става инкасатор. През 1924г. влиза в редовете на ВДРО. Подвойвода е в чети на С. Алексиев и С. Боздуганов. Участва в много от акциите на организацията.

АЛЕКСИ ДОБРЕВ ?

ЧЕРНЮ ЕНЧЕВ ЧЕРНЕВ от Алфатар СС, живущ в Исперих.

ИВАН ГОСПОДИНОВ от с. Зафирово СС, убит през 1940г.

ДИМИТЪР ИЛИЕВ ЧОРБАДЖИДЛУ от с. Кайнарджа СС.

СТЕФАН КОЛЕВ от Царевдол СС.

ГЕОРГИ НЕЙКОВ живущ в Исперих.

НИКО ВЕЛИКОВ от с. Алеково СС, убит.

ТРИФОН КИРОВ ТРИФУНОВ от Тутракан роден на 25.04. 1899г. 
През 1916г. е интерниран от румънците в лагерите на смъртта в Молдова. Избягва от там и се връща във вече освободената от българите Добруджа. След повторното й окупиране от румънците, е призован за военна служба в румънската армия, при което избягва в Български предали. В Русе се включва в редовете на дружество "Добруджа" и става четник в чета действаща в поробената област до 1923г. След официалното създаване на ВДРО се включва в редовете на четническия му апарат, където участва до освобождението през 1940г. Участвал е в различни акции в много от които е влизал в битки с румънски банди, с жандармерия и редовна войска. Бил е 20 години знаменосец на дружество Добруджа. Предложен за награда с орден. Има един син.

Четническата фигурална релефна композиция от северната страна на паметника на Д. Михайлов в Силистра. Всички образи от нея са на реални персонажи от четата му. Най - отпред е ятака от Алфатар - овчарят Ангел Кърков. Гледащия с бинокъла и брадата е Д. Дончев Доктора. До него с пушка на рамо и бомба лимонка на гърди е самия Д. Михайлов. Мятащият пушка през рамо е П. Петров - Голия от с. Ситово. Държащия бинокъл и пушка подпрени на поясока му е Г. Милушев от Алеково. Клекналия е Й. Русев - Борила. Над него с бомбите - бухалки и пушката е Колю Георгиев - Петака от Алфатар. Зад него с брадата е Петко Чорбаджиев - Роев. С дигнатия юмрук е Й. Гергицов от с. Сребърна. Момиченцето е олицетворението на народната подкрепа.

Членове на турското дружество "Туран", на конгрес в град Търговище през 1934г.

Власи /аромъни / колонисти пред къщата си в Каварна.

ИМЕНА НА ЧЕТНИЦИ, ОТ НАШИ И ЧУЖДИ ДОКУМЕНТИ И

СПОМЕНИ

АЛЕКСАНДЪР КОНДЕВ ?
СТЕФАН Д. МАКАРОВ?

СТОЯН НЕЙЧЕВ ?

НИКОЛА АНТОНОВ ?
СЛАВИ ТАУШАНОВ ?

БОЙЧО ТАУШАНОВ ?

ЙОРДАН ШИШКОВ ?

КИРИЛ ДИМИТРОВ ?

ПЕТЪР ЧАПКЪНА от с. Козлодуйци Добричко. Земеделец по убеждение, но горещ привърженик и деятел на ВДРО. Съселянин и голям приятел на левия ДРО функционер ВЕЛИКО МАРИНОВ -  УРСУ. И двамата са били много здрави, силни и добри борци. Той е ятак, куриер и четник на организацията. Убит е през 1937г. Десетилетия след смъртта му, брат му открива в родната му къща заровени над 400 патрона за пушка и пистолет, 5 пушки, 5 пистолета и около 12 ръчни бомби.

Чапкъна / Чапкънов /, като борец

ПЕТЪР ПЕТРОВ ГЕРГИЦОВ от с. Сребърна.

ГЕОРГИ СТОЯНОВ ?

КИРИЛ НАЙДЕНОВ ЦАРИБРОДЧЕТО от с.

ПЕТЪР СТОЯНОВ ПЕТРОВ убет през 1933г.

КОЦО ШАРБАНОВ ИГНАТОВ убит 1929г.

АРИФ – ГЕРОЯ ? Също от Исперихския район, първоначално бандит, но по – късно сътрудничи на организацията, като куриер и четник.

ФАНЕТО ? Най – вероятно турчин? Ятак, куриер и четник, някъде от Исперихските села.

МАРИН АРНАУДОВ ?

СЛАВЕ АЛЕКСАНДРОВ ?

ГЕНЧО ДИМИТРОВ Добричко подвизавал се в четата на С. Колев.

АНГЕЛ ИВАНОВ ? Водадач на чета преди 1923. След което влиза в редовете на четническия апарат на ВДРО. При едно навлизане с чета в Добруджа пада убит при престрелка край родното му село.

СИМЕОН ХАДЖИИВАНОВ

МАРИН ВЪЛКОВ от с. Стамболово – много имотен земеделец и е един от най – дейните финансови поддръжници на организацията през 30години на века. Става и главен войвода за Разградския район.

МИТЮ СТОЯНОВ КОЛЕВ – Дели Колю от с. Алцек Добричко, живущ във Вълчи дол Варненско.

ВАСИЛ СЛ. ГЕОРГИЕВ от с. Добрин Добричко, живущ във Варна.

РАДИ НИКОЛОВ НЕДЕВ от с. Калипетрово СС, живущ във Варна.

ГЕОРГИ СТОЯНОВ МИЛЕВ от с. Пчелник Добричко, живущ в с. Разделна Варненско.

ИВАН ИВАНОВ ЖЕЛЕВ от с. Кеседжик Добричко, живущ в гр. Варна.

РАДИ ГЕОРГИЕВ ТОНЕВ от с. Кайнарджа СС. Същият с чета от 5 човека навлиза в Добруджа, през 1928г. Четниците му и той самият, се разпръскват из родните си места и къщи да видят роднините си. Започнали да се карат с брат му, на който Тонев поискал 20000 леи. Шефа на жандармите от селото заедно с нощния патрул минавайки покрай къщата на брат му и като чул врявата, влязъл и заловил комитата у когото намерили пушка, няколко бомби, поясок с 80 патрона и един документ на ВДРО. Притиснат и разпитан той издал имената на спътниците му и на хората от селата при които се е отбивал. Четниците узнали това успяват да избягат. Арестувани, инквизирани и отправени на съд в Силистра са много селяни. След като влаха Адвокат Маджару им взема солидно количество пари, успява да докаже невинността им и съдът ги оправдава и пуска, без Ради Тонев.

АТАНАС ПАНАЙОТОВ МАНЕВ?четник на С. Колев

ПЕТЪР ПЕНЕВ ГИРГИЦОВ?четник на С.Колев

ИВАН ЯНЧЕВ ЧОЛАКОВ?Възможно е да съвпада с лицето Иван Енев Чолаков?

ПЕТРИКА ИВАНОВ ЕНЧЕВ?

Ради Недев - Делибашев

РАДИ НИКОЛОВ НЕДЕВ - ДЕЛИБАШЕВ от с. Калипетрово Силистренско, бежанец във Варна. Роден е на 26.08.1912г. Деен участник в редовете на четническият апарат на ВДРО. Бил е изпълнител на смъртни присъди. След залавянето му през 1938г. заедно с другите четници и войводата Боздуганов, на границата от нашите власти, е бил подложен на жесток побой в полицията във Варна. След този зверски побой се разболява тежко и умира на  29.11.1939г.

Сестра му пък е женена за Манол Манолов председател на младежката ДРО.

Неговият баща Никола Радев Недев - Делибашев 16.09.1987г - 26.06.1940г. от с Калипетрово, се записва доброволец в Балаканската война, във Варна, в редовете на 8-ми Приморски полк и става артилерист. На 8 ноември 1912г. в известната битка с турския боен кораб Хамидие участва на борда на миноносеца "Смели" и е единственият ранен войник от наша страна. Един 150 мм турски снаряд избухва във водата до миноносеца и го ранява в крака. След като оздравява се издига до чин фелтфебел в 15 - та брегова батарея. И двамата са погребани в старите Варненски гробища.

Никола Недев - Делибашев

Имената на четници на С. Колев от 1926г.

ПЕТЪР РАДЕВ  - Зандански, от Добрич, живущ в с. Гюлле кьой Варненско - помощник войвода. Участвал в много акции на ВДРО.

ДРАГОМИР САВОВ от Сс, живущ в Вълчи дол. Под войвода на С. Колев, участвал в много акции на ВДРО. Деен участник и в легалните изяви на организацията. След освобождението от румънско, в периода 1943 - 44г. е редактор на варненския вестник "Черно море". В него работи и бившия войвода с леви убеждения Рашко Чорбаджиев. Двамата не се имат и витае мнителност и напрежение в колектива. Рашко създал комунистическа група във вестника и често в редакцията му гостувал представител от консулството на СССР у нас. След като идва т.н. "Народна власт" през 1944г. Савов е осъден и разстрелян от "Народния съд"! За това твърди в спомените си работещия във вестника Стоил Илиев Ангелов съидейник на Рашко, родом от Силистра. През 50г. Стоил Ангелов е редактор на в. "Силистренска трибуна".

ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ от с. Гявур Суютчук, живущ във Варна.

НИКОЛА МАРИНОВ от Каварна, живущ във Варна.

АТАНАС К. ДОБРЕВ от с. Гаргалък днес в С. Добруджа, живущ във В. дол.

ВАСИЛ ДЕМИРЕВ от Шабла, живущ във Варна.

ЙОРДАН ВАСИЛЕВ СТОЛАРОВ от Осман пазар, живущ във Варна.

БОЙЧО АТАНАСОВ от Добрич, живущ във Варна.

Чета на Драгомир Савов от 1926г.

ГЕНО СИВКОВ ДРУМЕВ живущ във Варна. От Добричко с Алфатарски корени. Преди 1926г. е участвал в десничарски чети на ВДРО. Същата година, обаче е и четник на Дочо Михайлов и е убит заедно с него край с. Дживел.

ИВАН КАЛЕВ КЪНЕВ от с. живущ в с. Равно Варненско. Работел е като докер на варненското пристанище и на риболовен далаян/ голяма лодка/.Четник и на С. Колев.

ИВАН ПЕТРОВ живущ в с. Гюлле кьой.

ПЕТЪР МИНЕВ - Копука, може името да се покрива със споменатият по - надолу, Петър Русев - Копука, който е от Силистренско? живущ във Варна. Бил е четник и в левичарските чети. Според някои заедно с Петре Борила и др., спасяват Доктора от арест през 1925г. и той не попада в затвора както Дочо. Убит при свада от С. Колев. Тук може да става, обаче въпрос и за две различни лица с еднакъв прякор? Според Боян Михнев бившия четник Петър Русев - Копука през 1938г., се е лигитиирал в Силистра и при едно негово четническо появяване в града през 1939г., го издава на полицейския началник Динеску! Докато П. Минев - Копука е убит от С. Колев при една кръчмарска свада във Варна! Има записана от ДРО дееца Иван Георгиев следната история: През 1924г. при един доста дълъг поход на четата на Рашко Чорбаджиев из Добруджа, в която четници все още са левичарите Йордан Русев - Борила, Димитър Дончев - Доктора, Георги Петров - Голия, Петко Чорбаджиев, там е и Петър Копука и други десни четници, в гората край с. Пирли кьой / днес село Градница Тервелско/, Копука движещ се на разстояние, най - отзад на колоната,  почти налита на четирима румънски жандарми и започва стрелба. При презареждане на нова пачка патрони, румънците залегнали отвръщат на огъня. Идват останалите наши бойци и се почва сериозна престрелка, в която загива единият жандарм, друг е тежко ранен, а двамата останали живи бягат през глава из горския път към селото. Четата с ускорен марш се изнася към границата, поради опасения за пристигане на румънско подкрепление, и я преминава без проблеми. 

ГЕОРГИ МЕШИНОВ.

ИВАН РУСКОВ

АТАНАС СЛАВОВ КИСКИНОВ

ИВАН НИКОЛОВ

АНГЕЛ ЯНЧЕВ

Всички живущи във Вълчи Дол.

КОЛЮ АТАНАСОВ живущ в с. Бояна Варненско.

Български граничари от Добруджанската граница 

 ЧЕТНИЦИ СПОРЕД РУМЪНСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ

ГЕОРГИ ТАНКОВ ?

ПЕТЪР МУСЕВ ?

ИВАН ХРИСТОВ ?

ПЕТКО ДИМИТРОВ ?

ПЕТЪР БОНЕВ ?

ТРИФУН ДИМИТРОВ ?

Енико Великов Касабов

И. Тонев

НЯКОИ ПО – ИЗВЕСТНИ СРАЖЕНИЯ НА ВДРО ЧЕТИТЕ ПРЕЗ ТРИДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК.

   На 1 срешу 2 януари 1929г. чета от 5 души е преминала между българските постове до с. Звънарци Кубратско и влязла в Добруджа, като е извършила нападение над кафенето във влашката махала на с. Ангелово, днес част от с. Старо село. На връщане през границата единият четник Коцо Шарбанов бил заловен и убит от румънците.

   На 11 ноември с.г. е забелязана чета от 5 – 6 души в Дуловско. Организирана е потеря да я преследва. Същата е преминала границата не без съдействието на българските граничари.

На 20 срещу 21 януари 1930г. е нападната телеграфно – пощенската станция в с. Белица Тутраканско от голяма чета. При престрелката загива един войник а други двама са ранени, единият от които умира на следващия ден. Цялото румънско и турско мъжко население можещо да носи оръжие е организирано в преследването на четниците. Разследването открива в пощата две неизбухнали български бомби. Между 50  и 60 души са арестувани и подложени на разпити и побоища и след две седмици 5 души са подведени по отговорност в конспирация и изпратени в Кюстенджа.

   На 7 срещу 8 февруари една чета от 8 души въоръжена с пушки и бомби, напада, убива и обира в къщата му турчин от с. Секулово Дуловско. Властта организира две потери от турци и власи, които застигат четата и завързва с нея половин часово сражение при което един от жандармите бил ранен. При пресичане на границата четниците дали сигнални ракети.

   На 27 февруари с.г. по шосето Добрич – Тервел близо до с. Поручик Гешаново, бил нападнат автомобил с пътуващи румънски офицери, от няколко четника при, при което имало и жертви. Единия от нападателите бил разпознат като Али Ибрямов от с. Орляк Добричко, който се бил преселил в с. Генерал – Колево Провадийско.

През ноща на 12 към 13 април с.г. между постове с номера 10 и 11 на 17 погран. участък преминава чета от 7 души българи, като 6 от тях са заселени в с. Пет могили Шуменско а 1 в с. Радан войвода Провадийско. Нападат, обират и убиват един богат турчин от с. Карапелит Добричко и се връщат в България. Румънската гранич. Стража им устройва сериозна засада, но те преминават безпроблемно, а стражата открива по погрешка масиран огън по български граничен патрул ,който им отвръща. Четниците са заловени от нашите власти.

На 20юни 1932г. става кръвопролитно сражение в гората „Ахматле”, край с. Стефан Караджа Главинишки район на Слистренско. Уведомени от местни турци жандармите викат на помощ от Тутракан армейския отряд на капитан Мушетеску. Престрелката траела около час. Четниците отбивали атаките със честа стрелба и ръчни бомби. Четата се разделила на две. Едната част продължавала стрелбата, а другата прибирала ранените и ги прекарвала през границата. На полесражението били намерени няколко карабини Манлихер, много патрони, револвери Щаер и торби с бомби. Имало и много кръв, което показва, че четниците са понесли загуби най – малко в тежко ранени. От румънска страна били ранени един полицай и един ефрейтор.

   На 23 ноември 1932г. една чета минала покрай постовете до с. Исбул и влязла в Добруджа. Четата, обаче се натъква на румънски патрул, който открива огън. Четниците отговарят на огъня, като изстрелват 30 куршума и хвърлят една бомба, след което се оттеглят зад граница и се разпръскват. На мястото на престрелката румънците намират 30 гилзи и 13 патрона за пушка Манлихер и един автоматичен пистолет Драйзе с пълнител. Нашите власти, обаче залавят войводата С. Колев, които е интерниран за определен период на друго място в България.

   На следващата година С. Колев с чета навлиза и убива в с. Поручик – Гешаново Добричко аромънин лихвар.

Според информацията дадена за снимката това са комити в периода 1919 - 1920 г. във Варненско

ЧЕТНИЦИ ОТ ДРУГИ ДОКУМЕНТИ И СПОМЕНИ

ТОДОР СТОЯНОВ СЪБОТИНОВ от с. Кайнарджа СС, живущ в с. Пет Могили Шуменско. Деен член, спомоществовател и четник на ВДРО.

ПЕТЪР РУСЕВ – Копука от Силистренско? Четник на ВДРО, участвал, както в леви, така и в десни формирования.

ПЕТЪР ПЕТРОВ СТАНЕВ? Пренася през граница адската машина за убийството на влаха Йон Патони в Добричката поща.

КОЛЮ ВАСИЛЕВ ?
ВАСИЛ ВЛАДОВ?
КОНДИТО / КОНДЕТО/?

ГЕРАТА / ГЕНДАТА/ ? Възможно това да е Иван Григоров от Четата на Дочо и Доктора? Друг вариянт е това да е четник на десницата с фамилии Григоров, Гергицов, Георгиев идр.

ЧЕРНАЯ / ЧЕРНИЯ / ? Възможно е това да е четника от четата на Дочо и Доктора Георги Георгиев?  Двамата заедно с Герата и Петре Борила спасяват Доктора от арест през 1926г. Друга възможност, това да е четника и брат на П. Енчев - Черню Енчев Чернев - Черния? 

ИВАН БАЙКОВ ? Доста често го виждаме и в ролята на охрана на хората от националното крило при т.н. ежегодни Добруджански събори, провеждани в различни градове в страната.

НЕДЕЛЧО ТОДОРОВ от с. Добруджанка Силистренско.

АНГЕЛ ТОДОРОВ ЧАКЪРОВ от с. Добруджанка СС.

СИМЕОН ДОБРЕВ от с. Добруджанка СС.

ИВАН ТОНЕВ от с. Добруджанка СС.

ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ от с. Добруджанка СС.

ВАСИЛ ХРИСТОВ РАДАНОВ от с. Белица СС.

АЛИ ИБРЯМОВ от с. Орляк Добричко.

ПЕТКО ДЯКОВ ?

ИВАН МИНКОВ ДИМИТРОВ ?

ИВАН КОЛЕВ КЪНЕВ живущ в с. Засмяно Русенско.

ИВАН СТОЯНОВ ПОПОВ от Добричко участвал в четата на Стайко Колев.

ПЕТЪР ПЕТРОВ СТАНЕВ от с. Зафирово СС.

МАРКО ИЛИЕВ ?

ИВАН ТРИФОНОВ?

МИТЮ ГРИГОРОВ от с.Беш тепе / днес Пет могили Шуменско/.

ПЕЙЧО ПОПОВ  Пет могили.

КОСТАДИН ГЕРДЖИКОВ  Пет могили.

СТАЙКО ДИМИТРОВ  Пет могили.

АТАНАС ГЕРДЖИКОВ  Пет могили.

ВАСИЛ ГОСПОДИНОВ от с. Радан войвода Добричко.

ЦОНИ НИКОЛОВ ?

КОСТАДИН ИВАНОВ ?

ЯНАКИ ДОБРЕВ – Горан. Привърженик на комунистите член на ДРО. Заедно с Йордан Русев / Петре Борила/, убиват в Добричко провокатора и доносник на румънската власт - Георги Царан.

РАДИ ЕНЧЕВ ПЕРЧЕМЛИЕВ от с. Кайнарджа Силистренско. Роден е на 25 май 1899г. През 1919г. живее в с. Карапелит Добричко. През 1921г. емигрира в България в с. Беш тепе / днес Пет могили Шуменско/. Включва се в четата, а и в отряда на Г. Чаков по време на въстанието от 1923г. и пада убит в битките.

Йовчо Тодоров Йовчев с единия си син служещ в румънската армия и жена си от с. Доймушлар /днес Ситово Силистренско/. Той е един от най - изявените ятаци и куриери на ВДРО, споменат и предложен за народна пенсия по списъците на И. Хаджииванов.

ЕНИКО ВЕЛИКОВ КАСАБОВ от с. Калипетрово Сиристренско. Роден през 1900г. От средно заможно селско семейство. Като войник през 1923г. бяга от румънската казарма и се заселва в с. Никола Козлево Шуменско. Става член и четник на ВДРО. Участва в четата на Георги Чаков. Води битки и по време на Септемврийския метеж от същата година. През 1924г. е арестуван за комунистическа дейност и лежи за година в Шуменския затвор. През 1925г. Се включва в лявото движение ДРО и работи с Д. Дончев - Доктора. През 1925г. при едно навлизане в Добруджа е заловен от румънците и е разстрелян между селата Бистра и Кутловица Силистренско.

БОЯН МИХНЕВ ЧОБАНОВ от с. Казимир Силистренско, роден през 1906г., живущ в с. Делчево Исперихско. Привърженик на комунистите и ДРО. Извършва набези в Добруджа след 1927г., както със свои хора, така и с Йордан Русев и Доктора. Става комунист през 30 години на века. След освобождението на Добруджа, е комунистически функционер и е натоварен по създаването на бойни групи в Разградско, но при провал е арестуван и попада в затвора. Като български войник – запасняк, е изпратен в Югославия, където бяга при Югославските партизани. Става Зам. командир на създадения Български партизански батальон, събран от избягали от служба войници с леви убеждения, българи от Западните покрайнини и сърби, действащ в Сърбия и България. Свързва се и работи в дейността си с много известни наши комунистически лидери, дейци и партизански командири. След 1944г. работи в Исперихския район. Попада в затвора, както това става и с други известни български партизани и комунисти. Реабилитиран е и живее в Силистра до своята смърт.

СТОЯН ЧОБАНОВ от с. Казимир СС. Роднина на Михнев.

САНДИ КЕРЕНИЯ от Алфатар СС. Работи с Михнев.

НЕДЕЛЧО СТАНЕВ от с. Върбино СС. Работи с Михнев.

ХРИСТО МИНЕВ от Алфатар СС. Работи с Михнев.

СТОЙКО ? работи с Михнев.

ТОДОР ГОСПОДИНОВ от Алфатар СС. С Михнев.

ГОСПОДИН ГОСПОДИНОВ от Алфатар. Работи с Михнев.

ВАСИЛ ХРИСТОВ ИЛИЕВ от с. Топчии / днес Стрелково СС/.

КИРО МАКЕДОНЧЕТО живущ в Исперих. От Македонския край. Там е участник в лявата ВМРО – Обединена. При едно своеволно без Михнев навлизане в Добруджа с цел да убие един влах заселил се в Алфатар, които е бил участник във ВМРО на Михайлов, е разпознат и заловен. След което е убит от румънската полиция край с. Цар Асен Силистренско.

ГОСПОДИН ГОСПОДЖАКОВ от Алфатар СС. Четник, от чобанския род на Господжаците; овчарите които са били ятаци на ВДРО.

МИХАЛ ПЕТРОВ ?
СТАЙКО СТОЯНОВ ?

РАДИ СТОЯНОВ ?

Всички от Алфатар.

НЕДЕЛЧО КРЪСТЕВ – Тежко ранен в престрелка при с. Армутлий Добричко.

ЙОРДАН МАРИНОВ ?

ХРИСТО ИВАНОВ КАЛЪИВАНОВ от Алфатар СС. Четник. От известния Калъивански чобански род, чиито овчари, са били ятаци на ВДРО.

КУНИ ИВАНОВ ?

ИВАН ЖЕЛЯЗКОВ ?

ПЕТЪР БОЖУРА ?

ГОСПОДИН КАТРАЗАНСКИ ?

ИВАН ТОНЕВ от с. Кайнарджа СС. Споменат по - горе, през 1924г., е с чета в гората край с Добруджака СС , ранен е при престрелка там и заловен. Убит е край родното си село.

Съби Петров Тонелов като четник на ВДРО

 ЧЕТНИЦИ НА ВДРО, А СЛЕД 1925г. И В ДРО ЧЕТИТЕ НА ДОЧО И ДОКТОРА

ЙОРДАН ГИРГИЦОВ от с. Сребърна СС. Първоначално е бил четник в редиците на ВДРО. През 1926г. влиза в редовете на новосформираната лява организация ДРО. През 1928г. заедно с други добруджански дейци комунисти влизат във връзка и гостуват в Троянския край на войводата и водач на анархистите Тинко Симов, по обмяна на опит и единофронтовски конспирации. През 1932г. е тежко ранен от румънците при едно навлизане на ДРО чета в Добруджа, след което лежи /интересно / в държавната болница в гр. Трън. Много е възможно макар и доказан левичар, раняването му да е станало след като е участвал / реабилитиран /, не в чета на ДРО, а на ВДРО? След 1934г. се заселва в София и държи кръчма с гръмкото име "Цар Борис". Така засвидетелствал показно привързаност към властта, в нея продължава да се занимава с конспиративна дейност. След 1940г. и освобождението на Добруджа се завръща в родния край. Преврата на комунистите от 09.09.1944г., го заварва като горски стражар в с. Искра / старо Драгалина / Силистренско. Следва всеячески опити да се внедри в новата власт, чрез афиширане на връзките си и участието му в комунистическите редици на ДРО и БКП с цел издигане в обществото. 

Йордан Гергицов с белия калпак - въоръжен с още един четник в с. Сребърна Силистренско

Йордан Гергицов като горски стражар в с. Искра Силистренско, сниман на 09.09.1944г.

ГЕНО ДОБРЕВ ДРУМЕВ споменат и като ГЕНО СИВКОВ ДРУМЕВ от с. Смолница на Тервелския район на Добричко. Роден е на 10 октомври през 1903г. От заможно селско семейство. Заселва се във Варна. Там се включва във ВДРО, първо под влияние на десницата, но в последствие се ориентира към левицата. Един от тези който помага за въоръжаването на левите революционери. През 1926г., става четник в ДРО. Убит е през същата година, край село Дживел.

Гено Друмев

ЖЕКО ЧЕРВЕНКОВ от с. Гюлер кьой /днес Алеково СС/ живущ в с. Дживел Шуменско. Освен четник е и ятак на ДРО.

ГЕОРГИ МИЛУШЕВ НЕЙЧЕВ от с Алеково / или от с. Цар Асен /, СС. Роден е през 1901г. Бежанец в с. Пет могили Шуменско. Четник на ВДРО, а после и на ДРО. Смята се че той, в малка ДРО чета, действаща в Добруджа, през 1928г., в която е и Доктора, именно е убил един много богат влах от с. Голеш Силистренско. Който тръгнал към границата, за да посрещне две големи свои стада с овце, които преминавали от Македонско през цялата територия на България за поробена Добруджа със специално разрешение. Първо напред с коне препуснали синовете му, а назад той бил с каруца. Така в сумрака се натъкнал на четниците, които пребягвали през пътя. Не виждайки кои са хората пред него той тръгнал да ги хока и посегнал за оръжието в пояса си, но Милушев го изпреварил и го убил с револвера си. След убийството четниците, са го обрали, нахвърляли отгоре му клони, натирили конете с каруцата му и през горите се прехвърлили в Българско. Умира през 1933г. в родното си село.

ГЕОРГИ ПЕТРОВ ВЛАХПЕТРОВ – Голия от с. Доймушлар /днес Ситово СС/. Първоначално е бил във ВДРО четата на Рашко Чорбаджиев, а после в четата на Дочо и Доктора. Умира през 60години в съседното на Ситово с. Слатина.

СТОЙЧО СТОЯНОВ – Америката от с. Средище СС.

СТОЯН КЙОСЕТО от с. Кечепунар Тервелско.

СЪБИ ПЕТРОВ ТОНЕВ / ТОНЕЛОВ / от Алфатар СС. Роден през 28 февруари 1900г., в бедно селско семейство. Чиракува в родното си село, като работи и земеделие, но и се грижи за добитъка на чорбаджията си. Бежанец в Шуменско. Става четник на ВДРО а след 1925г. и на ДРО. През 1926г.е арестуван от нашите власти и попада в затвора в Пазарджик, от където бягат заедно с К. Георгиев за София при П. Вичев, който ги легализира. През 1931г. пак е арестуван отново за комунистическа пропаганда в Добруджа и в България и лежи в затвора в Русе. След 1940г. се завръща в Алфатар.

Обесеният Янко Влахчето, на дърво пред входа на къщата му в Алфатар, през март 1926г., от четници на лявата ДРО, един от които е бил и Алфатареца Съби Тонелов. Влахчено е българин с влашка жилка, който е играел двойна игра, като е снасял информация както на румънските власти, така и на ВДРО. Забъркал се в някакво изнасилване на жената на един от левичарите заедно с румънски жандарми, по време на разпит, някъде през 1925г., когато става разделението на ВДРО и лявата ДРО. Именно тогава е времето когато левичарите / разбирай комунистите /, са гонени по всички параграфи не само в Румъния, но и в България, особено методично, от хората на ВДРО. Войводата Петър Енчев предупреждава Дочо Михайлов да не позволява неговите хора да направят нещо на Влахчето, защото е техен  /на националното крило /информатор. Дочо от своя страна им казва за това, но няколко негови четници пренебрегват думите му и извършват наказателна операция срещу Влахчето. Четници на левицата обесват и двама горски служители - власи в гората "Каракуз", обвинени в тормоз над българите в района.

КОЛЙО ГЕОРГИЕВ – Петака от Алфатар. Роден е през 1900г. Остава сирак, когато баща му умира при отвличането на множество българи от румънците и заселването им в Молдова през 1916г. След окупацията е бежанец в с. Махмузлии Шуменско, където е пасъл овцете на един от прототипите на Йовковия герой Сенебирлията - Иван Дедеолу също алфатарец. После заживява в Исперих. Първоначално попада под влиянието и в четата на Петър Енчев, но по – късно се преориентира към левицата в движението, а през 1926г. започва изявата си и като четник на ДРО. Става заклет неин защитник и сериозно пречи в работата на ВДРО. Убит е от нейни четници през 1930г. Левичарите предполагат, че четата която го е ликвидирала, е водена от С. Боздуганов, Георги Кондев и Йордан Кишишев?

ТОДОР ДИМИТРОВ ГОСПОДЖАКОВ от Алфатар. Роден е на 16 април 1903г. Занимава се с чобанлък и земеделие. Избягва в България през 1924г. и живее в с. Дживел Шуменско. Става четник във ВДРО, а после и на ДРО. Убит е през 1926г.

Тодор Господжаков

ТОДОР БЕЛЕВ от Алфатар.

ЦОНЮ РАДУШЕВ от с. Кладенци Добричко.

ГЕОРГИ  / м.би ГЕОРГИЕВ / - Черния от с. Кладенци Добричко.

СТОЯН ГЕОРГИЕВ  - Черкича от с. Посев СС.

ИВАН ГРИГОРОВ / най - вероятно Герата/ от с. Рогозина Добричко.

КИРАН ДИМИТРОВ от с. Чобан махале /днес Каменци СС/. Споменат по – горе в по – големи подробности.

НЕЙКО ПОПОВ от с. Каменци.

ПЕТКО ЧОРБАДЖИЕВ – РОЕВ от с. Кайнарджа СС. Първо е бил в четата на Р. Чорбаджиев.

ГЕОРГИ ГИЦОВ МАРКОВ от с. Кайнарджа. Роден е на 14 ноември 1894г. Занимава се със земедлие. Учества в Първата Световна война. През 1919г. бяга в България и се заселва в с. Дживел Шуменско. Става четник на ВДРО, а след 1925г. и на ДРО. Според различни данни преди да премине в ДРО, е внедрен от Доктора при десните, които му намират работа като стражар във Вълчи дол. Убит през 1926г.

КОЛЮ КУРТЕВ от с. Алеково СС, живущ в с. Пет могили.

МИНЧО ДИМОВ от Силистра.

РУСИ АЛЕКСАНДРОВ от с. Каменци.

МАРИН САВОВ ?

Неизвестен четник от с. Коджа кокарджа / днес Голям Поровец Исперихско/

ЛИЦА ОТ СПИСЪКА НА И. ХАДЖИИВАНОВ С АКТИВНИ ДЕЙЦИ КОИТО НЕ СА ПОСОЧЕНИ НИТО КАТО ЧЛЕНОВЕ, НИТО КАТО КУРИЕРИ ИЛИ ЯТАЦИ! Предполага се, че това са членове, и то със сериозни заслуги, които са влизали спорадично в четническия апарат?

ГЕОРГИ БОБЧЕВ живущ в с. Божурово Кубратско.

ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ от с. Базаргян / подобно на Искра, но е с. Милетич Дуловския район на СС/, днес изчезнало.

ИВАН ДИМИТРОВ ЙОВЧЕВ от с. Бабук СС, живущ в Русе.

НИКОЛАЙ В. ЧАКЪРОВ живущ в с. Звънарци Кубратско.

ТОДОР СТАНЧЕВ от Тутракан, живущ в Русе.

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ живущ в с. Цар Самуил Русенско.

ИВАН ИВАНОВ УЗУНОВ живущ в с. Равно

ДОЧКО БОЕВ живущ в с. Семерджиево Русенско.

ЩЕРЮ БАРГАЗОВ живущ в Русе.

ДРУМИ ПАНАЙОТОВ живущ в с. Бисерци Кубратско.

ПЕТЪР ДРУМЕВ от гр. Тутракан.

КИРИЛ КАСАБОВ от Силистра.

ТОДОР КОЛЕВ ДЪНЕВ живущ в с. Разделна Варненско.

ГЕОРГИ ЧАПКЪНОВ с. Разделна.

РАДИ ЧЕРВЕНКОВ живущ в гр. Варна.

ТОДОР КЪРДЖИЕВ от Тутракан.

ЙОРДАН ЙОРДАНОВ от с. Малак Преславец СС.

МИТЮ К. СИМЕОНОВ от с. Царев дол СС.

ВЕЛИКО ЧЕШМЕДЖИЕВ? Убит.

Румънски бранници фашисти край Силистра 1939г. В техните редици са се подвизавали и някои българи.

Влизането на Българската войска в Силистра. Това влизане, обаче е през следващата 1941г., когато е направено повторно / като възстановка/и заснето от фотографи на властта.

След освобождението на Добруджа по договора от Крайовската спогодба през 1940г., ВДРО спира своята дейност.

   Левичарите, от ДРО, обаче се приливат в редиците на нелегалната БКП и правят жалки опити да се занимават с комунистическа конспирация в района. След 9 септември 1944г., новата власт под диктовката на БКП и СССР, започва арести, инквизиции и ликвидации на някои от лидерите и героите на ВДРО, чрез т.н. „Народен съд”. През 50 и 60 години, в своите публикувани манипулирани спомени и мемоари, някои от членовете на лявата организация и партията, искат да покажат, че само членовете на БКП и ДРО, са тези които / инак са представители на интернационализма/, са спасителите на нацията и народа, а всички останали участници от ВДРО, са обявени за националисти, шовинисти, фашисти и какви ли не още народни врагове! Това правят и левите научни креатури при някои от изследванията за движението!

Български войници настанени в Добруджа, да пазят ново възвърнатите към отечеството територии

Разрушаване на румънските гранични пирамиди и застави от старата граница в Исперихско

За разлика от останалите Български националноосвободителни движения - ВМРО, ВТРО и ВЗРО /Въртоп/, единствено Добруджанската организацията ВДРО е оправдала своето съществуване! Със своята легална и нелегална четническа дейност, движението е съумяло да поддържа постоянно отворената "гнойна рана" - Добруджа пред лицето на международната общественост, да държи буден българския дух и така, е принудило българския политически елит да действа по въпроса. По този начин, в подходящото за геополитически промени в Европа време нашето правителство, с помощта и с пряката намеса на великите сили успяват да решат макар и частично Добруджанския въпрос! 

НИКОЛАЙ ТОДОРОВ
гр. СИЛИСТРА