ЕГРЕКА: март 2016

На 23 март в регионалната силистренска библиотека Партений Павлович, бе открита фото изложба под надслов „ Гласове от Русе за Добруджа”, създадена от регионалния исторически музей в Русе и с активното съдействие и пряко участие на лицата Валентин Събков, Любомир Златев и Иван Хаджииванов, които са се заели с нелеката задача, да възродят спомена за героите от Вътрешната Добруджанска революционна организация ВДРО, която се явява главен фактор в борбата на добруджанци за свобода, срещу румънското господство над областта, в периода 1919г.- 1940г. Главен „виновник” за събитието лично поканил организаторите, е популярния лидер в местния клуб „Традиция” Валентин Петков.

Валентин Събков и Иван Хаджииванов - внук по време на изложбата.

Постерите със снимки обхващат ретроспективно целият период от падането на Добруджа под румънско владичество през 1913, минават през временното й освобождение в периода 1916 – 1919г. и реокупацията й от румънците след края на Първата Световна война, до самото й освобождение през 1940г. Голяма част от постерите представят историята и дейността на съюза „Добруджа”, Висшия Добруджански съвет / ВДС / и разбира се революционната организация ВДРО. На откриването й кратки слова държаха известния учител по история в града, с отношение по темата Тодор Николаев, човека който е издирил много нови документи за ВДРО из чуждите архиви отличаващи се със своя ограничен достъп до тях - Валентин Събков и внука и съименник на един от прецедателите на организацията Иван Хаджииванов.

Валентин Петков

Естествено това е само една от формите за популяризирането на истината за ВДРО сред хората, тъй като през социализма над нея тегнеше конюнктурна тенденциозност и нарочно налагано забвение, а историята й бе изопачавана и нагло подменяна. За герои бях обявени и пробутвани само шепа люде от нейните редици. Това бяха нейни членове, които след 1925г. стават отцепници и създават новата коминтерновска организация ДРО. Същите бяха припознати за носителите на най – чистите комунистически идеи, с което бяха удобни на системата, която чрез тяхната гибел издигайки ги на пиедестал, опитваше да налага социалистически морал сред масите.

Тодор Николаев пред постера със снимките на ЦК на ВДРО

Eестествено подобен тип патриотична изява е страхотна, но не е достатъчна! Темата трябва да достигне до съзнанието на по широк кръг от хора и особено важно е да докосне сърцата на младото поколение! Дори книгите които са написани / невероятни трудове/ и които ще се напишат, няма да постигнат очаквания ефект, макар и да останат във времето като един сериозен и обективен исторически фундамент на познанието.

На първо място, трябва да се преборим за това на всяка цена темата за национално - революционните организации и борбите на българите от края на XIX

и първата половина на XX век, да влязат в учебниците по история, поне като един отделен урок, поне! Като примерена урочна единица той трябва да засегне и съдържа следните точки:

1. да е за историята на ВМОРО/ВМРО.

2. да е за ВДРО/ДРО.

3. за ВТРО.

4. за ВЗРО- Въртоп.

5. за разбойническите чети припознати и привлечени към идеите на комунизма и анархизма от периода 1924 – 1925г. Тези точки, естествено трябва да бъдат богато илюстровани със съответните снимки, документи и репродукции.

Недовършена картина от автора "ВДРО чета в акция"

Второ, трябва да се развенчае личността на Дочо Михайлов и неговите последователи – комуниста Димитър Дончев – Доктора и не комуниста, но пък деец на лявата ДРО – Петър Вичев , най – преднамерено и доктринерски налагани като едва ли не единствените спасители на народа и покривани през социализма с облика на национални апостоли и борци за чиста и свята свобода! Паметникът на същия, трябва да слезе на по – нисък постамент, някъде в Дунавския парк на град Силистра, а на неговото място да се издигне друг, на който да бъдат отразени имената и образите на редица други истински герои от движението! Особено имена свързани със Силистренския край, като: Слави Алексиев, Стефан Боздуганов, Аспарух Айдемирски, Никола Йонков, Петър Енчев, Марин Йорданов, Иван Маринополски, Стефан Симеонов и мн. др. Противоречива е личността на комуниста Михайлов, който явно се е лутал между истинските национални идеи бушували в сърцето му и доктрините спускани му от Коминтерна, БКП и РКП?! Противоречива и явно слугинска на чужди интереси е и дейността му. Сприхавия характер и неподчинението му, кара съпартийците му да го топят пред Московските им господари! Завист и комплексарщина пък го противопоставят на съидейниците му от ВДРО. Именно от Москва е поръчана и неговата ликвидация, факт! То да беше само един Дочо в България, с мед да го помажеш, но то май, че във всеки наш град има по един подобен паметник на ляв функционер, ремсист или партизанин с противоречива дейност в „Името на народа”! Да не говорим за факта, че паметниците на чуждите войски в някои градове, стърчат доста по – грандиозно и снажно отколкото тези на нашите национални герои, свити в ъгъла като наритано кутре! Защо ли? В много хора у нас, за съжаление витае нихилизмът и чуждопоклонничеството или най – малко възприемането на клишета по отношение на националното чувство. Мнозина пък въобще нямат отношение към националната си идентичност, уви. Други пък я пречупват през личните си изгоди или през подчинение на чужди влияния и вредни идейни течения. Българите сме винаги русо, американо, германо или други фили и фоби, но никога БЪЛГАРОФИЛИ! Един от немалкото примери и може би един от най – безобидните на фона на другите, е как част от българите възприемат същността и името на националната си порода овчарско куче, като го наричат с не българското чуждо име „каракачанско”! Но да се върнем на темата!

Друг метод, е написването на популярни, малки по обем, богато илюстровани брошури и книжлета, които да не натежават като четиво на обикновените хора, които в същността си са практици и се занимават изключително с прагматични неща, натиснати от злободневието на суетата на делника и оцеляването си. Там информацията трябва да е силно резюмирана, леко поднесена, но убедителна и да звучи популярно и разбираемо за тях! Тъй като заситената с документалистика книжнина натежава и даже може да ги отегчи! По лесно се възприемат митове и легенди!

Друго, много важно нещо, е да сме силно обективни, за да не стани така, че разрушавайки едни митологеми остатък от тоталитарния режим, да започнем да създаваме нови!

Много важно, е и дори задължително, създаването на някакви клубове или сдружения с абсолютно не стопанска цел, по подобие, или пък които да са част от т.н. клубове „Традиция”, в които да участват млади ентусиасти. Същите, чрез възстановяването на примерни четнически униформи и използвайки обезопасени автентични оръжия, да напомнят периодично на обществото за онези славни дни от историята на нашите деди. А това става, като се възродят или организират походи по стъпките на комитите из добруджанските гори, докато все още ги има, да се поставят почетни караули пред паметници и места свързани с историята на ВДРО, както и възстановки на битки и др.

Автора с примерна четническа униформа съдържаща каскет, войнишка куртка, войнишки панталон с лек брич, навои с черни върви и цървули, три здвоени паласки, кожени презрамки, кобур за Парабел, с бутафорен такъв, фенерче, карабина Манлихер - обезопасена / не стреляща /, бомби - бухалки правени от дървен материал по размер, манерка, и нож за Манлихера, които в случая не се виждат.

Трябва да припомним, че от всички национални движения, имено само ВДРО частично оправдава своето съществуване, тъй като чрез своите регистрирани над 1000 четнически акции в окупираната област, успява да поддържа пред лицето на международната общественост Българският национален проблем – Добруджа отворен, както и да устоява буден българският дух сред хората в нея и така да стимулира усилията на редица наши правителства да се занимават с този проблем, и в крайна сметка българските политици в колаборация с великите сили да успеят да възвърнат поне южната й част към отечеството. И това да се превърне в един от върховете в новата ни политическа история!