ПУШКИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГВАРДЕЙЦИ

В няколко материала по разни сайтове в нета, и в периодичния печат, ни се съобщава, че пушките на нашите гвардейци от носене на службата няколко десетилетия подред, вече били в лошо състояние / раздрънкани / и поради това министерството искало да закупи известен брой такива, с цел подмяната на старите. За което естествено, щели да бъдат дадени стотици хиляди левове. Обсъждат се и качествата на съответните пушкала, сравняват се и с утвърдилите се в световен мащаб марки, като АК 47 и други автоматични щурмови винтовки / тоест автомати / и прочие. Разглеждат се и въпроси от рода, дали не е по уместно да бъдат заменени именно с "Калашников"? От коя чужбина, обаче трябва да бъдат закупени въпросните пушки, не става ясно? При днешния политически курс на управление на милата ни татковина, не ще да е от Русия със сигурност, макар, че парите са си пари и са над политични средства, така че, защо пък не... Може би от Румъния, Украйна или Бог знае откъде? Възниква въпроса, ние толкова ли сме я закъсали, че нямаме на склад резервни? Дали това не е поредният журналистически блъф, или пък самата истина, за сега остава загадка?

Въпросната СКС "Симонов", но по - нов вариант от използваната от нашите гвардейци днес. Тази е от 50г. на миналия век.

За какви, обаче пушки става въпрос? Това са 10 зарядните автоматични пушки от епохата на СССР - СКС Симонов, произведени и използвани в самия край на Втората световна война. В реалност нашите войници са ги използвали твърде за кратко и ограничено в края на 40 и началото на 50 години на миналия век, като предимно са били на въоръжение в някои незначителни подразделения, за мащабите на тогавашната ни армия. С тях нашата армия не е водила нито война, нито дори и една битка! За периода на соца е ясно тяхното натрапване в гвардията ни! Интересно е обаче, защо и на кого искаме да се подмажем и докажем днес, че и след повече от 20 години демокрация продължаваме да поставяме в ръцете на гвардейците ни същите съветски пуцала, към които не струи никаква емоционална и национална зависимост и връзка? 

Български войници началото на 50 г на ХХ век, с СКС - си.

Пушката на въоръжение в Българската царска армия - "Щаер - Манлихер" М95, изнесла българската бойна слава в три войни за национално обединение.

Не е ли време вместо да търсим из чужбините и да пилеем парите на данъкоплатеца, за този модел, да го заменим с пушката / карабината /, която е оставила  най – сериозния отпечатък върху съзнанието на народа ни, а именно „Щаер - Манлихер обр. 1895г.”, с което да възстановим традицията на старите гвардейци преди 09.09 1944г. Именно това е оръжието което най – заслужава да бъде наречено  с гордост гвардейско и дори с главна буква "Българско"!

Български картечари на "Македонския фронт", с тежки австрийски картечници "Шварцлозе" с водно охлаждане, и вероятно най - в дясно фреска трофейна картечница "Хочкис"? Поради липса на леко автоматично и леко картечно въоръжение, нашите войници често прибягват до услугите на чуждото трофейно противниково френско и английско такова.

Това е оръжието което ни е служило по бранните поля на три войни – Балканска включая и Междусъюзническа, Първата и Втората Световни войни! С малки изключения на използване на други видове пушки или други модели на фирмата "Манлихер" / гръцки, румънски, италиански и др /, това е оръжието и на всички Националноосвободителни движения у нас: ВМРО, ВТРО, ВДРО, ВЗРО и др. Е, да не забравим и т.н. партизанско движение. Това е и оръжието на селските караули, полските и горските пазачи, кметската стража, охраната на ТКЗС - та и заводи! Нямало е по – разпространено оръжие у нас от Манлихерата / Манлихерката /, както ласкаво я е нарекъл народа.

Българи от освободена Добруджа през 1916г., изпратени на Южния / Македонския / фронт. Това са така наречените щурмови групи, за нападение на чуждите позиции, с което се е целяло отхвърляне на врага от тях. Въоръжени с по няколко бомби - бухалки и торби за тях, пистолети Парабел и с неизменните Манлихери.

Български щурмоваци и други войници от Североизточна Б/я, включително и от Добруджа. Сред тях е и единият от председателите на ВДРО Иван Хаджииванов.

Френски пушки и пистолети. Пушка Лебел и разновидности на Бертие.

Французи прочиствайки превзетите български окопи, подкарват с помощта на куче български пленник.

Както споменахме вече, това оръжие е издържало проверката на времето през войните за национално обединение, и най – вече е показало своя блясък през така важната за Европа - Първа световна война, дала рефлекса върху съвремието. Втората световна е просто следствие от нея. Нашият войник с Манлихерка в ръка и няколко ръчни гранати с дръжки, е устоял позициите при защитата на отечеството, срещу, французите с пушки и карабини, като "Мас", "Лебел", "Бертиер", да не говорим за оръдейното, автоматичното и картечното му въоръжение превъзхождащо с нива и в пъти нашето. 
Устоял е и на немските "Маузер" използвани от сърбите, италианските манлихери "Каркано", Гръцките и Румънските манлихерови модификации, английските "Ли Ендфил", руските "Мосин – Наган" и др.

Главният войвода в Добруджанската националноосвободителна организация ВДРО Стефан Боздуганов в четническа униформа с боен поясок / закрит патрондаш /на кръста, пистолет "Щаер - Манлихер" и италианска шест зарядна манлихерова карабина - "Каркано", със згъваем под цевта щик.

Италянска манлихерова карабина - "Каркано", със згъваем под цевта щик.

Друг важен войвода във ВДРО Стайко Колев в четническа униформа с поясок на кръста, бомби - бухалки на реверите / на кожените презрамки през раменете, отличителна черта на добруджанските комити от останалите /, с пистолет "парабел" и нашенска манлихерова карабина.

Картина от фонда на музея на Македонската история и идентичност в Скопие. Четници на ВМРО с манлихеровите си карабини и пушки воглаве с български офицер, атакуват английски и френски позиции. Интересно е, че на фона на изоставените от днешните "македонци", на произвола на съдбата и природните стихии и дори унищожавани от самите тях, гробове на българските войници из днешната им територия, но пък старателно поддържаните френски, английски, сръбски и гръцки гробници, плюс брътвежите им за българския окупатор и опитите да прекъснат всяка макар и бегла връзка с българското си национално съзнание, се сътворила тая картина? И като я гледат, нашите братя от Повардарието, що не се плеснат у челото и да си зададат въпроса! Що щат тези чисти "македонци", техни деди и търчат подир бугарскиот офицер окупатор, да тепат френците и ингилизите, на които днес поддържат перфектно гробовете, оти са се биеле спроти бугарите нашественици у "Македонската" земя?

Войводата от ВТРО Руси Андонов с двама четници край с. Долно луково Ивайловградско 1929г., въоръжени с поясоци, пистолети и бомби на кръста и естествено с манлихери.

Чета на воеводата на ВМРО а после и на ВЗРО Евтим Полски.

Но стига факти. Нека държавните ни мъже и отговорни фактори в самото министерство, ако случайно прочетат това писание, да мислят, върху тази възможност, а не да действат по инерция, или според партийни повели или други видове интереси и обстоятелства! Няма начин да не са останали по военните или МВР складове достатъчно на брой единици от това оръжие?!

Карабина разновидност на немската "Маузер".

Друг вид карабина на италианската "Каркано".

Английската пушка Лий Енфилд. Тя е със сменяем пълнител отдолу.

Използвани в нашата армия от горе на долу: пушка и карабина "Манлихер" и карабина "Маузер" модел от 24г.

Френска карабина "Мас"

.

Използвана в Румънската армия пушка "Манлихер" обр. 1893г., с калибър 6 мм. на патрона.

Типичното въоръжение на четниците : карабини, най - вече "Манлихер", но и Маузер и др. модели, пистолети, предимно "Парабел" и бомби с дръжки тип "Бухалки".

Руската пушка "Мосин - Наган", наричана с имена като:  "Винтовка", "Мосинка", "Трилинейка" и др.

Самата наша пушка / карабина /, е много по – изящна като визия в сравнение с много от подобните на нея чужди такива. Далеч по автентично и приятно би стояла тя, в ръцете на българският гвардеец, отколкото недодялания на вид съветски хибрид / ни пушка, ни автомат /, използван днес. Сега е момента да действаме рационално – емоционално и възстановим традиционните ценности. 

Примерна възстановка на четническа униформа на ВДРО към която неизменно е зачислена и Манлихеровата карабина. Униформата е представена и в други предходни публикации по съответната тема.

Автор: Николай Тодоров
гр. Силистра