сряда, 28 февруари 2018 г.

ОЩЕ ЗА ЛЪЖАТА КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ

Представяме ви поредната партида стари снимки, някои от тях вече са били публикувани, други изцяло нови, които отново ще дадат ясна представа за това, че нашето овчарско куче не е, а и не трябва да се свързва, като същност с каракачанския етнос, който не е български, а че е част от обособилия се през вековете на Балканите  лупо – молосоиден расов тип едри кучета. Тези кучета са използвани от всички народи и по всички географски части на полуострова. Това са кучетата свързани пиемущественно с подвижното животновъдство, за което Балканските планински вериги и прилежащите им равнини и долини, са идеалното място за подвижно отглеждане на стадата. Този тип животновъдство е характерен за местното /основното/ население. Към подвижното животновъдство може да отнесем и номадизма практикуват от някои етноси съществуващи на полуострова. Естествено кучетата са стражите и на стадата отглеждани стационарно или „алпийски” / високопланинско отглеждане/, също практикувано предимно от местните. 



Български граничар с кучето си.



Картината "Овчар" от художника Георги Атанасов Георгиев 50г. на ХХв.



Овчар моканин от Трансилвания с овцете и кучетата си в Северна Добруджа през първата половина на ХХв.


Що се отнася до каракачанския етнос на Балканите, той нито е най – големия, нито най – стария, или пък най - известния номадски етнос по тези ширини. Напротив, той е най – новия такъв, под това дадено му от турците име. Гръкоговорящите номади са част от влашкия елемент на полуострова, но имат естествено и доста съществени разлики с романоговорящите власи номади. Макар и често другите да ги бъркат, то двата етноса имат свой исторически път на развитие. И ако някой  пренебрегва името българско, а иска и нарича толкова настоятелно кучето си с каракачанското име / тоест чужд номадски псевдоним/, трябва да се замисли, защо неглижира името на много по – известния и многоброен в миналото влашки етнос, за сметка на далеч по – малобройния и късен на каракачаните...? Явно при тези хора няма развито чуство за национална отговорност? И незнайно е кое ги мотивира за да го правят? Можем само да гадаем? 



Картина от Божидар Чантарски


Български войници с две наши овчарски кучета на Солунския / Южния / фронт 1917г.

Например в Гърция има номадски етноси, като каракачани, власи и други, използващи тези кучета. Тези етноси са част от гръцкото културно, духовно и цивилизационно наследство и етно пространство. Дори същите се имат за по – чисти гърци от останалите в държавата, но там никой грък не използва името им за заглавие на породата си / три типа кучета /, а всички се зоват с националното гръцко име.



Илюстрация на корицата на книгата "Малкият овчар" от Крум Григоров 50г. на ХХв.




Граничари с кучето си на Българо - румънската граница в Силистренско 1910/11г.


Същото е положението и в Сърбия. И там има власи и малко каракачани дори, та българи ли не щеш, унгарци ли, та какви ли не. Но като се почне от хората, та да се стигне до овчарските кучета, всичко е единствено право сръбско и това е. За друго да се говори е просто немислимо! Името на породата се зове - сръбски пастирски пес.



Овчари със стадо и кучета в Родопите, край село Мурсалица Девинско 1950г.



Картината "Овчар" на Христо Форев от 1959г. Зад гърба на човека е изобразено и легнало овчарско куче.

Подобно е и при северните ни съседи отвъд Дунава. Там има мокани, молдовани и други етнографски категории население. Има и не малко чужди етноси: унгарци, българи и други. За милионите цигани да не говорим. Има и доста власи – арумъни, и всички са използвали този тип овчарски кучета във времето, но отново националното име е с приоритет, и за друго етно название и дума не може да става, не зависимо за кой от четирите типа / резбирай породи/, става въпрос. За всеки кинолог е ясно, че от тези четири породи единствено миоритика по визия може да се разграничи, но името си е румънско.


Български граничари неизвестно кога и къде с интересно голо куче с рязани уши, тежка глава и муцуна.



Семейна снимка от Пернищко. Сред хората е и младо подрастващо кутре от породата.

В Турция нещата не са по – различни!
Интересно, но само у нас има едни безотговорни пишман кинолози, който не се вразумяват и като едни сбъдници - комплексари, без оглед на фактите налагат погрешното каракачанско наименование, което е в ущърб на българския национален интерес. За съжаление има и наивници които да им вярват. 



В Силистренска Добруджа 50г. на ХХв.



Неизвестно?

Що се отнася за породния вид на кучето, било по гено или фено тип, по фотосите, се вижда, че както при другите народи и номадски етноси из балканските простори, така и при популацията на кучетата по нашите земи има огромно разнообразие от вътрепородни типове. Кучетата не са само черно – бяло шарени и дългокосмести, както мислят някои, нито само много едри с тежки глави и муцуни, както са във въжделенията и желанията на други, камо ли да са единствено при каракачанския етнос, както си представят трети! Дори не са само свързани с овцевъдството в планински условия, както може би си мислят четвърти.



Картина от Божидар Чантарски


Семейство с наше куче неизвестно?


Както се вижда рядко са кучетата надарени с тежка конструкция, глава и мощна муцуна. Има, обаче голямо разнообразие от кучета с различна дължина на космената покривка, от много дълга, през средно дълга, та до голи екземпляри. Цветово и като шарка обхвата на гамата е  също доста широка. В ръстово отношения нещата с подобна вариативност, от по дребни олекотени екземпляри, до доста едри. Типовете глави и муцуни варират, от по – издължени лупоидни, през средно големи до, / но и по – рядко /, до доста масивни, но не и такива с увиснали бърни и силно изразени стопове, каквито се срещат при някои съвременни екземпляри, което говори за недопустима намеса на чужда кръв.




"Овчари" картина от Златю Бояджиев.



Група берачи и наше куче в лозята на с. Дренов дол Кюстендилско през 1926г.


За съжаление фотографията по нашите земи, където можем да видим съхранени във времето нашите кучета, не надхвърля повече от 150 години назад. А най – силно разпространена, тя е в първата половина на ХХв. Това обаче е един период в който настъпват редица геополитически и социални промени в Европа и респективно на Балканите, които влияят драстично и променят  коренно живота на хората, като социум и поминък. Подвижното животновъдство било трансхуманстното, било номадското приключва. Приоритет на развитие получава вече земеделието. Това рефлектира върху съдбата и на цяла популации от  добри породни животни, предимно в по – равнините терени, които започват постепенно да се измъстрят, замелезяват, губят породния си вид и изчезват. И ние не винаги харесваме някои индивиди, които са запечатани по старите снимки, защото не отговарят на нашите съвременни представи за породноста. Но трябва да ни е ясно, че те носят расовите си гени. А и все пак са съществували в този си именно вид, в който ги виждаме спроти това дали ние ги харесваме или не.



Наше куче лежи пред войсково съединение в началото на ХХв.



Офицери и войници с наше куче в Добруджа 1917г.

Друг е въпроса, за желанията на отделните гледачи днес, какъв подбор и селекция правят, смесват ли кучетата си със сродни породи, за да вдигнат било ръст и разширят структура, било да постигнат по – тежки глава и муцуна? До колко е правилно това? До колко мъдро се прави / защото е факт, че се прави / и ако ли не се прави правилно, не променят ли така истинския облик на животните. Това, обаче, е въпрос на друг разговор. Той няма връзка с днешната тема, свързана с истината за същността на овчарското ни куче, което някои нашенци неправилно възприемат и окачествяват като "каракачанско".



Войници на магарета и две овчарски кучета край чешма Пловдивско.



"Овчари" картина от Зл. Бояджиев




Копачки и две наши овчарски кучета, неизвестно?




"Овчар" картина от Зл. Бояджиев



Неизвестно?



Овчарин с кучето си от с. Мугла 80г. на ХХв.



Якорудското ТКЗС



С куче в Стара планина.



Овчарско куче край дома на стопанина си от с. Славяново / старото име Борисово/ Поповска околия Търговищки окръг 30г. на ХХв.



Семейство от Разградско. Мъжът в средата е прегърнал младо подрастващо кутре от породата.

Овчари с кучетата си от с. Сараджа Добруджа 1928г.



 Овчари с овце, магарета и четери овчарски кучета, неизвестно?



Овчари с овчарско куче от с. Златар Шуменско в присъствието на етнограф.




Неизвестно?


Наш войник в парадна униформа и с кучето си, неизвестно?




Куче лежи до кошара в Македдония 60г. на ХХв.



Сърби с младо овчарско куче и две печени прасенца на чеверме, развяват сръбският кралски флаг.



Албанец с кучетата си в Шар планина.



НОМАДСКИ ЕТНОСИ




Каракачанин с куче 70/80 години на ХХв. в Гърция.




Каракачанка на преден план, а в дъното до колибите се вижда овчарско куче.



Овчари каракачани / според друга версия власи/, с куче в Гърция.



Картината "Каракачани" от Зл. Бояджиев. Виждат се предимно доста окосмени сивкави овчарски кучета .



Каракачани на път, в Гърция, като най - отпред пред белия кон лежи куче.




Каракачани ловци с куче.




Каракачанин на кон с куче в Гърция.





Каракачани ловци с кучета в Гърция 1925г.




Каракачанин с кон и куче в Гърция.




Картината "Каракачанско семейство" от Зл. Бояджиев. В левия край се вижда кафяво овчарско куче.




Каракачанска мандра. Интересно куче???


Каракачани с кучета на път през Айтоско.



Каракачани на път в Гърция.



Каракачански стан. Интересно куче?




Каракачанин с кучета в Гърция.


Каракачани в Казанлъшко 50години на ХХв. с котка. Дали и това животинче да наречем "Каракачанска" котка???



Каракачани с овце и кучета в Гърция.




Каракачани / според друга версия власи /с интересни кучета? Овчарски ли, що ли?



Каракачани с куче. Някъде представено като власи с куче?



ВЛАСИ / известни още и като: арумъни, грамостяни, цинцари и др/


Влах с магаре и кутре отгоре на самара.



Влашко стадо с куче в Гърция.




Въоръжени власи и малко кутре.



Влахче овчарче с интересно голо куче в Гърция.



Арумънско семейство и куче.




Хранещи се власи и куче в Гърция.



Богато арумънско семейство сред двора на имота си в Солунско, с въоръжени пазачи наоколо и куче.




Армънски стан и куче в Гърция.



Влашко / арумънско / семейство в миграция. Вижда се и черно овчарско куче.




Власи с куче.


Власи / арумъни / с куче в Гърция.




Власи с кучета в Гърция.


РУМЪНСКИ ОВЧАРИ



Семейство с кучето си.



Румънски селяни, сред тях и куче, през Първата световна война.



Овчари, куче и убита от тях мечка в Карпатите.












































Румънска пощенска картичка с овчари и кучета, сред които и три такива от породата Миоритик. 




Куче с високо изрязани уши.



Поредица от снимки с румънски кучета.


Автор Николай Тодоров
гр. Силистра