Представяме ви поредната
партида стари снимки, някои от тях вече са били публикувани, други изцяло нови,
които отново ще дадат ясна представа за това, че нашето овчарско куче не е, а и
не трябва да се свързва, като същност с каракачанския етнос, който не е
български, а че е част от обособилия се през вековете на Балканите лупо – молосоиден расов тип едри кучета. Тези
кучета са използвани от всички народи и по всички географски части на полуострова.
Това са кучетата свързани пиемущественно с подвижното животновъдство, за което
Балканските планински вериги и прилежащите им равнини и долини, са идеалното
място за подвижно отглеждане на стадата. Този тип животновъдство е характерен
за местното /основното/ население. Към подвижното животновъдство може да
отнесем и номадизма практикуват от някои етноси съществуващи на полуострова.
Естествено кучетата са стражите и на стадата отглеждани стационарно или „алпийски”
/ високопланинско отглеждане/, също практикувано предимно от местните.
Български граничар с кучето си.
Картината "Овчар" от художника Георги Атанасов Георгиев 50г. на ХХв.
Овчар моканин от Трансилвания с овцете и кучетата си в Северна Добруджа през първата половина на ХХв.
Що се отнася до каракачанския
етнос на Балканите, той нито е най – големия, нито най – стария, или пък най -
известния номадски етнос по тези ширини. Напротив, той е най – новия такъв, под
това дадено му от турците име. Гръкоговорящите номади са част от влашкия
елемент на полуострова, но имат естествено и доста съществени разлики с романоговорящите
власи номади. Макар и често другите да ги бъркат, то двата етноса имат свой
исторически път на развитие. И ако някой пренебрегва името българско, а иска и нарича толкова
настоятелно кучето си с каракачанското име / тоест чужд номадски псевдоним/,
трябва да се замисли, защо неглижира името на много по – известния и многоброен
в миналото влашки етнос, за сметка на далеч по – малобройния и късен на
каракачаните...? Явно при тези хора няма развито чуство за национална
отговорност? И незнайно е кое ги мотивира за да го правят? Можем само да
гадаем?
Картина от Божидар Чантарски
Български войници с две наши овчарски кучета на Солунския / Южния / фронт 1917г.
Например в Гърция има
номадски етноси, като каракачани, власи и други, използващи тези кучета. Тези
етноси са част от гръцкото културно, духовно и цивилизационно наследство и етно
пространство. Дори същите се имат за по – чисти гърци от останалите в
държавата, но там никой грък не използва името им за заглавие на породата си /
три типа кучета /, а всички се зоват с националното гръцко име.
Илюстрация на корицата на книгата "Малкият овчар" от Крум Григоров 50г. на ХХв.
Граничари с кучето си на Българо - румънската граница в Силистренско 1910/11г.
Същото е положението и в
Сърбия. И там има власи и малко каракачани дори, та българи ли не щеш, унгарци
ли, та какви ли не. Но като се почне от хората, та да се стигне до овчарските
кучета, всичко е единствено право сръбско и това е. За друго да се говори е
просто немислимо! Името на породата се зове - сръбски пастирски пес.
Овчари със стадо и кучета в Родопите, край село Мурсалица Девинско 1950г.
Картината "Овчар" на Христо Форев от 1959г. Зад гърба на човека е изобразено и легнало овчарско куче.
Подобно е и при северните ни
съседи отвъд Дунава. Там има мокани, молдовани и други етнографски категории
население. Има и не малко чужди етноси: унгарци, българи и други. За милионите
цигани да не говорим. Има и доста власи – арумъни, и всички са използвали този
тип овчарски кучета във времето, но отново националното име е с приоритет, и за
друго етно название и дума не може да става, не зависимо за кой от четирите
типа / резбирай породи/, става въпрос. За всеки кинолог е ясно, че от тези
четири породи единствено миоритика по визия може да се разграничи, но името си
е румънско.
Български граничари неизвестно кога и къде с интересно голо куче с рязани уши, тежка глава и муцуна.
Семейна снимка от Пернищко. Сред хората е и младо подрастващо кутре от породата.
В Турция нещата не са по –
различни!
Интересно, но само у нас има
едни безотговорни пишман кинолози, който не се вразумяват и като едни сбъдници - комплексари,
без оглед на фактите налагат погрешното каракачанско наименование, което е в ущърб на българския национален интерес. За съжаление
има и наивници които да им вярват.
В Силистренска Добруджа 50г. на ХХв.
Неизвестно?
Що се отнася за породния вид
на кучето, било по гено или фено тип, по фотосите, се вижда, че както при
другите народи и номадски етноси из балканските простори, така и при
популацията на кучетата по нашите земи има огромно разнообразие от вътрепородни
типове. Кучетата не са само черно – бяло шарени и дългокосмести, както мислят
някои, нито само много едри с тежки глави и муцуни, както са във въжделенията и
желанията на други, камо ли да са единствено при каракачанския етнос, както си
представят трети! Дори не са само свързани с овцевъдството в планински условия,
както може би си мислят четвърти.
Картина от Божидар Чантарски
Семейство с наше куче неизвестно?
Както се вижда рядко са кучетата надарени с тежка конструкция, глава и мощна муцуна. Има, обаче голямо разнообразие от кучета с различна дължина на космената покривка, от много дълга, през средно дълга, та до голи екземпляри. Цветово и като шарка обхвата на гамата е също доста широка. В ръстово отношения нещата с подобна вариативност, от по дребни олекотени екземпляри, до доста едри. Типовете глави и муцуни варират, от по – издължени лупоидни, през средно големи до, / но и по – рядко /, до доста масивни, но не и такива с увиснали бърни и силно изразени стопове, каквито се срещат при някои съвременни екземпляри, което говори за недопустима намеса на чужда кръв.
"Овчари" картина от Златю Бояджиев.
Група берачи и наше куче в лозята на с. Дренов дол Кюстендилско през 1926г.
За съжаление фотографията по
нашите земи, където можем да видим съхранени във времето нашите кучета, не
надхвърля повече от 150 години назад. А най – силно разпространена, тя е в
първата половина на ХХв. Това обаче е един период в който настъпват редица
геополитически и социални промени в Европа и респективно на Балканите, които
влияят драстично и променят коренно живота
на хората, като социум и поминък. Подвижното животновъдство било
трансхуманстното, било номадското приключва. Приоритет на развитие получава
вече земеделието. Това рефлектира върху съдбата и на цяла популации от добри породни
животни, предимно в по – равнините терени, които започват постепенно да се измъстрят,
замелезяват, губят породния си вид и изчезват. И ние не винаги харесваме някои
индивиди, които са запечатани по старите снимки, защото не отговарят на нашите
съвременни представи за породноста. Но трябва да ни е ясно, че те носят расовите
си гени. А и все пак са съществували в този си именно вид, в който ги виждаме
спроти това дали ние ги харесваме или не.
Наше куче лежи пред войсково съединение в началото на ХХв.
Офицери и войници с наше куче в Добруджа 1917г.
Друг е въпроса, за желанията
на отделните гледачи днес, какъв подбор и селекция правят, смесват ли кучетата
си със сродни породи, за да вдигнат било ръст и разширят структура, било да
постигнат по – тежки глава и муцуна? До колко е правилно това? До колко мъдро
се прави / защото е факт, че се прави / и ако ли не се прави правилно, не
променят ли така истинския облик на животните. Това, обаче, е въпрос на друг
разговор. Той няма връзка с днешната тема, свързана с истината за същността на
овчарското ни куче, което някои нашенци неправилно възприемат и окачествяват като "каракачанско".
Войници на магарета и две овчарски кучета край чешма Пловдивско.
"Овчари" картина от Зл. Бояджиев
Копачки и две наши овчарски кучета, неизвестно?
"Овчар" картина от Зл. Бояджиев
Неизвестно?
Овчарин с кучето си от с. Мугла 80г. на ХХв.
Якорудското ТКЗС
С куче в Стара планина.
Овчарско куче край дома на стопанина си от с. Славяново / старото име Борисово/ Поповска околия Търговищки окръг 30г. на ХХв.
Семейство от Разградско. Мъжът в средата е прегърнал младо подрастващо кутре от породата.
Овчари с кучетата си от с. Сараджа Добруджа 1928г.
Овчари с овчарско куче от с. Златар Шуменско в присъствието на етнограф.
Неизвестно?
Наш войник в парадна униформа и с кучето си, неизвестно?
Куче лежи до кошара в Македдония 60г. на ХХв.
Сърби с младо овчарско куче и две печени прасенца на чеверме, развяват сръбският кралски флаг.
Албанец с кучетата си в Шар планина.
НОМАДСКИ ЕТНОСИ
Каракачанин с куче 70/80 години на ХХв. в Гърция.
Каракачанка на преден план, а в дъното до колибите се вижда овчарско куче.
Овчари каракачани / според друга версия власи/, с куче в Гърция.
Картината "Каракачани" от Зл. Бояджиев. Виждат се предимно доста окосмени сивкави овчарски кучета .
Каракачани на път, в Гърция, като най - отпред пред белия кон лежи куче.
Каракачани ловци с куче.
Каракачанин на кон с куче в Гърция.
Каракачани ловци с кучета в Гърция 1925г.
Каракачанин с кон и куче в Гърция.
Картината "Каракачанско семейство" от Зл. Бояджиев. В левия край се вижда кафяво овчарско куче.
Каракачанска мандра. Интересно куче???
Каракачани с кучета на път през Айтоско.
Каракачани на път в Гърция.
Каракачански стан. Интересно куче?
Каракачанин с кучета в Гърция.
Каракачани в Казанлъшко 50години на ХХв. с котка. Дали и това животинче да наречем "Каракачанска" котка???
Каракачани с овце и кучета в Гърция.
Каракачани / според друга версия власи /с интересни кучета? Овчарски ли, що ли?
Каракачани с куче. Някъде представено като власи с куче?
ВЛАСИ / известни още и като: арумъни, грамостяни, цинцари и др/
Влах с магаре и кутре отгоре на самара.
Влашко стадо с куче в Гърция.
Въоръжени власи и малко кутре.
Влахче овчарче с интересно голо куче в Гърция.
Арумънско семейство и куче.
Хранещи се власи и куче в Гърция.
Богато арумънско семейство сред двора на имота си в Солунско, с въоръжени пазачи наоколо и куче.
Армънски стан и куче в Гърция.
Влашко / арумънско / семейство в миграция. Вижда се и черно овчарско куче.
Власи с куче.
Власи / арумъни / с куче в Гърция.
Власи с кучета в Гърция.
РУМЪНСКИ ОВЧАРИ
Семейство с кучето си.
Румънски селяни, сред тях и куче, през Първата световна война.
Овчари, куче и убита от тях мечка в Карпатите.
Румънска пощенска картичка с овчари и кучета, сред които и три такива от породата Миоритик.
Куче с високо изрязани уши.
Поредица от снимки с румънски кучета.
Автор Николай Тодоров
гр. Силистра