ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРИТЕ КАТО СКОТОВЪДЕН НАРОД

Предлагаме като въведение една завладяваща интерпретация, сътворена върху едно много силно, известно и обичано патриотично стихотворение, но същевременно доста удобно за това, чрез интерпретирането му, да се заклеймят онези анти български, дивашки, егоистични и нихилистични наслоения в нашето общество, от новата ни история, та до днес, които рушат българщината. Негов автор е поета Павлин Ботев от гр. Дряново. То е из книгата „Горчиво – Сладки пародии”. Тази продажна анти национална инерция / а често дори и истерия/, която ние българите, / или поне, не малка част от нашия народ/, за съжаление къта в душите си, я пускаме като силна струя, що оформя обществените нагласи. Ние, все си мразим държавицата, било поради несрета в личния социум, било, поради нещо друго. Все чуждото ни вълнува, по – вече от родните достижения. Съзнателно бягаме от себе уважението и себе познанието и какво ли не още. Никога не сме наясно с националните си приоритети. Изобщо тържество на анти националния скепсис. Това анти национално зловредие се отразява и върху поколенията. И така всичко се повтаря в една неспирна цикличност. В душата на българина е като в дамска чанта. Там той трудно намира националното си чувство сред всичко останало. И понякога дори да го намери, все го провира през разни други небългарски филства, фобства, влияния, политическа обвързаност, незнание, клишета и обърканост.

Естествено подобни настроения рефлектират върху менталността на редица люде – българи, занимаващи се с родната ни порода овчарско куче, която те с лека ръка подхвърлят в не българско енто пространство, което по презумпция води до отрицанието му като българско! Защо го правят? Дали от тъпа инерция и липса на елементарна логика, или от личен интерес пренебрегващ фактите, а може би от някакво ментално  обсесивно компулсивно разстройство и раздвоение на личността, не знаем?  Другото което остава, е от сглупяване и липса на познание, което не ги оправдава, обаче. Явно ирационалните настроения в обществото не са ги пропуснали?

Представяме по снимките предимно черни и някои сиви овчарски кучета.

Картината "Овчар" от Иван Хаджидимитров.

ЗЕМЯ КАТО ЕДНА ЧОВЕШКА ДЛАН

/по Георги Джагаров/                                    

Земя като една човешка длан,

смразена вече е кръвта ти южна,

обезлесен и твоят стар Балкан,

шагреново стопена си, ненужна...

Не вълци те изпиха, не чакали,

а кръволоци, отредени с власт.

Продаваха те със хазартна страст,

без никой теб горката да пожали.

Земя като една човешка длан,

забравила духовните месии,

на робското покорство истукан,

търгуващ даже с своите светини.

Земя като една човешка длан,

разстреляла елита си духовен,

котило на шумкар и партизан,

наложили ти див режим гробовен.

Земя като една човешка длан,

попаднала на хора във затвора,

но те оказали се долна сган,

сковала в ужас даже и простора.

Земя като една човешка длан,

и лъвовете мереща във левове,

асланът в тебе вечно е насран,

природата ти девствена - във шевове.

Земя като една човешка длан,

врази громила с топче черешово-

всеки герой е тук опроверган,

заглъхващо е неговото слово.

Земя като една човешка длан,

метла в полето смитаща закона,

без люта бран си вече дармадан

и рони сълзи твоята икона.

Земя като една човешка длан,

престъпни шайки считат те държанка,

за тъмни сделки днес си параван,

не патиланци, вечни готованци.

Земя като една човешка длан,

май срутена е твоята къщурка,

измазана със рохкав хоросан

и не заприда бабината хурка.

Земя като една човешка длан,

отечество на не един Пишурка,

написал щуротии, считаш се призван,

да бъде гений, а пък мижитурка.

Земя като една човешка длан,

за теб умираха герои и вити,

сега си станала Булгаристан,

възседната от сити шкембелии.

Във теб се счупи турски ятаган,

но днес уви за теб ми е тревожно –

отровата подава ти в стакан

Брата голям със кредо най – безбожно.

Земя като една човешка длан,

заводите превърнала в руини

и с европейски някакъв ферман,

обезкостила атомни турбини.

Земя като една човешка длан,

децата си прогонила във странство –

гол Ганьо, черен гологан,

във търсене на жизнено пространство.

Къде е пътят „радостен и прав”?-

Напуснати са дядовите къщи,

младежите скептично се намръщват,

когато чуят”Смертью смерть поправ”.

Земя като една човешка длан,

теб управлява не един профан

в съюз свещен с грабителите чужди,

направил днес мечтите ти ненужни.

И крееш днес! Не пее чернозема,

макар все още в български ръце,

дъхти на чалга твоето лице

и гадничка е твоята поема.

Земя като една човешка длан-

гнездо, разровено от своите дечица,

ямучава и жълта любеница,

захвърлена в световния бостан.

Земя като една човешка длан,

за малко хора днес си мироздание –

в банкноти мерят твоето призвание,

хранителят ти ангел е пиян.

Овчари с маришки овце и две кучета, от с Садово Пловдивско 30 -те години на ХХв.

С този материал стъпил върху базата на доста /но, не всички налични/ историческите извори, искаме да поднесем на читателите редица факти и самият изворен материал от Средновековието и турското владичество, с който след като се запознаят, да прогледнат и осъзнаят истината. Да разкъсат оковите на заблудата, за това, че у нас освен малко чергарски етноси спрягани от някои хора в киноложките среди, като едва ли не най – важния фактор за животновъдството на Балканския полуостров и дори използвани, като пътеводен  пряпорец за развъдната им дейност, в работата им с месната популация от овчарски кучета, все пак има един основен народ, стопанин на своята си земя, макар и днес стопена и свита на половина от това което е била, в периода на нейното величие. Това преди всичко е българския народ, който е най – големия животновъден такъв на Балканите и съответно с най – големи заслуги за съществуването на овчарското ни куче по цялото българско землище.

...

Балчик от началото на първата половина на ХХв.

Овчари от Румъния с черно и друг цвят кучета.

„Те славяните притежават множество стада и ги умножиха, станаха богати, имат злато и сребро, снабдиха се и с оръжие”...

Из „Сведение”  на Йоан Ефески Сириец

„Славяните имали множество и всякакви домашни животни. Отглеждани и използвани били, за работа или за храна – коне, крави, свине, кучета, овце, кокошки и др.”...

Из „Стратегикон”, от Псевдо Маврикий.

„ В Бурджан / Дунавска България/, нямат нито динари нито дирхеми, а покупко продажбата се извършва срещу овце и крави. Ако между тях и ромеите / византийците/, се сключи примирие лошо за тях, то българите плащат, като им водят слуги измежду славяните и други като тях”...

Из „Вести за времената” от Ал Мас Уди - Х век.


"Отче игумене Петре! Аз съм от новопокръстения български народ, когото Бог просвети със своето кръщене през тия години, чрез своя избраник, княз Борис, наречен Михаил"... " После Симеон царя, като чу че маджарите идат пак, поведе ни на война"... " Преди да тръгна пак на война, повиках попа да  направи служба, заклах най - скъпия си вол и по десет овце и свине, които раздадох на сиромасите. И заминах на война с два коня."...

Из " Чудото на св. Георги с българина" препис от старобългарски исторически разказ от Х век.

„Придружава ги много добитък и мъжки и женски, който едновременно им служи за храна и ги прави да изглеждат по – многобройни”...

Из „Стратегикон” – Военно изкуство на българите , от Псевдо Маврикий.

„Българите са роби, варвари нечисти, от които дъха кучешка миризма и от овчи кожи”...

Из „Писма” на Теофилакт Охридски.

На Тодоров ден преди старта на кушията, с черно наше куче в с. Славянова / днес град/, Плевенско 80- те години на миналия век.

...

„ Царството ми беше известено от страна на честния манастир на Св. Атанасий в светата планина Атон, че куманите живеещи в Мъглен, като се изкачили на принадлежащата на техния манастир планина, така наречената Пацухия, и като си направили там кошари за своите животни и ги пасели свободно, не се съгласявали да им плащат полагаемия данък десятък, върху животните си. И ако това е така, царството ми нарежда на съответните практори на Мъглен, при показване на настоящата наредба, по всякакъв начин да принудят тези кумани да плащат на манастира Св. Атанасий всичко което се отнася за този вид десятък, или за друг някакъв вид данък. Ако и след настоящата наредба на царството ми се осмелят да извършват това нещо / неплащане/, и като не оставят местните власти да се разпореждат и с чуждите власи или българи /пастири/, като със свои и пречат от всички тях да се изисква данък, за споменатия манастир, както обичаят е наредил, да стане както е наредено. Но и ако тогава не се вразумят и отново се опитват да задържат нещо, било за власите, било за българите и да се освобождават от данък, според господстващия чак до сега несправедлив обичай у тях, веднага след туй да бъдат изгонени от това имение в споменатата планина, дори и да не желаят”...”Обаче и принадлежащите на манастира власи, когато след слизането им от планината, животните им започнат да страдат от липса на паша и поради тази голяма нужда пасат животните си в имотите на Мъглен, царството ми нарежда да го правят вътре в имотите на града необезпокоявани от никого, било то проничари, практори, чиновници или от самите кумани”...” А що се отнася за двете кошари, едната държана от Стано и наречена Римница и другата от децата на Рад Куц / Радо куция/, и наречена кошара на Педукел, които се държат от същите власи на същия манастир в държавната планина Кравица, царството ми заповядва да ги владеят без даване на епирия и без да бъдат обезпокоявани от никого”...

Из „Наредба на император Алексий I Комнин, за светогорската лавра „Св. Атанасий” от 1094г.

Тук се отваря един екзистенциален въпрос, кои ли са тези чужди власи, пък и българи, а и принадлежащи на манастира власи, че и кумани.? Куманите са ясни. Тяхното присъствие на Балканите респективно у нас е доста солидно в тези векове и виждаме, че поселението им е стигнало чак в лоното на Ромейската империя, на територията на „Света гора” в Атон и Мъглен - Македония. Тези племена са час от нашата кръв, а ние освен на българите сме и техни потомци! Чуждите българи, това са овчаруващи българи извършващи т. нар. трансумантно животновъдство / сезонно движение на стадата/, като под прозвището българи в този исторически период, се има предвид нашите предци в областите където се шири днешна Македония. Власите / чуждите/, това са средновековните номади, които живеят в големи общини в т. нар Велика Влахия /Голяма Влахия/. Това е един район обхващащ територии от Северна Гърция, част от днешна  Южна Македония и Епир. Още име като „каракачани” отнасящо се за далеч по – късно появилите се гръкоговорящи номади – власи, няма! Но овчарски кучета има, както ще видим в следващия материал по темата, и едва ли някой нормално мислещ човек, е логично да твърди, че българското овчарско куче трябва да носи някакво чуждо етно име. Това е нонсенс. Интересна е ситуацията за така наречените собствени власи? Не винаги, обаче в Средните векове под квалификацията „влах” и „власи”, се разбира номади от района на Велика Влахия. Особено когато става въпрос за периода ХI  и ХII век, съвпадащ с покоряването на Българската държава от Византия. Думата „влах” в историята, претърпява множество трансформации. Българите също са наричани от византийските  и европейските писатели с обидния неглижиращ термин „власи”. От една страна защото мнозина от тях се занимават с подвижно овцевъдство, от друга, защото са сочени като примитивни селяци, тоест като обиден унижаващ термин, с който трябва да се заличи името българин. Виждаме, още, че имената на т. нар. „принадлежащи” на манастира власи от двете кошари в планината Кравица, носят типични български имена Радо, Стано. Трябва да се има предвид, че все пак на тези територии най – голям е процента на българското население. Тоест няма конкретно уточнение дали това са етнически власи попаднали под българско културно влияние или са българи наречени власи поради пастирския им начин на живот? Например в грамота за манастира „Банска” от 1313 – 1318г., се споменава за „власи”, които обитавали „Български пастирски катун”, т.е., за българско население, което поради занятието си – трансуманно скотовъдство, бивало означавано като „власи”. Освен с термина „власи”, византийските автори често лепват на околните народи и други антични етноними. Мизи за българите , „скити” за всички номадски народи идващи от север, „трибали” за сърбите, „панонци” или „турки” за унгарците, макар те да са угро – фини, а не тюрки, „тавроскити” за русите и т.н. Този стремеж и маниер на писателите в ония времена, е по скоро да се дискредитират околните народи като варварски и примитивни люде, по – ниско стоящи от ромеите, в подчинено на империята положение.

...

Що се отнася за развитието на термина „влах” в Средновековието, той е тръгнал от първоначалното понятие за романизиран варварин, минал е през етнически смисъл на номад, скитник – пастир  от района на "Велика Влахия", минава и през професионален белег – скитащ се, неуседнал свободен скотовъдец независимо от етническата принадлежност на животновъда, през обиден унизяващ термин за примитивно живеещ с ниска култура селянин, и стигнал до православен човек пак независимо от етническата си принадлежност. Като пример ще приложим някои извори, които говорят сами по себе си за какво иде реч.

 Дете с младо куче от Троянските села 40/50 - те години на ХХв..

 ...

ЕТНИЧЕСКИ ВЛАСИ

„ Власите произлизат от тракийските племена Беси и Даки”...

Из „Стратегикон” от Кекевмен.

„ Никулица Делфина /Българин по произход управител на област в територията на днешна Северна Гърция/, се обърнал и към власите / смята се, че става въпрос за етнически власи/. Къде са сега вашите стада и жените ви? Те отговорили ...”В планините на България” / в този период става въпрос за Македонските предели/. Защото те имали такъв обичай, стадата и челядта им от месец април до месец септември, да прекарват по високите планини и студените места .”Следователно, добавил той – да не би тамошните хора /българите, които тогава, са част от Ромейската империя/, които явно са на страната на императора, да ги отвлекат? И власите като чули това, послушали думите му”...

Из” Въстание на българи и власи в Тесалия „ 1066г. от Кекевмен. Никулица се опитва да играе двойна игра, хем като водач на въстанието от една страна, хем да го стопира по най – безболезнения за всички начин. Интересно още е и това, че водача на власите с които комуникира Никулица, носи българското име Боривой влаха...

„От четиримата братя, Давид / брат на Самуил/, след въстанието бил веднага убит, между Кастория, Преспа и така наречените „Красиви дъбове”, от някакви скитници власи”...

Из „История „ от Скилица – Кедрин

                                                                                                                                           

„И да изисква законния данък, както и от власите по цяла България / сиреч Македония/, и от турките /вардариоти/, около Вардара, доколкото ги има в българските предели”...

Из „Грамота” на Василий II /Българоубиец/ от 1020г.

„ В голямата войска под командването на стратега Лъв Ватаций, имало голяма тълпа, сбирщина власи, за които казват, че са някогашни преселници от Италия”...

Из произведението на Йоан Каним.

Морски граничари някъде край гр. Варна.

Куче и дете от с. Драчево в Македония / днес Северна Македония/.

Овчар със стадо и кучета от с. Игнатица Врачанско.

На кратко казано, в резюме. Тези т.н. италийски власи/ православни от Италия, както и множество други подобни военни контингенти от споменатата по горе „Велика Влахия”, са отправени към Унгария, и населвани по граничните лимеси, за да влияят на геополитическите боричкания за власт там, именно когато българите сме паднали под византийска власт, а Византия и Унгария имат обща граница. Най общо казано, същите в последствие са прогонени от унгарците католици, но не се връщат във Византия. Заселват се във възстановената Българска държава, в нейните отвъд дунавски територии, под опеката на нашите царе. Смесват се с българите, куманите и други племена по места, понеже всички са православни. Смесва се и езика / става един влахо – български език/ и това лежи в основа за по – късно появилите се влашки княжества там. Това смесено население на север от Дунава, издига свои войводи под прякото подчинение на Българското царство. Същите войводи пишат разбира се на старобългарски език. В творчеството на византийските и западните автори могат да се открият квалификации за тамошното население, като – угровласи, росовласи, миксоварвари и други, в зависимост за кои части на оттатък Дунавските територии на България става въпрос. Изобщо за западния / католически/ свят, тогава всички не католици на юг от тях, са наричани „власи”, без разлика към кой ортодоксален / православен/ народ принадлежат. Колкото и някои румънски историци да търсят пряк континуитед между старите Дакийски племена – Рим и днешните румъни, няма какво да открият! Подобно на днешните македонски историчари и румънските, винаги са се стремели да изопачават и манипулират фактите и направо да си присвояват чужда история, за тяхна! Румънска държава първоначално е наречена Влашко, има едва в средата на 19 – ти век, която по – късно си е сложила името Румъния / за тях звучи Романия, демек Римляния/, с което искат да направят връзка и да се покажат, като наследници на Римската империя. Отново нонсенс!

Към тези извори, за които се предполага че става въпрос за етнически власи номади, можем да добавим и гневните думи от Стратегикона на Кекевмен, как племето на власите е невярно и покварено и не спазва никакви обещания и клетви, даже и към императора, а се стреми всички да излъже и т. н.

Самоковско.

Неизвестно?

ЗА БЪЛГАРИТЕ НАРЕЧЕНИ ВЛАСИ

„Той / византийския император/, незабелязано въоръжил срещу себе си и ромеите, варварите от Хем / Стара планина/, които преди наричахме мизи, а сега наричаме власи”... но ето и как продължава с описанието на ситуацията – „ И по възможност правеха повече злини на ромеите и се опитваха да съединят в едно властта над българите / тоест българите в Македония/ и власите / сиреч мизите – българите в другите части на полуострова/, както е било някога”...

Из” Въстание на Асен и Петър” 1186г. от Никита Хонияд;

Естествено някои румънски „кухорози” историци, се опитват във времето да търсят , както се казва „Под вола, теле”, а някои още по крайни, търсят може би агне? Та същите празноглавци тълкувайки превратно изворите и термина „власи”, градят стройни теории за силно румънско присъствие на юг от Дунава и че наедно с българите във въстанието са участвали и огромно множество техни предци и други бля, бля дивотии! Тоест ето от къде датирала видиш ли Влашката държава, някъде дори и  „Влашко – Българската държава” на българския войвода Асан и влашкия войвода Петрус и прочие глупости. А, то си е ясно казано, за какво става реч!

„ И видяха върху стените и кулите на Адрианопол /Одрин/, знамената на Йоанис / цар Калоян/, краля на Влахия и България”...

Из книгата на рицаря Жофроа Вилардуен.

„До Калоян славния цар на българите и власите”...

Из „Писмата на папа Инокентий III до Калоян”

Ако вземем настроенията от една страна на византийците, а от друга на кръстоносците от Латинската цариградска империя към българите, които им нанесли тежки и унизителни поражения, и изтъкнатия по – горе пейоративен смисъл на термина „влах”през епохата, фактът, че наричат с това прозвище именно българите, вече не би се нуждаел от допълнителни обяснения и разбор.

Стопанин с волове и овчарско куче, от Трънския край.

Неизвестно?

Куче от филма "Мъжки времена" по Н. Хайтов.

„Във всеки дом в тази страна / България/, се оказваше гостоприемство на принцесата. Даряваха й коне, овце, телета, краве и овче мляко”...

Из „От град Хадж Тархан към Константинопол” от Ибн Батута.

„Изведнъж се появиха от тамошните скали и пропасти някакви мъже, облечени в черни дрехи, които бяха от вълна и овчи кожи, които сами си приготвяли от овцете, когато имали нужда. Тия мъже бяха същински, истински привидения. Те не бяха в желязо, като тежко въоръжени войници, но и не бяха съвсем без оръжие. Повечето от тях имаха копия и брадви, а някои имаха и лъкове със стрели. В първия момент ужас и страх обзе нашите войници...нали ние се намирахме в чужди места и при това сред хора незнаещи нашия език. Повечето от местните хора са от Мизите / Българите/, които живеят наблизо”...” Те били пазители на пътищата и трябвало да прогонват всички които биха пожелали да плячкосват съседните области”... „Наскоро до нас достигна и силен кучешки лай, който не само ни призоваваше, но и говореше за многолюдно село”...

Из „Ромейска история” от Никифор Григора. /Среща с българската стража край Струмица 1326г.

„Най – неутешителното в тази прокълната България е несъразмерността на годишното време, зимния студ е като ада... А жителите на страната могат да се видят облечени в ямурлуци и агнешки кожи... И ако понякога слухът ти трябва да почине от отегчителен разговор, тук ще ти досажда блеене на овце, там врещене на кози, а другаде грухтене на свине в кочина”...

От Георги Антиох ХIIвек.

„Но като чули само шумове и гласове и като доловили звуци от рогове, побягнали в безредие, изоставяйки на българските овчари и свинари, целия си обоз и повечето си коне”...

Из „Българо – Никейска война 1254/55г.”- Поход през Родопите, от Георги Акрополит

„По това време от българите се издигнал един мъж от пастирски род, хитър и способен да извърши преврат”...

Из „Въстание на Ивайло”, от Никифор Григора.

„ Заедно с тях в същата планина, живееха в неукрепени села и други номади”...”Императора реши, че трябва да повери властта над тях, на Момчил, не само поради това, че са едноплеменни, но и поради”... „Този Момчил по род бе Мизиец/ Българин/”...

Из „История” от Йоан Кантакузин.

„Императорът по този случай, наредил, да бъдат събрани от цялата страна, много овце, свине и волове”...” И понеже Българската земя отглежда повече от другите такъв добитък, то от нея било поискано най – много”...

Из”Въстание на Асен и Петър” от Георги Акрополит.

Семейство с биволи и с куче в левия долен ъгъл на снимката пред каруцата от с. Бяла Слатина Врачанско.

Неизвестно през 80 - те години на миналия век?

„Страната на Сосманзос /цар Иван Шишман /, бе твърде благодатна област. От нея се изнасяха, най - много мед, масло и овце в света. Изобщо в нея се намираха всякакви блага, повече, отколкото в другите области”...

Из „Книга за описанието на света” от Мехмед Нешри.

„ Те нахлуха в земите на сърбите и българите и отвлякоха много волове, кобили и овце”...

Из „Книга за напътствията” от Енвери

„Императора остана там шест дни”...” и плячкоса в Берое всичко – мъже, жени , деца, волове, овце и др.”...

Из „Война с българския цар Георги II Тертер” от Георги Пахимер.

„А награби и много добитък и много друга плячка, като нахлу и опустоши Мизия”...”набави си изобщо изобилно храна: жито, брашно и жива стока – едър и дребен добитък”...

Из „Доклад на Лала Шахин, за отбраната на София” 

Картината изобразява български селяни от османския период.

„Българите от Източна Стара планина, са много добри скотовъдци и заслужават уважение, заради изкуството си, да водят стадата си под звуците на своите рогове”...”Тези пастири са големи разбойници”...

Из „Пътепис” от Робърт Баргрейв от средата на 17 век.

„Но това не е всичко. За да има ред, остава да се намери един нещастник, годен за обесване. Хасекията, задоволен от плячката, отива в Родопите или Балкана да търси някой все още полудив овчар, който едва притежава човешки образ, неспособен нищо да обясни. Оковавът го във вериги и го отвеждат при бостанджи башията, който според доклада на хасекията и лошия външен вид на нещастника, го осъжда на смърт. Българина се обесва, полицейския е възнаграден, крадците продължават да грабят, а бостанджи башията се хвали с умението си да поддържа реда в името на султана, който някой ден, ще го направи паша или велик везир.”...

Из „Френски летопис” от френския дипломат граф Д. Отрив Александър – Морис Блан дьо Ланот от 1785г.

„Българите дошли по тези земи по времето на император Теодосий, от бреговете на Волга / тук естествено човека не е на ясно, откъде все пак идват българите/, до тези на Дунав, от където са се разпространили от двете страни на Балкана и са запазили пасторалните навици на своите деди”...

Из” Военно пътешествие” на Огюст Феликс  Бонур от 1794/99.

„ Скрити в своите планини те / Българите/, обикновено ги напускат само за да се присъединят към бунтовниците, които понякога всяват ужас у Константинопол /Истанбул/, или да отидат на пролет в този или в други градове в империята. Тъй като са предимно овчари, те веднага се залавят да слугуват на пашите и на големците, да се грижат за конете и добитъка им, докато има паша. След това поемат пътя към планините, където се отдават на занятията си и навиците си, които са придобили с времето”...

Из „Пътепис” на Франсоа Пуквил от 18 век.

„Бяха изплашили всички жители на България, които се оттеглили в планините на Македония. Там те направили колиби. Други пък потърсили убежище в някои градове, за да избегнат издевателствата, на онези които ги бяха заставили да напуснат селата си, при вида на отвлечените им стада и домашни животни, използвани за изхранване на войската”...

Из „Пътепис” от Софбьоф от 18век.

Картината " Пастира Ивайло" 

Наши граничари неизвестно?

„ Освен това между гърци и българи има рязко прокарана линия, която ги отделя много определено. При все, че гръцката кръв е по хубава, а лицето им е по – благородно, българина, е по – едър, по – издържлив на умора и има в чертите си прямота, независимост и чистота, които липсват у гърците. Рядко тези две националности се свързват в бракове. При все че са по сближени в градовете, на село те живеят в отделни села. Изобщо гръкът разбира по – вече от търговия и корабоплаване, българинът е по – вещ в скотовъдство и земеделие и по – специално в лозарството. Българските села имат по – цветущ изглед от гръцките. Посажденията им са по – богати и по – разнообразни. Добитъкът е по – многоброен, но и по – гладен, жилищата им са по – добре поддържани и по – чисти”...” Българинът  пази още много от древния войнствен дух на славните си предци. Понася нетърпеливо мюсюлманското иго и страхливото недоверие на турците рядко му позволява да употреби оръжие, за да прогони от стадата си в планините дивите зверове и кръвожадните животни”...

Из „Описание на едно пътуване из Румелия” от С. Сейже 1829 – 1830г.

" Турското правителство всяка година взема десета част от овцете, та за това българското овцевъдство запада от ден на ден"...

"При българските овчари в Стара планина" от Любен Каравелов.

"По тия поляни така наречените власи пасат своите многочислени стада овце и коне и малко - по малко стесняват нашите копривщенски овчари, които намаляват значително. О 35 бачии които съществуваха само до 40 години, днес са останали само три"...

Из "От Копривщица до София" от Любен Каравелов.

Кучета от Банско.

Очаквайте: Исторически извори за овчарското куче...

Автор: Н. Тодоров

гр. Силистра