РУСКИЕ СОБАКИ / РУСКИ КУЧЕТА/

Много често, някои наши приятели също кинолози, но съответно фенове на „каракачанското” име на нашето овчарско куче, за да докажат, тази му според тях същност, използват няколко прекалено одъвкани, та одъвкани и често обсъждани писания на люде, които в незнанието си, са направили някава косвена връзка между кучето ни и етноса на каракачаните. Това тези автори правят основно в литературата, през първата половина на ХХв. което обяснява нещата. Кои са тези писания, обаче, на които каракачанкаджиите, се осланят и циклично повтарят ли повтарят, като зомбирани с цел зарибявка на обществото с техните разбирания за породата?

Първият акцент хронологически, те винаги поставят върху произведението „Видрица”, на поп Минчо Кънчев от края на 19 век. Там на едно място, се вмята, че един от героите се изнизва от църквата, по начин, по който автора сравнява с изкачането на „каракачанско куче” с навита опашка и това е. Няма да анализираме казаното / това също многократно е правено / , а само ще кажем, че в същото произведение, се говори и за овчарски кучета и техните стопани българи.

Като втори акцент, се слагат писанията на германеца д-р Х.Б. Петерс пребивавал у нас, през 30 – те години на миналия век и който нарекал кучето ни „каракачанско”. Той се запознал задочно и отчасти с тези наши овчарски кучета, и дори отгледал две от тях, подарени му от българи, не от каракачани забележете. В своите киноложки съобщения казва, че съвсем условно ги нарекъл „каракачански”, с мотив, че най – напред в сравнитерно по – чист вид екземпляри от породата, е видял имено при номадите в Родопите и макар, че ги имало из целия Балкански полуостров, той решил точно така да ги назове, за рамките на България. Иначе, след като се убеждава, че наистина подобни животни ими навсякъде из полуострова, слага едно общо име за всички кучета от расата. Казано с български думи, то звучи така „Канис фамилиарис балканикус”. В превод Балканска раса / семейство / овчарско куче! Зоологът Николай Атанасов беше направил идеален анализ на това, какво е казано от доктора и то на базата на оригинален и точен превод на статиите му. И то опровергава тотално каракачанската същност на нашето овчарско куче, която искат да ни внушат любителите на каракачанския етнос. За справка, анализа на Н. Атанасов, относно т.н. от Петерс „каракачан хунд”!

Руснак с меделянско куче началото на ХХв.

Жена с меделянско куче в гр. Казан началото на ХХв.

Друг акцент е поставен върху някои опити на нашият кинолог Тодор Гайтанджиев, който се пробва да разгадае същноста и историческата принадлежност на тези кучета. Той също прави една объркана връзка между каракачаните /като последните номади по тези земи /, нашето овцевъдство, българите и кучетата, тоест една мешавица от напипващи на сляпо типични за епохата пионерски грешни стъпки и умозаключения. Подчертаваме, че в тези години от най – новата ни история Българската киноложка наука, е едно едва прохождащо полусляпо сукалче, членовете на което започват да се занимават основно с чужди породи, камо ли да имат като идея и воля, да търсят и изграждат из дълбоко сериозни познания за местните породи кучета. В тези първи киноложки моменти, никой наш кинолог, дори той да е представител на някоя наука, не само, че не прави и никакъв сериозен опит да изследва в дълбочина исторически проблема с местните породи кучета, като национален приоритет, но и даже е склонен да отрече, че те съществуват. Пак добре, че чужденците проявяват някакъв интерес към този проблем. Обикновенно нашите науки започват винаги да се градят върху това което поставят като темел чужди изследователи авантюристи, било чехи, немци и други, които правят проходилките им.

Следва момента, чрез който в неистовия си стремеж за покаракачанчване на кучето ни, се вкарва и литературата.

 Използват се основно 7-8 цитата от литературни произведения от този същи период, в които наши автори, в своята киноложка немощ на познанието по проблема, някъде са употребили думата „каракачанско куче”, било като сравнение или допълнение относно овчарското ни куче.

И комай теоретичните концепци на феновете на чергарският етнос, се изчерпват с това!? Не може да правиш генерални изводи от частни случаи. А защо, те уж като българи по произход изобщо хвърлят толкова много от усилията си, да правят нещо "каракачанско" и категорично чуждо на народа ни, не ни е ясно?

Меделянско куче първата половина на ХХв.

А. Куприн с едно от своите меделянски кучета.

Защо все пак името на каракачаните, се пришива понякога от някои първопроходци в търсенето на същноста му, през първата половина на миналия век, към нашето овчарско куче? И защо „каракачанското” наименувание, е неточно и дори вредно за българския национален интерес? Многократно сме говорили за това! Тук само ще кажем отново, че историческата и родова памет на българина, е много, ама много къса. И когато, той вече масово не е оня патриархален овчарин, от разцвета на българското животновъдство, а се занимава с друго, лесно  забравя пасторалното битие на своите деди, с все овцете, конете и кучетата, като дамазлък.

От друга страна, каракачаните у нас, са оставени да номадстват чак до соц национализацията на селското стопанство, за разлика от съседните ни, които спират тези миграции 25 - 30 години по – рано. И това няма как да не повлияе на възприятието на част от хората у нас, които гледат, че макар и малко, но всички каракачани имат покрай стадата си еднотипни кучета от тази раса, а съответно, не всички българи са овцевъди и притежават такива в този период. Или поне, не навсякъде при българите са в чиста форма. Така става и с влиянието в литературата, която се използва от някои кинолози, като метод за внушение на нещо, което е нищо.

Социализма у нас почти беше ликвидирал тези кучета, с изключение на немного екземпляри из някои планински и полупланински землища.

Момиче с Меделанско куче края на 19 или началото на 20в.

Дете с куче прилично на меделянско.

По – късно, след избухването на т.н. Демокрация през 1990г. и втурването през глава на някои по – патриотично настроени, тогава млади и нахъсани кинолози, да спасяваме националната порода от забвението през соца, отново в своето незнание, прибързаност, а по – късно и в своето инатене, някои от „кинолозите” / естествено любителите каракачанкаджии/, името на етноса бе пришито на ново и то с бели конци, за изява на някяква национална породност и същност на кучето ни. Това обаче, нормално даде плодове при част от хората. Тъй като обществото не познаваше изобщо проблема. Естествено масово никой не знаеше и кои са каракачаните и лесно се възприемаха поднесените им клишетата! Така е и до днес, за съжаление при една част от хората. Българите упорито отказват да опознават своята същност и историческа предопреленост в района на Балканите. Бягат съвсем съзнателно от народностното познание, неглижират своето, скептици са към него и винаги чуждото им се вижда по – хубаво, по – интересно и им звучи по така някакси приятно и стройно, дори да е и турцизъм. Защо ли?

С течение на времето, обаче излезе страшно много информация относно кучето ни и тя прави на пух и прах тези стъкмени каракачанкаджийски брътвежи и волнодумни празнословия, стига да искаш да я потърсиш и да вкараш малко логика.

Друга хитрост, обаче на каракачанкаджиите, беше, налагане на едно мнение от социализма, че каракачаните са потомци на древните траки, а и нали и ние сме им някакви наследници, поне на земята и културата със сигурност, и „Те ти булка Спасов ден”, намерихме и българската връзка. Заговориха за несъществуващи неща, като „Тракийски молос”, например и други измислици. Да, ама не! Каракачаните не са никакви траки според изследванията на световните учени. Самите те смятат себе си, за най – чисти гърци! И това наистина е факт. Те са потомци на дорийските гърци!!! И какво стана сега, според каракачанкаджийските напъни, ние българите тераме националната си порода овчарско куче да я правим гръцка! Ами никой в случая не ни е виновен, щом като, чрез криворозбран патриотизъм подпрял се на замъглена и сгрешена  фактология, имаме силното желание, да направим националната си порода овчарско куче чисто гръцка!? Да ни е честито.

Жена с меделянско куче в Крим 1904г.

А. Куприн с дъщеря си и меделанка.

Представяме една доста солидна подборка стари снимки от периода на Руската империя и от периода на СССР, тоест от края на 19 век, до към 50/60 – те години на 20в. В която ще видите множество кучета, които са сходни по всички допирни точки и визя, с нашите овчарски такива. Представените животни, не са естествено разни породи примитивни северни лупоиди като: лайки, самоеди, ненцки кучета, хъски и други подобни ловни, впрегатни или овчарски такива от Руския Север, Сибир и Далечният Изток. Нито са ловни породи гончета, не са и чужди породи, в това число европейски лупоиди, било Колита, Белгийски или Немски овчарки, или пък други кучешки раси. Не са и разни дворняшки и пушистие собачки или мелези. Не са и монголски овчарки Банхари, Буряти и други породни типове, Тувински овчарки или казахски Тобети, не са и Кавказки или Средноазиатски овчарки, може би с няколко изключения от снимките, които ще видите?

Представените кучета са от много различни и обширни области и райони на Русия /днес Руската федерация/. Това ще рече най – вече от Европйската й част, ширеща се до планината Урал или от Азиатската й част, на изток от нея. Тези кучета представляват едни типични лупо – молосоиди с древни корени подобни на нашите овчарски кучета, кучетата от Европа, Кавказ и Средна Азия. Но същевремено представените животни нямат в случая нищо пряко и дириктно като генофонд със същите. Тоест популацията им в този момент, не е повлияна да речем пряко от кавказките или средноазиатски овчарски кучета.

За съжаление някои от породите, обаче, в пределите на Русия са изчезнали и то окончателно това става имено през първата половина на ХХв. Това са кучета, като тези Руски типове овчарки и Меделянското куче, които ни интересуват в случая. Естествено има и други изчезнали породи, като хрътки, гончета и други които не са тема на разговор тук. Според някои тамошни специалисти кинолози, това са няколко руски породи, които едва ли някой вече може да възстанови. Може би тези представени руски кучета са „последните мохикани”, на някоя овчарска порода от изчезналите. Казано под формата на шега, но и в реалност, като хипотетичен факт, плюс нотка на фантазия, спокойно можем, ако вземем едно такова някогашно куче от там, да се явим на някоя наша киноложка изложба днес, било за БОК или за КК и дори да я спечелим? Дори  да спечелим и Румънска, Молдовска или Гръцка такива. Естествено няма как, някой болен мозък, да твърди, че в тези загубени за света кучета от Русия някога, има нещо общо с каракачанският етнос на Балканите, колкото те да приличат на родните ни кучета. Надяваме се, че чак толкова болни мозъци у нас няма, нали?

Младеж с младо меделянско куче в гр. Казан.

Деца с меделянка в гр. Сибирск

Меделянското куче, някъде наричано и /Меделянска овчарка, Меделянка, Мордаш и др./. Това е изчезнало доста едро и тежко договидно куче, типичен молосоид. Някои екземпляли са били по - окосмени, други по – голи. Според руските специалисти имало е три типа животни, като конструкция. По олекотен, среден и по – тежък тип. Цветовете са му били различни, най – често екземплярите са били шарени. Смята се, че изчезването му е станало окончателно и безвъзвратно, през първата половина на ХХв.

Има няколко теории за неговото появяване по Руските земи. Например, някои смятат, че породата, е съществувала още, от предруският период, по тези земи. Тоест, още в периода на Античноста, чрез гръцките полиси и мореплаване по Черно море, когато подобни едри кучета от Епир и други места, са попадали по тези територии, където по – късно се е зародила Русия и там, са се смесвали с тамошните едри лупоиди и молосоиди. Така се е създала и породата.

Според други, това е станало през Средновековието при връзките на руските князе с владетелите в Италия и вноса на едри кучета от там, които местните хора са кръстосвали с техните си едри кучета и така се е оформила породата.

Една по – убедителна, за нас теория гласи, че смесването и постигането на породността, е станало при монголските нашествия и водените от монголите и всякакви други степни и планински народи участващи в завоеванието, едри лупо – молосоиди от Азия.

Меделянското куче е било приоритетно отглеждано от руските боляри през Средновековието, по - късно от по - велемощни люде, като пазач, но също така е използвано и за лов, на едри животни.

Преди Първата световна война, много от местните князе, графове, дворяни и помещици, са се опитвали да стабилизират и поддържат породата. Някъде към края на 19век, дори са започнали да я смесват с вносни по – голи Самбернари или други едри породи, от Европа с цел да се оформи по – единен тип. Но при самата война и последвалите я събития с Октомврийската социалистическа революция и бетствията до която тя довежда страната, са измрели поголовието от тези кучета. Със създаването на СССР през 1921г.  подобни кучета, са смятани за неудобни на новата народна власт, като един отглас от изкорененото старо дворянство и остатъците от нея са неглижирани и оставени на произвола на съдбата. Втората световна война слага последният рефрен на лебедовата песен на породата. След войната в Руската киноложка наука подобни дворянски породи не са толерирани и вместо да се опитат да издирят последните екземпляри / дори и да не са в толкова чиста форма / и да я възстановят, като нещо изконно, новите съветски кинолози правят друго. Опитват се да създават вече нови „Съвецки породи”, на базата на кръстосване на някои местни с чужди кучета, уж полезни за народното стопонство. Такива новосъздадени породи са Московска стражева, КГБ териер, Източно европейска овчарка и др. Тогава започва да се работи, също така много по - усилено, по утвърждаването и по новият грандомански облик и качества на Кавказките и Средноазиатските овчарски кучета.

Семейство и меделянско куче от Тоболск тюменска област 1900г.

Меделян в Русия 1910г.

Меделянско куче неизвестно къде и кога?

Семейство с меделян на разходка в местноста Царичина / Царичин/ край Москва 1882г.

Деца с меделанка неизвестно къде и кога?

Жена с меделанка в периода 1891 - 1914г. в Москва.

Жена с меделян в Новочеркаск 1917г.

Семейство с Меделян неизвестно къде в края на 19 век.

Мъж с меделянка / предполагаемо/ неизвестно къде в Русия в самото начало на ХХв.

Жена с меделян във Воронеж от началото на ХХв. 

А. Куприн с един от своите меделяни наречен Степан II

Офицер със семейството си и меделянка началото на ХХв.

Кучета с визуална прилика, с нашите овчарки, на Руска територия? Да ги наречем условно овчарски кучета? Може би, както казахме по – горе Руска овчарка в различни типове. Неведуми са пътищата по които са се появили тези кучета из Русия? Може би са плод на смесването с времето, на северни лупоиди с молосоидни кучета? В никакъв случай, обаче не са разпространени от един единствен номадски или какъвто и да е  друг етнос по тази огромна земя, с много народи, етноси и етнографски групи в рамките на самия руски народ! Дали пък тези кучета не са представители на изчезналото Аланско / алано – сарматско / куче? Тук руските специалисти трябва да се произнесат? Според Руската киноложка наука, потомци на Аланското овчарско куче / Алана, Аланеца/, са днешните Кавказки типове овчарки например, кучетата от Предкавказието, кучетата в Украйна, и част от Европа.

Защо ли са изчезнали, обаче тези кучета, с визуална прилика с нашите овчарки кучета, от пределите на Русия, също не е много ясно?

Човек със своето куче от района на гр. Обнинск област Калуга през 20 - те години на миналия век.

Рибари разфасоват голяма риба и подхвърлят на кучетата си на река Москва от края на 19 век.

Младо семейство с куче от гр. Иваново 1954г.

Началото на ХХв. семейство с куче накъде в Русия.

Разсъждавайки логически, сериозна причина, от една страна, са големите политически и военни сътресения в страната през първата половина на ХХвек, които смазващо влияят върху кучешката популация, подобно на тази при Меделяните.

Друга сериозна причина, е че в планинските системи и далечните Азиатски степи, се запазва солидно овцевъдството, което в голяма степен предимно е подвижно, за разлика от това в другите територии, където то приемуществено е статично. Съвсем естествено, е покрай крупното подвижно овцевъдство да има все пак и повече кучета, от колкото при статичното. В последствие в съветско време и рамките на колхоза, нещата в планините и степите не се променят много, а в другите райони овцевъдството с времето постепено отстъпва място на свиневъдство и говедовъдство. Принципа е - Има стада овце има и кучета, овцете намаляват нуждата от кучета изчезва. Тук виждаме процес аналогичен и на проблема с нашето куче от средата на ХХв. където в равнинни условия по текезесетата овцете намаляваха, а кучетата се затриваха и замелезяваха и естествено по се запазваха те, в планински условия. Защото, в планинските терени и степта, по – добре могат да се съхранят породният вид и поголовието на кучетата, от колкото в останалите урбанизирани и мелиоративно променящи се райони, където замелезяването на животните е неизбежен процес.

Друг фактор, е и отново подобния и при нас, силен и бърз преход на хората, за живот от селото към града. Станал, за отрицателен период от време, при който се прекъсва връзката им със земята, добитъка и традициите, както и последвалите ги забрава, безхаберие и чуждопоклоничество в градски условия. 

Първата холовина на ХХвек от района на гр. Харков.

Момиче с куче, неизвестно в периода 1888 / 1900г.

Семейство с куче в периода 1897г.

Куче в селски двор на село от Московска област 1910г.

Едно уточнение на понятията, за непросветените много в киноложките аспекти люде.

В материала се говори често, за кучета: лупоиди, молосоиди или лупо – молосоиди. Какво означават те?

МОЛОСНИ КУЧЕТА / молоси, молосоиди /, означава много едри, приличащи на дог, с тежка конструкция, глава и муцуна животни и с по – къс косъм. Ушите, като характерен белег на породността, са предимно големи и висящи. Бърните също са висяши, като при някои породи висенето е силно изразено. Името Молос е наложено от киноложката общественост, през ХХв. като нарицателно име, за подобни породи, чиито представители покриват визуално белезите на солидно като габарити и конструкция куче. Понятието е взето от гръцката историография, в която се споменава земята на цар Молос, който отглеждал такива едри кучета и чието царство е припокривало земите на днешната област Епир в Гърция. Според историческата правда, обаче, то не е много коректно спрямо наличието на подобни едри кучета, които съществуват много по – рано в цивилизациите на  Азия, от кучетата в царството на Молос. За това понякога се използва и друг синоним на Молос, това е Мастиф / мастифообразен, мастифовиден, мастифоподобен и др /. Според други кинолози, обаче има все пак разлика между молоси и мастифи?!
За това понякога се използва квалификацията Догообразни / Договидни/ кучета. Тоест, кучета с габарити, белези и визия на Дог.

ЛУПОИДИ / от латински лупо – вълк/. Това са кучета с визия близка до тази на вълците. Казано по друг начин вълчеподобни кучета, чиито уши, като расов белег, са предимно изправени. Делят се на северни лупоиди – хъски, самоеди, лайки и др. И на европейски лупоиди като Немски, Белгийски и други овчарски кучета.  При тях, ръста варира от средно едри, до едри кучета, космената покривка и цвета също са в различни варианти при различните породи. Муцуните като характерен белег на главата са много по сухо стоящи и по – изострени отколкото при молосите, например.

ЛУПО – МОЛОСОИДИ  Това животни, които съчетават белезите и на двете еволюционни породни линии. Те са предимно едри и дългокосмести животни, с не толкова тежки глави и муцуни, като молосите, но разбира се, с по – солидни такива, от лупоидните кучета. Ушите са средно големи и предимно висящи. Това са, може би, най - масово използваните животни за овчарска / пастирска /служба животни. Със сигурност исторически, те са плод на кръстосването на животни между двете раси. Макар, че някои наши екземпляри от породата ни притежават сравнително по – тежки глави и муцуни близки до молосните представители, от останалите в поголовието, българските кучета определено и категорично, са от лупо – молосоидния тип животни.

Млади хора с куче от района на гр. Териоки / днес Зеленогорск/ в Карело - финският район през 1914г.

Празник на овчаря в Русия, в неизвестен район през 1927г. На колхозния празник има парад, в който минава най - добрият овчар на колхоза със своята подвижна колиба теглена от говеда и овчарско куче.

Тук вече е Средна Азия и чекист, който подбира, срещу заплащане хубави млади овчарски кучета, за  да ги прави служебни.

Празник на овчаря, през 1927г. на който позират колхозните овчари и овчарско куче.

Разораване на нива с руски танк през 1946г. Вижда се и овчарско куче.

Неизвестно в Русия 1937г.

Село Муром провинция Владимир / Владимиров/ 1947г.

Жена с деца и куче в Баку 1900г.

Село Потапово Красноярский край. Снимка от соца.

Края на 19 век неизвестно в Русия?

Кучета в помощ на барабанният полк на Херцог Карл в гр. Кьонигсберг Источна Прусия. Днес гадът е Руски и се казва Калининград.

Кучета в Калининград.

Барабанният оркестър в Кьонигсберг 1912г.

Руснаци с коне и кучета на лов за вълци.

Куче край шейната в руско северно село неизвестно в края на 19 век.

Руски войници на лов с овчарски кучета неизвестно в края на 19 век.

Дете язди куче неизвестно в началото на ХХв.

Хора и куче на сенокос от района на Петербургска губерния в края на 19 век.

Руснак с куче край сграда в село от Карелофинската област. Края на 19 век. 

Башкирски жени и куче 1908г.

Хора с кучета от Боровици Новгородски район 1910г.

Дете и куче в двор на къща от Челябинска област 1908г.

Рахманинов с куче над река.

Жени от Урал с куче 1943г.

Хора и куче от Киев Украйна 50 - те години на ХХв.

Млад маж с куче от Киев от началото на ХХв.

Семейство с куче от Томска губерния началото на ХХв.

Семейство с куче от гр. Омск Първа четвът на ХХв.

Овчар с куче от района на Сталинград / Волгоград, Царичин/.

Писателят Л.Н. Толстой в района на Ясна поляна с две кучета 1907г.

Толстой с куче в Ясна поляна.

Коми 1946г. Нелупоидни кучета впрегнати в шейна.

Казахски колхозен овчар с куче от породата Казахски Тобет.

Куче лежи на пътя сред село в Крим.

Свирещи овчари и младо овчарско кутре от от село в Петербургска губерния.

Монголска овчарка 1910г..

Монголски овчарки 1910г.

Овчар колхозник с овчарски кучета от района на Архангелск 50 - те години на ХХв.

Участници в Литовската етнографска научна експедиция с куче от 1987г.

Овчари с кучета от района на Ставропол 1956г.

Неизвестно може би Кавказ или в Предкавказието?

?

Следват кучета които са събрани от различни места на Ленинградска област.

Всички представени до тук животни са снимани в района на Ленинградския научен институт и са от различини райони на голямата Ленинградска / днес Петербургска / област през 1927г.

Руски военни с две кучета типично лупоидно и лупо - молосоидно живонти

.

Неизвестно къде и кога в Русия?

Кучето Свобода.

Нижнеудинск от началото на ХХв.

Воронеж в първата половина на ХХв

Трите снимки са от различини колхозни стада в района на Ставрополската степ 20/30 - те години на ХХв.

Рахманинов с малко кутре в дома си.

Младеж с куче 50 - те години на ХХв.

Деца си играят с голям препариран вълк. Снимката е от Петербургският район

Дете и куче от породата Казахски Тобет.

Пастир и куче от района на Вологда.

Училището в гр. Саратов 1889г. В левият ъгъл стои и куче.

Село Абрамцево 1889/ 1890г. Московска област.

Архангелск 1935г.

Украински овчар с куче, неизвестно?

Иля Репин в Беларусия

Хора и куче от Беламут Московска губерния 1900г.

Град Благовещенск, област Амурска начало на ХХв.

Китайско овчарче с куче близо до Чанъу в периода 1895/1910г.

Писателя Борис Пастарнак с куче през 1916г. в с. Всеволодово Московски район.

Будьоновски район на Севастополският край.

Руската област Галиция 1916/ 1917г.

Горен Алтай.

Офицер с куче от гр. Орел 1908г.

Дете кабардино - балкарче /балгарче/ с куче 

Хора и младо куче от Ржево - Лужски район на Ленинградска област.

Офицер с куче от района на гр. Териаки / днес Зеленогорск/, от дворянската епоха.

Плажът на град Териоки / Зеленогорск/ 20 - те години на ХХв.

Кучета от Казакстан 1899г.

Казакстан от началото на ХХв. Семипалатинска губерния Павлодарска област.

Казакстан 1927г.

Военен свирещ на цигулка с куче от гр. Киев Украйна.

Също Киев човек с куче лежащо в краката му.

Кучета с рязани уши от района на Костромска губерния 1913г.

Княз Михаил Алескандрович с куче 1917г.

Московска област 1930г.

Куче на Рахманинов от с. Красное Воронежка област.

Куче от Московска област.

Спящо на снега куче Московски район, от средата на ХХв.

Дете пастирче с куче неизвестно къде в СССР?

Семейство с куче от Новосибирск 60 - те години на ХХв.

Овчар с три кучета от Алтай.

Петербург 1917г.

В двора на село от Района на Ленинградска / Петербургска/ област.

Овчари с куче от Севастополският край 60 - те години на ХХв.

Куче от Поволжието 1933г.

Куче от района на областа Галиция Московска област.

Куче от района на Предкавказието.

Немски войници в района на Подмосковието с кучето от дома в който са разквартирувани.

Овчар и куче от района на Самара.

Деца с куче от района на гр. Ростов на Дон.

Куче от областта Башкирия 1908г.

Жена с куче от Русия 1917г.

Човек с куче в Русия 1936/37г.

Казаци с куче от Кубанският край 1913г.

Дете с голямо и малко кучета от района на Петербургска губерния.

Хора в Русия с куче.

Куче от руската СФСР Остяг - вогулски национален окръг 1930г.

Хора и куче от гр. Резан 50 /60 - години на ХХв.

Перящи жени и куче от с. Богочанское Енисейски окръг 1911г. 

Овчари с младо куче от с. Ливановка 20 - те години на ХХв.

Щаба на генерал Котовски в с. Николски Томбовска област. Припомняме, че цакелни овце има разпространени чак до тази Руска област. У нас някои наричат тези цакели - Каракачански овце. Едва ли тамушните томбовски овце имат нещо общо с каракачанският етнос на Балканите!?

Жена с куче от района на Красна поляна 1910г.

Рибари и кучета от с. Сероглазка на Северният ледовит океан.

Ученици и куче от с. Вожогора Лешуконски окръг Архангелска област.

 Село Ивановка 1900г.

Овчари с кучета от Кабардино - Балкария / някаде Кабардино - Балгария/ 1937г.

Кучета край лодка в с. Петровское Енисейски район 60 - те години на ХХв.

Овчар с кучета от Ставрополският район 1956г.

Тук кучето е от Средна Азия.

Туркменистан.

Тувинско овчарско куче.

Хранене на недохранено агне. От района на Ставрополската степ.

Куче от района на с. Гремячка област Данковска района на Резан 1904/06г.

Дете с куче от с. Систиг  хем Тувинска област.

Самара 1930г.

Село Черемнево Белгородски район.

Овчари с две кучета от района на Свредловск в края на 19 век.

Кучета впрегнати в шейна от село в някой от районите на планината Урал. Наблюдават се два типа кучета. Типични правоухи лупоиди и Молосоиди / по скоро лупо - молосоиди/.

Автор: Н. Тодоров

гр. Силистра