събота, 16 юни 2012 г.

Овчарски кучета с визия близко стояща до тази на други породи


    Всеки от нас в своята киноложка практика, се е натъквал, на подобни животни. Това са овчарски кучета, които без да са загубили своята породност, носят белези в цвета, космената покривка и в структурата на тялото си, що ни напомнят за други породи.
   
    Някои от тези животни, приличат много на  турския кангал, по обясними исторически причини. Други носят само отделни белези на тази анадолска порода, като тъмно пигментираните муцуна и уши.
    Трети, като цвят и космена покривка, препокриват немското овчарско куче. Има и такива, които са с типичната позната ни визия, шарени, но с изразен лупоиден облик.
    Наблюдават се и не малко, основно черни на цвят понакога с не много светли петна, с видимо по – къс косъм и по – нисък ръст кучета от там и с по – олекотена структура на тялото.
    Това многообразие на формите иде да покоже, колко богата като генофонд в исторически аспект, е популацията на овчарското куче на Балканите.
    Носи ни и друга информация, а имено, че не само съзнателно търсещото се като тип – ефектно, едро, дългокосместо и големоглаво псе, е било оптималния вариант за опазване на стадото! Явно и кучета с по непретенциозна визия също са били истински стожери в опазването им.

 КУЧЕТА С БЕЛЕЗИТЕ НА НЕМСКАТА ОВЧАРКА



Румънски косачи в самото начало на ХХв., зад тях в кадър стои куче с подобна визия.


Румънци с подобно куче в краката им през първата половина на ХХв.


Съвременен представител с остро изрязани уши.


Албански и гръцки въстанници пресичащи планината с коне и стадо с куче, което е с лупоиден облик.



Картина на овчар от Румъния от началото на ХХв., кучето също е с лупоидна визия.


 Пес с облика на немското куче в краката на гръцки овчари, първата четвърт на ХХв.

ТИП НА ШАРЕНШ ЛУПОИДНИ  КУЧЕТА



Едро и голо лупоидно куче посреща войските на Антантата през Първата Световна война в Албания.

На картината от И. Мърквичка се вижда подобно наше куче.


У нас в началото на ХХв. също такова куче.



Сравнително едро, младо и в процес на линеене сръбско куче, с изразен лупоиден вид 1918г. снимка - Макс Фон Стефаниц.

СНИМКИ НА ЧЕРНИ, ПО - ДРЕБНИ РЪСТОВО, И С ПО - КЪС КОСЪМ КУЧЕТА


Наше куче от село в Тракия средата на ХХв.


Черно лупоидно, сравнително едро животно, легнало пред къщата, от началото на ХХв. в Македония.


70г. на хх в., кучето е почити с изправени уши,което е характерно за по - олекотените и лупоидни животни.


Румънско куче от този тип, средата на миналия век.


Картината " Козар", 20г. на ХХв. от В. Маринов


Съвременен представител на този тип кучета.


Картината "Пладнуващ козар", 1930г. от В. Маринов Подобно черно куче дреми до своя стопанин.


Още едно по - дребно и по - голо наше куче.


Оцветена / ретуш/, снимка на румънски овчари - мокани от Трансилвания също с подобно куче.


Татарска полуземлянка в Северна Добруджа от началото на миналия век. Виждат се жена която държи черна кучка, както и малко кутре и прескачашта керпичения дувар овца.


Овчар от Румъния с черно, младо куче и агне в ръце.


Каракачанин в Гърция средата на ХХв. с кон и куче.


Черно куче, край тежка волска каруца - пазарджишко средата на ХХв.


Албански кираджии с черно, голо и с олекотена структура младо куче.


Румънски катунари началото на ххв.с черно голо куче.

Тук поставяме стари снимки на обичайните едри, рунтави и шарени овчарски кучета, които са в представата на много хора, за най - типичните представители  на тези раса кучета, както и такива които са сходни с кангала.


Румънска девойка със стадо и кучета - 70г. на миналия век.

КУЧЕТА С БЕЛЕЗИТЕ НА КАНГАЛА


Албанец в Македония със стадото си и 5 кучета, 3 от които носят белезине на породата кангал - чено пигментираните уши и муцуна.



Две снимки /детайли ,/ на един и същ овчар от Силистренска Добруджа 60г. на хх в. като на първата се виждат типично куче и куче носещо белезите на кангала а на втората третото му куче с белезите на немската овчарка и кангала.


Каракачански стан / детайл/, в първата половина на миналия век и типично лупоидно куче



Български граничари с типичното едро и шарено с много широки гърди в случая служебно наше овчарско куче.

Н. Тодоров
гр. Силистра

Каrакачани и власи /арумъни/


 бългаrски гrаничаrи в началото на ХХв.

      Това са двата етноса, които са оставили най – ярка следа, в съзнанието на хората, за номадството на Балканския полуостров. Хода на историята ги свързва географски, със Северна Гърция / Тесалия и Епир /, Македония и още някои други части около тези предели на полуострова.
     Доста е писано, за тези номадски групи. Правени са редица изследвания от различен характер, но въпреки това много детайли, за същтноста, етногенезиса, произхода, историята, митологията и други, не са изяснени.
    Ние, също няма да пишем за тях, а за притежаваните от тях кучета. Ще припомним само, че за власите имаме писменни данни още от Средновековния период – Хв. Докато за каракачаните първите сведения са по кадийските регистри от края на XVII началото на XVIII в.
    Те, естествено както и другите / уседналите /, народи на Балканите, също използват местните овчарски кучета, за защита на стадата си. Начина им на живот, ги задължава да подържат една много по чистокръвна популация от кучета, отколкото можем да открием подобна в някои по – урбанизирани и силно мелиоративни райони, където живеят част от уседналите пастири. Въпреки това и при тях се наблюдават кучета, които се различават от познотия ни вид. Явно и при номадите, подобно на другите, през първата половина на ХХ век, текат неизбежни процеси, на занемаряване на породноста, характерни за времето.
     Можем категорично да кажем, че техните кучета са само една част от популацията на овчарските кучета на Балканите и не те са селекционерите на породността й!



Бългаrски войници 1918г. кrай Скопие през Първата световна война.


Бяло куче лежи пази коня със стоката и чака стопанина си. Гrад Охрид.


Овчaри в Македония до кошарата в кrаката им лежи куче 60г.на ХХв.


Гrъцки овчаr със стадо и куче в далечината начаlото на ХХв.


Гrъцки селяни с кон и куче  началото на ХХв.


Rумънче / м.би девойка/ с куче и стадо.


Румънско овчаrче със стадото си началото на ХХв.

Сrъбско куче пъrвата половина на ХХв.


Румънски кучета 70г. на ХХ в.


Хъrватка с торняк 40 - 50 г. на миналия век.


Гrавюра на крашко овчарско куче от западен пътешественник 18в.


Обложка на албум с каrакачански мелодии. На снимката се наблюдава чисто бяло куче гуджук с рязани уши.


Мигриращи каракачани. В далечината се вижда шарено куче.


Пастирче с торняк от Хъrватия.


Каrакачански жени, пrавят колиба, отпrед младо момиче с котка в rъце. Дали и тази котка не е каракачанска котка? Утре току виж, някой пrетендирал. и за каракачанска котешка порода...


Каrакачански стан от птичи поглед.


Каrакачани летуващи тrадиционно в Сърбия първата половина на ХХв. В долния десен ъгъл се вижда черно - бяло сравнително голо куче.


Власи / аrумъни/ от Северна Гъrция от средата на ХХв.


Власи средата на ХХв. Кучетата макар и по голи на визия, са с по породен вид.


Румънско семейство с домашния пазач първа половина на ХХв.


Власи от началото на ХХв. Пъrвия в ляво държи в скута си малко кутре.


Каrакачанин с кучето си на лов.


Власи в краката си с черно агне, началото на ХХв.


Каракачанин с овце и кучета 70г на миналия век. За кучетата нямаме коментар...
 автор: Н. Тодоров
гр.Силистра