ЕГРЕКА: Каrакачани и власи /арумъни/

бългаrски гrаничаrи в началото на ХХв.

Това са двата етноса, които са оставили най – ярка следа, в съзнанието на хората, за номадството на Балканския полуостров. Хода на историята ги свързва географски, със Северна Гърция / Тесалия и Епир /, Македония и още някои други части около тези предели на полуострова.

Доста е писано, за тези номадски групи. Правени са редица изследвания от различен характер, но въпреки това много детайли, за същтноста, етногенезиса, произхода, историята, митологията и други, не са изяснени.

Ние, също няма да пишем за тях, а за притежаваните от тях кучета. Ще припомним само, че за власите имаме писменни данни още от Средновековния период – Хв. Докато за каракачаните първите сведения са по кадийските регистри от края на XVII началото на XVIII в.

Те, естествено както и другите / уседналите /, народи на Балканите, също използват местните овчарски кучета, за защита на стадата си. Начина им на живот, ги задължава да подържат една много по чистокръвна популация от кучета, отколкото можем да открием подобна в някои по – урбанизирани и силно мелиоративни райони, където живеят част от уседналите пастири. Въпреки това и при тях се наблюдават кучета, които се различават от познотия ни вид. Явно и при номадите, подобно на другите, през първата половина на ХХ век, текат неизбежни процеси, на занемаряване на породноста, характерни за времето.

Можем категорично да кажем, че техните кучета са само една част от популацията на овчарските кучета на Балканите и не те са селекционерите на породността й!

Бългаrски войници 1918г. кrай Скопие през Първата световна война.

Бяло куче лежи пази коня със стоката и чака стопанина си. Гrад Охрид.

Овчaри в Македония до кошарата в кrаката им лежи куче 60г.на ХХв.

Гrъцки овчаr със стадо и куче в далечината начаlото на ХХв.

Гrъцки селяни с кон и куче началото на ХХв.

Rумънче / м.би девойка/ с куче и стадо.

Румънско овчаrче със стадото си началото на ХХв.

Сrъбско куче пъrвата половина на ХХв.

Румънски кучета 70г. на ХХ в.

Хъrватка с торняк 40 - 50 г. на миналия век.

Гrавюра на крашко овчарско куче от западен пътешественник 18в.

Обложка на албум с каrакачански мелодии. На снимката се наблюдава чисто бяло куче гуджук с рязани уши.

Мигриращи каракачани. В далечината се вижда шарено куче.

Пастирче с торняк от Хъrватия.

Каrакачански жени, пrавят колиба, отпrед младо момиче с котка в rъце. Дали и тази котка не е каракачанска котка? Утре току виж, някой пrетендирал. и за каракачанска котешка порода...