Каракачанин / според друга информация е влах/, с магаре икуче средата на ХХв.
Кам средата на 19 век, в Горна Джумая / днес гр. Благоевград/, слезли няколко семейства власи и създали аромънската общност в града. След това идват и други от Скопския район. Освен с животновъдство власите се занимават и с търговия и кираджийство. Някои власи попадат под гръцко, а други под румънско културно влияние. Още през 60 г. на 19в. чак до 1913г. между елинизма и румънизма се води ожесточена война, за политическо и културно влияние над аромъните в Македония.
Например, през 1895г. в Г. Джумая се открива румънско училище, а от 1901г. се извършва богослужение на румънски език. От 1906г. то се извършва в новопостроения румънски параклис в града. От същата година, до 1912г. ежегодно през май в близост до града, се организират срещи на скотовъди – аромъни с румънски овчари от Карпатите.
Румънски овчари с куче.
Когато след 1913г. Пиринският край е присъединен към Българските предели, става подходящ предтекст на румънската политика, за намеса в района и усложняване на спорните въпроси между Румъния и България. След 1919г. румънските управляващи среди продължават да водят в Пиринско, както и в останалите части на Македония, активна и целенасочена дейност, за издигането на престижа на Румъния сред аромъните и да създава у тях илюзията , че е единственият защитник на техните интереси и единственна тяхна родина. По този начин сред тази общност от хора с твърде аморфно етническо самосъзнание, се оформя новото енто самосъзнание за принадлежност към румънската нация.
В средата на 20 – те години на 20в. Румънската политика в района прилага нов елемент, чрез емисари, които да карат хората от етноса да се заселват в Южна Добруджа. Най – скандалният случай е този с агитациите на полковника от българската армия Кузманов, който е от аромънски произход. Резултатите на агитацията не закъсняват. Започва масовата емиграция към Ю. Добруджа.
Според наличните данни, един от първите, които
Власи на пикник и куче.
емигрират, е роденият в Г. Джумая Йон Патони, който с брат си, още през 1922г. се заселва в Добричко. Той е личност с открита склонност към тежки криминални престъпления. В родния си край, заедно с един свой съучастник отвлича две аромънски деца, които убива, защото не получил искания за тях откуп. Това,обаче не му пречи да заема редица административни длъжности в гр. Добрич. Първо като преводач в държавна сигурност, а от 1929г. е началник на бюрото за населението в общинското управление на града. Хладнокръвно застрелва българина сенатор в румънския парламент Христо Стефанов. В полицейските протоколи от разпитите му, той мотивира тази си постъпка, като отмъщение, заради множеството убити власи от българските комитаджии в Добруджа. ВДРО, обаче му спретва изненада чрез теракт с адска машина. Патони е взривен в Добричката поща. Други българофоби арумъни от същия град са Михаил Джога, Михаил Гица, тайният агент в Силистра Траян Папа Траян, чиновника в търговската камера в Силистра Кьосе и др. Много от власите от Горноджумайско са се заселили освен в Кадрилатера / Ю. Добруджа/, но и в окръзите Илфов и Яломица във Влашката равнина. Мнозина от тях се препитават като мандраджии и бакали. Масовата емиграция в периода 1925 – 1930г. води до изчезването на чисто аромънските села в Пиринско – Кара мандра и Софан край Разлог, Лопово и Шатрово край Мелник и Папаз чаир край гр. Неврокоп / днес Гоце Делчев/. Д. Яранов пише, че за последно аромъни със стада са се появявали в Разложко през 1925г.
Добруджански четници.
През 20г. на века аромънската емиграция от Пиринска, Вардарска и Егейска Македония води до изчезването на цели планински села във Воденско, Берско, Мелнишко, Разложко и др. Основния поток от емигранти към Добруджа идва преди всичко от Егейска Македония. Данните ни дават основание да смятаме, че броят на изселените към Добруджа от Пиринско са между 800 до 1000 души. Данните от една анкета от 1990г. , показват, че едва един процент от анкетираните в Пиринско се самоопределят като аромъни.
Емиграция на каракачани в периода, с редки изключения посока Гърция, не се наблюдава.
Стана ясно, че причините за подобна масова емиграция, не са слчайни. Те са породени, освен от чисто икономически причини при някои от емигрантите, но основно и в голямата си сила, са такива с ясно изразен политически характер, провокирани от румънската пропагандна политика. Аромъните от Егея масово емигрират в Румъния, защото след 1922 – 1923г. тази област е залята от около един милион бежанци гърци / православни/ от Мала Азия, а и от упражнявания от гръцките власти терор над тях.
Предсавяме някои имена на известни власи българофоби, участващи във власта или като преки физически изтребители на българите, в създадената от тях бандитската антибългарска организация „Акциунея Румъняска”, или въоражената и структура „ Мобила”, които е публикувал Иван Хаджииванов:
Йон Патони, майор Попеску, капитан Олтяну, Папа Хаджи, Ташку Пучеря, Зука, Чунга, Папа Траян, Александреску, Бегу, Михаил Маджари, Димитру Чоти, Кола, Сису, Ахиле Пинета, Чола и др.
Дочо Михайлов
Роднини на Д. Михайлов насядали на голяма волска каруца с едно от овчарските кучета на семейството. Кучето е с рязани уши.
Какво знаем още, за С. Боздуганов? В книгите си „ ВДРО”, монографията за „ Иван Хадживанов” и в ред други свои публикации Л. Златев, намирайки мултиплексни документи от държавнни и военни архиви, анонсира някои факти от неговия четнически живот.
През 1933г. Стефан Симеонов / активен член и координатор в организацията/, е натоварен от ЦК, да организира бойни групи, с които да се ликвидират няколко водачи на колонистите – цинцари, отличаващи се с жестокото си отношение към българите. Той, събира С. Боздуганов, областния околийски войвода Петър Белчев и други войводи, чрез които задвижва начинанието. Една от тези акции, е и тази срещу въпросният Щерю.
Знаем още, че в домът му в Русе, е направен обиск, при което са намерени снимки, документи, устав на организацията, автоматичен пистолет, както и пистолетни патрони от различен калибър.
Боздуганов, най – вероятно след акция, е бил интерниран от нашите власти, първоначално през 1933г. в гр. Бургас, сллед което, през 1934г., пък излежава присъда в лагер край гр. Ст. Загора. На 2 април с.г., той пише писмо до вътрешния министър с молба за освобождението си, поради лошото си окаяно социално положение и тежко здравословно състояние, при което е освободен предсрочно.
Знае се още, че на 10 декември 1938г. Боздуганов, заедно с четниците Митю Стоянов Колев / Дели Колю/, от с. Кеседжик / сега с. Алцек, Добричко/, с ново жителство във Вълчи дол, Провадийско; Васил Славов Георгиев от с. Деведжи кьой / сега с. Добрин, Добричко/, жител на Варна; Ради Николов Недев / Делибашев/, от с. Калипетрово, Силистренско, живущ във Варна; Георги Стоянов Милев от с. Кованлък / днес с. Пчелник, Добричко/, жител на с. Разделна , Варненско; Иван Иванов Желев от с. Кеседжик, Добричко , жител на Варна, са заловени от нашите гранични власти, при опит да преминат границата и да влязат в Добруджа. Същите били въоръжени с пушки, пистолети и бомби. Следва интерниране в гр. Асеновград. Също чрез писмо до околийския началник в града през 1939г. войводата моли да бъде предсрочно освободен и да се завърне в Североизтока, поради мизерното съществуване на четиричленното си семейство, тъй като жена му е починала, при което нма кой да се грижи за децата.
Поклонници на гроба на Д. Михайлов през 40г. на миналия век.
Дълги години за четничаството на добруджанските българи, чрез книги и различни демагогски изяви, в съзнанието на хората бе набивано, че като връх в революционното движение в района, е само това на изродилото се и отцепило се от ВДРО, през 1925г. ляво крило и създадената от него лява организация ДРО / Добруджанска революционна организация/. А, като нейн пръв и най – изявен активист, бе вдигнат на пиедестала войводата Дочо Михайлов Драганов от с. Бабук, Силистренско.
Според левите фактори, след разцеплението през 1925г., дасното крило и неговите чети са се изродили в реакционни, шовинистични банди, които участват чрез гоненията срещу комунистите из района, в услуга на българската фашистка власт. Страно? Тогава не можем да говорим за фашизма, такъв какъвто го познаваме от периода на по - късния националистически терор в Италия. Истина е, обаче, че десницата взема решение, да подпомогне власта при ликвидирането на бойните групи на БКП, а някои, като войводите К. Йонков и П. Енчев, заедно с четите си, са били зачислени към полицейските служби.
Ето и някои директни обвинения към членовете на ЦК Стефан Боздуганов и Слави Алексиев и войводите Стайко Колев, Петър Енчев, Колю Йонков и Рашко Чорбаджиев, изведени от сборник за живота и творчеството на левия деятел Георги Кроснев. Следващата експликация показва това:
На 12 март 1925г. в с. Казълджилар добруджанеца К. Петров и жена му са били малтретирани и обрани.
На 13 с.м. в с. Бештепе / сега Пет могили, Шуменско/,е бил арестуван и малтретиран добруджанеца Ради Щерев, а жена му била изнасилена от войводите Стайко Колев от Добрич и Рашко Чорбаджиев.
На 14 с.м. населението на Курт дере/ днес Вълчи дол, Варненско/, е било подложено на масови изтезания, а по - късно бил премазан от бой Стоян Дончев и в последствие убит при „ опит за бягство”.
На 15 с.м. в с. Ястепе е бил арестуван Сюлейман Караоглу от с. Караджаат и подложен на инквизиране, в следствие на което и умрял. Под заплаха от същото, бил принуден да емигрира в Турция и кметът на с. Юнусбуран Карамехмед. И двамата дали подобни показания на власта, за връзки между видни хора от сговориското правителство и хора на организацията. Сторено било ръководено от ръководителите на ЦК на ВДРО Стефан Боздуганов и Слави Алексиев.
На 28 с.м. е бил направен обиск на цялото село Венчан и селяните били подложени на мъчения.
Между 16 и 23 април с.г. в гр. Русе били убити видните членове на Комунистическата партия и Земеделския съюз – Найден Киров, Александър Атанасов, Филип Раковски, Минчо Топалов и бившия кмет на града Хаджипетров. Убийствата се преписват на организацията.
Войводата Колю Йонков от с. Сърсънлар / днес Зафирово, Силистренско/, начело на една от четите е обвинен в следните разбойничества:
1. Убийството на кмета - турчин на с. Голяма ада.
2. Убийството на учителката от с. Завет.
3. Убийството на член от четата му, който заплашил, че ще обади на властите за убийството на въпросния кмет.
4. Опита за убийство на кмета на с. Калово, Разградско Юсеин Хаджи Зекирев на 17 – 18 юни 1826г. Тези всички деяния ставащи, не без подкрепата на Разградския околийски началник Киро Димитров, подръжник на движението и член на Военната лига. Двамата заедно с още 40 четници били арестувани от власта и бил заведен срещу тях процес.
На 23 септември 1931г. в дома на Генчо Димитров, в Добруджанския квартал на гр. Варна, са се събрали видни хора на левицата, заедно с Петър Вичев. Хора на ВДРО с войводата Стайко Колев нападат стреляйки срещу събралите се в къщата. Отвътре отвръщат на огъня. Престрелката трае около час. Пристига военно подразделение с офицер, който успява да арестува С. Колев и още само двама души от четата, както и П. Вичев и левите активисти Генчо Димитров, Иван Томов, Иван Русев, Иван Георгиев и др.
Д - р П. Вичев
На пръв поглед човек би си казал, че стореното е ужасно. Така изглежда то извадено от контекста на истината за натвореното. Анализирайки фактите, обаче, трябва да кажем, че тези неща не са пълната истина и на практика, не се вършат поради разбойнечески мераци, или просто така за удоволствие, а на първо място, защото много от „пострадалите”, чрез комунистическата си дейност и подкрепа на лявото движение и четничество съществуващо от двете страни на границата, вършат и антибългарска дейност. Те, обслужват нелегарните канали на БКП и РКП, към Съветска Русия и Бесарабия. Открито пропагандират сред хората, коминтерновски лозунги и работят, за отцепването на Добруджа от България и трансформирането й, в нова Съветска република, част от някаква измислена Общобалканска федерация. Подкрепяйки ДРО четниците, пък същите стават причина да се увеличи емиграцията от областа. Тъй като, тези леви четници навлизайки в Добруджа, нарочно влизат в престрелки с румънските военни, а с това впоследствие предизвикват терора на властите, над местното население, което води и до неговата емиграция. Ако бъдат заловени от румънците, казват, че са от ВДРО, с което засилват офанзивата на румънската власт, да приложи безжалостните си действия срещу истинските патриотиоти. Такива известни банди от комунисти са на известния главатар Апостол Кордоолу от Добричко, която действа от двете страни на границата - Добричко, Шуменско, Варненско и др. Чети във Варненско които шетат също така и през границата в Добруджа. Една от най - известните, е създадената през 1924г. Странджанска чета, сглобена от двете банди на Тодор Грудов комунист и Георги Янчев земеделец. Бандитите й избиват много българи край морските предели и в странджанско. В бандата разбойничества четника садист - главорез Атанас Премянов. Такива анархо - кумунистичиски или земеделско - комунистически банди има из различни места в страната през 1924 - 1925г. Такива са например, четите на Георги Попов в Троянско, Нешо Тумангелов в Копривщенско, Първа Средногорска, Берковската, Горнобанската, Стрелчанската, Старозагорската, Хасковската, Брациговската и мн.др. Тази дейност, собено около Българо - Румънската граница е абсолютно във вреда не само на движението, но и на българската кауза в Добруджа.
Второ, други дават лъжливи сведения и опитват да дискредитират движението пред властите у нас.
А, трети кметове предимно от друг етно произход, освен казаното, до тук, често възпрепепятстват и пречат нежелаейки да приемат добруджанските бежанци в техните села. Не трябва да забравяме, че през същата година е извършен от комунистите атентата срещу царя, в катедралата „ Св. Неделя”. Убити са мнозина видни личности, както и някои от последните живи опълченци. Тежко е ранен и Н. Кямилев присъствал на службата в същия ден. Тогава е издаден и „ Закона за защита на държавата”, като БКП излиза в нелегалност ставайки враг на държавата. А, нейните въоражени групи, са квалифицирани и автоматично се възприемат, като антинационални банди.
Димитър Дончев - Доктора в четническа униформа 1926г.
В центъра на гр. Силистра стърчи и паметник на революционното движение, но само с образите и имената на загиналите, най – изявени активисти на лявото ДРО. Паметника сътворен от скулптурите Георги Коцев и Павел Метеоров, е висок постамент върху площадка с достъп от стълби от четерите му посоки. Най – отгоре, в цял ръст е бронзовата фигура на Дочо Михайлов. Отпред има надпис „ На падналите добруджанци за свободата”, но тъй и не е уточнено срещу кого са се борили и паднали за тази свобода? Може би, за да не раздразним румънските ни съседи и „ партнйори”? Докога така овчедушно, ще потискаме истината, за сметка на комерса? По – нагоре има и петолъчка с житен клас.
От дясната му страна, е барелефният образ на Димитър Дончев – Доктора, от с. Долен Добромир в Северна Добруджа, но без четническата си брада. Той е съвойвода и продължител на делото на Дочо. Доктора е убит от румънските жандарми през 1931г. в гората край с. Кочулар / днес с. Войново, Силистренско/.
От лявата страна е барелефа на Д – р Петър Вичив от гр. Силистра – автономист по убеждение, активен деец на дружество Добруджа и съюза Добруджа, който става прдеседател / прецедател/, на задграничното бюро на новопръкналото се ДРО през 1925г. Държал е луксозното питейно заведение в столицата „ Алказар”, което е било свърталище на комити и революционери от цялата страна. Убит е през 1933г. в София, от хора на Ванче Михайлов, тъй като се е намесил в македонските противостояния, ибрикчйствайки на А. Протогеров.
Отзад са изсечени имената на загиналите в името на „светлите комунистически идеали”, хора от ДРО, БКП, РКП, РЕМС и др. Над тях е един малак барелеф, изобразяващт фигурална композиция, с няколко фигури. Това са осем четника, в четническо облекло, с пушки, пистолети и бомби бухалки, един овчар – ятак и едно малко момиченце подаващо хляб, от чувалче на четниците. Там на фона на Каракузката гора, се разпознават образите на овчаря Ангел Кърков и образите на войводите Дочо Михайлов и Димитър Дончев /Доктора/, Най – едрия четник също с ботевска брада Петко Чорбаджийски /Роев/, най – дребния Колйо Георгиев /Петака/, Георги Милушев, секретар – касиера на четата Йордан Русев /Петре Борила/, стройната фигура на Съби Тонелов и др.
Картината е на автора. " Среща на четници с български овчари". Също не е завършена и е в процес на рисуване.
Да не говорим, за факта, че зад паметника, наблюдаваме поредната изява на нихилизъма и безхаберието, от всакакви власт имащи, във времето. Години наред, там е оставена на безпощадните удари на природата, една уникална и без аналог в света / за Древната история и Средновековието/ - крепостната стена на Дръстър. Нито е консервирана, нито пък е въстановена, даже не е и укрепена. Оригиналното в нея е това, че фасадата й /профила/, е с формата на триъгълници, като напред на върха на триъгълника стои силна петоъгълна кула, а между две такива издадени напред кули, стои навътре, по – слаба триъгълна кула, която събира в себе си стените идващи от по диагонал от двете петоъгълни. При такава конфигурация, противника, който все пак е успял и преодолял редица други препятствия, като палисади, трапове , вълчи ями и други подобни съоръжения, попадайки между три такива кули трудно би оцелял и превзел крепоста. Стената е римска, но е ползвана, достроявана и от българите в Средновековието, а от турците през робството...
Слави Алексиев в ляво, Петър Вичев в дясно, с други двама активисти на движението.
Според нас, паметника трябва, ако не да бъде изцяло променен поради ударно изплуващата последно време истина, за цялостното състояние на движението, то може да претърпи поне някаква трансформация, или сериозни добавки!? Надали, е уместно да се реконструира изцяло паметника, като се демонтира Д. Михайлов, защото естествено част от обществото очаквано, ще възроптае в невежеството и заблудите си! Пък и все пак, макар и с ляв уклон, Дочо е бил много харизматичен и напорист в действията си човек , първоначално неуморно работещ за организацията. Дори Н. Кямилев и Хаджииванов в лични разговори и чрез писма, многократно са искали и молили войводата, да не преминава в антибългарските коминтерновски лапи, но явно левичарската поквара е била силно обсебила душевния му мир . Самия Боздуганов, първоначално също е симпатизирал, на левите Дочо и Върбан Патров. Така че, поне адекватни на истината промени, са неизбежни, рано или късно!
Предложение:
За да не разбунваме все пак духовете в обществото, по уместно е, към фигурата на Дочо, който е стиснал юмруци надолу, наметнат с дрехата си, / модела е взет от затворническата му снимка от 1925г./, за да проличи, най - вече четническия му юнашки имидж, а не пандизчийския му, трябва да добавим / споим изляти също от бронз /, някои - други атрибути, като паласки за патрони на колана му, бинокъл на гърдите , бомби на реверите и може би пистолет на кръста. То пушка няма как поставим в стиснатите му в юмруци шепи. Има и достатъчно място над останалите образи, да се добавят и тези, на най – известните и заслужили персони от ВДРО, поне които са от Силистренския край, като Слави Алексиев от с. Калипетрово, Стефан Боздуганов от Алфатар и Аспарух Айдемирски от с. Аккъдънлар / днес гр. Дулово/. А по – доло от двете страни, е достойно да изпишем имената на загиналите дейци или поне войводите на чети, като Колйо Йонков от с. Сърсънлар /днес Зафирово, Силистренско/, Рашко Чорбаджиев от с. Кайнарджа, Стайко Колев от гр. Добрич и други известни бойци. Отпред, естествено знака на организацията, а в надписа, и срещу кой окупатор, в крайна сметка, са паднали тези герои?
Ако, от известните и асертивни водачи на ВДРО Иван Хаджииванов е роден в гр. Русе, а по род е от Тулча, а Никола Кемилев е от гр. Добрич и някак не се вписват в така оформената конфигурация на хора от Крйдунавска Добруджа, то споменатите по – горе люде от Силистренския край, имат огромна заслуга за създаването и дългия живот на организацията.
Стефан Симеонов
Снимката е от сайта на ВДРО
Слави Алексиев е от с. Калипетрово, Силистренско. Той, е в основата на създаването на организацията и създател на предтечата й, организацията от 1922г. „ Черна ръка”. Както стана известно, той е един от учредителите на движението, негов секретар – касиер и член на ЦК в Добруджа. Нееднократно е влизал с чети в поробеното отечество. Знае се, че най – вероятно, е бил в ролятя си на войвода на контрачета на ВДРО, действаща с българската жандармерия при убийството на Д. Михайлов, в гората край с. Дживел / днес Никола Козлево, Шуменско/, през 1926г. Поне така твърдят някои леви дейци. След 1926г. изчезва от документите свързани с освободителното движение. Знае се, обаче, че през с. г., е бил интерниран от българските власти в Казанлък, заради това, че е уличен в четничество, а тогава има наложена официална забрана от властите, за извършването на такива деяния. След изтърпяване на наказанието си, може би през следващата година, явно при друга самаволна акция в Добруджа, е заловен от румънската власт. Осъден Алексиев излежава ефективна присъда за иридентизъм в Кюстенджанският затвор, при много тежки условия. Там здравето му е сериозно разклатено и го грози явна гибел. Може би през 1927г. е изключен от организацията от Аспарух Айдемирски, поради компрометиращи го самоволни четнически действия, според Доц. д – р Румен Липчев цитирайки документи от ЦДА, в книганта си „ 120 години от рождението на Аспарух Айдемирски”. Баща му Алекси, е принуден да продава имущество и добитък, и с парите да подкупи и организира бягството му. Кога става това не е ясно, но оздравял, го виждаме да се събира с втората си съпруга в Русе през 1929г. Занимавал се е с търговия на едро. Последно е бил кметски намесник на с. Ястребово, Русенско, до смърта си на 13 февруари 1937г. Умира на 53 години. В този период Слави Алексиев, се оттегля от активна нелегална дейност в движението и помага в легалните му структури.
А. Айдемирски
Аспарух Янакиев Айдемирски, както вече стана явно, е роден в гр. Дулово, но взема за фамилно името на родното село на баща си Айдемир, Силистренско. Участник във войните за национално обединение. Адвокат в София. Създател и деятел на дружество „Добруджа”. Функционер на Съюза „ Добруджа”. От 1924 – 1925 до 1940г. е един от ръководителите на ВДРО. От 1929 – 30г., е председател на ЦК на ВДРО и отговорник за четничеството. След 9 септември 1944г. е инквизиран и осъден от Народния съд. Освободен поради липса на достатъчно доказателства. Интерниран първо в гр. Плевен, а после в гр. Тутракан, където умира през 1965г.
Ретуширана / оцветена / снимка на Бончо Карастоянов, който е направил най - хубавите снимки и фотоленти за освобождението на Добруджа през 1940г.
Има и други изявени личности в него, дори като са и съучредители и създатели на ВДРО от Силистренско, като Стефан Симеонов от Силистра, Иван Маринополски от с. Гарван, Силистренско, Петър Енчев от Алфатар и други, чиито имена също могат да се овековечат изсечени в мрамора.
Ето и каква е, обаче съдбата на мнозина от десницата, след комунистическия преврат от 09. 09. 1944г.:
Стефан Маринов Симеонов е роден в гр. Силистра. Участва в Първата Световна война. Бежанец след окупацията, в гр. Русе, където става възпитател в Русенското сиропиталище. Първоначално се увлича от левичарските идеи и дружи с Дочо Михайлов. Впоследствие, обаче става стожер на десницата и през 30 години е нейн оперативен ръководител и организатор. От 1939г., е полицейски служител, а през 1940г. става полицейски комендант в Русе. През 1941г., е командирован, като областен полицейски началник в гр. Скопие. Следващата 1942 е върнат в Русе. Под негово ръководство до 1944г. са ликвидирани много нелегални комунистически функционери от гр. Русе и областа. Арестуван е и през 1925г. е осъден на смърт от Народния съд.
Иван Маринополски е роден в с. Гарван, Силистренско. Той е дългогодишен председател на русенското дружество „ Добруджа”, радикал. Съучредител на ВДРО. След 1928 – 29г. се отказва от активна дейност във ВДРО и работи в легалното дружество Добруджа. Умира на 21 юни 1941г.
Н. Кямилев / Кемилев/, е бил прецедател на ВДРО. Той е запасен полковник от кавалерията. Участвал е в Първата световна война. Арестуван от новата власт, но не е осъден на смърт от съда, а на шест години затвор, но лежи само две години, поради това, че е вършил редица услуги на комунистическите функционери. Често ги е вадел от затвора и е свидетелсвал в тяхна полза при процеси, с цел да съхрани единението, по време на прецедателстването си в организацията и по време на политичиската си кариера. Също така, по време на Деветоюнския преврат, като градоначалник на гр. Русе, не е допуснал кръвопролития в града. Така той се отървава от железните клещи на новата власт. В последствие е освободен и завършва живота си, като директор на малка текстилна фабрика в столицата.
Преселци от С.еверна Добруджа в Южна през 1940г. по Крайовскато спогодба.
Подобена на съдбата на С. Симеонов е и участа на И. Хаджииванов. Арестуван, репресиран и осъден от Народния съд, той изчезва безследно през 1945г.
Според една информация изселвани власи, според друга румънци?
Ние сме абсолютно убедени, че в скоро време, ще излязат много нови документи и дори снимки, не само за живота и делото на С. Боздуганов, но и за цялото революционно движение. Последно ще припомним, на обществото, и обърнем внимание на бъдещите изследователи, че на 18 август 1926г. русенския окръжен управител докладва, в строго поверително писмо, до министъра на вътрешните работи в София, че му изпраща четери глеми посилки / кожени чанти /, с документи и снимки иззети при обиск на дейците на ВДРО С. Алексиев и С. Симеонов, както и архива на дейците от Исперихска околия. Които, обаче, за съжаление незнайно къде са потулени в последствие? ...
Н. Тодоров
Гр. Силистра
