ЕГРЕКА: Да отворим старите албуми

Въвлечени в динамиката на ежедневието си днес, с цел оцеляване, ние трудно можем да отделим време за историко – дименсионална връзка с родовата ни памет и така, да изпълним с духовно - национален порив съзнанието си.

Понякога, се случва почти случайно да отворим старите албуми на предците си, и без да щем в тях, да попаднем на забравени снимки, в които има засвидетелствани наши овчарски кучета придружаващи стадата, на дядовци и бащи, такива които са помощници във военната им служба или пък да ги видим в ролята си като пазачи на дома им, по семейните фотографии. Тогава започваме да проглеждаме бавно и също толкова бавно да осъзнаваме, колко много овчарското ни куче е било неизменна и постоянна величина в българското етнопространство.

При някои, обаче се получава интересен парадокс, във възприятието им. Въпреки гореказаното, те попадат в капана на клишираното име налагано в обществото, от група „просветени киноложки елити”, и започват да го наричат необусновано – „каракачанско”. Това става след като същите биват заливани със странни епистемологични парадигми обусловени от тенденциозно, инерционно и преднамерено заменяне на фактите и това естествено води до голямо противоречие относно същноста му. Получава се един теоритико етнологистичен сблъсък. Отам, се стига и до срив в националното единение сред киноложката общественост.

В латералните умове Светът е устроен биполярно, а при тази мощна неолиберална инвазия на чужди послания и влияния контрапункт на националните ни интереси, в добавка с криворазбран патриотизъм и лимити в съзнанието и мисълта, кучето ни се превръща в нелепа заигравка на тъжни дихотомийни фантазьори отрязващи и ликвидиращи българското му бъдеще.

Категорично, кучето ни, не е плод на селекция на етноса каракачани! Подобно на българският народ, овчарското ни куче е един исторически феномен наложил се във вековете на Балканите генетичен лупо – молосоиден субстрат.

На Добруджанската граница 40г. на ХХв. Д краката му се валят кучка и младо кутре.

Куче в краката на военни в шуменско през 20г. на ХХв.

Стадо с куче в Балкана.

Жители на с. Караисен Търновско, община Павликени 30г. на ХХв. В края лежи наше куче.

Плевенското село Николаево 30г. на миналия век, в дъното лежи наше куче.

Ловен надзирател от Берковския Балкан с младото си овчарско куче 50г. на ХХв.

Ретуширана - оцветена снимка на семейство от с. Чупрене Видинско, с кучето Майор 40г. на ХХв.

Български войници и офицери с куче по улиците на Скопие 1917 -18г.

Ретуширана - оцветена снимка / детайл /, на овчари от Родопите 20г. на ХХв. Сред тях има и сиво овчарско куче.

Граничари с куче в Родопите 50г. на ХХв.

Граждани на разходка около неизвестно село в Тракия, се снимат обградили магарето и на фона на стадото на овчарче. Вежда се и кучето му.

Селянин в потрес след природно бедствие поразило къщата му в с. Папазлии / днес Поповица /, Пловдивско 1928г. Виждат се някои спасили се животни, като кучето му. Снимката е от сайта " Изгубена България".