Най
– значимите български национално революционни движения, възникнали след
освобождението ни от турско робство, са естествено, на първо място, най –
старите: ВМОРО и ВМОК, с наследник в рамките на поробена Македония ВМРО от
1919г. във всичките й форми и структури, а в Тракия от ВТРО. Споменатото, вече
Тракийско движение ВТРО, от което едно не малко мнозинство се организира в 13 основни
чети и заедно с 7 турски чети, се
включва в четническия апарат на създадената през 1922г. Българо – турската вътрешна
революционна организация БТВРО против гърците, която действа през 1922 и 1923г.
Западнопокрайнското движение ВЗРО – Въртоп, против сърбите. И разбира се
Добруджанското движение ВДРО, против румънците, от което не много люде се
включват след 1925г., в лявото коминтерновско недоносче ДРО. Тук не бива да
пропуснем и т.н. политически чети от периода 1923 – 1925г. у нас, които са създадени
по политически причини. В които са събрани основно хора недоволни от властта,
но съответно и платени от чужди държави. Това са основно българи анархисти,
земеделци и комунисти или безпартийни, но техни привърженици, плюс неизменното
присъствие в тях и на разни декласирани елементи. Такива са четата на Митьо
Ганев вляла се в Хасковската политическа чета „Христо Ботев”, четата на
Тумангелов в Средногорието, на Тодор Грудов в Странджа, Курдоолу в Добруджа и
Варненско, на Васил Попов – Героя и Тинко Симов в Стара планина, Ловешко и
Плевенско, на Георги Германов – Швабата в Разградско и Търговищко и други, общо
16 такива.
Всички
тези наши освободителни движения имат почти еднакво облекло, въоръжение и
снаряжение, с леки разлики в някои компоненти.
Според
наръчника за четоводците на Добруджанското движение ВДРО, облеклото шито по устав на четническия апарат е следното:
1. Панталон / клин /, тип войнишки с лек брич и прашка
под ходилото.
Униформи, снаряжение и въоръжение / възстановка / на ВДРО
2. Куртка тип войнишка. / и двата артикула, са били в
зелен цвят, поне така, на няколко пъти в различни публикации по въпроса, посочва
левият деец на ДРО Иван Георгиев, който е роднина на един от войводите в
организацията ВДРО Рашко Чорбаджиев, от който черпи информацията за това.
Според друг източник е от тъмно сив плат/.
В началото на 30г., на ХХв. , например, когато ВДРО
подновява активно своята четническа дейност в поробена Добруджа, в един
документ се казва, че бойците поставили въпроса пред главният войвода на
организацията Стефан Боздуганов, за ушиването на нови униформи.
Убити двама турци и един български учител от четата на комуниста Георги Германов - Швабата в с. Дуванджии / днес Осен / Търговищко, през 1925г.
Родопската чета на ВМОРО на Пею Шишманов през 1903г. Освен различни униформи, половината четници са с калпаци, а другите с каскети.
3. На главата по форма се полага каскет, но може и калпак
– български, военна фуражка или шапка от трудови войски. Допуска се дори и
войнишка каска.
При другите движения например, четниците на ВТРО
използват, по – малко каскети и друг вид шапки, а предимно калпаци. Това се
наблюдава и по снимките на четите от по – стария период при ВМОРО и особено
при четите на ВМОК. След като се възстановява ВМРО, в униформата освен
традиционните каскети, навлиза и специфична кожена шапка с остър връх и емблема
на организацията, която наподобява стилизиран
вариант на средновековните български шлемове.
При облеклото в този по – ранен период, освен
униформите специално шити за редовните четници, се наблюдава масово използване
на народните носии, от участниците в движението, характерни за съответните
райони на областите, от които са те. Много от тези дрехи се отличават с
различни гайтанени и други украсителни елементи, ширити и лампази и др.
ВМОРО четата на войводата Дзоле Стойчев. Различни по вид облекла, навои, паласки и поясоци, шапки и въоръжение.
4. При ВДРО, за краката, най – често се използват цървули
с бели навои и черни върви. Също така, платнени с друг цвят навои с цървули или
военни обувки. Има данни и за обувки / цървули /, с предпазни кожени гамаши до
коляно. Както и цървули с дълги чорапи, от вълна тип калцуни. Още и калцуни
от тъкан вълнен плат. И не на последно място, но по – рядко и ботуши.
5. За студено време се предвижда връхна сукнена или вълнена
наметка / тип пелерина/, с яка и качулка. Също може и войнишки шинел, или ямурлук. В края на 30 години на ХХв., при ВДРО / която единствено все още
функционира, за разлика от другите движения, които са ликвидирани, поне официално
през 1934./, има документални данни за използването и на камуфлажно облекло и
пелерини.
Често обаче, тези униформи не са били в пълен комплект
за отделните четници и се е случвало куртката да се съчетае например с лични
селски потури или градски тип панталон и всякакво друго съчетание между лични
цивилни и военни дрехи.
6. Всяка чета
има и знаме с размери 30 на 50 сантиметра.
Анархиста Тинко Симов. Униформа, Манлихерова карабина, Парабел и бомба - бухалка на кръста.
Четници на анархиста Нено Петров, най - ляво. Всичко налично по тях е като четниците в останалите движения.
Същите атрибути се наблюдават и при четниците в
другите движения. Има разбира се и известни разлики, като например, че при
македонските комити, може да се открият бели върви върху тъмни навои, или
високи калцуни, както и вълнени навои над коляно. В по – ранен етап се виждат и
гръцки дрехи с надиплени полички, които в един момент се изхвърлят от
организацията, защото е осмислено, че те не подчертават българското а чуждото. Само
отделни четници с влашки / аромънски /произход, са си позволявали да ги носят. Пак
в по – ранен етап, обаче се наблюдават и български четници с албански тип носии,
или с български такива, но сходни и повлияни от албанските. Носят се и елементи от чужди носии. При другите
движения се вижда и, че панталоните от униформата нямат брич. Само отделни
четници носят военни панталони с брич.
Част от Хасковската политическа чета "Христо Ботев". Пред четниците червено знаме със сърп и чук, върху което са кръстосани кама и револвер и сложени върху купчина бомби Одринки и Бухалки.
Малка част от четата на снимка пред същата конфигурация от четнически бойни атрибути, на която се вижда точно какво има! Кожена командирска чанта с капсуловани на нея сърп и чук, а пред нея кръстосани нож и пистолет парабел. А най - отпред двадесетина бомби от различен тип: бомби - бухалки с дръжка, яйцевидни малки гранати, доста български бомби - Одринки с осколки, както и стърчат две по - големи осколочни бомби от неясен тип?
Четника на ВМОРО Димитър Стоянов 1903г. Освен типичните пистолет, сабя и потрондашите, е интересна и пушката, която е със щик и пълнител?
Войводата във ВДРО а след 1925г. и в левичарската ДРО, Димитър Дончев - Доктора. С характерна униформа от куртка и панталон с лек брич, навои и цървули, поясок на кръста, Манлихерова карабина, бомби - бухалки на презрамките, бинокъл и пистолет Броунинг в кобура.
Снаряжението, е също доста сходно при всички движения. Навсякъде
се използват колани, кожени презрамки, кожени или брезентови торби и чанти, за
различни потреби, от муниции в резерв и медикаменти, до храни, както и подходящи
торби, за подривни и технически материали. Използват се походни войнишки раници
или торби тип мешка индивидуално от всеки боец. Допълнителни ремъци и посуда,
дори и фотоапарати. Командирите имат бинокли, а отделни бойци носят фенерчета.
Използват се разбира се и манерки за вода.
Много важен и задължителен атрибут, за всеки четник,
са т.н. Поясоци / закрити с кожен капак патрондаши/ или паласките, които са
обикновени войнишки за колан, малки презраменни кавалерийски за презрамките,
или малки здвоени коланни. Кобури за пистолети и паласки за пистолетни
пълнители. За всеки боец е трябвало по устав, да има по 200 патрона за пушка, по
– голяма част от които да носи лично, а другите в резерв, и по 100 патрона за
пистолет, половината за лично носене, а другата половина за резерв. При ВМОРО,
ВТРО и при някои политически чети се наблюдават презраменни незакрити
патрондаши на ленти.
Командири и заместници във ВДРО, от ляво на дясно Стайко Колев, Слави Алексиев, Цони Чанков и Иван Чапкънов, в униформи с брич, поясоци, бомби - бухалки, Манлихерови карабини, Парабели. Чанков / най - ниският /, е с револвер Наган. Сл. Алексиев/ седналия /, пък е с два Парабела - обикновен и Парабел с удължена цев.
Известни за епохата системи пушки. Отгоре на долу: Щаер - Манлихер 95М, т. н. "Българска манлихера", френката Бертие, Немската Маузер, италианската Манлихер - Каркано, руската Мосин - Наган, английската Ли Енфилд и американската Спрингфилд.
Четата на войводата във ВМРО и във ВЗРО - Въртоп Ефтим Полски. Обичайните атрибути за четници от епохата, пушечно и пистолетно въоръжение, но се виждат едва три бомби тип Одринки у отделни бойци.
Командването на Българо турската вътрешна революционна организация / БТВРО /. От ляво на знамето са турските войводи с главен такъв Фуат Балкан, в средата. От дясно на знамето българските войводи с главатар първия подред Таньо Николов / Тане Николов / от Хасково деец на ВМОРО и на ВТРО.
Въоръжението, също има своите сходства.
1. Пушките / най – често къси карабини/, са предимно
система Манлихер /т.н. Български
Манлихери/, по – стари или по – нови модели. Но има използвани и други модели
на фирмата Манлихер, в арсеналите на движенията. Например т.н. Румънски
Манлихер, Гръцки Манлихер, Италианските Манлихер – Каркано, както и други
системи, като, различни модели на Немските Маузер, Турски Маузери, включително има и отделни случаи на
използване на трофейни френски, английски и други пушки и карабини от Първата
световна война.
В първите години на спонтанна съпротива на добруджанци срещу румънците, преди
официалното изграждане на ВДРО, както между впрочем, това е и при другите
движения, са се използвали и по – старите еднозарядни пушки Крънка, Бердана,
Шаспо, Мартини – Пибоди, многозарядните Уинчестър / но които са определени като
неподходящи - слабо мощни / и др. В Македонското и в Западно Покраинското
движение, се използват от отделни бойци и Белгийските Маузер, и карабините
сръбско производство Маузер – Миланович или Маузер – Крагуевац. Сърбите
произвеждат след 1924г., специално направените за своите чети от сърби и
българи – сърбомани, много по - къси карабини наречени Маузер „Юурушник”. По – късно такова разнообразие се
Иван Куюмджиев войвода във ВМРО от гр. Разград. Освен "Българската" Манлихера, се вижда характерния кобур за пистолет Маузер, с кутия, за пълнител стоящ пред спусъка.
Четници на ВМРО през 1931г. с две "Български" и една "Гръцка " карабини Манлихер, а единият четник е с автоматично оръжие.
наблюдава и при партизанското движение у нас и на
Балканите. Ето и описанието на ефекта получаващ се от стрелбата на различните
типове пушки, направен от партизанския командир на чета от бригада „Чавдар”
Веселин Андреев.
…” Бумтежът
на „Сръбкините” / сръбските карабини
Маузер- Крагуевац /, се примеси с плясъка на гръцките пушки / Манлихер – Шонауер/. Трясъкът на
Манлихерите / Българските М95 /,
разтърси доловете.”…
Из „ Умираха безсмъртни – бригадата” от В. Андреев.
Маузерите например, са с калибър 7,92мм. Гръцки, и
Румънски манлихери са с калибър 6,5мм. А нашите манлихери ас с 8,2 мм.
Въпреки, че в движенията се използват различни видове и системи чуждо огнестрелно оръжие, най - масово, естествено се използва въоръжение намиращо се в българската армия! И това не е просто и само от практични съображения. Това иде да покаже, и своеобразната идентификация на нашите революционни движения единствено и само с българската им национална принадлежност, държавна идея и кауза!
Въпреки, че в движенията се използват различни видове и системи чуждо огнестрелно оръжие, най - масово, естествено се използва въоръжение намиращо се в българската армия! И това не е просто и само от практични съображения. Това иде да покаже, и своеобразната идентификация на нашите революционни движения единствено и само с българската им национална принадлежност, държавна идея и кауза!
Четници от Хасковската политическа чета с "Христо Ботев", с Манлихери, пистолети и бомби Одринки.
Българи подготвят гранати - Одринки, за въстанието.
2. При пистолетите има още по – голямо разнообразие.
Използвани са както нови, така и по – стари образци пистолети и револвери. Най
– често това са използваните в нашата армия пистолет Люгер /Парабел. Но също
така и пистолетите Броунинг, Ландханд, Драйзе, десет зарядния Щаер – Манлихер, немския Маузер
/с кутия за пълнителя пред спусъка/, френски модели и др. Револверите са с
марки, старите: Лафуше, Гасер, Смит и Уесън. Или новите, Наган и др.
Четници на ВТРО, с потури, калпаци и куртки. Всеки разполага с бомби - бухалки закачени на кръста.
ВМРО чета на Сане Петров в която отделни четници носят кръгли гранати, като се вижда само една бомба - бухалка.
Родопският комита Бечо Даракчията, с по - стар тип Манлихера, сабя, пистолет, в поза за хвърляне на бомба - Одринка.
3. Задължително в Добруджанското движение се използват и
ръчни гранати и то по няколко на брой. Три за лично носене и по три в резерв.
Отличителна черта на добруджанските комити е, че поне за снимка, четниците са
ги окачвали, не само по колана, но и маниерно, до рамената, върху презрамките.
Най – често срещаните модели са т.н. бомби с дръжка – тип „Бухалка”, немски,
австрийски и български образци, като и осколъчна граната тип „Лимонка”.
Четника Гоно Христов Манчев от ВМРО, с граната тип - Лимонка висяща на презрамката.
При другите движения по снимките се виждат много по –
малко количество гранати. Отделни четници носят по една, до две бомби – бухалки, на колана или на презрамките
на рамената, и то едва през 20 г. на ХХв. В по – ранните години имаме данни, че са
използвани и т. н. български бомби „Одринки”, но е почти невъзможно да се видят те,
по - ранните снимки. Отделни такива се виждат у арсенала на отделни четници от
периода на ВМРО. Такава бомба има изобразена между кръстосано знаме и Манлихера
на емблемата на ВМРО. Има данни и за използването и на други модели гранати – Италианските
малки и големи яйцевидни, цилиндрични английски, френски и др.
гр. Силистра