Облекло, снаражение и въоръжение на четниците в нашите национално революционни движения

Най – значимите български национално революционни движения, възникнали след освобождението ни от турско робство, са естествено, на първо място, най – старите: ВМОРО и ВМОК, с наследник в рамките на поробена Македония ВМРО от 1919г. във всичките й форми и структури, а в Тракия от ВТРО. Споменатото, вече Тракийско движение ВТРО, от което едно не малко мнозинство се организира в 13 основни чети и заедно с 7  турски чети, се включва в четническия апарат на създадената през 1922г. Българо – турската вътрешна революционна организация БТВРО против гърците, която действа през 1922 и 1923г. Западнопокрайнското движение ВЗРО – Въртоп, против сърбите. И разбира се Добруджанското движение ВДРО, против румънците, от което не много люде се включват след 1925г., в лявото коминтерновско недоносче ДРО. Тук не бива да пропуснем и т.н. политически чети от периода 1923 – 1925г. у нас, които са създадени по политически причини. В които са събрани основно хора недоволни от властта, но съответно и платени от чужди държави. Това са основно българи анархисти, земеделци и комунисти или безпартийни, но техни привърженици, плюс неизменното присъствие в тях и на разни декласирани елементи. Такива са четата на Митьо Ганев вляла се в Хасковската политическа чета „Христо Ботев”, четата на Тумангелов в Средногорието, на Тодор Грудов в Странджа, Курдоолу в Добруджа и Варненско, на Васил Попов – Героя и Тинко Симов в Стара планина, Ловешко и Плевенско, на Георги Германов – Швабата в Разградско и Търговищко и други, общо 16 такива.

 Всички тези наши освободителни движения имат почти еднакво облекло, въоръжение и снаряжение, с леки разлики в някои компоненти.

Според наръчника за четоводците на Добруджанското движение ВДРО, облеклото шито по устав на четническия апарат е следното:

1.    Панталон / клин /, тип войнишки с лек брич и прашка под ходилото.

Униформи, снаряжение и въоръжение / възстановка / на ВДРО

 2. Куртка тип войнишка. / и двата артикула, са били в зелен цвят, поне така, на няколко пъти в различни публикации по въпроса, посочва левият деец на ДРО Иван Георгиев, който е роднина на един от войводите в организацията ВДРО Рашко Чорбаджиев, от който черпи информацията за това. Според друг източник е от тъмно сив плат/.

В началото на 30г., на ХХв. , например, когато ВДРО подновява активно своята четническа дейност в поробена Добруджа, в един документ се казва, че бойците поставили въпроса пред главният войвода на организацията Стефан Боздуганов, за ушиването на нови униформи.

Убити двама турци и един български учител от четата на комуниста  Георги Германов - Швабата в с. Дуванджии / днес Осен  / Търговищко, през 1925г.

Родопската чета на ВМОРО на Пею Шишманов през 1903г. Освен различни униформи, половината четници са с калпаци, а другите с каскети.

3. На главата по форма се полага каскет, но може и калпак – български, военна фуражка или шапка от трудови войски. Допуска се дори и войнишка каска.

При другите движения например, четниците на ВТРО използват, по – малко каскети и друг вид шапки, а предимно калпаци. Това се наблюдава и по снимките на четите от по – стария период при ВМОРО и особено при четите на ВМОК. След като се възстановява ВМРО, в униформата освен традиционните каскети, навлиза и специфична кожена шапка с остър връх и емблема на организацията, която наподобява  стилизиран вариант на средновековните български шлемове.

При облеклото в този по – ранен период, освен униформите специално шити за редовните четници, се наблюдава масово използване на народните носии, от участниците в движението, характерни за съответните райони на областите, от които са те. Много от тези дрехи се отличават с различни гайтанени и други украсителни елементи, ширити и лампази и др.

ВМОРО четата на войводата Дзоле Стойчев. Различни по вид облекла, навои, паласки и поясоци, шапки и въоръжение.

4.   При ВДРО, за краката, най – често се използват цървули с бели навои и черни върви. Също така, платнени с друг цвят навои с цървули или военни обувки. Има данни и за обувки / цървули /, с предпазни кожени гамаши до коляно. Както и цървули с дълги чорапи, от вълна тип калцуни. Още и калцуни от тъкан вълнен плат. И не на последно място, но по – рядко и ботуши.

5. За студено време се предвижда връхна сукнена или вълнена наметка / тип пелерина/, с яка и качулка. Също може и войнишки шинел, или ямурлук. В края на 30 години на ХХв., при ВДРО / която единствено все още функционира, за разлика от другите движения, които са ликвидирани, поне официално през 1934./, има документални данни за използването и на камуфлажно облекло и пелерини.

Често обаче, тези униформи не са били в пълен комплект за отделните четници и се е случвало куртката да се съчетае например с лични селски потури или градски тип панталон и всякакво друго съчетание между лични цивилни и военни дрехи.

  6. Всяка чета има и знаме с размери 30 на 50 сантиметра.

Анархиста Тинко Симов. Униформа, Манлихерова карабина, Парабел и бомба - бухалка на кръста.

Четници на анархиста Нено Петров, най - ляво. Всичко налично по тях е като четниците в останалите движения.

Същите атрибути се наблюдават и при четниците в другите движения. Има разбира се и известни разлики, като например, че при македонските комити, може да се открият бели върви върху тъмни навои, или високи калцуни, както и вълнени навои  над коляно. В по – ранен етап се виждат и гръцки дрехи с надиплени полички, които в един момент се изхвърлят от организацията, защото е осмислено, че те не подчертават българското а чуждото. Само отделни четници с влашки / аромънски /произход, са си позволявали да ги носят. Пак в по – ранен етап, обаче се наблюдават и български четници с албански тип носии, или с български такива, но сходни и повлияни от албанските. Носят се и елементи от чужди носии. При другите движения се вижда и, че панталоните от униформата нямат брич. Само отделни четници носят военни панталони с брич.

Част от Хасковската политическа чета "Христо Ботев". Пред четниците червено знаме със сърп и чук, върху което са кръстосани кама и револвер и сложени върху купчина бомби Одринки и Бухалки. 

Малка част от четата на снимка пред същата конфигурация от четнически бойни атрибути, на която се вижда точно какво има! Кожена командирска чанта с капсуловани на нея сърп и чук, а пред нея кръстосани нож и пистолет парабел. А най - отпред двадесетина бомби от различен тип: бомби - бухалки с дръжка, яйцевидни малки гранати, доста български бомби - Одринки с осколки, както и стърчат две по - големи осколочни бомби от неясен тип?

Четника на ВМОРО Димитър Стоянов 1903г. Освен типичните пистолет, сабя и потрондашите, е интересна и пушката, която е със щик и пълнител? 

Войводата във ВДРО а след 1925г. и в левичарската ДРО, Димитър Дончев - Доктора. С характерна униформа от куртка и панталон с лек брич, навои и цървули, поясок на кръста, Манлихерова карабина, бомби - бухалки на презрамките, бинокъл и пистолет Броунинг в кобура.

Снаряжението, е също доста сходно при всички движения. Навсякъде се използват колани, кожени презрамки, кожени или брезентови торби и чанти, за различни потреби, от муниции в резерв и медикаменти, до храни, както и подходящи торби, за подривни и технически материали. Използват се походни войнишки раници или торби тип мешка индивидуално от всеки боец. Допълнителни ремъци и посуда, дори и фотоапарати. Командирите имат бинокли, а отделни бойци носят фенерчета. Използват се разбира се и манерки за вода.

Много важен и задължителен атрибут, за всеки четник, са т.н. Поясоци / закрити с кожен капак патрондаши/ или паласките, които са обикновени войнишки за колан, малки презраменни кавалерийски за презрамките, или малки здвоени коланни. Кобури за пистолети и паласки за пистолетни пълнители. За всеки боец е трябвало по устав, да има по 200 патрона за пушка, по – голяма част от които да носи лично, а другите в резерв, и по 100 патрона за пистолет, половината за лично носене, а другата половина за резерв. При ВМОРО, ВТРО и при някои политически чети се наблюдават презраменни незакрити патрондаши на ленти.

Командири и заместници във ВДРО, от ляво на дясно Стайко Колев, Слави Алексиев, Цони Чанков и Иван Чапкънов, в униформи с брич, поясоци, бомби - бухалки, Манлихерови карабини, Парабели. Чанков / най - ниският /, е с револвер Наган. Сл. Алексиев/ седналия /, пък е с два Парабела - обикновен и Парабел с удължена цев.

Известни за епохата системи пушки. Отгоре на долу: Щаер - Манлихер 95М, т. н. "Българска манлихера", френката Бертие, Немската Маузер, италианската Манлихер - Каркано, руската Мосин - Наган, английската Ли Енфилд и американската Спрингфилд.

Четата на войводата във ВМРО и във ВЗРО - Въртоп Ефтим Полски. Обичайните атрибути за четници от епохата, пушечно и пистолетно въоръжение, но се виждат едва три бомби тип Одринки у отделни бойци.

Командването на Българо турската вътрешна революционна организация / БТВРО /. От ляво на знамето са турските войводи с главен такъв Фуат Балкан, в средата. От дясно на знамето българските войводи с главатар първия подред Таньо Николов / Тане Николов / от Хасково деец на ВМОРО и на ВТРО. 

Въоръжението, също има своите сходства.

1.  Пушките / най – често къси карабини/, са предимно система  Манлихер /т.н. Български Манлихери/, по – стари или по – нови модели. Но има използвани и други модели на фирмата Манлихер, в арсеналите на движенията. Например т.н. Румънски Манлихер, Гръцки Манлихер, Италианските Манлихер – Каркано, както и други системи, като, различни модели на Немските Маузер, Турски Маузери, включително има и отделни случаи на използване на трофейни френски, английски и други пушки и карабини от Първата световна война.

В първите години на спонтанна съпротива на добруджанци срещу румънците, преди официалното изграждане на ВДРО, както между впрочем, това е и при другите движения, са се използвали и по – старите еднозарядни пушки Крънка, Бердана, Шаспо, Мартини – Пибоди, многозарядните Уинчестър / но които са определени като неподходящи - слабо мощни / и др. В Македонското и в Западно Покраинското движение, се използват от отделни бойци и Белгийските Маузер, и карабините сръбско производство Маузер – Миланович или Маузер – Крагуевац. Сърбите произвеждат след 1924г., специално направените за своите чети от сърби и българи – сърбомани, много по - къси карабини наречени Маузер  „Юурушник”. По – късно такова разнообразие се 

Иван Куюмджиев войвода във ВМРО от гр. Разград. Освен "Българската" Манлихера, се вижда характерния кобур за пистолет Маузер, с кутия, за пълнител стоящ пред спусъка.

Четници на ВМРО през 1931г. с две "Български" и една "Гръцка " карабини Манлихер, а единият четник е с автоматично оръжие.

наблюдава и при партизанското движение у нас и на Балканите. Ето и описанието на ефекта получаващ се от стрелбата на различните типове пушки, направен от партизанския командир на чета от бригада „Чавдар” Веселин Андреев.

…” Бумтежът на „Сръбкините” / сръбските карабини Маузер- Крагуевац /, се примеси с плясъка на гръцките пушки / Манлихер – Шонауер/. Трясъкът на Манлихерите / Българските М95 /, разтърси доловете.”…

Из „ Умираха безсмъртни – бригадата” от В. Андреев.

Маузерите например, са с калибър 7,92мм. Гръцки, и Румънски манлихери са с калибър 6,5мм. А нашите манлихери ас с 8,2 мм.
Въпреки, че в движенията се използват различни видове и системи чуждо огнестрелно оръжие, най - масово, естествено се използва въоръжение намиращо се в българската армия! И това не е просто и само от практични съображения. Това иде да покаже, и своеобразната идентификация на нашите революционни движения единствено и само с българската им национална принадлежност, държавна идея и кауза!

Четници от Хасковската политическа чета с "Христо Ботев", с Манлихери, пистолети и бомби Одринки.

Българи подготвят гранати - Одринки, за въстанието.

2.    При пистолетите има още по – голямо разнообразие. Използвани са както нови, така и по – стари образци пистолети и револвери. Най – често това са използваните в нашата армия пистолет Люгер /Парабел. Но също така и пистолетите Броунинг, Ландханд, Драйзе, десет зарядния Щаер – Манлихер, немския Маузер /с кутия за пълнителя пред спусъка/, френски модели и др. Револверите са с марки, старите: Лафуше, Гасер, Смит и Уесън. Или новите, Наган и др.

Четници на ВТРО, с потури, калпаци и куртки. Всеки разполага с бомби - бухалки закачени на кръста.

 ВМРО чета на Сане Петров в която отделни четници носят кръгли гранати, като се вижда само една бомба - бухалка.

Родопският комита Бечо Даракчията, с по - стар тип Манлихера, сабя, пистолет, в поза за хвърляне на бомба - Одринка.

3.    Задължително в Добруджанското движение се използват и ръчни гранати и то по няколко на брой. Три за лично носене и по три в резерв. Отличителна черта на добруджанските комити е, че поне за снимка, четниците са ги окачвали, не само по колана, но и маниерно, до рамената, върху презрамките. Най – често срещаните модели са т.н. бомби с дръжка – тип „Бухалка”, немски, австрийски и български образци, като и осколъчна граната тип „Лимонка”. 

Четника Гоно Христов Манчев от ВМРО, с граната тип - Лимонка висяща на презрамката.

При другите движения по снимките се виждат много по – малко количество гранати. Отделни четници носят по една, до две  бомби – бухалки, на колана или на презрамките на рамената, и то едва през 20 г. на ХХв. В по – ранните години имаме данни, че са използвани и т. н. български бомби „Одринки”, но е почти невъзможно да се видят те, по - ранните снимки. Отделни такива се виждат у арсенала на отделни четници от периода на ВМРО. Такава бомба има изобразена между кръстосано знаме и Манлихера на емблемата на ВМРО. Има данни и за използването и на други модели гранати – Италианските малки и големи яйцевидни, цилиндрични английски, френски и др.

Николай Тодоров
гр. Силистра