ЕГРЕКА: Въпроси за самоосъзнаване и дирене на националното в нащего брата кинолог и не само

В наши дни някои хора непрестанно наливат ли наливат перманентно рушаштите се глинени темели на "каракачанкаджийството" у нас, с една единствена цел, изкуствено да поддържат лъжата „каракачанско” куче. От една страна това трябва да става сред съсловието на кинолозите отглеждайки нашата родна порода овчарско куче, а от друга, да зарибяват с нея и съзнанието на обществото ни! Така създават постоянно свои подопечни епигони и последователи. В годините, от началото на демокрацията та и днес, те гордо развяват съшитото с бели конци знаме на „каракачанкаджийството”. То бяха, а и все още са, непрестанни кански напъни, да внушат в съзнанието на българите, това чуждо на нашия етнос име, по разни форуми, киноложки изложби, зоо панаири, медии, та и по проекти за усвояване на средства и разработване на развъдници за овце и прочие домашни твари, което от една страна е ок, но не и чрез концепцията върху която са стъпили, и къде ли още не! Един път нагазили в дебрите на антибългарското наименование „ каракачанско”, те не пожелаха да се осъзнаят и отрезнят, подобно на мнозина наши събратя, които минаха по този път, но осъзнавайки погрешността и антибългарщината в идеята „каракачанско”, намериха истината в исконното - българското. Поддръжниците на каракачанската идея, като доказателство на своите нямащи нищо общо с науката становища, винаги са се облягали буквално и единствено на не повече от дузина / 12 /, забележете - литературни интерпретации в произведенията на някои наши писатели от първата половина на ХХ век, върху името на нашето куче, което в незнанието си са обезпечили с каракачански взаимовръзки. Странно е, но любителите на чуждия гръцки етнос, макар и чисти българи, а не люде от етноса номадски, обаче са достатъчно инатливи и упорити да копаят и тъпчат от години теоретичното дъното което са стигнали. За хора, за които единствено са меродавни литературните интерпретации и корелации относно породността и притежанието на една порода, а не историческите извори и документи, няма какво да се коментира! Много пъти е обяснявано защо кучето ни не е, а и не бива да се зове с този каракачански псевдоним! Има много обективни и субективни причини, в определен исторически период от новата ни история, някои непосветени и непросветени люде да използват номадският псевдоним паралелно с истинското му и същностно име ОВЧАРСКО! Въпреки това тяхно очевадно зацикляне на дъното, у нас има доста огромна маса хора, които са не четящи, не познаващи етническата картина на Балканите, както и историята ни и естествено фактите около породата, а да не говорим за явните отцеругатели и чуждопоклонници - нихилисти. Такива наивници именно стават най – лесните им жертви. Точно такива хора най - паче възприемат каракачанското клише и без да вникват в смисъла му, го използват и повтарят като папагали!

Рисунка от немски автор на български овчарчета със своите кучета. Оригиналната картина се намира в Пловдивския етнографски музей.

Това много ни прилича на ситуацията с македонската идентичност на братята ни оттатък Осогово. Колкото и да им показваш фактите относно българският им произход и историческата принадлежност на територията им към Българската държава, толкова, те заслепени от натресеният им „ античен македонизъм”, граден върху антибългаризма , от сърбите, чисто по български, не приемат истините, а се инатят и реват колко големи и самостойни "македонци" са и как нямат нищо общо с нас. И дори да ги засипеш с хиляди факти и документи, те от безсилие само псуват по нас и редят едни и същи клишета и обидни квалификации от сорта на: българи – татари, монголи, цигани, свини, кучиня недни, окупатори, фашисти и споменават майките ни. Никой от тях не е изложил и един дори факт който да легитимира "македонстването" им!

Наш граничар с кучето си.

За това днес, ще отворим няколко въпроса, поднесени с прости слова и казани популярно. На които, ако хората употребяващи „каракачанското”, антибългарско клише, потърсят истината във фактите, разсъждават върху тях и си отговорят правилно, е много възможно да зарежат завинаги този турско езичен, не български, чергарско - гръцки псевдоним, наметнат, като основна емблема върху някои от нашите местни породи домашни животни. Ако ли пък го сторят и не успеят да се светнат за реалиите на истината, значи трябва да се замислят за своя мозъчен баласт и интелектуално ниво?

Туристи сред овчари а връх Юмрук чал в Стара планина.

1. Дали, ако някой се е заел с нелеката задача да отглежда такова куче / кучета/, или е просто фен и се вълнува от породата като български патриот, е прочел, обаче достатъчно литература и се е информирал с необходимото познание за нейната самобитност, история и притежание?

2. Дали познава в детайли и е схванал какъв е нейния био и зоогенезис? Каква категория и еволюционна линия са овчарските кучета на Полуострова?

3. Дали познава добре и с необходимите подробности и детайли нашата история и историята на Балканските народи, техният етногенезис и препитанието им през вековете, част от което е овцевъдството?

4. Дали знае вобще нещо за етносите на Балканският полуостров? И ако незнае, не ще ли е редно да се просвети по тази тема, която има пряко отношение към настоящата!

5. Дали и колко познава добре, така спрягания и долюбван от някой наши кинолози каракачански етнос? Прочел ли е поне един научен материал за него? Защото мнозинството нашенци хабер нямат от етноса, което е доказан факт! Въпросите 4 и 5 отварят още редица други по - малки, но доста съществени допълнителни питанки! Например, знае ли от кога датира появата на каракачанският етнос по нашите ширини? Има ли други по - стари също номадски етноси познани на науката преди появата му, - юруци, власи и др? Имали извори които казват, че българите притежават овчарски кучета преди появата на тези номади? Нима българите не са имали този тип кучета преди появата на каракачаните? И ред други подобни!

6. Прочел ли е и достатъчно етнографска литература за овцевъдния поминък на българите от цялото наше етническо землище? Какво знае за породността на овцете по нашите ширини? Защо само у нас се е пръкнало такова чуждо етническо наименование на тази стара, примитивна и ниско качествена порода овца по научному звана ЦАКЕЛ и не се ли поддържа това каракачанско име изкуствено по казания по горе начин? Знае ли, че никой околен нам народ няма такова етно название на популацията на тази порода в земята си? Всички други са застъпили свое народностно име на тази порода? И много други!

7. Проучил ли е своите корени, род и родовото си дърво? И ако неговите предци са се занимавали с овцевъдство, дали как са назовавали своите овчарски кучета? Едва ли каракачански...:)

8. Ако се има за българин и отглежда подобни животни и ги нарича каракачански, в крайна сметка до колко е българин той? А дали пък не е каракачанин, та употребява това наименование на кучето? Иначе ако ли пък не е каракачанин а нашенче, каква е логиката да го зове с този етнически псевдоним? Нека да поовъртоли малко своите мисли и да прецени кое е истината?! И не е ли логически редно да употреби името на нацията си, когато става въпрос за национална порода, все пак?

9. Прочел ли е и колко литературни наши произведения, от старите автори, в които се споменава нашето овчарско куче и по точно под какво име е представено то от тях? У нас има до тук издирени над 80 разказа от нашите класици в които овчарското ни куче заема достойно своето място в битието на българина. Незнайно колко са романите, а има и няколко пиеси, както и поезия. Е, кое от това е прочел и може ли да сравни едната дузина каракачански вариации в тях, със стотиците наименувания ОВЧАРСКО, изведени от същите тези произведения?

10.По всички ли наши територии и исторически времена, са бродили каракачани? И ако не са, аджеба кой ли ще да е разпространявал овчарското ни куче по тях? Комай не, а пък навсякъде има такива кучета! Аууу, как ще си отговорим на този труден въпрос, ужас просто не знаем???

11. Къде на Балканите някой себе уважаващ се народ нарича собствените си породи животни с някой чужд на същността му етнически псевдоним? Май има бонаци да го правят само у нас?! Дали в Сърбия, Хърватия, Босна, Албания, Гърция, Турция, та и в Македония дори, ако може изобщо последната спомената земя да наречем държава? Май никъде освен у нас! Всеки около нас нарича породите си със свое собствено етническо народностно име!!!

Полковник Сава Стоянов с кучето Мечо на Добруджанския фронт 1916г.

Ако се замислим, може би ще възникнат още доста въпроси, но и тези са напълно достатъчни, за да може някой средно интелигентен, заинтересован от темата човек, който се е запознал подробно с научните факти, осмисли ги е и анализирал, може да възпламени в себе си искрата на националното, което е право пропорционално на правдивото, колкото до тогава да е бил облъчен от каракачанкаджийската поквара.

Дерзайте и успех!