БЪЛГАРСКОТО ОВЧАРСКО КУЧЕ НЕ Е КАРАКАЧАНСКО

Овчари със стадо и кучета лежащи в десния край на снимката, в Рила планина.

Наши граничари с куче на пост "Чавдар"?

Неизвестен овчар. В левия край в сянката има и овчарско куче.

Овчар с малки кутрета.

Наши граничари на пост "Одрин" 1917г. с три кучета, двете служебни - овчарски, а третото ловно.

Паметник на българският овчар и неговото вярно овчарско куче. Намира се малко след така наречаната местност "Петолъчката", посока магистрала "Тракия", в Ямболския район.

Паметник на българското овцевъдство с прототип представител на мериносата раса коча подобрител Цеко. Намира се край с. Веселиново Ямболско.

Овчар от с. Врабча Трънско 80 - те години на ХХв. В левия ъгъл, в дъното се вижда овчарско куче.

Паметник на овчаря в република Калмикия в Руската федерация.

Наши граничари край чешма и с малко кутре от породата на границата със Сърбия.

Моряци с младо наше куче.

...

Българи и младо куче от българското село Кишлав / Кишлакъ /, Таврийска губерния в Русия от края на 19 в.

Български двор с две кучета, едното близо до кацата, а другото до каруцата, от с. Андреевка Таврийска губерния в Русия.

Български двор с овчарско куче от с. Чешма в Бесарабия на преселници бежанци българи от Руско - турските войни.

Наше куче в българското село Кишлавъ / Кишлакъ/, на преселили се в Таврийска губерния в Русия българи през Руско - турските войни.

Семейство от Смолян с младо овчарско куче.

Неизвестен граничар с две наши кучета?

Граничари на Добруджанската граница от с. Ясенковец Разградско преди Балканската война.

Силно увредена снимка на куче край стадо говеда.

Жена с пушка и с куче в Софийско 60 - те години на ХХв.

Наши граничари две овчарски кучета, неизвестно?

Стадо овце и три овчарски кучета от с. Борисово / днес гр. Елхово/.

АВТОР: Н. Тодоров

гр. Силистра

БЪЛГАРИТЕ ОБИЧАМЕ ГЕРОИТЕ СИ МЪРТВИ

Българите обичаме героите си мъртви! И това, като че ли наистина е абсолютен факт! Когато определим накой за герой, той вече трябва да е мъртъв. Оцелелият герой, може и да бъде оценен правдиво, па и паметник да му издигнат, но едва след смърта му? Може би и това е логиката около героизма? 
Огледайте се наоколо, вижте паметниците и паметните плочи около нас, било по градища или села! Най – често ще видите такива, издигнати от неотдавна отминалата социалистическа власт. Загинали партийни функционери или партизани, понеже това се налагаше най – тенденциозно от БКП в онези тоталитарни години. Но и да не са такива, а от други исторически периоди, ще откриете, разбира се, само загинали мъртъвци! Това важи даже и за паметниците, на „икона”, като Левски из България. За да опишат неговата личност, се упражняват стотици автори / графомани/, и пишат какво ли не от "осана до разпни го". Какъв е бил той, та демократ ли не бе изкарван, та интернационалист ли, че и републиканец и прочие щтуротии. Никой, обаче не казва простата истината за него, че той е бил един български националист и патриот! Ако беше оцелял в борбата, обаче щяха ли да му издигнат толкова много паметници из страната, комай щеше да е само "разпни го"? Едва ли ако беше отървал кожата човекът, щеше да е на такава почит и уважение? Какви ли не кирливи ризи, щяха да му изкарват тогава?

Оцелелите във вихара на борбата, макар и да са пожертвали всичко мило за себе си, било здраве, семейство и прочие, в името на свободата или в името на Българския национален интерес, ние, такива не ги „бръснем”, както казва народа. Не са ли затрупани от църната земя, нехаем за тях. Винаги се заражда  скепсис и недоверие към останалите живи. От друга страна, обаче от кого е убит някой нашенец, било от свои или чужди завоеватели, не е толкова важно. Но за да бъде определен за национален, политически или локален герой, принципно той трябва да е удобен на нечия власт или доктрина и второ да е дал фира, иначе никой не признава никого приживе, та дори да е най – заслужил човекът.

Така стоят нещата и при героите от ВДРО / Вътрешната Добруджанска революционна организация/. Говорейки за нея, като първи пример, ще дадем заслужилият по всички параграфи това внимание войводата Стефан Боздуганов. Поради политически причини, разбираемо, беше низвергнат и оплют от комунистите дошли на власт година след смърта му. Но и приживе, човекът не дочаква дори и поборническа пенсия, позабравен за отрицателно време от обществото в Добруджа! 
И за втори пример тук, даваме и един друг човек обявен, за „герой”. През Соца бе издигнат паметник на друг войвода от организацията, но естествено обвързан с БКП и Коминтерна - Дочо Михайлов. И защо ли, той имено е възприет за герой, след като е предал на властите цялата мрежа за съдздаването на комунистическите ядра в организацията при ареста му през 1925г. и така се е компрометирал пред партийните другари? По обясними причини. Мъртъв и изгорял като необходимият бушон, той става вече пример за подражание и е обявен за герой, макар и в смърта му да няма нищо героично!

И ето как 45 години социалистическа власт ни промиваха мозъците, за подражанието на измислени, но задължително мъртви герои, като Дочо в нашия град и плеада други подобни и  удобни на соц власта персони навсякъде из нашето отечество! 

Паметна плоча поставена на стената на общината в гр. Алфатар, там където някога е била къщата на С. Боздуганов.

Все пак, ако говорим сериозно, за борбата на българите срещу румънската окупация на Добруджа, в периода 1919 – 1940г. няма как да не представим един истински герой на съпротивата, /и той естествено отдавна мъртъв/, както казахме по напред, това е главеният войвода и неизменен авторитет в движението, СТЕФАН ИВАНОВ АТАНАСОВ - БОЗДУГАНОВ – с псевдонима „Инжинер Маринов”. Слагани за негови, са думите „БЕЗ БОРБА НЯМА СВОБОДА”. Той е роден на 03.08.1892г. в с. Алфатар Силистренско. Умира в гр. Силистра на 1 юли 1943г. Назад във времето неговите предци произхождат от стар поборнически възрожденски род с корени в Търновско.  Участва в Балканската война в т.н. Македоно – Одринско опълчение в 3 рота на 5 Одринска дружина. След втората Балканска война / Междусъюзническата/, се завръща в родния край. Там го заварва първата румънска окупация на Добруджа от 1913г. През 1916г. преди настъпването на Трета Българска армия в Добруджа, е изселен насилствено заедно със семейството си, от румънските власти и изпратен в Молдова, но същата или на следващата година заедно със своя баща успява да избяга за България. След което взема участие в Първата Световна война. 

Аромънка в Добруджа.

Влах - аромънин колонист в с. Куртбунар / днес гр. Теревел Добричко/ 1937г.

След румънската окупация от 1919г. се заформя много голям бежански поток от българи, бягащи в пределите на майка България, които основно се заселват в приграничните градове и села. Освен това румънските власти, за да имат свой контингент в новоусвоените от тях наши земи, започват да колонизират Южна Добруджа с разни румънски декласирани елементи, оземлявани са и военни ветерани, настанявани са администратори и общественици, а в най – голямо множество са заселвани власи / аромъни, цинцари/, идващи от Северна Гърция и Македония. Нашенци са ги наричали простичко „македонците”. 

Българи от Силистренско, служещи, като граничари в Румънската армия 30 - те години на ХХв.


Като бежанец Боздуганов, се установява първо в гр. Исперих и става секретар на д-во „Добруджа”, в града. После се преселва в гр. Русе. Влиза в революционната борба като води чети в поробената област. През1923г. е един от учредителите на ВДРО и неговия ЦК, като е избран, за главен войвода на всички чети. Той е безпартиен, като първоначално е симпатизирал на комунистите в организацията, но след 1925г., като разбира за антинационалните им стремежи, става техен противник. Според доклади на Върбан Петров до Съвтското разузнаване, е притежавал  изключително спокойствие и хладнокръвие, както и голям боен опит. Бил е уважаван, от всички в организацията, без другият Върбанов съпартиец, комуниста Дочо Михайлов, който му завиждал и често го е нападал с думи, с повод и без повод. Михайлов е искал да има много по – голямо влияние в организацията, и да е на мястото на Боздуганов, за да може средствата да минават през него, но мнозинството е решило друго. Боздуганов е войвода на чети навлизащи в заграбената от румънците Добруджа, още от 1922г. под надзора на дружество „Добруджа” "Тайният секретарият" и други органи, преди официалното създаване на ВДРО, което е станало през 1923г. след така наречения пореден „Добруджански конгрес”, състоял се в гр. Търговище.  Ролята му тогава, както и след 1923г., е била не толкова да създава комитети и да прави пропаганда, а лобистична. Да ги активира, въоръжава и подпомага в нелегалната им дейност. Също, да сабира пари, за касата на организацията, да окомплектова четите, да внася българска периодика и литература за поробените и да води операции срещу поробителите. Според данни от отговорника за ВДРО от дружество „Добруджа” Аспарух Айдемирски войводата е ликвидирал известен джамбазин - крадец на цели стада добитък и бандит в Добруджа от Русенско. Например, заради набиране на средства, за касата на организацията, с цел тайното въоръжение на комитетите създавани в Добруджа, през 1923г. със своята чета войводата напада и обира касата на Земеделската гимназия в с. Айдемир Силистренско. Пак през тази година го виждаме да движи из Добруджа с чета, като повдига духа на българите, успокоявайки ги чрез присъствието на своя въоръжен отряд, че няма да ги закачат колонистите. Събира и пари от много села срещу талони. Докато в същото това време войводата Петър Енчев негов съселянин от Алфатар, със своята чета влиза и експропреира парите на трима чорбаджии в Алфатар. По този начин, се поддържа гнойната рана "Добруджански проблем",  пред лицето на обществото и света, а и се внася смут, напрежение и се срива икономичската мощ на областа в Румънски ръце.

Областният управител на гр. Силистра и област Дуросторум аромънина Ташко Пучере 1935г.

Слави Алексиев седнал в средата, в ляво от него е С. Боздуганов и други двама дейци на ВДРО.

Ето колко синтезирано и точно е написано в информацията излязла от руските архиви на разузнаването, за ВДРО, в т.н. „Активная разведка”, за периода 1924 – 1925г.

   Добруджа е разделена от организацията на седем военни района. ВДРО е държала под свой контрол над 130 селища в областта с над 1000 членове / б.н. в последствие над 3000 члена в Добруджа/. Във всеки район навлизат чети с войводи от по 10 – 20 човека едната, със специални униформи и въоръжение. В четническия й апарат влизат твърдо над 100 човека и още толкова инцидентно или по рядко. Нейн главен войвода е Стефан Боздуганов. През 1924г. просъветската й част под въздействието на "Коминтерна" внася разкол и се опитва да подчини организацията на лявата идея, но десните не допускат това и левичарите се отделят. Те организират три свои чети.

Търговищкият "Добруджански конгрес", на който се взема решение, за създаването на ВДРО. На снимката са разпознати някои по - известни личности от съпротивата.

1. В средата правият без шапка, до седналите хора е Иван Хаджииванов единият от председателите на ВДРО.

2. Над дамата с бялата шапка, стояща над Хаджииванов е неговия брат Борис Хаджииванов

3. До Хаджииванов първият седнал с бастунчето, е Петър Нейчев комунист от БКП, а после и лидер в РКП.

4. До него с брадата, е Борис Касабов комунист и шеф на военното звено на БКП за Варненски район.

5. В левият край на снимката от двамата с военни фуражки, застаналият по -навътре е Никола Кемелев парламентарист в народното събрание и председател на ВДРО..

6. Навътре почти до вратата в средата с шапката е Слави Алексиев един от създателите на ВДРО.

7. До него в ляво е Георги Кроснев комунистически функционер от Добричко.

8. В десният край на снимката по - напред, сред тълпата стърчи широколиката физиономия с голям завит мустак на Генчо Димитров от Варна член на БКП.

9. Точно над него се предполага, че е войводата Стайко Колев от Добрич, още без мустак.

10. Над него в дъното до стената, е комуниста и съветски развезчик, член на ЦК на ВДРО Върбан Петров.

11. В ляво от Петров с тъмна капела, е изгората на Дочо Михайлов Дора.

12. До нея, е естествено самия Дочо леко приведен.

13. Стефан Боздуганов се намира зад десния уличен фенер и гледа към Стайко Колев.

Боздуганов седналия в дясно, най - вероятно в заведение във Варна.

С. Боздуганов, като войвода при навлизане в Добруджа.

Още пез периода 1922 – 1923г., Боздуганов дава отчети / финансови и по дейността/, като говори за множество навлизания в поробената област с различни Силистренски чети под номера 1,2,3, Куртбунарски / Тервелски/ 1,2 и др. Следват множество навлизания в най – силните години на организацията от 1923 до 1926г. През 1924г. е влизал редовно за да върши революционна дейност в Добруджа. В същия период, обаче се задълбочава кризата между така наречените крила в движението на  „левица” и „ десница”.  След няколко неприятни инцидента, открити нападки и  противоречия, за това, коя е посоката на движението, за в бъдеще, кризата става очевидна, тъй като ясно си личи, че левичарите искат да обсебят организацията и изцяло да я подчинят на Коминтерновските постановки, а тя да стане като военно звено за бъдещи революционни операции на БКП. А още повече, че една голяма част от финансиите на организацията идват по каналите на БКП от СССР и разпределението им зависи от левичарите в организацията.  Както казва Слави Алексиев, „Започнахме да се следим и да си нямаме доверие”.  Дейноста продължава да върви, но вече всеки играе отделно от другия следвайки своите интереси и пази своите си райони, където има по – здрави позиции от другите. 

Румънска карта на нападенията при които има загинали румънци, от българските комитаджии в пределите на Южна Добруджа в периода 1924 - 1926г. За разлика от днес, се наблюдава сериозен горски фонд тогава. Като се има предвич, че са дадени само големите горски масиви, без малките гори и отделни курии!

Боздуганов с приятели в Морската градина във Варна.

През 1925 година Боздуганов навлиза многократно в поробена Добруджа, да създава революционни комитети. Случва се да води престрелки и сражения с различни колонистки банди или жандарми поставени в засада, по предполагаемите маршрути на българските комитаджии. Знае се, че при едно влизане в Добруджа, с чета, е трябвало да провери полученото чрез куриер съобщение до централата на ВДРО в Русе, че ребиалитирания от организацията друг нейн войвода комунист - Димитър Дончев - Доктора, оттървал се от арест и затвор, разкаял се пред организацията, навлязъл с чета в поробеното отечестно като четоводец все още официално на ВДРО, е проповядвал комунизъм сред селяните. Срещата между двете чети е станала в гората между селата Посев и Кутловица Силистренско, и Боздуганов заварва четниците на Доктора в доста окаяно състояние и почти без мониции, свършили след престрелки с румънските контрачети и жандарми. Установява, след като разпитва много селяни, че Доктора не е провеждал комунистическа пропаганда, дори е ликвидирал един румънец шпионин. През същата година настъпва сериозна схизма и окончатлно разделение в движението, сред привържениците на националното, като него и привържениите на комунистическите идеали. Левичарите се отделят и влизат в новосъздадената във Виена комунистическа организация ДРО. Може би това разцепление го кара в същата година да подаде и оставка, като четоводец на организацията, но явно някой го е разубедил в това, защото виждеме в последствие, че той не спира да е едно от основните действащи лица в движението.

Паметник на избитите от румънците българи в гората Бъблата край с. Старо село, следствие акцията на ВДРО в селото през 1926г.

След атентата извършен от комунистите в църквата „Света Неделя” в столицата, започва тоталното преследване на комунистическите функционери из страната. Войводата заедно с други войводи от организацията, със своите чети, като Петър Енчев, Колю Йонков, Стайко Колев, Рашко Чорбаджиев, Калчо Добрев и други, се включват в преследването на комунисти и други бандитски елементи по селата, в пределите на пограничните райони на българска територия.

При секването на коминтерновските пари, за организацията поради разделението, тя започва да изпитва остра нужда от средства. Така започва една от най – известните и с широк международен отзвук акции на ВДРО, в с. Старо село Силистренско. Където са убити наколко румънци. Разразява се престрелка в която са убити държавния бирник и жена му, както и полицейския началник на селото, но четниците под ръководството на секретар – касиера на ВДРО Слави Алексиев и войводата Стефан Боздуганов, не успяват да вземат очакваната сума пари от 4 000 000 м. леи, която да стабилизира бюджена на организацита, а е намерена само малка сума пари. Последствията са много сериозни и неприятни, тъй като са арестувани над 50 човека от селото и от околните села, обвинени във връзки с организацията и 45 от тях са убити, без съд и присъда от войниците на капитан Попеско от гр. Тутракан. Ако до същата година нашите национално революционни движения са открито покровителствани от „Цанковото” правитерство, то новото правитлство не е на същата настройка. То се опитва да стопли оношенията си със съседите ни и да изкара България от изолация. Получавайки международни ноти,  предприема крути мерки срещу всяка национална проява на иредентизъм от нашите национални движения. 

Удостоверение от Русенското просветно благотворително дружество "Добруджа", с което  се удостоверява пред властите заслугите на Боздуганов, като войвода, за свободата на Добруджа.

Според сведения на агентурата постъпили в полицейската централа в Букурещ, българското комитаджийство не е спряло напълно. От там се твърди, че на 20 ноември 1926г. в района на с. Желязковец Разградско се формира голяма чета от 45 човека. Четниците са инструктирани и обучавани от запасните капитани Тодор Милков и Ненов. Екипирани са и въоръжени с специални униформи, ръчни бомби, пистолети и карабини "Маузер" от Разградските военни складове. Четата ще действа в Тервелско. Подготвяли се и още две чети в Разградско, които да синхронизират действията си с четата от Желязковец, като навлязат в други райони на Добруджа. Макар много от дейците да са интернирани и дори подложени на репресии от страна на българските власти като например четника Иван Калев живущ във Варна, който е бит и третиран като вулгарен престъпник, с белезници на ръцете, организацията явно продължава своята дейност по изпращане на чети в областта.

Убития аромънин Атанас Гоца от чета на ВДРО 1927г.

На 27 януари 1927г. до централата на съветското външно разузнаване се получава донесение, от агент Р 327 / вероятно Върбан Петров друг легален функционер на движението - комунист/, че Стефан Боздуганов с една чета обикаля из Добруджа и вдъхва кураж на населението, като наказва със смърт проявилите се в антибългарски прояви жандарми и власи - аромъни, както и поддържа надеждата, че областта отново ще е българска в близко време.

През ноември 1927г. чета от 12 души под водачеството на Тодор Червенков и Янаки Добрев преминава границата и действа в района между селата Алфатаар, Бабук, Казимир, Иширково и други в Силистренско, където убива аромънина Атанас.

По същото време от страна на Варненския клон на ВДРО, действа войводата Стайко Колев.

Може би при едно такова навлизане на наша чета през същата година, е заловен от румънците и войводата Слави Алексиев. За известно време четничеството драстично намалява и почити спира.

Легитимацията за вовйвода на С. Боздуганов.

Снимка на четника от ВДРО, а после и на левичарската ДРО Йордан Гергицов от с. Сребърна Силистренско и други комити левичари от Добруджа, на вр. Марагидик в Стара планина, на обмяна на опит с анархо - комунистите на Тинко Симов 1928г.

Кратка летописна бележка написана от Боздуганов и приложена в документи, с които войводата прави постъпки пред властите в Силистра, за да получава поборническа пенсия. Подписана е от Хаджииванов, Стефан Симеонов и Цони Чанков, негов подвойвода.

Поради различни политически промени ставащи в Европа и Балканите, се задава, обаче друг силен период за четничество, където пак главна роля е отредена на войводата. То е от 1929/30г. до 1933/34г.
През 1930г. край Исперих е убит четника на ВДРО, а в последствие на левичарската ДРО Кольо Георгиев - Петака. Петака първоначално е четник в ъв ВДРО четата на Петър Енчев. Минава и през други чети на организацията с войводи, като Д. Михайлов, Боздуганов и др. През 1926г., Боздуганов е в с. Дживел и набира четници за навлизане за акция в Добруджа, към който се подготвял да влиза и Кольо Георгиев. Но по същото време левичарите оглаве с Дочо Михайлов също се събират в селото, за да бъде организиран четническия апарат на новата комунистическа организация ДРО и да навлязат в Добруджа. Навлизането е трябвало да изглежда, че уж все още е под шапката на ВДРО, но в реалност, то вече е организирано кото действие за новата ДРО. Петака е вече ляво настроен и ориентиран. Неговият съселянин и приятел от Алфатар, четника Съби Тонелов му съобщава, че Дочо вече е на свобода и заедно с Димитър Дончев - Доктора също организират чета в Дживел, при което Петака скъсва окончателно дейноста си за ВДРО и заминава с Дочо и Доктора в Добруджа. Отдаден на комунистическите идеи Петака започва всеячески да пречи не само на легалната работа на ВДРО, но и да съдейства на властите, за да пресича и нелегалната работа на организацията. През 1930г. ВДРО чета с водач Боздуганов  и подвойводи Йордан Кишишев и Георги Кондев, ликвидира Кольо Георгиев - Петака, за предателски действия.

През 1931г. официално в редиците на ВДРО се кооптира нов ЦК с председателството на Стефан Симеонов и други членове, сред които  отново е Стефан Боздуганов. Той изпълнява ролята освен на главен четоводец, но и на главен организатор на четите. По спомени някъде в началото на 30 години на века, може би през 1931г., Боздуганов с група от 15 човека отсяда при чобаните имащи кошари около Алфатар. На следващият ден четниците разделени на три групи влизат в три от най – богатите къщи на селото и вземат пари от чорбаджиите. След което продължават на някъде, за някаква акция? Тези чорбаджии са били предупредени на три пъти от хора на организацията за това ,че трябва да внесат определени суми, но те са се криели и усуквали. Такава е била практиката на организацията, да предупреждава до три пъти и после да действа според своите закони. В този период организацията се финансира изключително от селяните в Добруджа и от тези в свободна България с волни и нарядни финансови пожертвования. Мнозина от определените за финансов наряд богати спомоществователи, обаче, често са се опитвали да скриват парите които трябва да внасят към освободителното движение, а някои дори да влизат в слугинство на румънската власт и се е налагало да се използват някои по – твърди методи, за набавянето на средства. Естествено, това е давало повод на неосведомените, колаборационистите и предателите, да окачествяват тези действия като обири.

Неизвестни за сега комитаджии през зимата, може би да са добруджански?

Боздуганов води голяма чета от 22 души при една от известните ни големи акции, организирани срещу влашки водачи отличаващи се със своята българофобия и ксенофобска жестокост към местното население. Това са акции с голям отзвук в общество и медии. Такава една, е описаната лично от него, в полицейски дознателен протокол; акция срещу влашкия големец Щерю Маджару / Туджару/, от с. Саръ небе / днес Пчелник Добричко/, през 1933г. При четническо навлизане на войводата по – рано в райна на селата около района на с. Саръ небе, Боздуганов говори с множество наши овчари от района. Те се оплакават от действията и произвола налаган им от местният чорбаджия и големец – аромънина Щерю Маджару / Стеру Туджару/, който имал лично стадо от 800 броя овце. Същия не допускал българските овчари по мерите на няколко села и ги ползвал само той и останалите власи – аромъни. Побоищата са били най – малкото което е следвало, ако български овчар си позволи да навлезе в тази „Щерюва” територия. Нашите си пускали стадата по горите и имали проблеми с горските, което ги карало да се замислят да емигрират в свободна България. Решено било в организацията това желание за емигриране да се пресече, като се ликивидира въпросният аромънин, за да не се допудне обезбългаряване на областта. След като набрал още четници между 20 и 22 човека по различни данни и повторно вавлязъл по посока казаното село, на 09 октомври същата година, сутринта четата загражда и нападната двуетажната къща на влаха. Въпреки това от къщата е даден силен отпор, чрез системна стрелба от няколко места. По време на престрелката траела два часа и последвалото преследване на четата от власи с каруци, при което се е стигало и да ръкопашни битки, са убити по разни данни между 6 и 9 човека власи и нито един български комита. Другата известна голяма акця по същото време, с убийство на аромънин, е в с. Канак / м.би Конак Добричко/. Но за нея още нямаме категорични данни за това, кой е водил четата. Може би да е бил войводата Стайко Колев?

През 1934г. новото правителство на Деветнадесетомайците поради напрегната и натопорчена международна обстановка срещу нас, забранява дейноста на всички наши революционни организации! Дейноста на ВДРО изпада за известно време в латентно състояние.

Бележка от русенското културно просветно дружество правоприемник на ВДРО след освобождението, издадена на съпругата на Боздуганов, да послужи пред силистренските власти, тя да получава неговата поборническа пенсия.

През 1938г., в отново активен за четничество период, през зимата - месец февруари Боздуганов е арестуван от нашите граничари на границата с още пет човека при опит да навлезе в Добруджа. В протокола се казва, че били въоръжени с пушки, пистолети и бомби.

   През своята дълга комитаджийска дейност войводата на няколко пъти е бил арестуван от нашите власти служещи на правителства които съобразявайки се с междунаравната обстановка, не са толерирали четничеството и е бил интерниран за по половин година в други градове и дори е лежал в коцлагери. При едно арестуване и при опита му за бягство, е бил ранен от нашите жандарми. Раняван е и в тежка битка с румънски жандарми и влашки контрачетници в гората на с. Гюлеркьой /днес Алеково Силистренско/. Участвал е в много битки и сражения с румънска полиция, жандармерия, бандитски групи и влашки контрачети в различни местности и селища в Добруджа, като с. Гюлеркьой / днес Алеково Силистренско/, местноста Каракуз край Алфатар, край с. Кочина / днес с. Иширково Силистренско/, с. Старо село Тутраканския район, с. Кайнарджа, с. Зафирово, с. Саранебе, с. Стефан Караджа и мн. др.

   Някои смятат, че той е бил на бойния си пост като четоводец, или поне като координатор, до края на съществуването на ВДРО, тоест в навечерието на освобождението, когаато организацията пуска голяма чета с над 40 човека в Добруджа през 1940г. с постоянна връзка между четата и централата в Русе, чрез радиостанция.

Аромънско хоро под съпровода на гайда в Добруджа 30 - те години на ХХв.

Както виждаме данните за дейността на войводата са твърде оскъдни. Това се дължи на факта, че не е бил обвързан с БКП, а делата му са чисто патриотични. По тази причина след 9 септември 1944г. името му не е удобно и е засенчвало някои от членовете на партията преминали и през организацията, но не сторили нищо съществено за свободата на Добруджа, а напротив, служели на чужди антинационални интереси! Които, обаче трябваше да бъдат припознати за национални и партийни герои имено поради своята гибел. Много от неговите заслуги и дейности биват преписани на обвързания с Коминтерна и БКП войвода Дочо Михайлов, посочен по горе и който след като бива убит, не без прекия контрол и решение от Коминтерна, поради това, че се е компрометирал пред партията и комунистическите функционери,  е посочен за вдъхновител на борбата и беше издигнат на пиедестал през отминалия строй, като едноличен герой на движението!

Кмета на гр. Силистра Ервант Мелидон аромънин по произход и началника на гарнизона Подическу 1936г. 

 Вестник Романул / Ромънец/ - оргън на колонистите аромъни в Добруджа

Сбирка на ВДРО в гр. Русе. Най - отпред в ляво С. Боздуганов, до него единият от председателите на организацията Иван Хаджииванов.

Следва превод на приложения от Боздуганов вестник на аромъните колонисти в Добруджа, в своите документи. В който се говори за акцията на ВДРО в с. Саранебе, срещу аромънина Щтерю Туджару /Маджару/. Текста е поставен между снимките до края на материала.

СКРЪБТА НА КОЛОНИСТИТЕ

                                                                    

РУМЪНЕЦЪТ

Орган на национална пропаганда

Обичайте страната, трона и рода

Преселници, обичайте се, не променяйти националната територя, както и волята на прадедите ви.

     Братя румънци и колонисти,

С прискърбие съобщаваме, че в общинското село Сарънебе и в с. Караджаат, са били убити шестима македонски румъни – преселници колонисти, били са избити невинни от извършители български комитаджии представители на ВДРО / VDRO /. Те окървавиха сърцата ни и нараниха душите ни. Историята не познава по – груб народ, на който му липсва и най – елементарна човечност. Като наш южен съсед, той притежава свирепост, извършил е зверства върху нашите войници – ранени или пленени при битката край Тутракан.

Нашите жертви трябва да останат безсмъртни в душите на румънците, съответно и най – срамното петно в историята на потомците на канибала Аспарух.

Денят 9 октомври 1933г. ще остане за всички румънски македонци, ден на скръб, в който се проля невинна кръв в майчината им страна, кръвта на - четерима младежи и двама големи патриоти, погубени от куршумите на тези покровителствани от София.

Но този ден ще го определим и като ден на отмъщението. Престъпниците са хора жадни за кръв повече от диваците в дълбоката Африка. За 15 години са увеличили кръстовете на толкова много жандарми, румънски чиновници и колонисти / преселници/, кръстове които и днес духани от вятъра навяват злокобност по възвишенията и долините на това нещастие Кадрилатер / Южна Добруджа/. Те имено са докозателство за грубия инстинкт на този невъзприемчив народ. Грубост неоткривана в която и да е била цивилизация.

/ По нов точен превод на абзаца/. Жадните за румънска кръв на 9 октомври банда комитаджии включваща 20 души под ръководството на Стефан Боздуганов, син на не безивестният  Иван Боздуганов и зет на  Калчишков, собственика на хотел – ресторанта Добруджа, / в Силистра/,  обявено от  шефа на поста, жандармеристи. Те / комитите/ влизат в с. Саранеби в 7, 30 часа, атакуат къщата на преселника / колониста/ Стере Туджару / Щерю Туджару или Маджару/, със стрелба и гранати. При атаката и разразилата се престрелка загиват двама племенника на Туджару и синът му. След като не могли да убият Туджару, същите се оттеглят по посока на Бей Бунар /с. Средище Силистренско/. След като шайката потегля достига до място 55 километър. Засича се с един конвой от каруци с македонци от с. Караджаат, които са идвали с дърва от гората. Шайката убива 4 младежи на възраст между 15 и 18 години, кото загиналите са 3 – ма души а 5 – ма са починали в болницата в агония. Показателен е факта, че на 9 октомври 1933г. българските управници  в с. Саранебе, са липсвали от общината, а това отбелязва, че те са знаели за намеренията на комитаджиите.

Хотел ресторанта Добруджа в гр. Силистра. На масат седнали, от дясно, е Иван Боздуганов башата на Стефан, както и Майка му. Отляво е Стоян Калчишков. 

Боздуганов като войвода в Добруджа с четническа униформа.

Бежанците добруджанци в гр. Кубрат празнуват празника на Стефан Караджа.

БРАТЯ КОЛОНИСТИ

Не плачете за мъртвите, вие дадохте толкова жертви върху олтара на румънизма в Македония, където съшите грубияни българи, са проляли много румънска кръв, казвам го без да ви обекуражавам. Жертвите от днес са нашата гаранция за битка на живот и смърт, която трябва да започне с кураж срещу тези негодници, които се възползват от положението си в тази държава, достигнала до там, да позволява до голяма степен да бъде управлявана от чужденци / чужди елементи/.

Ние няма да търсим отговорност от никого другиго освен от представителите на тази криминална общност, които живеят на румънска територия, необезпокоявани от никого, някои от тях станали депутати в парламента на тази нещастна страна. Не сме реагирали досега, за да не разсърдим управляващите. Уповавали сме се на волята, че в едно цивилизовано общество можем спокойно да защитаваме имущество, чест и живот.

С прискърбие констатираме, че явно за правителството е невъзможно да се справи с положението и третира тези хуни с ръкавици. И до сега не е имало куража да вдигне нож срещу им,за да приложи метода „ Зъб за зъб и око за око”, или казано на прост език, трябва да се третира грубо и твърдо срещу им. Ние познаваме българското малодушие от Македония и те ни познават. Те знаят добре, че за една бълха сме в състояние да подпалим юргана. Ние няма да отговаряме пред човечеството за нищо. Те са провокаторите, те ни убиват невинни в домовете ни, за нищо. Преселниците колонисти на са били докарани тук, в страна с население от 18 000 000 м. жители, за да бъдат жертви, измъчвани от българите. Ако управляващите нямат достатъчни средства и ресурс за опазване на гражданите, ние се заклеваме, че с чрез собствени средства, ще бъдем в състояние в най – кратко време да пресечем окончателно стремежа на бандите комитаджии да доближат дори на крачка от нашата граница и това „ Volens – Nolens” / може би „Волю – неволю”/, ще се случи независимо от обстоятелствата, които ще последват.

Някога Добруджа не е била "житницата" на България, а доста сериозен животновъден / овцевъден / район.

Български / котленци / овчари от с. Спасово Добричко в Добруджа 1906г.

Румънски овчар моканин в Добруджа 1916г.

Български овчар в Добруджа 1916г.

БРАТЯ МАКЕДОНЦИ !

Бъдете всички единни тялом и духом пред общата заплаха. Бойкотирайте всичко което е българско. Не купувайте нищо от българи. От вашите пари се изплащат средства на комитаджийските банди в България, за въоръжение и производство на гранати, за да ви убиват. Избягвайте приятелство и връзки с тези българи. Македонските румънци – интелектуалци от Силистра и Базарджик / Добрич/, поискаха румънска държавна преса / дума/, по телеграфен път, за да отправят искане към правителството за: бързото въоръжаване на всички колонисти в областите Дорустол / Силистренско / и Калиакра / Добричко /, Елиминиране на всички кметове и чиновници от български произход от държавните институции.

Тези усойници, се навряха във всички румънски институции, а нашите румънци умират от глад. Установяването на силова власт тук, подобно на тая в Молдова и в Трансилвания, евентуално ще изгони в България всички българи от градовете и областта, които са роднини на комитаджиите укриващи се в България. Сработването със сърби и гърци е дало забележителни резултати. Спешното прокламиране на бързо военно положение като цяло от кадровикът на границата по река Дунав.

Румънските интелектуалци са поискали още, бързото отстраняване на кмета / общинския началник / Аурел Пандоре от Курт – Бунар / гр. Тервел /, станал запален българофил, служителят който изопачи истината пред висшите власти, подкрепяйки комитаджиите, индивидът, който преди една година написа, че извършителите / на друга подобна акция на комитите от ВДРО/, са македонски колонисти, за да се хареса на шефовете си българи – Стефан Пенков, Иван Ангелов Карагеоргиев и криминално проявения стигнал дори до парламента на тази държава - Марко Илиев.

Ако тези искания не могат да бъдат удволетворени от управляващите, ще вземем навремени мерки относно това, какво трябва да направим, за да си защитим живота и да разследваме престъпленията на този подъл народ живеещ на земното кълбо.

Български овчарин в Добруджа 1940г.

Български овчар в гр. Силистра 1928г.

КОЛОНИЗАТОРИ

Истината за грубияните българи от юга, които са скършили живота на тези шест души, но и на толкова други румънци включително деца и жени, тези комитаджии изпращани тук с покровителство от София, трябва да излезе наяве, дори да бъде сторено със сетни наши сили, но да се даде урок на тези хуни, че душите на десетки хиляди македонци искат възмездие, за близките си покойници, чиито живот е отнет. Ще кажем, че независимо при какви мотиви, хората превърнали се в предатели и страхливци няма да оставим да заемат вожно място в обществото. Нашата битка е със зверовете, които са разтройвали спокойствието на благородния румънски народ от 15 години насам, ще е на живот и смърт.

Споменатият във вестника депутат в румънския парламент и привърженик на ВДРО Марко Илиев.

Въоръжени с "наши" карабини "Манлихер" аромъни. 

Въоръжени с гръцки карабини "Манлихер" власи от Македония.

Паметник в Силистра издигнат за почит на многото румънски полицай, жандарми и други румънци, загинали от ръцете на българските комитаджии. През 1940г. нашите го събарят и на следващата издигат бюст паметник на патрона на движението Стефан Караджа, с автор  на бюста ваятелят от Силистра Павел Метеоров.

Почитен караул пред паметника на Караджата, от учениците на ПГС / Професионална гимназия по строителство / в гр. Силистра, с примерни четнически униформи и въоръжение.

Какво се забелязва , обаче при този превод на вестника, което забива звучен шамар на македонистките настроения в Повардарието? Говори се за българи в Македония, а не за някякви си там "посебни македонци"! Аромъните много добре знаят, че и в пределите на Македония и в пределите на Добруджа си имит работа с един и същи народ българския. А имено ние българите викаме "македонци" , на номадите власи.

Автор: Николай Тодоров
гр. Силистра