КАРАКАЧАНИТЕ

През социалистическия период нашата историография, налагаше тезата, че етноса на каракачаните произхожда от племената на древните траки. Този тенденциозен стремеж  на нашите „изследователи” тогава, послушно стоящи и скатани  зад „Желязната завеса”, разделяща ни от останалият свят, към представяне на подобна доктрина беше нужен, за да унифицира всички етноси у нас като българи. Дори днес в уйкипедия БГ, макар и да се дават и някои различни вариянти за произхода на тези номади, все още се придържаме към нея. Естествено в гръцката, се говори съвсем различно.

Каракачанско семейство в Гърция, вижда се и куче в десния ъгъл.

Книга на гръцкия пазар за каракачаните определени като елини / гърци/. На корицата каракачанин с куче.

Гръцки жени с младо овчарско куче.

Каракачани с куче.

Като пример ще споменем, че румънската историческа наука, като флагман на държавната политика, още от преди Първата Световна война, започва да припознава и да пропагандира ромънизма сред влашкия етнос в Северна Гърция, Македония тогава в небългарски ръце и в самата България, с цел да привлече към себе си стотици хиляди люде от етноса на власите / аромъни/, представяки ги, като древно румънско население и това някак си тогава сполучва. Огромно мнозинство, от влашкия етнос, след споменатата война, на етапи се преселва в Румъния. Тези от тях пък, които остават по родните си места, в някаква степен постепенно се социализират в обществата на изброените държави. Но за разлика от румънската, нашата наука твърде късно заговори за ситуацията с припознаването на каракачаните у нас, като тракийски елемент и естествено теориите й  се оказаха нелепи и увиснаха пред истината. Не трябва да забравяме и факта, че за разлика от съседите ни / Турция, Гърция и Югославия/, които през периода от 1923 - 1925 година ликвидираха каракачанското номадство на техните територии, и това улесни стремленията им за бързото приобщаване на етноса към техните уседнали общества. Поне в известна степен е така. Днес например в Гърция, се тръби, че се заражда нов етнос на власите / аромъни/, които са доста по – вече от самите каракачани в страната, с консолидацията им около латинския / разбирай аромънския/, език. Власите на Гръцка територия, в голяма степен винаги са поддържали идеята на гърцизма, но въпреки това, доста от тези номади в Македония, напротив, са играли и за българската, че и за сръбската каузи. За разлика от тях, каракачаните са били плътно и неизменно зад гръцката кауза.  Мнозина от тях,  са взели участие и в гръцката намеса в борбите за Македония срещу нашите организации.  

Гръцки деца с куче.

Каракачани с кучета 20 - те годинина ХХв. - ретуширана в цвят.

Докато ние като държавна политика, оставихме каракачанските миграции твърде дълго на нашата територия, почти до самата „Национализация на народното стопанство” 1958 / 59г. което тотално повлия на усещанията ни и взаимоотношенията ни с етноса. 

Според изследванията на чуждите специалисти по проблема, обаче, а и според нагласите на самите каракачани, огромната маса от които живеят в Гърция, нещата съвсем не стоят така както им се иска на някои нашенци! Гръцката наука, а и мнозинството от западните изследователи заковават неоспоримо факта, че каракачаните са гърци / елини/! При това най - чисти гърци потомци на дорийците. Всеки в Интернет може да се светне кои са дорийците! 

Аромънско стадо и черно куче до колибата.

Гръцко овчарско куче от белия тип.

Един от най - известните гръцки командири на чети в борбите за Македония от каракачански произход. Има и още много като него, коио са участвали против нашата организация в поробеното отечество Македония.

У нас каракачаните не са много, може би около 10 – 15 хиляди човека, дори към бройката да включим и тези, които вече са от смесен българо – каракачански произход. Те отдавна са се социализирали в обществото и подобно нам, са станали градски люде. Може би пак подобно на нас, еденици сред тях, са тези които се занимават днес с животновъдство по селата. Някои от тях са приели, че са добри българи и го даказват с живота и делата си. Но в мнозина от тях стои  и ще стои това раздвоение българин или грък или България - Гърция. Но в това няма драма, няма и апсурд. Драмата и апсурда са другаде.

Грък и куче на остров Крит.

Чета съставена предимно от каракачани бореща се против нашите интереси в Македония.

От избухването на така наречената „демокрация”, та до днес, обаче се спекулира от някои нашенци, с тенденциозно налагане на каракачанското етническо име относно някои местни / за Балканите и у нас/, примитивни породи домашни животни. Интересно е че това става само в нашата мила родина, а не да речем в Гърция, където етноса като брой е в пъти по – голям от колкото у нас, същия има силно лоби сред управляващите и е подкрепян от държавата. Естествено, поголовно нашего брата българн, нихилистично покварен от късата си историческа и родова памет, забравил за пасторалното битие на собствените си деди, непознаващ фактите около етногенезиса на каракачаните, лапа израза „каракачанско”, без да го разбира и осмисля, поднесен му хитро и перфидно от споменатите вече наши братя наречени „каракачанкаджии” и по инерция папагалски го използва.  В Гърция, понятие „каракачанско куче”, да речем, не съществува! Но за Гръцко овчарско куче ще намерите всякяква информация в медиите и интернета например. Ровещият ще се натъкне дори на три типа овчарски кучета на гръцка почва. Не е ясно, защо навсякъде около нас, всички народи наричат овчарските си кучета с името на собствените си нации, а някой у нас упорито и тенденциозно, стремглаво и безодговорно, опитва да налага небългарско, етническо, както виждаме директно обвързано с гърцизма наименование за нашата национална порода овчарско куче?!? Тъпа инерция ли е това, сметкаджийство ли, вид опортионизъм ли, директен сепаратизъм ли, незнание ли, блокиран мисловен процес и инати ли, що ли? Може би е вид резигнация и комплекс на собствения Аз? А може би са някакви реминисценции и обърканост или абстиненции относно фактолотията и националния приоритет? Ако попитаме самите българи „каракачанкаджии” /защото те не са каракачани по произход/, защо го правят, със сигурност отговорът им, ще е от патриотизъм и от безкористни добри намерения!? Но в техния случай, е валидна една поговорка, която гласи, че и „пътя към Ада е послан с добри намерения”! Или ще се обосноват като кажат следното, че каракачаните са скитали навсякъде и така са разпространявали кучета, овце, коне и прочие животни, сред останалите народи на Балканите! Странно. Та нали се твърди от учените, че  самите номади са били твърде консервативни в своята си среда и не са имали много вземане – даване дори и със сходните на тях власи / аромъни/, та камо ли да раздават ей така на ангро кучета, овце и други домашни твари на останалите!? А и те не са достигали до определени части на полуострова, а пък там си съществуват тези същите овчарски кучета и животни? По тази логика, то власите които са много по – голяма маса хора от гръкоговорящите номади, известни още от Средновековието с това си име, също скитайки из Балканите, е трябвало да вършат същото и претенцията им за това трява да е далеч по – голяма. Да не забравяме и за по – късно появилите се юруци, които също мигирират из полуострова със своите стада и Анатолийски кучета, нима те не са имали възможност да разпространяват своите животни тук и там? 
А къде оставаме ние българите? Единият от основните два поминъка на нашите деди винаги е бил крупното животновъдство. Нима ние не сме имали кучета, та сме чакали да се появят по нашите земи гърците – каракачани, че да се сдобием с такива? Е подобно нещо наистина звучи абсурдно! Българите сме били винаги, най – големият народ на Балканите с етническо землище в Средновековието, което се простира от Черно море до Албания, от Бяло море до Карпатските чукари, че и Трансилвания и от Бесарабия до Срем /днешна Сремска Митровица/. Гледаме овце, овчарски кучета и други добитъци, в земята си, много преди появата на каракачаните у нас. Не е ли по – логично да сметнем, че именно българите сме тези, които имат заслуга за разпространението на своите си овчарски кучета и други животни по тази обширна територия? Да търсим българския принос за това и да го защитаваме, както правят околните на нас народи.

Гърче с овчарски кучета.

Възрастен гръцки овчар със стадо и кучета.

Грък овчар с куче.

От друга страна самите каракачани някога, когато изцяло са се занимавали с подвижно животновъдство, никога не са наричали своите овчарски кучета, ловни кучета, овце, коне, магарета, кози, мулета и други използвани от тях добитъци с наименованието „каракачански”! Кучетата си винаги са наричали със своята си дума за куче и ли с думата за овчарско куче! Дори самото име каракачани относно етноса, е твърде ново. То започва постепенно да навлиза в употреба в Турската империя, едва през първата половина на 19 век. И ако имаме здрав разум, като българи, ще ли приемем, че националната ни порода овчарско куче, е гръцка и то „облечена” с турска лексика!? Тоест ние в случая според същите тези наши „киноложки капацитети” изявяващи се пред нашата и световната общественост, за национално трябва да приемаме гръцкото! Ето тук е драмата! Но дали това не е и своеобразен водевил! А може би е дори национална трагедия! Което сам си причиниш, и врагът ти неможе да го причини!

Млади гърци с куче в Атина.

Близо до манастира Зограф.

По този повод, представяме някои писания от гръцка страна, чрез директен превод, за каракачанския етнос, публикувани в нета, които показват истината за произхода на гръцките номади. И нека всеки познаващ фактите, мислещ и зареден с безкористен патриотичен подем българин, да найде истината.

Власи / аромъни/ на мандра с куче 1951г.

Гръцки бежанци и овчарско куче, бягащи от Мала Азия след Първата Световна война. Тези хора са заселвани масово в пределите на Егейска Македония, на мястото на напуснелите българи и аромъни след Първата Световна война.

РУМЪНСКИ ОВЧАРСКИ КУЧЕТА

Там каракачански етнос няма, но пък що ли има тогава такива кучета??? Та нали каракачаните, според някои, са вся и всьо уж, за породата овчарско куче, пък гледаме, че има чобански псета, там където няма подобен етнос... що за противоречие се получава?

Масива Фагараш в Карпатите 1962г.

Периода 1974 - 1978г. може би гр. Гюргево?

Каракачаните са древногръцки род. Номадите животновъди са живели в планината през лятото и в полето през зимите, разпръснати из цяла континентална Гърция.

Люлката им беше планинската верига на централен и южен Пиндос и Румелия / тоест Централна Гърция/, с акцент върху Аграфа, място, което поради геофизичното си състояние беше удобно, никъде не беше намерено по – добро и затова беше обитавано от автономни и свободни хора. Разпръскването им от първоначалната си родна люлка до останалата част от континентална Гърция става по време на турската окупация и главно през 18 век, по времето на Али паша.

Съществуват различни теории за името на Каракачаните.

Според най-разпространените от тях, името Sarakatsana  има  турски  произход и е съставна дума, състояща се от  Кара  ( Kara ) означава "черен, облечени в черно" и  Качан  ( PCCC ) означава "беглец, непокорен." Така  думата Саракацан е била покварена от Каракачан  ( Каракатан )  . Причината за това име е, че след  завладяването на Константинопол  каракачаните са носили черно облекло в знак на траур, докато са клали бели овце и са държали само черни.

Те прибягвали и като крадци в планината, за да не се поддадат на завоевателя и да се бият срещу него от там. Така  турците  им дали името  Каракачан , което означава „черен беглец“. Самите каракачани започнаха да използват това име след 1812 г., което е сравнително ново, идентифицирайки хора, съществували преди името си.

Саракацаните са представлявали интерес за учени, историци, лингвисти и фолклористи, като голяма част от тях заключават, че каракатяните са от  гръцки  произход, вероятно произхождащи от предхождащи стари популации на овчарите. Популярна теория, основана на лингвистиката и материалната им култура, твърди, че каракачаните са произхождали от  дорийски  племена, които са оставали изолирани от векове в пределите на континентална Гърция, главно върху гръбнака на Пиндос планина и неговите ендемични дялове. Дорийци, както и каракацани. На Патрик Лий Фермър подкрепя дорийския произход на каракачаните, като подчертава, че геометричните модели в дорийската керамика все още са запазени в дизайните, които красят традиционните каракачански носии.

Първият учен, който изучава широко  етноса, е  датският лингвист Карстен Хег, професор в  Копенхагенския университет , който пътува до Гърция през 20-те години на миналия век и изучава техния диалект и традиции. Хег твърди, че каракачаните са от древногръцки произход и се опита да намери примери за номадизъм в  древна Гърция .

The  British  историк и антрополог Джон Кембъл е живял и изучавал своите Sarakatsans на  Епир  през 1955 г., след номадски живот и особено по отношение на tseligato и структурата на семейството. Той твърди, че каракачаните винаги е трябвало да живеят в същите условия и в същите райони, както минават и неговите дни, и подчертава различията им от  власите .

В  Стефанос Граница  с участието Sarakatsans като "katalagoterous гърците", професор Димитриос Georgakis доказа, че каракачанския диалект е безплатен хостинг и също така смята древен номадски произход, докато етнографът Ангелики Hatzimichalis, също живее с тях Sarakatsans, предполага, че произходът им от номадски племена на древна Гърция, подчертавайки приликата на изкуството на каракачаните с  изкуството  на геометричния период . Характерно е, че той говори за саракатяните следното:

„Номади от древен произход от животновъди, тигри, овчари, овце, без собствена земя и постоянно пребиваване. Ловци и свят на господари, това са саракатите. Те живеят на нивите през зимата, а през лятото изкачват планините. Техният живот е пътешествие, непрекъснато пътуване. "

Според проучвания, проведени в катедрата по генетика, развитие и молекулярна биология на катедрата по биология на  Аристотелския университет в Солун  и в катедрата по човешка генетика на университета в Нюкасъл ъпон Тайн, показват, че каракачаните имат генетична прилика с  гръцката народност . Антропологът  Арис Пулианос  в своите изследвания заключава, че същите са най-старите хора в Европа и че техният език, е чисто гръцки, за пръв път се появява в планините на Пиндос и се свързва с  гръцкия език .

Каракачаните са били и все още са забележително хомогенни по своя език, морал, обичаи и начин на живот, въпреки факта, че са били разпръснати до такава степен и дори в райони, където са прихванали различни от техните традиции и обичаи, и във времена, когато способността да общуват директно от регион в регион е бил труден за осъществяване. Този етнос е разделен на четири основни групи от население според географското им местоположение. Тези групи включват епироти, касандри, морейци и граждани (по азбучен ред), докато критерият за класификация обикновено беше по-широкото място на пребиваване, (зимна резиденция,  зима ) и родството на групата.

В  Епир / Епирците каракачани /, е населението с най-ограничено пространство за пътуване (поради терена), и като цяло включва Sarakatsans на  Епир . Обикновено Епир е бил ограничен за тях, движение предимно в южния Епир и крайбрежието на  Теспротия . През лятото се насочват на запад от Пиндос (главно в района на  Загори тоест Северна Гърция) до планините на  Северен Епир  (в  Албания ).

В  KASSANDRINOU  (или  Chassandrinoi ) е група от населението като цяло включва каракачаните на  Македония и движението им из част от бивша Югославия . Касандрите обикновено презимуват на полуостров  Касандра , на  Халкидики , както и в южните равнини на  Аксиос  и  Стримонас . През лятото се насочиха към планините  Вермио ,  Вора ,  Перистери  , Бабуна (сега принадлежи на SKOPJE) към планините  Керкини ,  Фалакро ,  Пангайо  и Западна  Родопа .

В  MORAITIS  е група от населението, най-общо включва Sarakatsans Централна и Южна Гърция. Мораите обикновено зимуват в район, простиращ се от  Тесалия  и   Пиерия  до  Централна Гърция  ,  Евбея  и Пелопонес  (главно областта  Арголида ). През лятото се насочиха към планинските вериги на Централна Гърция, Южен  Пиндос  и  Аграфа  към планините  Хасия  , Пиерия и  Вермио . Някои родове също бяха насочени към северния Пелопонес и Евбея.

Родовете на  гражданите са група от населението, включва общо Sarakatsans на  Тракия . Гражданите обикновено зимували по ниските брегове на  Източна Тракия  край  Константинопол,  както и по ниските брегове на Западна Тракия. Лятото се отправяли към планините на Източна Тракия, до планините на Strantza и  планините на Балканския полустров .

Независимо от придвижването им и тяхното алтернативно място на пребиваване, те имат едни и същи обичаи и традици и говорят основно един и същ език, гръцки, свободен от чужди елементи, непроменим, носещ чертите на дорийския диалект. Те поддържаха своите вярвания, навици и правила за поведение и живот по верен и автентичен начин. Те разчитаха на традиционните си обичаи и гръцка идентичност и не позволиха на заобикалящото чуждо и повсеместно разпространено общество да нахлуе в собственото им пространство. Икономическото им благополучие и самостоятелност и животът им в по-добри материални условия доведоха по съществен и формален начин до интернализация, спазване и прилагане на обичайните правила на живот и социално поведение.

Каракачаните не са имали точни познания за произхода си и тяхната идентичност, докато Ангелики Чацмихалис не го идентифицира и записва. Благодарение на подробните му проучвания е определена тяхната история, проследява се географското им разпространение, обичаите, поклонението, изкуството, психическите и духовните им светове. Говореха древногръцки. Техният диалект все още съдържа много древни думи. Това е едно от най-старите племена в Гърция. Тези номадски "пипала" се разпростираха в огромно ветрило от планини, по техните безкрайни хребети и върхове. Те се преместиха от планините на Албания или Епир до плажовете (към Адриатическо, Йонийско море, Амбракийския залив), до равнините на Стереа или Тесалия. също така, от планините на Македония и Тракия (дн. Южна България) до Източна Ромелия, Мала Азия и в цяла Македония и Тракия или отвъд нея, до Тесалия. От Централен Пиндос стигнаха до Централна Гърция, Атика, Евбея, северен Пелопонес, където и да живееха, говореха гръцки.

Румънци и цигани в гр. Тимишоара.1909г.

Някъде в Румъния?

Бъкъу 1976г.

Орестис Д. Курелис, произхождащ от равнината на Тесалия, който в миналото се е занимавал с влахоезични гърци, представя тук едно от най-добрите и най-пълни съвременни произведения за саракатяните, неразделна част от сложната мозайка от популации. Гърция през вековете, обогатявайки я с уникалните елементи на тяхната идентичност.

Постепенно селищата им се оформят в по-стабилна форма, преминавайки към масива Пиндос и особено към южния край на Аграфа. Районът на Пиндос, е с 90% от планински или полупланински терен, и е идеалното място за номадите да се заселят на места и проходи, където праисторическите ловци са поставяли каруците си, а след това овчарите са използвали същите проходи и пътеки, за да минават със стадата си. Примери за този номадски начин на живот, който постепенно се разпространява в Гърция, се намират навсякъде в Одисеята., който има описания на стада, които преливат като езера и реки, овчари, яздещи бойни коне, кучета, които пазят стада и се бият с лъвове и други диви зверове, но също така и в Микена и Кносос, където са регистрирани многобройни стада те принадлежаха на богатите царе.

През Средновековието каракачаните все по-често се изолират в области, недостъпни за да се избегнат нашествията на славяни, франки а по – късно и на турци, което им позволява да останат относително недокоснати от примеси и влияния, като до голяма степен поддържат чистотата на своята раса. , Считани са за един от най-старите индоевропейци. Падането на Константинопол беше причината на експлозия на движение на населението, което доведе до разпространението на каракачаните по Балканите, но и в други европейски страни. Каракачаните остават номади до осемнадесети век и започват да се записват в регистрите на общността едва през 1912-13 г. - отново, не всички.

Липсата на писмена традиция на тази етнос, която предаваше устно всички елементи от своята култура от поколение на поколение, затруднява изследователите да намерят корените на произхода им. Учените от гръцката страна, се опитват да разшифроват кодексите за комуникация и нейните по-дълбоки корени, особености и етикети до появата на съвременната цивилизация, която трайно промени начина на живот на каракачаните. Патрик Лий Фърмор, който дълго време живее с тях, възхищавайки се на техните способности и издръжливост, е един от тези най-известни учени.

Орестис Д. Курелис, произхождащ от равнината на Тесалия, който в миналото се е занимавал с влахоезични гърци, представя тук едно от най-добрите и най-пълни съвременни произведения за каракачаните, неразделна част от сложната мозайка от местни популации на Гърция през вековете, обогатявайки я с уникалните елементи на собствена идентичност.

Куче от района на гр. Брашов.

1942г.

Топлица 

Района на Мармуреш.

1935г.

1971 Северна Добруджа.

Някъде в областа Трансилвания?

Някъде в Румъния?

Ворса Мармуреш.

Някъде в Румъния?

Румъния.

Румъния.

Жени и деца с куче през 20 - те години на ХХв. но в Америка...Та се питаме реторично, дали и това куче има нещо общо с каракачаните???

БЪЛГАРСКИ ОВЧАРСКИ КУЧЕТА

Неизвестно у нас.

Тюфекчия - ловджия с дете и куче от Търговищкия край.

Над гр. Сопот. Зад хората се вижда много фрагментарно овчарско куче.

Наши овчари с кучета в Родопа планина.

Русе 1924г.

Банкя 1940г.

Добруджа.

Български овчар с куче в Бесарабия 80 - те години на ХХв.

Овчарско куче в района на казармите на 5 - ти Шуменски полк 30 - те години на ХХв.

Наши граничари.

Началото на ХХв. някъде около гр. Варна?

На Българо - турската граница 1914г.

Неизвестно у нас?

Някъде у нас?

Гледайки снимковия материал от няколко страни на Балканите, едва ли някой може да направи каквато и да е разлика между кучетата представени в материала. Те всички са от една еволюционна линия на лупо - молосоидните едри кучета, характерни за по - примитивното трансхумансно животновъдство в Евроазия! Каракачаните са само една нищожна брънка от това животновъдство.

Автор: Н. Тодоров

гр. Силиситра