ЕГРЕКА: С ИМЕТО БЪЛГАРСКО

Нашето българско овчарско куче, няма нужда от фалшива номадска самоличност. Няма нужда от кръщелно свидетелство с чужда етническа принадлежност, която му е прикачена от незнание, къса историческа памет, инерция и субективизъм през първата половина на ХХв. А през демократичните промени от края на 90 - те години отново нарочно поддържана и налагана в обществото от люде, които поради кой знае какви причини, правят това? Само с истинското - българското име можем да покрием националния интерес и ползи.

Стара снимка с наше овчарско куче.

Жени и наше куче 40- те г. на ХХв.

Млади хора край църква и наше куче.

Овчарско куче с. Боснек 1950г.

Туристи с наше куче.

БОК на изложба в началото на 90 - те години на ХХв.

Човек милва младо овчарско куче, 60 /70 - те години на ХХв.

Две снимки на овчарски кучета от района западно от връх Ком в Стара Планина.

Според информацията това са български войници с кучета, облечени в турски военне униформи от превзетия граничен пост в района на Лозенград 1912г.

Български военен санитар с куче, най - вероятно през Балканската война..

Наши граничари с куче.

Наше куче сред военни и цивилни лица.

Жена с наше куче в курортно селище.

Стара картичка, на която е снимано / обявено като/наше българско овчарско куче.

Български козари. Вижда се младо куче, и две бебета кутрета в ръцете на хората.

СНИМКИ НА НАШИ ГРАНИЧАРИ ОТ БЪЛГАРО РУМЪНСКАТА ГРАНИЦА

Периода е от преди Балканската война и съответно преди инвазията на румънците в Южна Добруджа от 1913г., а после и от 1919 до 1940г..

Виждат се старите наши овчарски / чобански / кучета, днес абсолютно невярно, погрешно и тенденционно дори назовавани "каракачански"! Най - малкото, че в Добруджа никога не са слизали хора от етноса.