ЕГРЕКА: ПРОКЪСАНОТО БАЛКАНСКО ЧЕРДЖЕ

Куче в двора на сръбско семейство от Южна Сърбия начало на ХХв.

Кучета от Сърбия

Сърбите налагат породата Сръбски пастирски пес, от съхранена популация, в различни техни планини, както и такива екземпляри от Шар планина в Македония, от периода на Югославската федерация.

Сърбия началото на ХХв.

Всеки народ на Балканите смята, че е най – бамбъшка и стои по – горе от другите. Земята ще изрови, но трябва да докаже, колко е „вся и всйо”, по тези ширини. Ще лъже, ще маже, но своето право и възгледи, ще иска да наложи. Как, е най - умен, способен и заслужава по – вече от другите. Че, е най – древен и че държавата му, е най – старата околовръст и т.н. Всеки тълкува историята както му изнася и неуморно и безцеремонно дърпа пъстрото, но прокъсано Балканско чердже, към себе си.

Кучета от Гърция

Гърците налагат три породи: Епирското куче, на което се опитват да възстановяват популацията, от отделни екземпляри близко стоящи, до примерен модел, характерен, за кучетата в областа Епир. То е едро , но по - голо с различен цвят и е с тежка конструкция и глава.; Бялото чобанско куче, сходно с турския акбаш.; и Гръцкото овчарско куче Еленикос поименикос.

Гръцки овчари първата половина на ХХв.

Грък овчар от Беломорието.

Дете с кучето си от Пелопонес в първата половина на ХХв.

Словенски кучета

Словенските овчарски кучета са наречани на планината Крас в Словения / Крашки овчарки/. Те са предимно в сив и кафяв цвят, но има и немалко шарени.

Съвременен представител. Сега се налагат предимно сивите на цват кучета.

Младо шарено куче

Хърватски кучета / Торняци/

В Хърватия кучетата са предимно черо - бели, но се се срещат и шарени с други цветове. Наричани са Торняк / от планинските кошари торня /, с аналози на Балканите - торна, торла, търла и др.

Картина " овчар и неговото куче"

Хървати на сръбска служба със своя пес 30 - 40г. на ХХв.

Същото е и с претенцията, за заслугата му в селекцията на овчарското куче на Балканите. И понеже, колкото и да се старае, неможе да се наложи и обсеби нещата повсеместно, то поне гледа, да не изтърве питомното и да регистрира породи, от популацията, що има по неговата си територия. Казваме породи, защото повечето ни съседи налагат няколко типа овчарски кучета, като отделни породи. Това се опитваме да сторим и ние българите и то само с една порода. До тук добре, но за разлика от нас, всички други приемат овчарските си кучта, за изконна национална даденост и гордост за отечеството си и създават единна концепция, за тяхната същност и историческата им принадлежност към собствения си народ. Уви, у нас нещата не стоят така. Разнобой, по всички направления, за същност и принадлежност на породата ни, трови и вреди на българската кауза. Защо ли, при съседите, не се намери дори и един субект, който да изрази мнение, как кучето не е на основния етнос на съответната държава а на някакъв чужд такъв, или на друг народ? У нас, обаче каракачанския му псевдоним има изкуствено подържана почва за развитие, обилно торена с безумни теории, за наивници и за люде със сравнително скромен ментален капацитет. Каквито и които и да са каракачаните, те са признат гръцки етнос. Тоест, нещо като гърци, ама не баш? У нас, обаче се водят чужд етнос.

Кучета от Албания

В Албания има различни по тип и цвят овчарски кучета.

Картина на албански овчар с куче.

Гуцулски кучета

Гуцулите, са етнографска група от хора, от районите на Буковина в Румъния, Молдова и Украйна. Овчарските им кучета са сходни с тези на останалите народи на Балканите.

Илюстрация към украйнска книжка.

Съвременен представител на гуцулските кучета.

Деца с малко пале.

Турски кучета

Турците налагат, пред света, поне три породи. Така известния Кангал, Белите чобански кучета Акбаши. И шарените с тъмни глави Карабаши.

Из Анадола.

Бяло куче

Шарени кучета в началото на миналия век в Истанбул.

Каракачанският, псевдоним, който някои налагат, за официален флагман на българщината, тласка породата към небългарски измерения. Защо, някой иска, така усърдно да обвърже националната идея с небългарското и чуждото, при наличието на толкова много информация, за българската връзка и същноста му, остава неясно?

Кучета на каракачаните

70 -80 г на ХХв.

Според една информация са каракачани, а според друга власи?

Съвременен представител, покрай каракачанско хоро в Гърция.

Но, да оставим настрана страстите Балкански и да обърнем внимание на кучето /тата/ Балкански. На видът им, състоянието на популацията и нейния породен облик, в периода от зората на фотографията, до преди 40 – 50 години назад.

Сходството по снимките, в типовете кучета навсякъде из полустрова, е обичайно и логично. Има шарени и едноцветни, голи и доста рунтави, както и различни по конструкция и големина.

Сходни са и проблемите, със състоянието на популацията във всички държави на полустрова, в периода на новата и най – новата ни история, породени от еднакви социално – икономически, демографски и политически промени в живота на хората.

Български кучета

Наши овчари първата половина на ХХв.

40г. на миналия век.

Български граничари в Рила планина на Кирилова поляна, близо до Рилския манастир 1898г. До Балканските войни границата с Турция е минавала през планината.

Македония, младо куче от българско село в Охридско, началото на ХХв.

Български граничен офицер 40 г. на миналия век.

София 1943г.

Македония, българска къща от началото на ХХв.

Саранци 1926г.

Македония 1917г.

Картината " Български овчарчета", от пътешественика Хуго Хорейши - 1900г.

Български граничар от 21 пехотен Средногорски полк, Втора Тракийска дивизия преди Балканската война.

Характерно за всички страни от региона е, че с течение на времето и особено в първата половина на ХХ век, в равнинните области, където земеделието, започва да се налага постепенно, като доминиращ поминък, а животновъдството става далеч по – маломерно и стационарно, с което много овчарски кучета стават излишни и / особено в соц страните с национализирането на стопанство през 50 г. на ХХв./, започват и бързи процеси на занемаряване, замелезяване и неподържане на породната им чистота. Или, както се казва по народно му – измъстряне на породния облик на кучетата, което в крайна сметка ги обрича и води, до тяхно унищожение. В много подобни райони на полуострова, през 70 - 80 години на ХХ век, кучетата с редки изключения, бяха почти изчезнали. Естествено в далеч по – запазен породен вид остават животните в планински условия, където животновъдството почти не променя своя облик и състояние.

Влашки армънски / цинцарски/ кучета

Влашки стан и мандра, в долния ляв край лежи куче.

Власи / армъни/, с гончета и домашни кучета на лов.

Румънски кучета

Румъния представя, няколко типа / породи/, овчарски кучета. Румънско овчарско куче от Буковина, което е предимно черно - бяло и вобще шарено. Румънско овчарско куче Карпатин, предимно сиво, но има и в други цветове, както и шарени. Румънско овчарско куче Миоритик / рунтав, барачест, влакнест/, от Трансилвания, което е от друга еволюционна линия. А в последно време опитват, да наложат и чисо черен и по - гол тип, като порода - Корт.