В търсене на истината

   В наши дни има съвсем естествен стремеж, да се реабилитира истината, за Революционната организация в Добруджа, в периода 1923 – 1940г. Това е така, понеже повече от 45г., в съзнанието, най – вече на добруджанци, умишлено бяха набивани, от партийната върхушка и нейните научни креатури , изкривени, замазани и изчанчени, стигащи до дихотомия полуистини за него. Конюнктурата наложена от Социализма у нас, имаше нужда да създаде и да се ползва от свои императиви изведени от образите на антинационално действащите комунисти – интернационалисти. Тя ги намери в лицето на левите персони от организацията. Същите бяха издигнати на пиедестала на героичната слава с ореола на спасители на отечеството. Бяха наричани странно и с очевадно демагогски маниер „ Борци срещу румънско – чокойската власт и българският фашизъм”. Нито в България, обаче има регистрирано официално някакво „фашистко” правителство, каквото има, в Румъния в началото на 40г. на ХХв., нито борбата им е срещу чокоите, а по скоро е за налагане и утвърждаване на комунистическата власт у нас, Румъния и ако може навсякъде из Света. От друга страна, всички не леви и национално отговорни фактори в нея, бяха омаскарени, отхвърлени и заклеймени като народни врагове!

   Днес, митологията около левите сили, започва да се разбива, чрез намирането и осветляването на прикриваните до сега, в годините факти и издирването на нови. Демитологизацията изтласква на преден план нови герои, от редиците на прежде забравените / забранените/. Постепенно обществото схваща истината за реалните измерения на организираната борба за свобода на Добруджа.

   Въпросът, обаче който възниква сега, е да не изпаднем в същата крайност? Има опасност, когато демитологизираме натрупаните лъжи и митологеми, да започнем да създаваме нови митове обвързани с другата полярност.

Може да се сравнят образите от двете снимки крайният клекнал в дясно от предходната и тази.

    До преди няколко години тази частично фрагментирана снимка / от Архив Силистра/, често ползвана, за онагледяване, от изследователите на движението през Социалистическия строй, бе нарочена за „Четата на Дочо Михайлов”! /Същата снимка, в много добро състояние, се съхранява във фондовете на Шуменския Архив/. За присъствието му на нея, се сочеше клекналия четник в първата редица, който не е с бели навои и черни върви на краката, а с платнени такива. / Според други е Гено Друмев от Добричкото село Смолница/? Ако, обаче приемем, че това е Друмев, а четата е на Дочо, то тогава снимката би трябвало да е от пролетта на 1926г., когато същият влиза в нея? За Димитър Дончев -Доктора се сочеше най – крайния от втория ред с брадата. Това бе поредната неистина налагана поради изискванията на времето.

   Едно уточнение: Д. Михайлов има само две известни снимки. Едната е портретна на която е заедно с негов другар от Силистра, но често неговият образ е отделян самостоятелно от нея. Другата е затворническата му, от Русенският затвор, където лежи през 1925г. / виж снимките в предходни статии по въпроса/

   Истината за снимката, е че това е най - вероятно, но не е сигурно, ВДРО четата на войводата Рашко Чорбаджиев от с. Кайнарджа, Силистренско, правена при четническо навлизане в Добруджа през 1924г. Поради скъсване през лицето на същия не може да се установи точно!? Опираме се само върху наличните документални данни, за навлизанията й в областта, и от присъствието в нея на Димитър Дончев - Доктора, който за първи път е влязъл в четническия апарат, именно в четата на Чорбаджиев и в случая, е клекнал най - от дясно. Зад него е Р. Чорбаджиев / а може би Д. Михайлов/, с медицинската чанта, която Дончев е взел / откраднал/, от Варненската болница, в която е служил, като санитар през същата година. Тук Доктора е само с мустак, без брадата с която е известен от други снимки през следващите години. 

   Четника със силно наболата брада е Петко Чорбаджийски - Роев от с. Кючук Кайнарджа, днес Кайнарджа, Силистренско.

   Четата е действала предимно в Тервелско и понякога в Силистренско. Самият Дочо по това време също е пребивавал много пъти в Добруджа, но  най - вече с една от Силистренските чети на ВДРО. Макар, че двамата с Доктора, се срещат в определен момент през тази година и за кратко са в една чета. С други чети и в други райони, там са и войводата Стефан Боздуганов и секретар - касиера Слави Алексиев. Тримата, заедно с Дочо, като част от ЦК , са имали право да навлизат в Добруджа с различни чети.

    Това е снимка на същата чета заснета, най – вероятно по – късно през същтия /месец/или година, за което се съди по – малко, по – израсналата Петкова брада? Сочения четник за лицето Михайлов, е най – отстрани в ляво, на задния ред и тук се вижда, че то няма нищо общо с физиономията на Дочо. Двамата войводи - Дончев и който и да е другия, са в центъра на групата. Там могат да се разпознаят, още образите на Петър Петров – Голия от с. Ситово Силистренско; Нейко Милошев от с. Гюлер кьой , днес Алеково, Силистренско; Йордан Русев / с прякорите Даскала, Пламен, Петре Борила/, от с. Искра Силистренско; Съби Тонелов от с. Алфатар Силистренско и др.
    Вмъкнат анекс:     Поради скоростния резонанс, получен след пускането на статията, от хора направили свой сравнителен анализ, на три снимки / затворническата на Дочо, тази с двамата войводи в средата и съхранената и запазена от Шуменския архив, с образа, който липсва на първата в материала, коментиран с нас, и за да покажем, че сме люде търсещи и казващи истината, сме длъжни да добавим, към коментара и някои техни предположения? Така сме направили необходимите добавки и леки промени в нашите разсъждения, относно снимковият материал.

    Според анализа им, на първата снимка, прав, зад Д. Д. - Доктора, стои не Р. Чорбаджиев, а именно Дочо Михайлов. Там няма как да се види това, поради липсата на парче от нея, но на втората обща снимка, при огледа на другия мустакат четник до стоящият в средата Дончев, може да се допусне известна прилика с Михайлов ?

   За съжаление след разцеплението и излизането на левицата от ВДРО, и последвалото създаване на лявата организация ДРО, през 1925г., в основния си състав, без войводата Р. Чорбаджиев и още 2 – 3 четници, тя става базисна, за създаването на новата лява чета. Възможно е този процес вече да е на лице и в случая четата да е представена само от ляво ориентирани четници? През 1924г. има ясна поляризация при привържениците на двете течения. Но тук няма значение дали в нея са представителите само на левицата или все още и на едните и на другите? Важното в случая е, че Ако е предположената година, в този период четите са неделима част от ВДРО! В последствие, вече като ДРО чета, в периода 1925 - 1926г., в нейния състав се вливат още четници и тя  наброява около 25 човека.

    Сега, обаче, има опасност да създадем нова неистина, защото някои припознават в този / същия клекнал в средата четник /, войводата Стефан Боздуганов? В никакъв случай, това не е той, както се вижда от втората снимка! Единствената снимка на Боздуганов в четническа униформа, сам и с оръжие в ръка / за сега поне/, е снимката публикувана в том 4 на „ История на Добруджа”. Представяме и нея, за сравнение. Не е известно за нас, от кой архив се появи тя? Трябва да бъдем много точни и внимателни при търсене на дедуктивната истина за фактите и детайлите, за да не повторим прежните демагози!

   Надяваме се, че с времето освен още документални данни за движението, ще се намерят и още снимки на четници? За целта трябва де се организира издирвателска дейност, не само из архивите, но и сред населението в областта, и най – вече при роднините / наследниците/, на известните дейци от движението! Чака ни много работа...

Николай Тодоров

гр. Силистра