МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО III

Презентираме поредния фактологически фундамент от стари снимки и цитати от произведения по спомени на наши автори, които ни спомнят ония вехти времена, преди социалистическия период у нас, когато Българското овчарско куче е било неизменна част от битието на предците ни, по цялото Българско етническо землище!

Семейство от с. Попина Силистренско в с. Зимевица.

...”Първите живи същества, които посрещнаха малката гостенка в двора, бяха две телета с вирнати опашки и влажни муцуни, седем бели агънца с къдрави кожухчета и три рунтави овчарски кучета... Прибираха се в здрач, посрещнати всякога далеч в полето от техните едри дворни кучета, тези най – мили приятели на всички деца по света.”...

с. Харманлък Добруджа , из „И те са били деца”, от Георги Русафов по спомени на Дора Габе.

...”Чул лая на кучето в двора, слиза слугата на дядо Рахни. Той в мигом е ступан и подкаран с приклади към къщата. Принуждават го да отвори вратата и няколко човека нахлуват вътре, а двама остават да пазят отвън.”... И изчезват. След минута дори кучетата спират да лаят.”...

С. Бояна Варненско.

...”Както спяхме евна нощ, залаяха кучетата. Мъжът ми излезе да види какво има. След малко се повърна, воден от няколко души въоръжени.”...

Спомени на Манка Янчева от с. Ениджекьой Варненско. Относно върлуващата в този район банда на Курдоолу. 

Хора от с. Житен. Села с това име има и в Софийско и в Добричко.

Подрастващо кутре от породата, неизвестно.

...”Щаро верният пазач на Бай Киро Грънчаря - бафна и се спусна с тревожен лай срещу високия момък. Но когато позна квартиранта от с. Бальовица, който е вече втора година в дома на неговия стопанин, рунтавия пазач веднага млъкна и размаха радостно опашка.”...

Спомен за Младен Исаев който пребивава на квартира в Берковско село, из „И те са били деца”.

...”Новият овчар излезе на двора. В мрака го посрещнаха светналите очи и размаханата рунтава опашка на Караман. Асенчо потупа кучето по гърба, дръпна късите му уши и се похвали:

- Ей Карамане, знаеш ли, че утре само с теб двамата ще пасем овцете!... И през лятото поляните на мерата от ранно утро до късна вечер кънтяха от детска врява. Нежно подрънкваха медените хлопатари на овцете, наведени над сухата тревица. Край тях припряно бафкаха овчарските кучета.”...

По спомени на писателя Асен Разцветников от с. Руска Бяла Врачанско. Из „И те са били деца”, от Георги Русафов.

Овчарско куче с крави. Неизвестно къде?

Картината "Овчар", от Христо Гунчев.

Под вр. Мазалат в Централна Стара планина през 1935г.

...”Тъй си приказвахме ние, а от горе, откъм кошарите, забелязал шаренията, към нас бавно пристъпваше, като замяташе нашироко овчарската си гега, стар човек. Около него се наваляха четири – пет овчарски кучета... Старецът вече беше дошъл при нас – висок, сух с дълга бяла брада като светец. Кучетата бяха легнали в краката му – едри песове, които сякаш пазеха светеца.”...

Отнася се за Северните части на Централен Балкан, из „Сто крачки зрелост” от Марко Семов.

На вр. Ботев в Централна Стара планина през 80г. на миналия век.

Неизвестно?

...”Аз бях дете тогава. Понякога дядо ми ме оставяше сам в кошарата, когато отиваше за селото / с. Рогозен  Белослатинско/. Винаги при заминаване ме окуражаваше да не се плаша от вълците.

- Мечо ще ги пропъди. Умно куче е той. Но ако се опитат да преминат оградата на кошарата и кучетата не могат да им надвият – излез! Излез навън, не се страхувай! Вземи една разгорена главня от огнището, и право срещу тях! Вълците бягат от огъня...” Винаги щом засновяха вълци покрай кошарата, аз настръхвах. Не беше страх. Грабвах смело от огнището, най – горящата главня, отварях вратата на колибата.

- Мечо! Лисо! – виках кучетата.

И се понасях заедно с тях срещу вълците. И винаги ги прогонвахме.”...

Из „Труд” от Пелин Велков.

Трявна 1928г. "При дядо Георги".

Под вр. Мургаш 

...”Както виждаш дори твоето куче не ни усети. А щом сме дошли сега, значи така е трябвало! – рече Владо.

- Да бе, таласъми да бяхте моят звяр, щеше да ви усети, как така стъпвате?”...

Към с Радославово в района на Ботевгродския Старопланински район.

...”Сирман махала е отделена, няколко опърпани къщи, кошари и плевни. От гората, през нивите, се влиза направо в едноетажната им къщичка. Но по – важното е, че  всички деца са приучени да помагат умно, пази се страхотна тайна, дори кучето Мартин близко като човек на всички „Чавдарци”, минали през тоя дом – не лае по тях, дори и непознатите партизани за него познава”...

При ятака Бай Кольо. Никола Тодоров из Мургашкия район.

...”Още при първото почукване лавна куче, обади се съседско, цялото село гръмна в бесен кучешки лай. Много нощи са ни лаяли кучета, но никога не ми се е струвало толкова зловещо.”...

Към с. Ботунец.

...”През деня приближават хлопатари и блеят овце, а кучетата не лаят... Партизанинът избягва, Митра не може да мръдне, кучетата радостно се завъртат около нея – познават я тия верни души.”...

С. Бакьово из „Умираха безсмъртни”- Бригадата от партизанина Веселин Андреев. ...” 

Неизвестно? Със заешки улов и чобанско куче на врата.

...”Аз си спях на талигата, като смятах сутринта рано да отидем да берем тютюна. Зорницата беше излезнала, а в това време аз бях буден, а кучетата изведнъж навалиха и почнаха да лаят. В туй време трима въоръжени заобиколиха хармана.”...

Спомени.

....”Кучетата почнаха да лаят и гледам двама вървят напред въоръжени и ми казаха:”Брани кучетата”. И аз ги навиках. Те заминаха по посока чешмата. След туй кучетата почнаха пак да лаят. Аз им са навиках, тогава разбойника ме попита, как ме викат?”...

Спомени на овчарят Дяко от с. Езерово Хасковско. Относно разбойническата чета на Митю Ганев, който последствия я прелива към политическата чета „ Христо Ботев”, на Чалъка. Из „Последните войводи” от Андрея Илиев.

Трън - казарма / м. би застава ?/1944г.

София 1903г.

...”Тръгна Кръстан през нивите, а в душата му запя мъничък щурец. Обичаше той стадото си, кучетата си и просторния кър обичаше, дето звучаха и песните на кокаления му кавал. С кучетата другаруваше, а с овните се бореше и агнетата разиграваше.”... Тъжно му беше за едрите рунтави кучета, за ошмулените горички и за широкия кър.”...

Из „Кавалът плаче” от Георги Караславов 1927г.

Неизвестно?

...”Внезапно дочухме далечен кучешки лай. Михал забележи, че това са манастирските кучета при стадата, които ни идат на гости. Току в същия час пред нас изскочиха три псета, големи като лъвове и се спуснаха връз нас. Те застанаха на разстояние и от там продължиха да лаят по един опустошителен начин.”...

Из „Великата Рилска пустиня” от Иван Вазов.

Самоков. Детайл от снимка.

В Родопите 1987г. - нейде по маршрута Персенк / Триград?

Граничари от Раброво Видинско.

Неизвестно?

?

 ...”Дори голямото старо, с червени очи куче Смаил иска да ни обрадва, но все се държи настрана, на положение: дип – дип не са му по кефа нашите лигавщини.”...

...”Както си спяхме, по някое време кучетата взеха силно да налавят. Помислихме си, че е гад, и навикахме убря, убря. Кучетата все лаят и вместо да се спуснат към гората, като други път, стоят вковани, настръхнали и не мърдат.”...

На кошарата на дядо Георги Туртата

...”Кошарата ни беше на Драндалица на друмо. Имахме един млад чобан – Йовчо го думаха, какъв каяк момък беше... - Ще изляза. Сватбата току що минаваше, излезе из колибата, навика на кучетата, ама какви кучета бяха – мечки, гръмна с пищовите и не се чу ни се видя повече. Ни той, ни кучетата.”...

Из „На Странджа баир гората” – /Нейко кехая/ от Петко Росен.

  

Писателя Петко Росен с овчарските си кучета, в Бургаско.

...”Усети тръпки по снагата, прозина се, дочу страхлив лай на кучетата / на вълк е дума си на ума/, наведе глава и се вмъкна в колибата.”...

Из „На Странджа баир гората” - / Род се продължава/.

...”Достигнаха Димановите къшли и всички скочиха от конете. Рунтавите овчарски кучета, с нисък лай се спуснаха към тях, но наближили ги спряха на разстояние.”... Стария Нейко кехая нахока младите овчари, че не ги бранили от кучетата / А пози Бог, ако пък някой от тях удареше куче. Вечерта щеше да си пати. Радваше се че имаше зли кучета. Па и защо е куче? Нали да лае и хапе/.

Из”Род се продължава” от книгата "През гори зелени", от Петко Росен.

Кучето Барут.

Младо куче покрай компания,неизвестно?

Неизвестно.

Перущица  1984г.

...”Решихме да обградим казармата, та да дадем възможност на бежанците, да прехвърлят границата. Разделихме дружината на три части, пръснахме ги в полукръг и почнахме да стесняваме дъгата. Прозорците на казармата угаснаха и нищо не се чуе. Но щом наближихме турските граничарски кучета така бясно се нахвърлиха върху моите кримкари / въоръжени не с Манлихери, а със старите пушки Крънка/ новобранци, че трябваше да се обърнем в отбрана само срещу тях. Влачейки се по корем ние сме на 20 – 30 крачки от зданието... Само кучетата още навалят върху нас. Момчетата ги подгониха здравата и те влязоха в плевника.”...

Из „ С комитите”. от Петко Росен.

...”Провидя се широка поляна и още отдалече сме приветствани от гърлестия лай на каракачанските стражници. Колибите са надясно от пътя.”...

Из „Между народа” / При каракачаните на Върбишка Стара планина/. Цитатите са от книгата „През гори зелени” от  Петко Росен.

Отстъпващи турски войски под напора на нашата армия в Одринско. Вижда се и куче.

гр. Силистра

Н. Тодоров