ПОХОД ПО СТЪПКИТЕ НА ЧЕТИТЕ ОТ ВДРО

Предходния уикенд, бе проведен скромен поход от група ентусиасти, по стъпките на четите на ВДРО в Силистренско. Този път маршрута не бе както при предните походи, някъде из Добруджанските гористи суходолия, като Табан, Канагьола, Сухата река и техните разклонения, които са били характерни в миналото, а и днес, със своите обширни гористи местности, диви скалисти пущинаци и пещери, по които четите са преминавали през цяла Южна Добруджа, от границата до Дунава, за да правят своите акции срещу новите й румънски господари. Такива походи бяха представени с отделни снимки в предходни материали по темата. Този път похода премина през местностите и селата в Крайдунавска Добруджа. Тоест Силистренско и Тутраканско.

 Бяха посетени села в които са се разиграли драматични събития за добруджанските българи от този край, безпощадно избивани от румънците. Най често това е ставало, след като нашите предци са били заподозрени от властите, че са в тесни връзки с организацията, като нейни членове, ятаци и куриери. А след разтърсващи четнически акции от нейна страна, е намирано повод за реакционизъм и са следвали масови арести, разпити и инквизиции, а в някои случаи и брутални масови убийства от страна на властта. 

Снимки в четнически униформи пред паметника на падналите във войните за национално обединение в село Старо село, на който се отразява и това събитие от 1926г., тъй като чисто по български камъка на мястото на трагедията е в неугледно състояние. Тоест не личи нищо.

Бяха посетени село Старо село, където през 1926г. след акция на чета водена от Слави Алексиев и Стефан Боздуганов, с цел да се експропреират средства, за нуждите на организацията, от държавният бирник – румънец, събрал насила милиони леи от българските стопани, са се разиграли още по драматични събития. При акцията са били убити в престрелка бирника, Шеф де поста на местната жандармерийска част и др. Тази акция има силен международен отзвук, след която, заедно и с други шумни акции от страна и на ВМРО срещу гърци и сърби в Македония, България е заплашена от съседите си с ноти, че ще бъде нападната, поради толерирането на такива четнически прояви от нейните революционни движения. Подобно на случилия се предходната 1925 година, т.н. "Петрички" инцидент при който гръцката армия поради редица погранични инциденти и поради нападения на чети на ВМРО в Егейския край, навлиза в Петричкия район и го окупира. Даден е отпор, но именно едва след намеса на ОН, гърците се оттеглят.
 Последва арест на повече от 40 българи от Старо село и околните села и след кратко инквизиране и разпити на същите в селото, около 30 – 35 от тях са поведени уж на разпити в Силистра, но в близката гора разклонение на гората Бъблата, са избити от войниците на капитан Попеско от Тутраканския гарнизон.

Снимки пред мемориалната гробница край с. Шуменци.

Посетено бе и предполагаемото място където през 1939г., също след няколко акции на чети на ВДРО водени от войводите Ангел Иванов, Марин Йорданов и Христо Лалев, край селата Дичево, Бреница и Белица Тутраканско, са арестувани около 30 българи от селата. Нещата удивително се повтарят, като 25 от тях, пак при сходна ситуация са поведени за Силистра и в местността Колвала  /тогава гора, от която днес няма и помен /, 22 от тях са избити пак от войниците на същият капитан. Трима успяват да избягат.

Край Дунава при с. Малък Преславец.

Посетено бе и с. Зафирово и гората до него, където са се случвали неведнъж сражения между четите на организацията с влашки банди, полиция и жандармерия. Селото е дало на организацията редица известни четници и войводи. Например известните войводи Кольо Йонков и Петър Белчев, както и няколко четници.

Посетено бе и с. Шуменци, край което е и мемориалната гробница от величавата победоносна битка на нашата войска за превземането на Тутраканската крепост през Първата Световна война от 1916г.

Похода премина и през с. Малък Преславец, известно със своето защитено езеро / резерват/, с водните си лилии, край самия Дунав, както и с това, че е споменато в изворите, като място където кан Омуртаг е имал свой дворец край Дунав.

Н. Тодоров

гр. Силистра