Българското овчарско куче в Мизия, Тракия и Македония -3 част

На македонския фронт, 1918г. цар Борис в българския щаб
 наблюдава военните действия, вижда се и силуета на черно куче

1 денар - национална македонска монета

 Македония

македонски преселници - снимката е направена от създателя
на немското овчарско куче М. Ф. Стефаниц
по време на Първата световна война

    Ще говоря за нея като за едно цяло, поради нейния неприемлив за мен днешен статут на разделение. За нея творят писатели, като Коста Църношанов, Атанас Танчев, Кирил Апостолов и много др.

албанците пастири гледат същите наши кучета

     С голямото си майсторство на разказвач , писателя Коста Църношанов, пресъздава реалните истории за верните овчарски кучета, Мартин и Бердан, на  двама братя българи, живеещи в планината Галичица и за снежнобелия Мечо, на овчаря Георги Грозников от едно Пиринско село от Предела. 

     А именно убйството на едно овчарско куче с името Шабан е в основата на жестока и кървава война с много жертви, разразила се между два големи овчарски рода, живели в планината наричана в Средновековието Мокра. Това са големите родове на потурчените през робството българи от Якуповия и Даутовия род. Този кървав сблъсък започнал, заради убйството на споменатото овчарско куче, притежание на един от родовете, което давело събратята си притежание от другия и в крайна сметка било убито. Отмъщението за убйството на кучето давач, прераства в междуродово изтребление, което води до заселването на хората от родовете в различни дялове на самата планина. Даутовци заселват Орешка планина, а Якуповци основния и дял. Оттам планината променя в последствие своята топонимия в Якупица а Даутица е нейн дял.

     Шар планина пък беше, най - големия извор на запазени овчарски кучета, използван от сърбите в рамките на обща Югославия, за да създадат и наложат като събирателен образ за всички тамошни отродия и форми на овчарското куче, породата шарпланинец, която днес естествено се нарича сръбски пастирски пес. А името Шарпланинец остава само за кучетата в Македония. Кучетата там служили някога на македонските българи, днес в естествени условия се гледат предимно от албанци. Гравирания образ на това куче краси едната половина на националната манета на Македония от дин денар.

   

млад представител на породата  в Пирин
началото на 80 г. на миналия век

    Интересен случай е описан в 

една / от ачалото на първата част/, народна 

песен от Кукошко и Кавадарци, свързана със събитие по времето на Илинденско - Преображенско въстание от 1903г. Тази песен била любима на  войводите и водачи на ВМОРО - Кръстю Асенов от Сливен, племенник на големия наш воевода Хаджи Димитър Асенов и на Христо Чернопеев от с. Дерманци , Ловешко. Това е песента " Димо чобан вързан от турци юруци". В тази песен става дума за нашите овчарски кучета. Ето и на кратко каква е историята с тази песен:

На западната ни граница 30г. на миналия век
/от сайта на българските граничари/

     Водената от Христо Чернопеев чета през 1902г  попаднала в обкръжение край с. Железница, Благоевградско и водила люто сражение с турците, но нямала сили да си измъкне. При вестта за това Кръстю Асенов, който се намирал с четата си в Пехчевско, побъарзал да се притече на помощ. Той се приближил към обсъдените вечерта, по тъмно, но нямал начин да им обади за пристигането си. Тогава се изкачил на една височина и оттам запял тази песен. Чернопеев го чул и разпознал и му отговорил със същата песен, разбирайки, че Асенов му е дошъл на помощ. Така двете чети се установили коя къде се намира и при комбинираната им атака Чернопеевата се спасила без никакви жертви.

      Аз имам текста и нотите на тази песен и желанието ми е да ги предоставя на народен певец или група за да я изпълняват.

      Овчарското куче у нас е отколе българско и тази историческа истина е втъкана в народната съвест и памет, и на практика именно ние - българите възстановяваме днес популацията му по всички български краища. Както е било някога...