Българското овчарско куче БОК на границата и армията - II

На Добруджанския фронт 1916г.

униформи на първите граничари на
следосвобожденска България

     Както е известно вече, на една не малка част от обществото, че Българското овчарско куче /БОК/, е изпълнявало ролятя на служебно такова, векове наред преди в средата на ХХ век, да бъде заместено с немското овчарско куче. Какво е предизвикало тази подмяна, е трудно да бъде облечено в някаква точна конкретика, но явно този процес се е развил в световен мащаб, като не е подминал и нашата страна. Интересно е обаче, че за разлика от нас, другите държави и особенно в някои от бившия Социалистически блок, където се подвизавахме и ние, освен немските, като служебни се използваха и местните овчарски породи. Тази практика не намери почва у нас.

Втората година от новата соц. власт
ново оръжие, но старо куче

граничари с млад подрастващ представител на 
нашите кучета 1938г. / детайл/, от сайта на 
българските граничари

    

пост 1912г.

30г. на миналия век. кучето е в ракурс и не е ниско, просто се е привело
самата снимка / детайл/ е с лошо качиство

1915г. граничари с летни униформи с лежащо в краката
им наше куче.

1912г. " На пост" 

граничари с малко кученце
50г. на миналия век. от
сайта на българските граничари

1955г. на Сръбската граница

1937г. на същата граница -/ от сайта на българските 
граничари/

30г. на южната граница. в случая
кучето е женско 

     Нашите овчарски кучета за кратък времеви интервал бидоха ликвидирани, не само като служебни, но дори почити изцяло и като стопански животни. Мотиви за този безумен акт не липсваха в устата на новите управлявъщи. Множество от тези " умни" - изсмукани от човешката глупост мисли обусловиха идеята, че вече овчарските кучета са напълно излишни и дори вредни, за новото, народно и колективно стопанство.

    Освен всичко останало, като сериозен аргумент, за това отношение към кучето внушавано от нашите отговорни фактори в държавата и в посока към цялото общество, е повлияло и грешното им възприятие за същноста на породата. Тоест, както и днешните почитатели на каракачанската й същност, така и те в забравата си и отрицанието на старото, са я възсприели като продукт на небългарската среда. Имено това възприятие е съкрушителния удар, който я изпраща в забвение и я обрича на унищожение.

    Същите схващания са и една от причините, за тази своего рода "интронизация", от ролята му на служебно куче. Прелома на подмяната е една реформа в армията ни в периода 1956 -57г. , когато освен с новото съветско оборудване и техника,  армията / границата/, се сдобиват и с новите си стражи - немските / източно европейските / овчарски кучета. Все пак, нашите кучета продължават да се използват нерегламенсирано и по инерция, още едно десетилетие, тук - там по заставите.

     Безспорни са качествата на новите четерилапи помощници на граничарите през социализма, но така ли не се намери поне един военен гений или човек на високо ниво в системата, който да се опита да спаси или в последствие да възроди вековната традиция? Странно е, че това се случи например, в бивша Югославия и дори в " Меката" на коминтерновските идеи - СССР, от където се спускаха директивите, но не и у нас. Явно това нихилистично и сервилно поведение е част от народопсихологията ни с която вечно се оправдаваме. Определено не армията / границата/, спаси популацията на БОК!

50г. на ХХ век пак на Сръбската граница

    Тя бе спасена от българите живеещи в планински условия. Покрай позапазилия се там овчарски поминък, се бяха съхранили и част от нашите кучета. За ужас на почитателите на каракачанската му същност, такива липсваха при отдавна уседналите каракачани. Никога не сме могли да си обясним, защо тези наши колеги застават зад този етникон и се опитват чрез представени от тях литературни интерпретации на името на нашето куче, извадени от творчеството на някои наши писатели, да му доказват етническа принадлежност а същевременно да го смятат за българско? 

     Днес кучето ни е възстановено по всички региони на страната, но само като стопанско и домашно животно. Но все още очаква своята реабилитация на служебния фронт...