РУМЪНСКИТЕ ОВЧАРСКИ КУЧЕТА ОТ СТАРИТЕ СНИМКИ И СНИМКИ ОТ НЯКОИ ДРУГИ МЕСТА

     Представените стари снимки от Румъния, България и от някои други части на Балканите, дават възможност на читателя, сам да види и прецени, колко и дали въобще кучетата са различни или еднакви. До колко и има ли изобщо причина, някой да ги припознава като патент / селекция/, на номадските етноси, и безогледно да ги назовава с тяхното име.



Началото на ХХв. Деца и късокосмести кучета. Кучета спадат към т.н. буковински. Виждат се и две малки прасета




Средата на ХХв. Буковинско по - дългокосместо куче



Началото на ХХв. От област в Трансилвания наситена с унгарското малцинство / мнозинство/.



Картината " Овчар от Бесарабия".



Румънски войници с кучета край стадо от средата на ХХв.



Източни Карпати 60 -70г на ХХв.




Буковинсkо куче 70г. на ХХв.




Влах аромън със стадо, отзад се вижда светло на цвят куче. Голяма част от власите номади от Северна Гърция и Македония масово напускат своите места там, през първата половина на ХХв. и се заселват в Румъния. Това до голяма степен е плод, на румънската държавна политика тогава.




Каракачанин с куче. Облечен е с кебе / яморлук/, и носи гега.




Свадба по шарпланински. Албанец с внука си и кучета.




Стар овчар с кучето си в дял от Южните Карпати.





Овчари от България - Родопи, от първата половина на ХХв. Според друга информация, са власи. Ако са такива, явно влиянието в битов план от мествите е доста голямо. В случая облеклото им не е тяхното характерно а такова на уседналите.




Овчарче овчаруващо в областа Телеорман Влашко първата половина на ХХв.




Началото на ХХв.




Също от този период в друга част на Румъния.




"На копанята "  - Буковински кучета в началото на ХХв.




В друг район на Карпатите по същото време, румънски овчари с карпатини.



Бъlгаrcки гrаничаrи  с две наши кучета 40г на ХХв.




Нашенски овчаr от Добrуджа с четеrите си кучета, 50г на минаlия век.



Кучета от 30 -40г. на ХХв.в Pумъния.



Каrакачански стан от пъrвата половина на ХХв.




Дrуг каrакачански стан от същия период Интеrесно е кучето което има по лупоиден облик.




Каrпатин началото на ХХв.

     В настояшия материал, най - много са представените кучета от Румъния с трите си големи области - Влашко, Молдова и Трансилвания, които са обединени около своя " гръбнак" - Карпатските планини. В нея няма етнос каракачани, както ги има у нас, Сърбия и най - вече в Гърция, но пък както се вижда има прекрасни овчарски кучета, както си ги наричат румънците. Как ли са се пръкнали там, като си нямат каракачани горките съседи? От къде ли са си ги откраднали? Кой ли се е смилил над тях, да им остави малко дамазлъци? Както се опитват да ни обедят, някои наши почитатели на каракачанската същност на нашето овчарско куче, че е каракачанско. Тоест, че ние сме си ги завъдили, след като гръкоговорящите номади, са разнесли из милата ни родина, малко кучешка популация. Да оставим на страна въпроса, че каракачаните у нас не са стъпвали в някои области - Крайдунавието, Делиормана и Добруджа а пък там кучета си е имало!?


Еврейски трансхуманстен стан от началото на ХХв. в Румъния. Наблюдават се светли на цвят кучета, овце, кози и прасета.



Овчаr с кучето си от началото на ХХв.




Автора с кутрeта  - 2006г.
                                                                                                      Н. Тодоров
                                                                                                                  гр. Силистра          



ЕДНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА РУМЪНСКИТЕ ОВЧАРСКИ КУЧЕТА УВЕКОВЕЧЕНИ В СТАРИТЕ ФОТОГРАФИИ И ОТ НЯКОИ ДРУГИ МЕСТА



Мокани от Трансилвания в началото на ХХв. За разлика от другите уседнали народи на Балканите едни от последните скотовъди занимаващи се  с сподвижно трансхумантно овцевъдство, без да са номади са трансилванците в Румъния.



  В блога сме публикували множеството стари фотоси, на наши кучета, с главна цел, любители и читатели да добият, една по – ясна представа, за неподправената, ненапомпаната и реалната непогалена от акселерацията, визия на българските овчарски кучета.

      Дойде време да промотираме и стари снимки от нашата северна съседка – Румъния. Все пак, това е една страна, която е толкова близка до нас, като манталитет на хората, бит и култура, а нейните територии са били векове наред, част от нашето държавно и етно пространство.

       Независимо, че там си делят кучетата, които са генотипно и фенотипно, същите като нашите, на три породи, всеки сам ще види и прецени за себе си, до колко са еднакви или различни от тези у нас?

Овчари през първата половина на ХХв. с характерните за някои части на Карпатите тръби с които издават звуци.



Наш овчар, първата половина на ХХв.




Наш граничар със своето куче.




Гранична застава в самото начало на ХХв. Вижда се черно - бяло куче.




Началото на ХХв. Фотографията тогава запечатва за поколенията, най типичните кучета, имено в Карпатските планини. Както и у нас в равнинните части на страната, кучетата вече са загубили доста от своите породни чети.




Овчарите в настоящия материал, са предимно от различни части на Карпатите, защото там по обективни причини, се запазват, най - добре освен овчарските традиции, но и кучета. Овчари през 1942г. 



Източните Карпати началото на ХХв.



Типичния овчарски кожух. Такива откринаме и при българските овчари.




Абориген, който отнасяме към породата Карпатин.



Косачи от Влашката равнина, първата половина на ХХв.



1916г.




Овчар от областа Вранча, която е вдадена на юг,във Вlашко. Тя е част от Карпатите / Предкарпати/.




Етнически влах /аромънин, цинцарин/, от скопско, с малко кутре в краката. Румънците припознават власите номади за техни предци и родственици




Въоражени влашки харамии от Северна Гърция или Македония в дясно овчарско куче. Векове наред гърците са използвали влашките планинци да запълват своите елитни полкове на " евзоните", както и като маша за налагане на асимилаторската си политика над македонските българи.



Аромъни /грамостяни/. Виждат се две кучета - черно - бяро и тъмно на цвят.

Каракачани в Северна Гърция от средата на ХХв.На преден план - черно - бало куче.



Аналогично по структура и визия румънско куче от същия период.




Средата на ХХв.




Началото на ХХв. Две светли на цвят средно едри кучета, едното без опашка.




Северна Добруджа 1933г. В средата на снимката лежи черно куче.




Румънски чобани с вече различните по визия представители на породата Миоритик.




Чобани от различни места на Карпатите. Едните от източната част с "буковина", другите посока към Трансилвани, с Миоритик /означаващо - влакнест, барачест, рунтав /.




Началото на ХХв.



Автора с Вихра на 9 м. - 2005г.

Н. Тодоров                                                                                 следва:
гр. Силистра