ВЛАШКИ ГАМБИТ - 2

Дочо Михайлов в затвора 1925г.

Облекло, организация и въоръжение на четите

     

      Четите имат специално ушити военни униформи. Облеклото им е съставено от куртки и панталони, от сив до сиво зелен цвят, летни непромокаеми пелерини и зимни вълнени, подобни на яморлуци, специални шапки, подобни на такета, позволяват се военни български шапки, а може и калпаци, специални цървули с бели навои и черни върви за краката, някои са с военни ботуши. Всяка чета име знаме с герба на организацията.

     Въоръжението е с пушки, най-вече карабини „Манлихер”, бомби тип „Бухалки”, пистолети и револвери всякакви, най-много „Парабелум”, а също ножове и ками.

      Допълнителни средство са съответните раници и торби от кожа или плат, ремъци, паласки, патрондаши, сигнални пистолети и рогове, медицински чанти с хирургически инструменти и медикаменти.

     Четите имат устав и правилник.

Част от чета на ДРО

               По-известни румънски затвори

    

     Най-известният и строг тъмничен затвор е Дофтана, който парадоксално, но именно в годината на освобождението на Южна Добруджа, 1940, при едно земетресение е доста разрушен и мнозина затворници загиват. Сега е възстановен като музей. Други по-големи и известни затвори са: Вакърещ, Жилава, Сучеава, Арад, Думбравени и т. н., кръстени на съответните градове.

      За съжаление, както може и да се очаква, левите сили в организацията започват да изкривяват целита й за крайното освобождение на Добруджа и присъединяването й към Майка България и да се опитват да въвлекат организацията в полза на чужди интереси и свери на влияние. Това са комунистическите коминтерновски идеи за обща Балканска федерация или такива за присъединяването на областта като част от Съветска Русия и др. Те заработват директно с БКП, РКП и започват да обслужват нелегалните им канали за Европа и СССР. Самите леви лидери пребивават на обучение в пределите на Съветския съюз. За тази си дейност, както и за учестието им в Септемврийското вастание от 1923 г. някои от тях са арестувани и лежат в затворите. Някои, както казахме вече, са убити по време на въстанието, като Георги Чаков, Ради Енчев Перчамлиев от с. Кайнарджа и др.

   Други войводи и четите им, попаднали под влиянието на лявата идея като Кордоолу, както съощихме по горе, са убити при престрелки с българската полиция през 1925 г., а други от румънската жандармерия. Ръководството на организацията изцяло преминава в ръцете на десницата начело с Кямилев и Хаджииванов.Това премахва разкола, укрепва и стабилизира ВДРО.

   След като лявото крило не съумява да обсеби организацията за своите предателски цели то на високо партийно ниво взема решение да се създаде нова такава под комунистически диктат. Така през 1925 г. във Виена се създава новата ДРО /Добруджанско революционно движение/. В края на същата година левицата е изключена от организацията на ВДРО. В ЦК се свикват нови  водачи на чети. Към С. Боздуганов, К. Йонков и С. Колев се нареждат и войводите Петър Енчев, Киран Димитров и Димитър Русев. Освен срещу румънците, те се включват и в борбата срещу нелегалния апарат на БКП на българска територия.

     Една част от четниците, които са под влияние на левите идеи, оформят и основната чета на ДРО. Понякога четата се разделя на две или дори на по по-малки части от по 5-6 души за различните акции. Ето и основния й състав:

Димитър Дончев - Доктора с  четниците : Колю Георгиев - Петака, Георги Милушев Нейков и Гено Друмев.

Войводи:

Дочо Михайлов Драганов от с. Бабук, Силистренско. Той е от богато селско семейство. Баща му е притежавал над 120 дка земя, лозя, ливади, стадо от над 120 овце, коне и др. До 8-годишна възраст малкият Дочо пасял шилетата и когато трябвало да тръгне на училище, трудно се разделил с любимите си шилета и кучета от стадото. Получава добро образование и става учител в с. Ходжакьой /днес Нова Попина /, Силистренско. Участник в Първата световна война. Взема участие в Септемврийското въстание от 1923 г. Жизненият му път минава през комунистическите идеи и дейност. Убит е от българската полиция край с. Дживел /сега Никола Козлево/, Шуменско.

 Димитър Дончев Малчев - Доктора от с. Долен Добромир, Кюстендженско, Северна Добруджа. Израснал в средно заможно селско семейство с 50 - 60 дка земя, известен брой овце и коне. Участник в Първата световна война. Участник е и във въстанието от 1923 г. Прякора Доктора получил при един нелеп инцидент, когато намазал с някакъв мехлем подпухналите от вървене крака на един от четниците в четата на Рашко Чорбаджиев още когато движението е единно и те се възпалили още по-силно, тогава другарите му го нарекли „пишман доктора”. Оттам му остава прякора Доктора. През 1931 г. е арестуван от румънската Сигуранца в Букурещ. Като жител на Добруджа по етапен ред стига до силистренския затвор, където лежи и е резследван за дейността си. Румънците не намират сериозни доказателства за иредентизъм и комунизъм и решават да го екстрадират в България. С каруца го водят към границата, за да го предадат уж на българските власти. Преминавайки обаче през гората на с. Кочулар /сега Войново /, Силистренско, го пускат и му спретват прийома „опит за бягство”, като го убиват в гръб, след което стрелят на воля, за да кажат после, че са отразили опит на четници да го освободят.

Йордан Русев - Петре Борила от с. Базаргян или с.Драгалина /днес Искра/, Силистренско. Касиер на четата. От бедно семейство. Участва в Септемврийското въстание през 1923 г., както и в Испанската гражданска война. По време на нападението на Германия над СССР той е там в качеството си на емигрант и за обучение в партийните централи. Възложено му е като румънски гражданин, знаещ езика, да агитира и подготви за борбат против германците в дивизия „Тудор Владимиреско” попаднали в плен румънски войници, които като съюзници на германците участват на Източния фронт. След войната се развива по партийна линия и стига до върховен пост в политбюро в състава на РКП в СР Румъния.

Четници:

Йордан Гиргицов от с. Сребърна, Силистренско,

Гено Друмев от с. Смолница, Добричко,

Жеко Червенков от с. Гюллер /сега Алеково/, Силистренско,

Георги Милушев от с. Цар Асен, Силистренско,

Георги Петров Влахпетров от с. Доймушлар /сега Ситово/, Силистренско,

Стойчо Стоянов - Америката от с. Средище, Силистренско,

Стоян Кьосето от с.Кечарпунар, Тервелсия район на Добричко,

Съби Петров Тонев - Тонелов от с. Алфатар, Силистренско,

Колю Георгиев - Петака от с.Алфатар, Силистренско,

Тодор Господжаков от с. Алфатар, Силистренско,

Тодор Белев от с. Алфатар, Силистренско,

Цоню Радушев от с. Кладенец, Кюстендженско,

Георги                 от с. Кладенец, Кюстендженско,

Стоян Георгиев - Черкича от с. Посев, Силистренско,

Иван Григоров - Черния от с. Рогозина, Добричко, или от с. Градини, според друга информация,.

Керан Димитров от с. Чобанмахале, наречено още Кайряк /днес  Каменци/, Силистренско,

Нейко Попов от с. Каменци, Силистренско,

Петко Чорбаджиев Роев от с. Кючюк Кайнарджа /сега Кайнарджа/, Силистренско,

Георги Гицов Марков от с. Кайнарджа, Силистренско,

Колю Куртев с. Алеково, Силистренско,

Минчо Димов от гр. Силистра,

Руси Александров от с. Каменци, Силистренско.

    Впоследствие влизат и други. Един от най-известните сред тях е така познатият Боян Михнев Чобанов от с. Смилец, Силистренско, както и някои негови родственици.

    

      

                    Гибелта на Дочо Михайлов

      

       През 1926 г., притисната от власта, която е по петите на част от четата, пребивавала в Добруджа, тя се оттегля на българска територия. Там тече акция за ликвидирането на комунистически елементи, съобразно международния натиск и редица уговорки между България и съседите й. При преговорите между Дочо Михайлов и Димитър Дончев - Доктора с българските власти в гората край с. Дживел /днес Никола Козлево/, Шуменско, те отказват на шуменския военен управител да стопират дейността си като комунисти и даже след обещанията му, че ще бъдат подкрепени със средства и лоби от него да я продължат като част от ВДРО, влизат в престрелка с полицията. Според редица източници в ликидирането на ДРО четата вземат участие и четници от ВДРО. По време на битката зегиват някои от ДРО четниците, между които е и водачът на лявото четничество Дочо Михайлов.

      След 1926 г. и особено след 1930 г. , лявото чентичество е почити инцидентно, но четите на ВДРО на приливи и отливи са в действие до края.

    Левите дейци обаче са във вихъра на нелегалната партийна дейност. След провали в някои села мнозина са арестувани. Най-голям е провалът в с. Сребърна, Силистренско, последван от Сребърския процес, получил изключително силен международен отзвук. Пре него са арестувани и инквизирани стотици селяни, предимно от Силистренско. Някои са със смъртни присъди, други с доживотни, а мнозинството с по-леки. Но ако в нашите затвори се лежи за кратко, както от леви така и от десни, според политическата конюнктура на различните правителства, то в румънските затвори дейците лежат дълго, а някои и умират там. Все пак поради силната международна намеса в полза на българите много от хората са оправдани, а други излежават леки присъди и са пусната на свобода.

Тонелов като четник. Бил е четник и на ВДРО и ДРО.

               По-известни румънски затвори

    

     Най-известният и строг тъмничен затвор е Дофтана, който парадоксално, но именно в годината на освобождението на Южна Добруджа, 1940, при едно земетресение е доста разрушен и мнозина затворници загиват. Сега е възстановен като музей. Други по-големи и известни затвори са: Вакърещ, Жилава, Сучеава, Арад, Думбравени и т. н., кръстени на съответните градове.

Н. Тодоров
гр. Силистра

Следва още...