Боян Михнев като четник на ДРО.



 Група учители по стъпките на добруджанските революционери, във Воденската гора Исперихско. Заиграват се с 4 - 5 месечно куче дотърчало от близкостоящите кошари в района.

Други известни имена от ВДРО

     Други известни имена от ВДРО, а после и от лявото движение ДРО са: Димитър Ганев, роден в с. Градец, Котленско, овчарувал на стадото на баща си в Добруджа, в с. Хашладжа кьой /днес Присад/, Добричко. Имали са десетина овчарски кучета, пазачи на стадото.

    Все още в Добруджа явно не било залязло котленското подвижно овцевъдство, макар и съществуващо в крайно намалели параметри. Както пише тогавашният съвременник и общественник от гр. Тулча Христо Върбанов:

    „ Може да се каже без преувеличение, че добруджанският овчар беше източник на енергията, за една голяма чест от българския народ. Защото тези овчари, които бяха разпространени из цялата Добруджанска равнина, не бяха прости като онези, в оазисите на Мароко, или Алжир. Съвсем не! Добруджанският овчар беше човек, който знаеше да чете и пише. Това е много за епохата. Тези здрави мъже, въздържани и почтенни, бяха в по- голямата си част граждани, които през зимата се присъединяваха към своите семейства”.

     След овчаруването, Ганев е учил в гр. Сливен, после е бил учител. Като член на ДРО, БКП и РКП е развивал нелегална комунистическа дейност в Добруджа, за което лежи в затвора Дофтана с най-известния тогава румънски комунист Георги Георгиу Деж. След 1944 г. се издига на висши държавни постове в партията и политбюро на БКП.



Жеравненски овчари, които овчаруват в Добруджа. Снимката е от края на 19 век. пред тях лежи тъмно на цвят овчарско куче.

                    Известни са имената още на:

Добри Атанасов Янков - Орлов от с. Богданово, Добричко, убит през 1944 г. край с. Лесково, Добричко, като член и командир на  новосъздадената първа партизанска чета в Добруджа, кръстена на името на Велико Маринов.

Георги Димов Кроснев от гр. Добрич, юрист. Един от инициаторите за създаване на лявата ДРО и нейн учредител. Деец на БКП и РКП. Арестуван е, за нелегална комунистическа дейност и умира в затвора Жилава през 1937 г.,

Велико Маринов - Уурсу /Мечката/ от с. Чаир Харман /сега Генерал Колево/, Добричко, убит в престрелка с румънската полиция в гр. Кюстенджа през 1933 г.,

Борис Калчев Радев от гр. Силистра, убит от румънската жандармерия край Шабла през 1924 г., и много други.

Пост № 13 на границата с Румъния край Калиакра 1903г.. Вижда се почити бяло наше куче черни петна по главата.

    През 1940 г. по Крайовската спогодба, със съдействието на ръководителите на всички велики сили и най-вече с това на Хитлер, Южна Добруджа се връща на България. Българските войски влизат победоносно в областта и радостта на хората е неописуема. Въпреки това мнозинството не е удволетворено поради оставането на северната й част в румънски предели. Румъния обаче изиграва успешно своя влашки гамбит. За сметка на изтеглените натрапени колонисти в южните й предели по договорката тя ги разменя и населва в Северна Добруджа, а оттам изселва голяма част от българите и ги заселва в Южна Добруджа. Така постига двоен ефект: хем близо две десетилетия е ограбвала Южна Добруджа, хем сега тотално очиства Северна Добруджа от етническото българско присъствие и си отваря възможност да я румънизира спокойно. През 1940 г. спира и дейността на ВДРО. Естествено дейците на ДРО и левите организации продължават своята нелегална комунистическа дейност до 1944 г.

     След преврата на 9 септември 1944 г. мнозина от живите дейци на ВДРО са репресирани от новата власт. Някои излежават присъди, след което са реабилитирани, други изчезват при съмнителни обстоятелства, трети са убити. Така за повече от 45 години истината за ВДРО бе заличена...

Граничарите със своите кучета, от Исрерихския Делиорман, ще пазят новата граница край Силистренско.


КРАЙ

Н. Тодоров
гр. Силистра