Овчарското куче на България във вярна служба на границата и в армията

Овчарското куче на България във вярна служба на границата и в армията

На гръцката граница 1933г/ В комендантски армейски взвод 1936г.

   В  самото начало е важно да се отговори на един основен въпрос! Защо имено овчарското куче е предпочетено за тази роля? Нима по нашите ширини не е имало и други типове кучета – ловни, хрътки, пастирски и др., които да изпълняват същата служба?

   Подробния анализ на археологическите данни върху артефакти от Балканите,  респективно и най - много на тези у нас, от различните епохи, различава поне пет основни типа кучета, които се квалифицират условно така:

   . хрътки / хръткоподобни/, в различни размери.

   . ловни /ръстово  варират от дребни до средно едри/.

   . пастирски / дребни и средно големи/.

   . лупоидни / средно едри до едри/.

   . молосоиди / догоподобни/, тоест едри.



Шарпланинец от Македония 40 г. на ХХв.

 

   Къде е мястото на голямото овчарско куче на Балканите?

   В основата му стои едно лупо – молосоидно животно. Но ако се съди по голямото разнообразие при представителите на породата, като ръст, конструкция, размер, космена покривка и цвят, както и типове на глава и муцуна, и др. то неизменно в генеалогията му исторически имат намеса и представители на другите типове кучета.

Лупоиден сравнително гол и едър тип наше куче сн. М. Ф. Щтефаниц 1918г.

  

  Тоест, нашето овчарско куче, е обособила се аборигенна раса, която не е чиста проба биологична категория животно или селекция на даден етнос на Балканите, а е историческа такава. Същата, чрез естествения подбор и селекцията по фенотип, се е наложила през векове по естествен без конкурентен път, повсеместно в битието на хората.

    Ето защо именно тези едри, респектиращи и борбени животни, са предпочитани и за бойна и погранична служба, от дедите ни.

    Още от времето на езическия ни период, имаме запазени множество графити по каменните блокове от старобългарските твърдини с изображението му.
 В най – големия старобългарски монументален паметник – „Мадарския конник”, има изобразено и догоподобно / грамадно/, куче. То както и останалите обекти от релефа са в реални размери, но в леко стилизиран вид. Естествено в него не можем да дирим точната фенотипна прилика и визия а по – скоро трябва да потърсим, една сакрална символика и космогония в светознанието на нашите предтечи.

    И след приемането на християнството от дедите ни, кучето, макар вече не признавано за свещено животно, според каноните на новата ни вяра, продължава да е в служба на хората и войската.
 

Карпатини средата на ХХ в.

Трима гръцки и един български граничар-30 те години на 20 век.

Псалтир от 11 -12 в. изобразени кучета в борба с хищници и стадо.

  

  В едно писмо от кореспонденцията на цар Симеон с византийския император, става ясно, че Симеон преминал границата и навлязъл в империята, ...„дори без куче да излае”... Тоест, става ясно, че кучетата са неизменна част от граничната стража.

Картината от Възрожденския период е наречена „ съня на българина”, изобразява пасторалното наше битие тогава. Изобразено е и овчарско куче.

    По време на падането на страната ни под турското робство, нашите кучета са защитавали родните ни крепости. Много добре е изследвана  историята за защитата на крепостта Беден, в Родопите, с главно участие, на нашите овчарски кучета, и най – вече, при пробива на турската обсада. Това става в период в които, още етноса каракачани въобще не съществува.

Каракачани в Рила от началото на ХХ век. Интересно, къде ли е толкова спрягания, от почитателите на каракачаните, кон, който бил уж каракачански? Май – май са си използвали магаренца.

   Каракачанския псевдоним, за кучето ни, е твърде късно появил се, и не разбираме защо, някои люде толкова немотивирано го употребяват, но се стремят и отчаяно да го наложат, като същност на породата?

„ Македонка” картина от И. Мърквичка

  

   Службата му продължава и след освобождението, като вече имаме не само писмени данни и други артефакти, но и фотографии. Още в зората на създаването на българската  земската войска и пограничната стража, овчарското куче е внедрено в употреба от същите.

Граничен пост 1915г.

Образите на това великолепно животно можем да видим запечатани в множеството фотоси от целия период на т.нар. „Трета българска държава”.

Буковинска овчарка - интересно защо ли в Румъния няма каракачани а има кучета? Откъде ли са си ги взели?

Наше куче в краката на двама герм. и български офицери, най – вероятно на Добруджанския фронт 1916г. сн. От сайта „ Изгубената България”

Така то успешно служи до средата на ХХ век, а именно до 1956г. когато изцяло е заменено от германското овчарско куче.

Граничар с наше куче на западната ни граница 1920г. сн. От интернет

   С появата на немската овчарка, като порода и бързо растящата и популярност в Европа, българите не остават назад и водени от обичайното ни любопитство и стремеж за нови предизвикателства, правят така, че отделни кучета периодично да попадат и по нашите земи. Такива, макар и единично започват да се употребяват и от нашата армия и разбира се по границата. Особено чувствително, това се усеща, след като ставаме съюзници на Германия, през периода на Втората световна война.

Празник край Охридското езеро. В долния десен ъгъл приклекнал граничар с немско куче

    Новите за нас животни, са закупувани и за полицейската служба.

Кучета закупени от Австрия 1925г. за полицейските структури. сн. От сайта „ Изгубената България”.

    Все още, обаче нашите кучета са най – масово използваните четириноги бойни другари в тези военни институции. Случвало се е на някои застави и поделения, да служат наедно, както наши, така и немски кучета. Това статукво се наследява  и от новата комунистическа власт. Макар, че тогава започва да се налага руския еквивалент на немското овчарско куче т.нар. – „източноевропейското овчарско куче”.  Този процес, води до такава ситуация, че някъде през петдесетте години на отминалия век, постепенно и поетапно нашите кучета се заменят с новите стражи на социалистическата ни държава. Окончателно и официално, това става при една крупна реформа в армията, през 1955 -56г. Тогава остатъчната техника от царско време, е изцяло заменена с нововъведената руска такава. Естествено промяната рефлектира и върху съдбата на нашето куче, що бива изхвърлено с лека ръка от дълговековната си роля на служебно животно. Единични нашенски са оставали тук - таме по заставите, но с течение на времето и те са заменени с немските.

Много  е известен случаят с граничаря Вергил Ваклинов загинал в бой с група за диверсии в доспатско, заедно със служебното му куче, немската овчарка Вихър през1953г. Тогава немските са били много по - малко, все още основно са нашите.

   Случая с Ваклинов е доста силно пропагандиран от новата социалистическа власт, на която естествено и трябват нови герои, верни на партията. Много по – известен и мащабен е ,обаче подвига на редник Илия Иванов, който през далечната 1903г. сам със служебното си куче, успява да спре и прогони турска бандитска шайка от 180 човека. Кучето му естествено е наше овчарско.

  

Граничари 1932 г.

   Интересен е факта, че дори колосите на социализма, каквито са бивша Югославия и разбира се титана на системата СССР, не унищожиха своите си овчарски породи кучета, както това направиха изумените им и раболепни български лакеи, а спроти, дори ги признаха и регистрираха като национални породи и им отредиха подобаващото им място на служебния фронт. Учудващо е, че дори и днес у нас, когато българското овчарско куче е придобило, вече доста голяма популярност и е възстановено повсеместно, то пак не намира исторически отреденото му традиционно мястото в армията и границата.

Единствения по рода си паметник, на героите граничари от добруджанската граница от 1913 - 16г. Намира се в морската градина във Варна. На него е изобразено и вярното наше овчарско куче.

Н. Тодоров гр. Силистра