Типове овчарски кучета от старите снимки

„... Таман стадо си напоил –

напоил го, попладнил го,

че ми седнал хляб да яде.

Около му три кучета,

    баш кучета, зли кучета,

главите им на земята,

очите им на небето.

... И дойдоха трима турци,

Зададоха се наближиха –

... Разсърдил се чобан Милю,

и насъска три кучета –

сардисаха трима турци,

сардисаха, завалиха ...”

 из северняшката песен –

„ Чобан Милю и верните му кучета”

Куче в краката на търговци на вълна в Родопите

Типове овчарски кучета от старите снимки

 Както е известно, стандарта на породата Българско овчарско куче, варира в доста широки граници. Това е така, защото съществуват, както много едри и тежки екземпляри, така и по – олекотени и ръстово по – ниски, но също ценни такива. Подобни диаметрално противоположни вариации се наблюдават и по отношение, както на дължината и пигментацията на космената покривка, така и при типа на главата и муцуната.

Старите фотоси се явяват доста ценен източник на информация за кучето ни. Те носят, една виталност, далечна романтика и автентичност на времето и мястото което отразяват. Това са предимно образите на овчари със стада и придружаващите ги кучета, както и такива от граничната служба.

Шоп, овчаруващ на Витоша, със стадо и куче, от началото на ХХв.

Трябва, обаче да се съобрази и факта, че те са правени през последните години на ХIХ и първата половина на ХХ век. Това е период в който е започнал неизменен, постепенен и повсеместен процес, на промяна на социума на българите. Ето защо не навсякъде, вече мажем да говорим, за наличието на кучета с напълно съхранен породен вид, тъй като в много наши краища/ предимно в равнинните/, поради все по – слабата му потребност, при новите стопански взаимоотношения, популацията му започва да се губи и занемарява от към селекция и подбор. А понякога се е допускало и безразборно и дори нарочно кръстосване с вносни породи.

Въпреки тези несгоди на времето, повсеместно кучетата носят, все още здравата основа, на познатия на всички ни и желан расов тип и вид.

Младо куче в поделение в русенско 50 г. на ХХв.

Каракачански стан в Калоферския Балкан началото на ХХв. Отпред са налягали български овчари, отзад каракачанското поселище, пред него прави каракачани.

Дори и при последните представители на номадското животновъдство – каракачаните / на които неясно защо, някои припознават кучето ни/, и естествената им потребност от множество запазили, най – добрите си расови качества и черти, кучета, също се наблюдават подобни процеси. В този ред на мисли, даже самите номади, нееднократно са търсили дамазлъци от българските чобани.

На границата в навечерието на Втората световна война. Кучето е с по – тънка лупоидна муцуна.

Буковинско овчарско куче 60г. на ХХв.

Власи / грамостяни/, гравюра от 18в. Интересно е кучето, което е едро, абсолютно голо и с остри уши, определено не отговаря на облика на животното заложено в нашето търсене за типичност на породата.

Местни селяни - мулетари със стока на пазар в Търново. Придружава ги овчарско куче.

Присъствието на същите / каракачаните/, на север от Балкана е частично, късно и инцидентно, като кучетата им почти не влияят върху популацията там.

Лясковчани мият зеленчуци на бахча. В дясно четириногия пазач на бахчата.

Еднотипни кучета от силистренско през първата половина на ХХ в

В Добруджа даже и никога не са стъпвали, но овчарските кучета си съществуват отколе.  Което доказва, че кучето не е селекция на каракачанския етнос.
Ето как описва Добруджа, германския фортификационен инженер, създател на множество крепости из Турската империя, респективно в България, Фон Молтке.
Първо отразява, колко слабо е населена , но пък удобна за пастирство.
„... Ежегодно тук докарват от Австрия, стада овни и кози по няколко хиляди глави. За позволението да ги пасат, тук се плащат по 4 пари или 2 копейки на глава и се дава по 1брой на всеки 50бр.   ...  / говори и за много биволи по ливадите и брега на Дунава/. И още множество вълкодавни кучета бродят без стопаните си по полетата ...” Хелмут Фон Молтке из „ Пътуване в Добруджа”- 1837г.
А ето и думи от нейния, най – голям литературен бард, Йо. Йовков.
Понеделник, 9 септемврий. – На пост № 8 "Караджата" има едно куче, което войниците наричат "Паша". То е голямо, черно, очите му гневно гледат и горят като въглени. Напоследък то е станало толкоз зло, че войниците не смеят вече да го водят със себе си, тъй като то се хвърля върху всеки човек и може да разкъса някого. Държат го не вързано, а в клетка, гдето то все ръмжи и лае. Ще трябва ли да го застреляме, или да го изпратим на постовете край морето, гдето по няма хора.
На границата с Румъния от романа „ Чифликът край границата „ на Йо. Йовков.

Руски войски в Румъния през Първата световна Война. В краката на командира лежи овчарско куче

На западната граница 30г. на ХХв. Куче с определено тежка и масивна конструкция по всички параграфи.

  

    В двора на Манолакя, пред "чорбаджийската" къща, имаше вързани две- три зли кучета, които нощно време пущаха. Също такива кучета на синджир имаше още на няколко по-опасни места. А други двайсет- трийсет кучета, черни, бели, жълти, по-големи и по-малки – цяла глутница, – след като ги нахранваха вечер с мамулено или просяно тесто, или със суроватка, изпъждаха ги навън, затваряха портите и ги оставяха да обикалят и да лаят цяла нощ вън от оградата.

   Описание на Исйоренския чифлик в романа на Йордан Йовков – „ Чифликът на границата”.

Овчари с кучета в балчишко. Наблюдава се едно голямо разнообразие на типове. Архив Д. Балчев

   Най – често разпространеното и преобладаващо поголовие е на средно – едрите до едри кучета, с масивна глава и здрава муцуна. Те са в различни цветове, като космената им покривка е средно – дълга.

   Има и не малко снимки на редица представители, които носят белезите на сходните в расово отношение турски кангали.

Овчар от шоплука -1946г.Куче с белезите на кангала.

На южната граница 1937г. Кучето е по дребно и олекотено животно

  

    Освен за ръст и размери, фотосите носят и много ясната информация за типовост, за най – характерните белези на породноста, каквито са главите и муцуните на нашите кучета.  При определени представители се наблюдават изразително, по – изящните лупоидни / вълчеподобни/,  черти а при други по – мощните и предпочитани от гледачите, мощни черти на молоса

Млад екземпляр, сравнително с къса козина и с определено лупоиден вид. Сн. М.Ф. Стефаниц – Македония 1918г.

   В крайна сметка на база на старите снимки, ние откриваме едно богатство от типове и форми на породата, от което можем да установим, че нашите земи са дали благоприятна почва, за историческото развитие и утвърждаването на една невероятно ценна с качествата и разнообразието на популацията си раса овчарско куче.

Н.Тодоров

гр.Силистра