Българското овчарско куче в снимки и в текстове изведени от творчеството на нашите писатели

Снимка от Силистренско фото студио 20г. на ХХв.

     Цитатите изведени от произведенията на нашите писатели в настоящия материал, са от всички български краища. Северна България с Мизия, Делиормана и Добруджа, както и Южна България с Тракия, Родопите, Македония и др. Подбрани са само една малка част от множеството произведения на художествената ни литература по темата. Същото се отнася и за представените снимки. Те, както и текстовете, обяснимо защо, са основно от първата половина на миналия век. Това е времето на най – бурния подем, на нашата анималистична литература.

Търговищко началото на ХХв. /детайл/, младо куче в краката на учителките.

Текстове за кучета от Северна България

Североизточна Б - я

    „ ...Кучетата бяха изостанали зад стадата, като че ги мързеше да вървят. За една седмица бяха отслабнали и им се брояха ребрата, но следваха хората и добитъка.

    Очарите събраха стадата в една долчинка и се приготвиха да пренощуват. Неизмения огън беше запален. Някои препичаха сухия хляб на жеравата и лакомо го ядяха, без да го солят. Зад тях кучетата бяха наклякали и следяха всяка хапка на стопаните си. Накои от тях им хвърляха корички от сухия хляб и те ги хващаха във въздуха.

   Слез полунощ кучетата се разлаеха и по – сърцатите хукнаха да гонят нещо.

-         Вълк ще е. Моето само на вълци налита. Нищо друго неможе да го вдигне посред нощ. – рече Петър Дявола. ...”

   

    Из „ Арнаут”, на Иван Стоянов. Разказа се отнася за Силистренска Добруджа.

   „ ...Чичо Митуш напълни каменното корито със суроватка, а Давидко изкрещя: едно през друго, тичешката, кучетата надойдоха и залокаха суроватката. След туй Бачо и Мурза, най – големите кучета, се здавиха. Имаше десетина кучета, които, като се облизваха и въртяха гневни, кървясали очи, ходеха насам – нататък. Алипия беше между тях и те нищо не му казваха.

-         Бе тебе още ли не са те изяли кучетата? – смееше се Давидко. – Зелени очи имаш ти, шмекер си. ...”

Из „ Нощен гост”, на Йордан Йовков. Отнася се за Добричкия район.

Овчар с куче и стадо от с. Драгоево Шуменско - 1965г. Кучето е гуджук.

    „ ...Кучешкият лай се чу по – ясен и по – близък. В очите на вълка пробягна тревога, а Рачо трепна – беше лаят на Соломон. И после всичко се завъртя в някакъв див въртоп. Отначало се вкопчиха само Соломон и вълкът, но в ръмжащото кълбо се намеси  Рачо и махна с ножа. Вълкът тозчас се изви към него, а Соломон впи зъбите си в гърлото му. Хрушялите на гръкляна му изпращяха и звярът падна...”

    Из „ Варницата”, от Гео Донев. Отнася се за с. Йонково  Разградския район.


    "...Дочакахме залеза. От двете страни на поляната се задават два прашни облака. Най - напред пристига стадото на дядо Колю Гелмията, а после стадото на бай Нено Иванов. Овчарите подреждат стоката и после идват при нас.
     Шишето с ракията бавно обикаля малкия ни кръг. Овчарите говорят с нас, но един друг не се поглеждат. Зад всекиго лежат по две рунтави кучета. И те враждуват...
     - Какъв ми е зорът! Пропъждаш ми кучетата. С псувни ги пропъждаш. Мен за друго да ме пропъждаш няма да се докача, ама на куче... Кво ти правят моите кучета, да не ги храниш от твоята торба?...
    - Защото все ги насъскваш срещу моите кучета. Затуй ги пропъждам. То само с пропъждане няма да мине. Някой ден ша им светя маслото!
    - Ша им светиш маслото ти, ама аз пък твоето. За едно куче чиляк убивам еий. - Рече Колю. ...
   
    " Из "Гелми Колю", от Христо Поляков, пак за с. Йонково - Делиормана.

   

 "Делиормана", картина на художника Тадеуш Айдукевич от 1900г.

"... Със своето стадо водел голямо куче - вълкодав. Само хуквало подир глутниците. ...

Носели се приказки, че Балканът около Търговище бил пълен с шумкари. Селяните шушукали, че можели да се появят и по техните гори. ...

Изчезващите овце ставали все повече. Тогава селяните се сдружили. Ловците нарамили пушки, другите брадви. С тях водели едри овчарски кучета. Ходили из гората, бродили по вършака, но вълк не видели. Накрая намерили голямо огнище с разхвърлени овчи кости. ..."

Из " Легенда за партизаните", от Стоян Цонев. Отнася се за капанското с. Садина Поповско - Торговищки окръг.

    „ ...След него се юрне цялото стадо. Боран Стефан най – напред поглади югича, даде му къшей хляб. Бръкне в жълтата мешинена вулия, зашепи царевични зърна и ги пръсне над тежкоруните овци. Чак тогава едрите вълкодави, Черню и Сива, идат при него, свият опашки и лизнат ръката му. Овчаря никога не забравя верните си другари. За тях той носи царевично брашно в дисагите си. Повежда ги към саята, бутва вратичката на колибата и им забърква царевично каша в коритото. Черню и Сива го гледат отстрана и изгарят от нетърпение. После лакомо започват да ядат. ...”

   Из „ Боран Стефан”, от Иван Василев. Отнася се за с. Снежина Варненско.

Кулата с фара на нос Емине. Туристи от 1955г. В ляво от тях младо кутре от породата.

    „ ...Под стряхата на сянка лежеше старото овчарско куче Караман. Протегнало лапите си напред и сложило глава върху тях, то дремеше, надвито от старческа немощ. Някога Караман ходеше подир стадото на дяда Радоя. Вардеше овцете, гонеше вълците, които зиме обикаляха кошарата, давеше зайци и яребици. Гласът му люлееше Балкана. ...”

   Из „ Ако ти станеш куче”, от Ангел Каралийчев. Отнася се за Източния Балкан.

Съвременни представители на породата от най - източните предели на Балкана, селата Еркеч, Голица, Паничево, Горица и др. Автентични незамелезени и ненапомпани представители на расата.

Кучета от Котленския Балкан 80г. на миналия век.

Съвременен представител на породата, от Котленския край, също не засегнат от модната грандоманска акселерация на съвременните мераклии гледачи.

   „ ...Сюлейман прилича на младо бяло мече. Козината му е дълга и рунтава, като на овца през зимата. Но той не е паленце, а едро хубаво куче. ... Сюлейман лежи на двора зад градинката. Тати му хвърля кокал:

-         Сюлейман, на!

Сюлейман не помръдва. Изплезил език и едва диша в жегата.

   - Горкият – съжалява го мама. Тя винаги съжалява хората и животните. – Аз ще му смъкна козината да си отдъхне. Друго, толкова рунтаво куче като него не съм виждала.

   - Има едно черно в Чертовец – отвръща баба. – Като си хайляк и не те е страх, острижи го. ...”

    Из „ Сюлейман”, на Недялка Каралиева. Отнася се за гр. Лясковец В.Търновско.

Н. Тодоров

гр. Силистра

следва: